Коридорите на гимназията, преди 3 години

Пореден ден... ден, в който те карат да ставаш нечовешки рано... ден, в който за пореден път едва стигаш до стаята, в която имаш час... ден, в който те карат да запомниш невъзможно много неща и ти дават ненормално големи домашни... Ужас...
Авалон с мъка стана сутринта от леглото. И не само, защото и' се спеше, та две не виждаше, а и защото така се беше оплела в чаршафите и завивките си, че сякаш бе в усмирителна риза. Опитвайки се да стане, момичето падна на земята с тропот и после, чак след десет минути, едва се измъкна от всичко, с което беше увита.
Авалон нескопосано разтърка лицето си, за да се разсъни и след като се изми, сложи си спирала, очна линия, малко коректор и гланц, застана с въздишка пред гардероба, за да си избере дрехи за поредния ден в "затвора". Въпреки че обичаше да ходи на училище, Алон - а и всичко останали нейни приятели - наричаха зданието "затвор". И то буквално си бе като такъв. Започна да прелиства дрехите си и след около десетина-петнайсет минути си избра един тоалет и започна да се оправя. Направи си косата на маша и след като си обу сандалите с токчета, грабна вече приготвената чанта и тръгна към гимназията, за пореден - но и донякъде последен - път. Беше дванадесети клас, още няколко месеца и щеше да завърши. И всеки път щом се насочваше към класната стая, всеки път щом виждаше класната им и останалите учители, я хващаше такава голяма носталгия. Още няколко месеца и щеше да замине, за да учи в университет, нямаше да може отново да идва тук. А тя обичаше училището си, обичаше да учи, да бъде сред хора.
Още с приближаването на гимназията, Авалон засия. Бе видяла Дан и Кер точно до кафенето и с бърза крачка отиде до тях, пренебрегвайки всичките поздравления и ръкомахания на останалите. Бързо целуна Дан по устните, прегърна приятелката си и си взе кафе, като чу как звънеца за влизане бие. Завъртя очи и въздъхна.
- Офф... - бе първото което каза и се засмя - Имам Физика, трябва да тръгвам. До после - прегърна отново Кер и целуна гаджето си - Обичам те. - прошепна и се затича леко, защото кабинета по Физика бе в най-отдалечения край на сградата.
Забила поглед в кафето и телефона си, Ави не гледаше къде върви. Първо, защото познаваше тези коридори като дланта на ръката си, а и второ, не вярваше да има някой като нея - закъснял. Дисциплината тук бе повече от добра! Изведнъж се чу тъп звук и момичето усети как горещата течност се разлива по дрехите и'. Излезе за секунди от транса, в който сякаш бе попаднала, и погледна изумено блузата си, а след това и този, в който се бе блъснала. Ее, оказа се тази.
- Много извинявай! Закъснявах, не гледах къде вървя - започна да се оправдава тя и едва след като млъкна и погледна момичето в очите, осъзна, че няколко пъти я бе засичала по коридорите.
- Олее, какво ти направих блузата. - завайка се Авалон и хвърли почти празната чаша в близкото кошче. - Ела, в шкафчето имам резервни дрехи - усмихна се тя и без да чака отговор, задърпа момичето към шкафчето си, като изобщо не и' пукаше за това, че и тя, и непознатата, щяха да закъснеят. Имаха си уважителна причина.

Поредният скучен учебен ден задаващ се в програмата на Адна не бе започнат добре. Първо събуди се падайки от леглото, второ докато ставаше се подхлъзна на чаршафа си и резултата бе една много, много ядосана Ариадна пльосната по лице на пода. С цялото си самоуважение (макар да бе сама) се изправи изтупвайки се от въображаеми прашинки и сънено (но ядосано) се отправи към банята. Взе си душ като без да иска пусна прекалено гореща вода от това, което можеше да понесе и резултата... ее всички знаете колко боли това. ( :ДД) Изсуши се, върза косата си на опашка и побърза да си намери дрехи. Тъй като училищното ръководство бе доста строго не можеше да носи точно всичко, например прекалено високи токове или пък блузи с големи деколтета, но не бе ограничило учениците с носенето на униформи. Извади чифт черни дънки, бяла туника и червено яке. Комбинира ги с червени кецове бялата чанта и много гривни. Когато бе готова съвсем тихо се изниза от къщата на баща и за да не го събуди тъй като не искаше да си има проблеми, а и искаше да прекара малкото оставащи и дни в Миднайт добре тъй като бе тук само за три месеца, а и оставаше по-малко от един. Пътя към училище мина добре. Не се случи нищо лошо...докато не осъзна, че закъснява за първия си час. Затича се и с бърза крачка се отправи към шкафчето си. Взе учебника по математика и забърза към стаята забила поглед в тетрадката си. Изведнъж се блъсна в някого... Горещата течност, която държеше момичето срещу нея се изля върху туниката и оставяйки голямо кафяво петно и много неприятно парещо усещане.
- Много извинявай! Закъснявах, не гледах къде вървя. - започна да се оправдава блондинката пред Адна.
- Олее, какво ти направих блузата. Ела, в шкафчето имам резервни дрехи - без да изчака отговора на вещицата момичето я задърпа към шкафчето си.
- Не, няма нужда аз също съм виновна. Не гледах въобще къде вървя. А и закъснявам за час... - думите и бяха изречени с усмивка макар да се чувстваше супер глупаво с изцапаната си блуза и чувството за вина загнездило се в нея.

Авалон я дърпаше за ръката така сякаш изобщо не бе чула думите на момичето. Обаче то явно не смяташе да спре с упорстването, защото след секунди русокоската усети как се дърпа и на нея и' е все по-трудно да върви напред. Обърна се с усмивка, но погледът и' бе раздразнен.
- Знам, и аз закъснявам. Но никой нищо няма да ти каже, повярвай ми. - застана пред нея и погледът и' се плъзна от огромното петно до учебника в ръцете и'. Усмихна се мило и леко се замисли. Кои ли бяха по математика? Хайде, Алон, мисли! Промърмори няколко имена, които едва се разбираха и отново върна погледа си на момичето. И тъкмо щеше да заговори, когато се усети, че въпреки че няма да им направят забележка, Мориарти - заместник-директора - беше безпощаден и щеше да се получи неловък момент, ако ги беше видял. Затова Уолмслей отново поведе момичето, като този път стисна силно ръката и', обвивайки пръсти по китката и'.
- Дънкан нали? - ее, защо никога не уточняваше това момиче?! - Бриджит Дънкан ти е по Математика, нали? Защото ако е тя, наистина няма да имаш проблем - усмихна се, но тя не можеше да види тази усмивка, защото Авалон вървеше напред, с гръб към нея. - Дори ще дойда с теб до кабинета, спокойно. Любимата ми класна няма и копче да ти каже - закова се на мястото си и усети как момичето се блъска в нея.
"Ти си си виновна, Ав!" промърмори тя и се обърна, отново усмихната. Вдигна вежди и отвори шкафчето си, вадейки няколко блузи. Прегледа ги набързо и след това подаде на непозната едно бяло потниче с червени канти.
- Ето, връзва се с облеклото ти - намигна и', като за себе си остави една блуза на бели и черни вертикални райета и черно сако. Ее, полата и' бе кафява, но все пак ботушите бяха черни - връзваше се. Сложи си чантата в шкафчето и след като се огледа на абсолютно всички възможни страни, съблече съсипана блуза и облече новата.
- Хайде, де! После ще ми я върнеш. Няма да се разхождаш из даскало с такова петно, я! - повиши малко тон, но започна да се смее, защото рядко използваше такъв език и винаги звучеше смешно, като го правеше. - А и в момента, единственото, което ще постигнеш, е да се забавим още повече - Алон отново и' намигна, като си слагаше сакото. Извади косата си от дрехата и започна да сгъва блузата си, докато изчакваше момичето да направи нещо.
- Междудругото, аз съм Авалон.

Усмивка се изписа по лицето и когато чу името на най-готината учителка в цялата гимназия.
- Да тя е, но дори и да не ми направи забележка все пак онзи... Заместник директора ще ми направи голям проблем... на теб също. - говорейки Адна едва не обиди заместника с една доста цветуща дума. Ако имаха късмет нямаше да ги види сега. Когато блондинката и подаде потника Адна се огледа на всички страни преди да съблече туниката си и да облече предложената и дреха. Естествено преди да го направи момичето трябваше да я увещава...нали бе инат.
- Много благодаря. - усмихна се и погледна събеседницата си.
- Междудругото, аз съм Авалон. - каза момичето оправяйки нещо в шкафчето си. Ариадна сгъна туниката си и тръгна към отсрещната стена отваряйки собственото си шкафче и прибирайки дрехата в него. Отново се върна при Авалон.
- Ариадна, приятно мие. - усмихна се.
- Някой ден трябва да последвам примера ти и да си нося допълнително дрехи в училище. - засмя се, но съвсем тихо за да не предизвикат ощастливилата ги до момента съдба и гадния заместник-директор.
- Какъв е първият ти час? - попита брюнетката оглеждаща коридора за евентуална опасност от страна на училищното ръководство.

Колко само бе суетна! Пфф... Това момиче определено живееше заради модата. И не само. Усмихна се на себе си, оправяйки яката на сакото. Не бе очаквала, че точно днес ще се изцапа и ще сложи точно това сако, но какво да се прави. Най-сетне намери вида си за приемлив и отново се обърна към момичето, чието име бе узнала преди секунди.
- И на мен ми е приятно - в повечето случаи, в които го казваше, Авалон не бе искрена, но този път, колкото и странно да бе, беше. Затвори с трясък шкафчето си и се облегна на него.
- Физика - просто, точно и кратко отвърна тя на въпроса и' и се сети за предните и' думи. - Спокойно, няма да е чак толкова голям проблема. Все пак всеки закъснява. Мориарти би бил луд, ако ни изгони или накаже само за това - разтегна "а"-то на чак и едва успя да сдържи смеха си, защото повечето от приятелите и', включително и тя, смятаха заместник-директора за полудял пенсионер. Ее, може би този полудял старец можеше да ги накаже, но само задето се събличаха по коридорите. Но пък те, ее, добре де, Авалон, трябваше да го направи. Тя и навън би ходила по сутиен, ако се налагаше. Но това е друга тема.
- Хайде да отидем до кабинета на Дънкан - трябваше да прозвучи като предложение, но бе по-скоро заповед. Тръгна напред, но изчака Ариадна, и двете продължиха заедно.
- Ти си си зайче още, ама все пак, имаш ли си гадже? - определено това не бе най-подходящия въпрос, който можеше да я попита, но това бе Уолмслей. И въпреки че бе умна, си бе и руса, затова не винаги казваше най-правилното или подходящо нещо. Усмихна се леко на момичето и за да омекне обстановката, добави - Аз имам. - засмя се и поклащайки леко глава продължи да върви напред.

» Дворът на Гимназията, преди два месеца
» Кабинета по История в Гимназията
» Имението Райли, две години, откакто Джо и Селена са двойка
» Преди да заспя....
» Лондон преди 1 година

Коридорите на гимназията, преди 3 години

Коридорите на гимназията, преди 3 години

Similar topics

Similar topics