Честно, просълзих се. И не знам какво да кажа. Честно. Не, не си ужасен човек и дори и да съм ти се сърдила, това е било за адски кратко. Защото и аз като ти виках се почувствах гадно и после, като си писах с Ицо, само ти ми беше в главата. Няма за какво да ти прощавам, наистина, Стаси. Явно напоследък и двамата бяхме много изнервени, и двамата не се държахме както трябва. Нормално е. А и веднъж - когато се сърдех на целия свят - ми беше казал, че ме търпиш, защото ме обичаш. Каква приятелка ще съм, ако си вирна носа и не ти проговоря повече заради онова, пренебрегвайки всичко?! Наистина, няма за какво да ти прощавам, мило. И това, което си направил, значи много за мен - адски много, никой не е правил преди подобно нещо за мен...