Аз също го прегърнах и двамата отидохме при роклите, като започнахме да разглеждаме. Пробвах всякакви цветове и накрая си купих няколко, а след това започнахме да разглеждаме и мъжката мода. Беше ясно, че надолу ще е с дънки, но още не знаех как ще е по-добре ... с риза или с тениска. Седях и го гледах как се събличаше пред мен, а аз му мъкнех най-различни дрехи, докато накрая не му писна. Забелязах, че отдавна нямаше желание да продължим, но май на мен трудно ми се отказваше или просто бях прекалено голям инат.
- Моля те ... само тези - казах аз и сочих последната купчинка с блузи, като се бях отказала от повече от половината, защото май щеше да ме убие.

Не ми се искаше да го призная, но суичерите наистина му отиваха. Взех един с огромна качулка и го накарах да го облече върху тениска, но не му позволих да закрия лицето си с него. Хванах го за раменете, като го огледах, а после се отдръпнах леко от него и се усмихнах доволно.
- Приличаш на 16 годишно момченце - казах весело и се изкикотих, а тогава видях сърдития му поглед и как понечи да се съблече - неее - побързах да го спра и отидох при него, като нежно хванах ръцете му и го погледнах в очите - много си сладичък - казах накрая тихо, сякаш никой не искаше да ме чуе, но просто исках само той да ме слуша и да привлека вниманието му.

- Не е вярно - казах притеснено и притичках, като застанах пред него и сложих ръка на гърдите му, за да го принудя да ме погледне - наистина те харесвам така - казах настоятелно - и харесвам момчешкото ти излъчване, защото това е нещото, което те прави толкова красив - най-накрая се усмихнах мило - и повярвай ми, никога не бих ти се подигравала за нищо. Аз съм ти приятел. Ако нещо не е както трябва или не ми харесва, ще ти го кажа. А сега ти казвам, че си наистина много сладък и че така ти отива. Вярвай ми.
Не исках повече да го притискам, затова му се махнах от пътя и го оставих сам да избере какво ще облече, а аз отидох да разгледам обувките. Кое момиче може без обувки? Е ... сигурно имаше и такива, но аз не бях сред тях.

Засмях се силно и го целунах по бузката.
- Миличък ... нищо не разбираш от жени - казах весело и поставих ръката си на раменете му - ако пробвам един чифт, ще си тръгна с 5.
Бях мерила една страхотна рокля, с която нарочно не се бях показала на Питър, за да се изненада като ме види с нея, а идеалните обувки бяха вкъщи и дори нямах с какво да ги нося. Роклята крещеше "Аз съм купонджийка", но не се притеснявах за нищо, когато Пит беше с мен. Е ... тази вечер щях да го деля с някой друг, но пък може би така щеше да бъда по-добре ... не обичах да го виждам сам.

Погледнах часовника си и се замислих колко време ще ми трябва да се приготвя, но после осъзнах, че беше почти обяд. Нямаше смисъл да го карам да идва в нас рано, затова бързо си направих сметката и му казах, че ще съм готова в 10 и ще чакам да дойде да ме вземе. Нямаше както повече да обсъждаме, затова го целунах и тръгнах към колата си, като щях да се прибера направо в къщи и да се приготвя за довечера, а ако ми останеше време и за нещо друго, щях да си свърша задълженията.