Миднайт сити, 19/07/12

Усещаше се задух и сякаш въздухът тежеше и се притискаше в мен. Щях да се задуша, или поне такова чувство имах от повече от два-три часа. За пореден път се завъртях в леглото с пъшкане. Сложих ръка на челото си и се загледах в тъмнината на тавана. Не можех да заспя, главата леко ме болеше и ми беше много, много, ама много топло. Да кажем, че се бях завила или че съм с дрехи - добре, но аз - не! - и една нишка от чаршафа не беше докосната, а аз самата бях само по бельо.
Въздъхнах за пореден път и прокарах пръсти през косата си, като внезапно заех седнало положение и веднага кръстосах краката си. Не можех да издържам повече, това беше повече от мъчение. Затворих очи и веднага ги отворих, за да разкарам цветните петна, появили се пред очите ми от внезапното изправяне. Огледах стаята с надеждата, че ще видя нещо непознато. Но къде ти такъв късмет, всичко си беше както го бях оставила - отворената врата на терасата, непомръдващите се завеси, стола с дрехите ми, отворения гардероб. Отново тежка въздишка се отрони от устните ми и се пресегнах към нощното шкафче. Успях някак си да напипам телефона си и натиснах копчето с червената слушалка, за да мога да видя колко е часа. В първият момент макар и слаба, светлината, която ме обля, ме заслепи и пред себе си виждах само едно размазано бяло петно. За щастие това отмина бързо, но пък екрана бе загаснал. Отново натиснах копчето и този път без проблем успях да видя часа.
03:24
Очите ми се разшириха от учудване и аз хвърлих телефона на леглото. Какво за бога можех да правя в три и половина сутринта?! Целият град спеше, що за човек бях аз, че все още стоях будна?! Поклатих глава и се хвърлих назад в леглото, с все така кръстосани крака. Вече можех да видя белеещия се таван, но това не ми помагаше особено. Въздъхнах отново и внезапно ме осени една идея. Ее, не беше брилянта, нито пък можех да бъда сигурна, че после няма да ме намрази, но това ми беше единствената надежда. Изправих се отново и започнах да се оглеждам за телефона си. С оглеждането нищо не стана, но поне го напипах! Все едно, резултата беше същия. Започнах бързо да търся един номер и щом го открих, леко се усмихнах и натиснах зелената слушалка, вдигайки телефона към ухото си.
Първо позвъняване... второ позвъняване... трето позвъняване... Хайде,Джейс, вдигни, вдигни!... Вдигна чак на петото позвъняване и чух уморен глас отвъд слушалката. Да, определено щеше да ме намрази! Все пак бе три през нощта. Поклатих глава и си поех дълбоко дъх.
- Здрасти, аз съм... Да не те събудих? Извинявай, но нямаше какво да правя - оправдах се с почти доловим и лигав глас и зачаках да чуя нещо.

-Не, спокойно... И без това ми беше време да се събудя, но какво те държи будна в три сутринта? - попитах леко през смях, като междувременно разтърках очи. Докато се ориентирам, казах на момичето:
-Дай ми само няколко секунди. - станах и с вампирската си скорост изтичах до банята. След точно няколко секунди се върнах и взех слушалката. Усмихнах се и тръгнах бавно към терасата:
-Е, вече можем да говорим. Буден съм и 150% концентриран. Беше непоносимо задушно, а почти нямаше какво да съблека вече от мен... е може би бельото, но не би било много удачно да се разхождам така из нас. Усмихнах се и се подпрях на перваза на терасата като бях готов за часове водене на разговор, но преди Демс да започна да говори й казах:
-Какво ще кажеш за едно кино довечера, разходка в мола, вечеря някой изискан ресторант и след това да отидем вкъщи?

Когато чух, че не съм го събудила, ми олекна страшно много и усмивката ми грейна до ушите. Всъщност винаги, когато го чувах, усмивката ми се появяваше мигновено. Щях да започна веднага да изредявам хиляди причини защо съм будна, но вместо това леко кимнах, а след секунда - осъзнала, че дори и като вампир, Джейс няма как да види това кимване, допълних:
- Добре - сложих един кичур коса зад ушите си и докато го чаках, почти легнах на леглото, за да успея да включа нощната лампа. Не обичах много-много тъмното. Чувайки отново гласа му, леко се усмихнах и веднага след това се засмях.
- 150%? Харесва ми - бавно се надигнах на колене, а след това се приплъзнах назад към стената с надежата да ми стане малко по-хладно. Но не - дори стената беше гореща.
- Съгласна. Иначе задухът ме държи будна, не мога да заспя. От не знам си колко време се въртя в леглото, топло ми е, та цялата съм мокра и така.
Отново се засмях, май ми ставаше навик напоследък. Придърпах колената към гърдите си и отметнах непохватно косата си на една страна. Леко въздъхнах, като се надявах Джейс да не ме е чул и няколко пъти премигах.
- Ама аз те събудих. Усещам по гласа - засмях се и продължих леко виновато - Не може така, много съм лоша. Ако искаш, мога веднага да затворя и да те оставя да се наспиш.

-Спокойно, нямам нужда от толкова много сън напоследък... Мисля си само за теб... - усмихнах се и се загледах през балкона като се отпуснах на парапета се загледах вяло в небето... Беше толкова... вълшебно. Засмях се и попитах Демс:
-Какво правиш? - попитах аз и се усмихнах, като започнах ритмично да си потропвам с пръст по желязото. Накрая без да му мисля много, седнах и си пуснах краката навън като се загледах надолу с надеждата да видя някой да се разхожда, но уви нямаше никой достатъчно откачен, че да се разхожда наоколо като...като...като... Е, твърде късно, защото подходящото ми сравнение вече беше отлетяло някъде си.
-Демс, не искам да те плаша, но в апартамента ми, точно на терасата има луд мъж по боксерки, който се кани да скочи. - засмях се и скочих обратно в стаята си, където се излегнах на мекото си легло.

Когато чух думите му, усетих, че червенина се напластява по лицето ми и в този момент бях страшно благодарна за това, че си говорим и той просто няма как да види, че се изчервявам. Все така усмихната до уши, прехапах леко долната си устна.
- Ами... прилепила съм се до стената в отчаян опит да се разхладя. - отвърнах му с малко лигав глас и трябваше да положа много усилия да не се разсмея от почти нищо като полудяла, както често правех. Ама аз какво говорех, аз не се смеех като полудяла, аз си бях такава. Поклатих развеселено глава и нова вълна смях разтресе тялото ми и този път не можах да се сдържа. Разсмях се лекичко, но бързо се овладях.
- Аа, да. И се опитвам да не прихна от смях. - допълних скоростно бързо, усещайки се, че напоследък бях почнала да говоря много бързо. И понякога не се разбираше. А това не беше добре. Отново поклатих глава и в ума ми изникнаха последните думи на Джейс.
- Чакай малко, как така има полудял мъж на терасата ти? Ти живееш сам! - казах изведнъж и премигах няколко пъти, за да асимилирам какво точно ми бе казал Джейс. - Аааааааа! - схванах най-сетне и в първият момент цялата изтръпнах. - Чакай малко, защо ти е притрябвало да скачаш?! Да не си полудял? - в същия миг избухнах в смях, осъзнавайки, че почти повтарям думите му. Та той беше казал "луд мъж по боксерки", а аз го питах да не е полудял. Ужас! Поклатих за пореден път глава и вдишах дълбоко от пълния със задух въздух.
- Извинявай, напоследък понякога откачам - казах тихо и внезапно реших, че не ми се стои на леглото. Приплъзнах се до края на леглото и щом краката ми опряха земята, се изправих с леко олюляване и започнах да се разхождам из тъмната стая.
- А ти какво правиш? - попитах на свой ред, като започнах да си въртя кичур коса.

-Ами до преди малко бях на терасата в опит да се отпусна и да се разхладя, но май нещо не ми се получава. - засмях се и леко се надигнах от леглото като все още с телефонната слушалка, лепната за ухото отидох до кухнята, за да си взема нещо за хапване, но се спрях просто на едно шише безалкохолно. Засмях се и след като отпих една солидна глътка от съдржаниет на бутилката. Усмихнах се и казах на Демс, че утре си освобождавам целия ден специално заради нея и ще можем да правим всичко, за което не ни е оставало време преди. Да, адски досадно беше да ми се налага да зачезвам всеки път, когато стигнем до интересната част на срещата ни. Телефоните бяха невероятно средство, но понякога съжалявах, че някой ги е създал, защото направо убиваха всичко, което правехме с Демс.

Чувайки думите му, се заковах на едно място, а след това се засмях леко. Започнах да мигам често - доказан фактор, че мислех. Но колкото и да се мъчех и опитвах да разбера дали не съм чула нещо различно, Джейс беше казал, че целият му ден ще е за мен. Осъзнавайки пълния смисъл на тези думи, ми идеше да започна да подскачам и пищя, но секунди по-късно се сетих за почти всички останали срещи, в който той някъде беше изхвърчавал като стрела. Приближих телефона по-близо до ухото си и отметнах косата си на другата страна.
- Целият ден?! Сигурен ли си? Без телефон, без лаптоп, без нито едно нещо от твоите хиляди айподи, айфони и екстри, с които могат да те изтръгнат от мен? - започнах да изредявам аз и накрая леко се засмях. Чак пък изтръгнат... Какво да направя, бях си такава, особено щом станеше въпрос за Джейс. Броях всяка секунда, прекарана с него, и колкото и много да бяха тези секунди, на мен пак ми бяха недостатъчни. Изведнъж ми хрумна нещо и преди Джейс да е заговорил, продължих бързо да дърдоря.
- И за да съм напълно сигурна, че няма нещо да ни прекъсне, какво ще кажеш да ми дадеш телефона си, и заедно с моя да ги заключим някъде... в някой сейф, или затвор? - идеше ми да се засмея, но нямаше - този път говорех наистина сериозно.

-Както ти обещах... Никоя "играчка", която ме е изтръгвала от теб няма да го направи и утре... Тържествено обещавам. - засмях се и се постарах да си избия картината на заключения ми телефон в сейф или затвор. Също така реших да забравя за всички таблети, лаптопи и техники и да се отдам на един свободен ден, който да прекарам с Демс. Нямаше дори и да си помислям за каквото и да е, защото дам ли обещание веднъж, никога ама никога и по никакъв начин да не го наруша.
-Както ти обещах, целият ми ден утре е само и единствено твой. - скочих от леглото и пак излязох на терасата, но по-хладно така и не ми стана.

Започнах да мъркам от щастие, чувайки гласът на Джейс. Ако наистина утрешния ден бъде само за нас двамата, без никой, ама абсолютно никой да ни прекъсва, щеше да бъде повече от великолепно. Н, всъщност дори великолепно беше меко казано, но не намирах други думи, с които да си го опиша.
- Вярвам ти - казах тихо, но съвсем достатъчно Джейс да ме чуе и с устни, разтеглени в широката усмивка до ушите, отново започнах да се разхождам напред-назад из стаята, просто защото не можех да стоя на едно място. Видях през отворената врата на терасата как луната свенливо се показва, затова реших да изляза и да се насладя на макар и неестетвената, но красива лунна светлина.
- Луната е много красива, забелязал ли си? Толкова е голяма и... - гледайки я захласнато, не можах да намеря думи, с които точно да опиша каква бе тя. Хвърляше светлите си отблясъци върху мастиленочерното небе и го правеше невероятно красиво. - ...сякаш с лъчите си прави небето вълшебно. - довърших аз най-сетне изречението си и осъзнах, че пак се бях отвеяла нанякъде.
- Извинявай, отплеснах се. - смънках виновно и поклатих леко глава. Изведнъж ми хрумна едно нещо, което го мислех от сравнително доста време, но все не се решавах да го направя. - Джейс, напоследък си мисля защо да не си отрежа косата. Ти какво мислиш?

-Каквото решиш самата ти... Всякак си адски красива и неустоима... - усмихнах се и направих поредния комплимент на момичето. Засмях се и погледнах прекрасната луна, която огряваше небето, правейки го някак тайно и мистериозно. "Каквото и да направиш, винаги ще те обичам..". Последва нова усмивка и след това се отпуснах на перилото, но после отново влязох вътре и си пуснах климатика. Най-сетне малко прохлада. Усмихнах се доволно и казах на Демс "Какво ще кажеш утре да си спретнем един пикник някъде далеч от тук?". Последва нова усмивка от моя страна и се излегнах на леглото като се зачудих какво ли прави Демс в момента. Беше адски глупаво от моя страна да си мисля какво прави след като можех да я попитам. "Какво си правиш в момента?" бе следващия ми въпрос и си смених позицията.

Този път вече не успях да сдържа лиготията в мен и започнах да подскачам като малко дете на терасата. Добре, че беше някъде към четири и нямаше никой по улиците, защото иначе хората щяха да ме помислят за някаква луда откачалка, която скача по бельо терасата си. Но какво пък? Дори и да беше така, пак щях да сиподскачам, защото бях влюбена до полуда в Джейс, а сега той се държеше просто... Нямах думи да го опиша, само като си помислех за това и цялата почвах да треперя и да се държа като петнайсетгодишно момиче, което усеща пеперудки в стомаха си щом види любимото момче.
- В момента се изчервявам, гледам луната и си мисля колко много те обичам и за това, че идеята ти за пикника е просто страхотна. - изредих бавно аз и така се отпуснах назад, че за малко да падна. От цялото ми това глуповато държание бях забравила къде се намирам и че зад мен няма нещо или някой, който да ме подхване или спре да падна.
- А ти какво си правиш? - попитах възможно най-лигаво, представяйки си го по боксерки, облегнат на широкия парапет, или пък излегнал се на онова толкова голямо и меко негово легло със сатенени завивки. И само при тези мисли, усмивката ми стана закачлива, още малко щяха и лиги да ми потекат и ми се искаше страшно много още на мига да се телепортирам при Джейс.

"Излегнал съм се на леглото и похапвам. Да, знам, че не е много препоръчително да се прави, но това съм си аз..." - засмях се и погледнах през прозореца. Почти се разсъмваше вече, но не ми пукаше, че не съм заспал. И без това нямах особено много нужда от сън. Продължих да похапвам, но ми омръзна и реших да погледам телевизия докато си приказвам с Демс. Излязох от стаята си и отдох във всекидневната. Пуснах си телевизора и преместих слушалката от едното си ухо на другото и се заслушах в гласа на Демс. "Нямам търпение да стане утре... Тоес днес, защото вчера щеше да е днес, но защото вече е утре, значи трябва да е днес..." - засмях се леко объркан като дори не мислех дали Демс ще усшее да разбере и дума от казаното.

- И защо да не е много препоръчително? - засмях се аз и се подпрях на парапета, гледайки небесния простор. - Прави каквото си поискаш, толкова ли те е грижа за мнението на останалите? А пък и ако има трохи, просто ги изтупай и та да - готово.
Допълних през лек смях и реших, че щом вече е започнало да се развиделява, трябва да си направя кафе. Прекосих набързо полуосветената си стая и слязох подскачайки по стълбите, за да отида в кухнята. Тъкмо вадех чашата си за кафе, когато чух Джейс да говори нещо, от което разбрах само "вчера", "днес" и "утре".
- Ъъ? - попитах неразбиращо и се засмях, като наклоних главата си на една страна, за да може уж да държа телефона с рамото си, и заех да си слагам кафе и захар. - Почти нищо не схванах, но май искаше да кажеш, че... че... тъй като полунощ отдавна мина, но за нас си остава същия ден, си казал "утре", а то всъщност, щом се съмва, е днес... - казах най-сетне след дълги размисли и оставяйки захарницата на масата, хванах телефона с ръка и го преместих на другото си ухо. - Така ли? - допълних през смях и отпих голяма глътка от кафето, което събуди всяка клетка от тялото ми в случай, че някои бяха леко заспали. Почувствах се бодра и освежена.
- Малко по малко започва да се съмва - констатирах след малко доволно, разхождайки се из къщата. Не ми се стоеше на едно място. - Колко бързо мина времето, докато си говорехме. Трбяваше да се сетя да те събудя по-рано.

"Да, бих могъл, но е толкова сложно... Иска се много усилия и време, а аз съм леко мързеливичък". Последва ново тропане и се оказа, че съм си разлял минералната вода. Реших да не обръщам внимание. Просто си седнах на масата и си изпих кафето, след което се облякох все още не сваляйки телефонната слушалка от ухото ми. Усмихнах се и излязох от нас като не спирах да държа слушалката все така лепната за ухото ми. С вампирската си скорост за отрицателно време стигнах до апартамента на Демс и й казах "Не искам да те плаша, но май лудия мъж от терасата ми се е качил на твоята" засмях се и почуках на прозореца й. Не се притеснявах ако някой ме види, защото така или иначе повечето жители бяха свръхестествени същества и не им правеше особено впечатление.

Както се случи и по-рано, и този път като заговори за луди мъже, в първият момент нищо не разбрах. Ала когато чух тропането, което определено не идваше от входната врата, се замислих отново върху думите на Джейс и след секунди осъзнах, че той е на терасата, която неволно бях затворила и заключила на всичкото отгоре. Оставих кафето на масата и все още с телефона на ухо, се затичах по стълбите възможно най-бързо. Не исках все пак да го държа отвън. Втурнах се в стаята си и като го видях как наднича през прозореца, се усмихнах широко и забързах, за да му отворя, като междувременно оставих телефона на най-близкото възможно място.
- Ти си луд! - възкликнах щастливо и му се метнах на врата, целувайки го страстно. Определено това беше в пъти по-хубаво отколкото да си говорим, но естествено и говоренето си имаше своите положителни и хубави неща - като например тайнствеността и мистериозността. Но пък липсваше очния контакт и докосването. Но какво съм се замислила за плюсовете и минусите, като сега Джейс беше при мен!
- Не го очаквах - казах с усмивка, щом се отделихме един от друг. Поклатих развеселено глава и го хванах за ръката, дърпайки го леко в стаята, защото когато му се нахвърлих, не му оставих време да влезе. Затворих вратата и се обърнах към него, като усмивката не слизаше от лицето ми.
- Как се сети да дойдеш до тук? Ее, и аз си мислех за телепортиране, но пък ми се стори много рано и... - започнах да говоря много бързо и след секунди се засмях и твърдо решена да мълча, се загледах в Джейс, като все още не можех да повярвам, че стои пред мен.

-Честно казано не ми трябваше много, за да дойда. В началото си мислех да те помоля да се телепортираш, но що за кавалер и гадже бих бил ако те карам да правиш това за мен? - засмях се и целунах Демс. Сипах си кафе като междувременно й се извиних, че се самообслужвам в апартамента й. Усмихнах се и седнах на масата като отпих от кафето си. Протегнах се един-два пъти, прозинах се и след един вял поглед, казах на Демс:
-Предлагам да направим следното: Да си вземем няколко бутилки уиски, джин, тоник и... сещаш се накъде клоня. - засмях се и погледнах през прозореца като видях няколко птици. Усмихнах се и не пропуснах да се възхитя на красотата им:
-Е, какво ще кажеш?

Гледах го с усмивка и в първите няколко мига тотално забравих, че съм полугола. Огледах се наоколо и след като видях, че една от роклите ми е захвърлена да си лежи свободно на дивана, я облякох и се върнах бързо-бързо в кухнята при Джейс.
- Ъм... не - признах си честно, правейки някаква странна физиономия. Видях погледа му и се засмях, но бързо допълних. - Но това не ни пречи пак да си взем пиячка, нали?
Вдигнах вежди закачливо и се настаних на стола срещу него, кръстосвайки крака. Подпрях брадичка на дланта си и се загледах захласнато в мъжа срещу мен. Замислих се за момент, но след секунда тръснах леко глава, при което един-два кичура коса ми паднаха в очите. Отметнах ги неохотно назад и се усмихнах.
- Междудругото, няма за какво да се извиняваш. Казвала съм ти да се чувстваш като у дома си... - внезапно се изправих и отидох до шкафчето, в което държах алкохола. Отворих го, но това, което видях не ми хареса особено. Обърнах се през рамо към Джейс и му обясних, че трябва да си вземем почти всичко, което той каза, защото ми е останало само тоник и джин. И то по половин бутилка от всяко.
Видях усмивката на лицето му, подсказваща, че е намислил нещо, и се засмях звънко.
- Дам, знам, отиваме да вземем! - изпреварих го аз и се заех да търся портмонето си, защото незнайно защо всеки път го запращах нанякъде. За щастие този път го намерих близо до купата с ключове (По дяволите, откъде съм се сетила да го оставя тук?!) и след като се усмихнах победоносно, преди Джейс да се усети и да може да направи каквото и да е било, изхвръкнах от вкъщи и се "приземих" в най-близкото магазинче. Взех уиски, водка, тоник, джин и каквото друго се сетих и веднага щом излязох от магазина, се телепортирах вкъщи. Първото, което видях, естествено беше ядосания поглед на Джейс, вероятно защото не съм му казала нищо. Измислих някаква усмивка и се приближих бавно към него, като държах бутилките зад гърба си.
- Няма да ми се сърдиш, нали? - казах с възможно най-лигав глас и направих смешна и би трябвало милостива муцунка, която изобщо не се получи. Но пък за сметка на това последвалата целувка стана повече от добре. Отдръпнах се от него и го погледнах палаво, като вдигнах вежди, защото виждах, че все още не ми е "простил".
- Амии ако ми се сърдиш... няма да ти дам каквото си имам аз... - отново задействах лигавия глас и измъкнах бутилката с бърбън, като започнах да я разклащам пред лицето му. - А ти не знаеш какво още имам.... - продължих, като се приближих към него и точно когато щеше да ме хване, се дръпнах бързо и извадих водката, продължавайки да го дразня.
- Иии още имам... Таа сърдиш ли се? - попитах, като за секунди допрях устните си до неговите, отново за да го раздразня.

Използвах вампирската си скорост, за да конфискувам всичкия алкохол от Демс. Усмихнах се така както само аз умеех и казах на Демс:
-Мислех, че вещиците не пият. - засмях се и след като всичко беше опаковано, излязохме и се отправихме извън града. Оставих всички "играчки" в апартамента на момичето и слязохме по стълбите. След това просто се отправихме в неизвестна посока, където одеалото и кошницата за пикник ни чакаха. Усмихнах се и се проснах на земята, след което погледнах към Демс и казах:
-Долу има едно изворче, където можеш да поупражняваш магиите си. - засмях се и извадих Г-н Бърбън.
-Или оставаме тук с Мис Водка и Мистър Бърбън. - засмях се, леко подрънквайки с бутилките. Идеята беше повече от превъзходна, а аз повече от щастлив, че ще прекарам времето си с Демс.

Изсумтях недоволно - как така ми взе всички бутилки?! - но веднага след това се усмихнах и започнах да му помагам, въпреки че нямаше много с какво. Бързо се оправихме и отидохме на някакво място, не знам точно какво или пък къде. Но беше много красиво!
Усмихнах се широко и седнах на краката си, взирайки се в Джейс и бутилките с алкохол. Бързо-бързо усмивката ми стигна до ушите и прерасна в смях. Поклатих развеселено глава и взех бърбъна от ръката му.
- Мис Водка и Мистър Бърбън... Жалко ще бъде да ги оставя за нещо маловажно - ее, не че упражняването беше маловажно нещо, но точно в момента при положение, че бях с Джейс и целия му ден щеше да е само за мен, не исках да се занимавам с подобни неща. В никакъв случай! И точно за това, докато говорех, се заех да отварям бутилката с уискито. Когато вече беше без капачка, не чаках позволение, а отпих доста голяма глътка направо от шишето. Разклатих леко глава, защото отдавна не бях пила и в първия момент гърлото ми запари страшно много.
- Силно е - засмях се аз, като отдалечих ръката си и се взрях в уискито с някакво странно изражение. - Дали мога да се напия от него? - допълних отново през смях и като се опрях на колене, леко се изправих, за да легна до момчето. С бутилката бърбън в ръка, която можеше всеки момент да се разлее. Колко жалко щеше да бъде...
Надигнах се леко и устните ми за втори път допряха хладното стъкло, а уискито се разля по гърлото ми, като вече не пареше толкова. Ами да, свиквах бързо. Обърнах се към Джейс и като му подавах бутилката, казах, или по-скоро го попитах, отново смеейки се:
- Нали няма цял ден да пием?... Така де, ще правим и нещо друго, нали?

-Ще правим каквото избереш самата ти... Стига на теб да ти е добре... - усмихнах се и отпих от питието си, а след това се сетих за едно прекрасно езеро, което не беше далеч от тук. Усмихнах се така, както само аз умеех и след като се изправих, казах на момичето:
-Ами не далеч от тук има едно езеро и... ами може да отдем там... - усмихнах се и за пореден път благодарих на съдбата, че съм вампир, защото нямаше как да се напия... Тоест имаше, но трябваше да изпия невероятно голямо количество алкохол. Усмихнах се и казах на Демс:
-Последния черпи. - засмях се и се затичах с вампирската си скорост и точно тогава установих нещо. Ако обект "А" е напълно некординиран и използва вампирската си скорост, то тогава разстоянието между него и обект "В" се скъсява драстично бързо и ако обект "А" не предприеме някакви мерки, то ще се наложи обект "С" да отлепя обект "А" от обект "В"... или иначе казано - големия лош вампир се размаза в дървото и се наложи Демс да го отлепя. Засмях се и посочвайки езерото, казах:
-Ето го! Мега якото е!

Аа? Какво?! Ама не беше честно така! Той е вампир, ходи бързоо!!!
Още малко и сигурно щях да ревна! Наистина се бях разлигавила много, а нищо чудно и алкохола да ми влияеше. Нищо че не бях пила особено много, но и това май ми стигаше. Всъщност, не, не ми стигаше, бях пила хипер малко. Ами да.
Разтърсих глава, за да се отърва от подобни лигави мисли и се затичах след Джейс, като няколко минути след като той беше пристигнал, и аз бях при него.
- Да, наистина е много хубаво... - усмихнах се аз и застанах пред него, като не спирах да се усмихвам.
- Личи си кой е познавал околността... около два века - ии да. Лиглата се върна. Непоправима бях просто. Засмях се силно, а след няколко мига, не че можех да се овладея де, но това може би щеше да ми помогне -се доближих до момчето и го целунах страстно, като не знам защо вървях назад през това време. И за да бъде картинката пълна, познайте какво стана - госпожица Деметра не гледаше къде ходи, защото нямаше как да гледа, и благодарение на което двамата с Джейс се озовахме във водата с едно шумно и много мокро "пляс".
- Опс... извинявай - казах през смях и поклатих глава, изплувайки на повърхността.

-О, няма проблем... - засмях се и прегърнах Демс... Точно в този момент съжалих, че не аз я бутнах, а тя мен. Да, отново се разлигавих тотално, но какво пък? Два века сериозност... Все някъде трябваше да си избия всичката лиготия и ето, че моментът да го направя ми се отдаде. Усмихнах се и изплувах на повърхността, след което заплувах към брега. Седнах на пясъка и се загледах в небето. Усмихнах се замечтано и си затананиках една романтична мелодия, която бях чувал много отдавна. Обърнах се към Демс и казах:
-Майната й на работата! Нека заминем някъде...Надалеч? Какво ще кажеш? - попитах аз и се усмихнах, гледайки великолепното светло небе и Демс, която все още беше във водата.

Все още стоях във водата, като се чудех защо по дяволите трябва да излизам. Обичах да плувам, не че сега го правех де, но като цяло пак бях във водата, нали? Добре, стига толкова разсъждения, днес и без това не ми спорят много-много! Разтърсих леко глава и се огледах наоколо, сякаш щях да видя някой друг освен Джейс. Да, глупава мисъл.
- Да заминем... - повторих леко учудено и се усмихнах широко като също заплувах към брега. Може би щях да се оправдая, че имам толкова работа в студиото и не мога да я зарежа просто така, но това беше идеалната възможност за малко почивка, да прекараме малко време само заедно. А пък и нали имах асистентка, какво толкова. Известно време щяха да се оправят и без мен.
- Съгласна! Ще бъде супер! - възкликнах щастлива, сядайки на брега. - Имаме нужда от почивка... но да е някъде, където има само нормални хора... не искам проблеми - допълних през смях и склоних глава на рамото му, като не спирах да се усмихвам.

Заглавие: Re: Миднайт сити, 19/07/12

» Миднайт сити, преди седмица
» След година реката извън Миднайт.
» Подаръци от Вас за Миднайт
» Подаръци от Миднайт за Вас
» Парка на Боговете ... Извън Миднайт. - След месец

Миднайт сити, 19/07/12

Миднайт сити, 19/07/12

Similar topics

Similar topics