Мислих много преди да започна да търся номера му, най-накрая се реших. Съвестта до известна степен ме гризеше, а и исках да видя какво е станало,дали ию е казал, как го е приела.
Въртях телефона в ръцете си, мислейки какво да му кажа, е, аз щях да му пиша, защото можех да му навлека неприятности. Най-накрая започнах да пиша.

"Вероятно се чудиш защо ти пиша и как съм намерила номера, но това няма значение. Интересува ме дали си казал на приятелката си? Тя прие ли го? Моля те, кажи ми, защото ще се побъркам.
Габриел"

Сърцето ми все още препускаше бясно, но самия факт, че точно в този момент бях с Жаси и всичко беше толкова хубаво, сякаш предната нощ, не, предния ден, изобщо не се е случвал.
Внезапно чух как телефона ми иззвъня и за момент си помислих, че му пада батерията. Секунди по-късно осъзнах, че имах съобщение, затова бързо бръкнах в джоба си и се заех да чета написаното. Очите ми се разшириха и не знаех какво да направя.
"Откъде имаш номера ми? И защо ти пука дали съм и' казал? И това как тя го е приела. Защо правиш всичко това, ха!?
-Д"
Прочетох няколко пъти написаното и го изпратих, като отново върнах погледа си на моето момиче и се усмихнах.

Трябваше да почакам доста, преди да получа отговор, но хубавото бе, че все пак получих. Хубаво, само дето като го прочетох, не знаех как да му отговоря.
''Прекалено сложно е за обяснение, и не, не съм го измъкнала от дънките ти, ако това се питаш. И искам да знам, имам предвид, интересувам се, защото не съм кур*а, която спи с всеки срещнат, без значение дали си има гадже или не. Това ми се случва изключително рядко и наистина се притеснявам да не би да си си провалил връзката заради мен (макар че и ти си виновен толкова, колкото съм и аз)...
-Габрел''
Изпратих го и зачаках нетърпеливо отговор.

За разлика от моя отговор, нейния не закъсня. Прочетох с бясно биещо сърце написаното и тръгвайки да пиша по клавиатурата, пръстите ми трепереха.
"Виновен съм! Но неведнъж ти казах, че това беше грешка, голяма грешка, която искам да забравя. Не знам дали ще успея, но да не би да ти е минавало през ума, че така не ми помагаш? Ами ако случайно в момента съм с приятелката си? Ако тя вижда всичко!? Не си ли си помисляла за това, а?
И да, казах и'. Доволна?
-Д"
И въпреки всичко написах всичко това доста бързо, и като въздъхнах, натиснах "Изпрати" бутона, загледан в телефона.

Отговорът не закъсня, но може би малко ме ядоса. Какм щеше да ми говори така? Аз да не му бях някоя си уличница, която... Все тая. Поклатих глава и започнах да пиша.
"Може да ти е интересно, но наистина ме интересува. КАзах и преди, не искам да ти навличам неприятности. Не исках да кклюкарствам, а да разбера как е реагирала тя. Дали е разбрала, което мал;ко ме съмнява, все пак.. Няма значение! Само ти казвам, че Дилън, аз не съм такава, за каквато ме мислиш!"

Ама тя вярно била много нагла и нахална. Не само че ме прелъсти ,ами и сега ме уверява, че не била такава... нямах думи просто.
"Ами тогава защо не вземеш да млъкнеш и да спреш да си хабиш пръстите в писане на безсмислени неща, като не си такава, Габриел? И да ме молиш, пак няма да ти кажа нищо повече от това, което вече казах. Каквото и да направиш, запомни! НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ТЕБ! НЕ ИСКАМ ДА МЕ РАЗПИТВАШ И ДА МЕ ТЪРСИШ! ЯСЕН ЛИ СЪМ?"

''Не, не си, идиот такъв. Аз съм нахалната, а? А кой ми се натискаше снощи? Хайде си помисли внимателно и после пак говори... Дилън, исках само да бъда мила, но с теб май не се получава!''
Изпратих бясна съобщението и с треперещи пръсти оставих телефона сиу на масичката.

И продължава?!
За пореден път се убедих, че снощи бях направил най-голямата грешка в живота си... Защо позволих изобщо да се случи?
Все тая..
"Добре! А кой ме заговори? Ако не беше ти, вероятно щях да си седя до не знам колко в бара и да се напия, за да забравя за проклетата болка, която ме изгаряше и все някак да се прибера вкъщи... Но не! Госпожица Французойка реши, че и' е скучно и ме заговори. Кой сега не помни!? Ако не беше ти, нищо от това нямаше да се случи."

Бях повече от бясна. Как смееше? Значи аз съм виновната....

"Да, заговорих те, но дотам. Друго да съм правила -не, отидох да танцувам. Ти ме последва, ти започна да ме сваляш. Да, целувката... Но не за всико съм виновна, Дилън. Това, че ти не можеш да се владееш,, си е твой проблем."

Кучка.... как можеше да бъда такава? Но като се замисля, беше права. Не тя, а аз бях виновният. Все пак, ако не бях и аз виновен, едва ли тя сам самичка щеше да е правила секс. Притворих за миг очи и започнах да пиша, отново вбесен. Нямаше да и' показвам вината си.

"Виж какво. НЕ ме изкарвай мен виновника, защото не съм. Или то не изцяло. Но какво ще кажеш да си затворим очите, да забравим за снощи, както си казахме в хотела, и да се правим, че не се познаваме? Не искам да имам общо с теб, окей? Не искам да те познавам, Габриел!"

Ама че кретен.....
''Ама чакай малко? Да не си мислиш, че аз искам да имам общо с теб, а? Май си много самовлюбен, като всички мъже. Защо ли те сметнах за различен?! Но спокойно, можеш да бъдеш сиггурен, че никога повече няма да ме видиш, обеюавам ти!''

Самовлюбен... как ли пък не. Тая се взимаше за някоя.... и аз не знам каква.

"Това беше най-хубавото нещо, което някога съм чувал от теб -.-"