Ванеса си спинкаше сладко ,докато изведнъж не започна да чува шун в главата си.Уфф онези проклети боговепак искаха разни неща от нея.
"Хората разрушават паркове и градини ,скоро планираме да слезнем на земята за няколко месеца .Напрви парк в който ще можем да се разхождаме .ТРябва да е свързано със земята и небето."
Е да мерси много , как по демоните ВАнеса ще направи парк , който да е свързан със земя и със въздух.Тези Богове май съвсем полудяха.Това , че Неса е пазител на града , не им дава право да идват неканени в главата й и да я командват.За Бога това беше Ванеса Грийн , момичето което не може да бъде командвано.Стана от леглото ,изкъпа се , изми си зъбите , изправи косата си , облече се и се телепортира в гората.
Погледна дърветата които скоро щяха да бъдат убити от нея.
Затвори очите си , и изведнъж отнякъде се изви силен вятър ,който накара дърветата да се разклатят , тя усили силата на елемента въздух и започна да усеща как кожата й малко започва да се разрязва но раните бързо бяха изчезнали заради регенерацията й.Усили още сиулата си , и дърветата започнаха да падат .СИгурно стотици дърветата бяха паднали.Дърветата които бяха на път да умрат, започнаха да изчезват като цветя поникваха на тяхно място ,и зелена трева се появяваше там където листата бяха паднали.Нови дървета започнаха да се появяват отляво и от дясно .В центъра където беше застанала ВАнеса започна да прави пътека която беше асфалтирана , благодарение на магията й .
Обърна се към дърветата и ги накра да сменят цвета на листата си от зелено на есенно оранцево .ПО асфалтираните пътища се появяха есенните листа паднали от дърветата .Дърветата бяха голи бяха красиви , но и някак празни . Накара листа отново да се появят там отново същия цвят.Лампи се появяваха от всяка страна на дърветата.И пейки от всяка страна на пътеката.В центъра сложи един фонтан, на няколко Бога.Седна на земята и се загледа.
-Харесва ли ти ?-Знаеше , че Демс я наблюдава през цялото време.

Напоследък ставаше нещо с мен, не знам какво. Бях далеч от Неса и въпреки това някак си я усещах. Когато прави магии, когато се развихря. Беше странно, но беше факт. И тази сутрин беше по същия начин. И може би нямаше да имам против, ако не се бе случило още в ранни зори. Ее, може би не беше толкова рано, но за мен, която миналата вечер си легнах към два-три, беше убийствено рано. Не беше честно както спокойно си спях аз, нещо да ме връхлети като ураган, нали? Веднага се събудих и първата ми мисъл беше, че каквото и да става, аз това момиче, щях да го удуша. Тя идеално знаеше, че я усещам - тя мен също ме усещаше, когато се преуморя от силите си - и точно за това се питах защо толкова рано!
Но все тая - станах, измих се и след като се оправих, се съсредоточих и се телепоритах на мястото, където беше Ванеса. Още щом я видях, широка усмивка се разля по лицето ми, но не смятах да я прекъсвам, защото това, което правеше, си беше опасно - все пак дървета летяха навсякъде. Едва щом ме попита дали ми харесва, се приближих до нея и също седнах, като усмивката не слизаше от лицето ми.
- Супер е. Много е красиво. - побутнах я леко с рамо и се засмях. - Но защо ти беше да го правиш толкова рано? - попитах аз след като се прозях, и направих някаква смешна физиономия, защото все още "леко" ми се спеше.

Онези проклетници. Да, бях забравила за тях... И за начина, по който Неса викаше! Засмях се леко, а след това ококорих очи, иждайки сестра си не в нейния лик. Да не бе.... Корейка? Оо, Бооже, защо точно корейка? Запитах се аз, но се усмихнах мило.
- Много си краива така - намигнах и' и се върнх на предните и' думи - Споко, и без това ми липсваше. Идеален повод да те видя - и ова си бе така. Щом казах това, прегърнах леко Неса, като ми беше все още странно да не е руса.
-Искаш ли да се разходим? Иии да пием по кафе?

- Известно ми е. - казах през смях, като се изправях - Но и на теб ти е известно, че не харесвам особено много корейците.
Надявах се да не си изяда някой и друг удар, затова я погледнах миличко, но в същия момент си запучих ухото с ръка.
- Аууу, ще ми спукаш тъпанчетуууу - този път беше мой ред да зкрещя, но не толкова силно.
Вървяхме безцелно, като се мъчех да се сетя за място, в което проодават кафе. Не успях много-много, но можехме в краен случай да си го материализирме иили да се телепорираме някъде.
- Оуч, това е зарибяващо - засмях се аз, като против волта ми наум започнах а пея песничката на Неса.

- ВАнеса.... - започнах аз, но в последния момент реших да не се заяждам допълнително. Нямаше как да променя мнението и', нито пък възнамерявах да променям своето. Това не ни пречеше, докато не се стиигнеше до такива моменти.
''Най-перфектните... Как ли пък не'' измърморих и аз под носа и в следващия момент се озовахме вв някакво кафе. Всеоще не можехд да преодолея гадното чувство, но се запътих към щанда, поръчвайки кафе.
След малко седнах до Неса, като и' подадох едната чаша и се усмихнах.
- Чу ли ме преди да се телепортираме?

Когао я чух, се успокоих и се усмихнах. Не че инаще ящх да се уплаша, ама все пак. Отпих от кафето - наистина бе топло, но какво пък - щеше да се преживее.
- Аа не нищо не е важно - казях вяло, но като видях погледа й допълних - Сериозно. Няма нищо.
Опитах се да изглеждам убедитлна и отново отпих от кафето си, което ме парна леко. Загледах се напред,но тъпото тиктакане на часовника близо до нас ме изнервяше.
- Оох напоследък съм станала много раздразнителна. От какво ли? - ачудих се на глас и премигах няколко пъти.

Гледах я с отворени и разширени очи и не можех да повярвам на това, което чувам. Смисъл, когато я попитах от какво, изобщо не ми мина през ума, че ще започне да говори за бременност, бебета и тем подобни неща. Изчаках да се наговори и чак тогава позволих на смеха, който напираше в мен още откакто устничките и' се размърдаха, да излезе. Наистина ми беше страшно смешно, не знам защо точно. Може би защото чувах това от сестра си? Не знам, но не можех да спра да се хиля.
- Не, не съм бременна. Или поне не ми е известно - констатирах след като се успокоих малко от малко и поклатих развеселено глава. - То така става. Казваш "забременей" и хоп - Деметра е бременна! - засмях се аз, като отпих от кафето и едва не се задавих, защото продължавах да се смея.
- Да не си бях отваряла устата... - промърморих след малко на себе си и кръстосах крака, опитвайки се да се абстрахирам от тиктакането на часовника.