Долината на сълзите

Събудих се и почувствах силна болка в главата си... Тениската ми беше съдрана, а всяка една част от тялото ми ме болеше... Това значеше само едно... Предната нощ е било пълнолуние и аз съм се превърнал във върколак... Отново... Ах, как мразех този момент от съществото си. Изправих се и се опитах да направя няколко крачки, когато погледнах нагоре и видях луната... Беше бледа и бавно се скриваше зад облаците като действието й над мен вече постепенно отслабваше. Определено трябваше да отида до магазина за билки и да си купя още вълче биле, за да мога да свикна с него. Усмихнах се и изнемощял се подпрях на едно от близките дървета, гледайки парцала, висящ на тялото ми. По дяволите! Тениската беше маркова! Съсипал съм я по време на трансформацията... "О, стига,де!". Явно бях сгафил с нещо в миналия си живот и сега ми се връщаше тъпкано.

Цял ден се разхождах из града опознавайки всяко местенце, за което не знаех. Взех си шише с вода от един павилион, прибрах я в чантата преметната през рамото ми и се загледах в картата намираща се в ръцете ми. Мда, паркът определено беше на там. Поех в неопределена посока и след време стигнах до някаква гора. Ъ?! На картата нямаше гора. Тоест имаше, но бе дота далеч от парка. Ох по дяволите. Бях се изгубила. Е, като се имаше на предвид неориентировачността ми не се учудвах. Смело поех на пред, но се оказах в още по-тъмна част. Всъщност дърветата бяха сгъстени, но повечето бяха с оголени клони. Имаше и доста мъгла, която правеше мястото доста страховито. Лутайки се из дърветата забелязах силует. Не можех да видя човека, но определено бе мъж. Беше се подпрял и тениската му бе скъсана. Не исках да го изплаша тъй като бях на около 5 метра зад гърба му за това шумно си поех дъх.
-Добре ли си? - попитах леко нервно. Все пак бях сама в тъмна гора с...някой... Да ако се наложеше щях да се защитавам. Все пак бях по-силна от колкото изглеждах.

-Да...аз... Всъщност... - какво трябваше да й кажа?!? "О, не, не, не... Всичко е наред... Просто предната вечер бях вълк и сега се будя с махморлук... И то какъв!". Усмихнах се плахо и се обърнах назад, виждайки някакво момиче. Стори ми се нервна, но нямах намерение да й чета мислите... Усмихнах се и казах:
-Всъщност, да... Добре съм... До колкото може да се каже така... - засмях се и се изправих от земята. Усмихнах се и скъсих дистанцията помежду ни:
-Няма да те нараня, ако това си мислиш... - уверих непознатата. Нямах право да коментирам. И аз да бях на нейно място, щях да се усъмня в "нещото", което стои пред мен. Засмях се и казах на момичето:
-Аз съм Итън, между другото... Съжалявам ако съм те уплашил... Не съм целял да го правя... Просто... - "Просто се озовах тук след една вълча нощ" - довърших наум и протегнах ръка към момичето, което все още ме гледаше с леко недоверие... Какво не ми беше наред, освен парцалът, който висеше върху мен в момента?

-Да... - несигурно казах и поех ръката му. След секунда я пуснах и го гледах втренчено няколко минути. Трябваше да призная, че бе доста красив. Изведнъж се засмях и се ударих леко по челото.
-Аз съм Ариадна между другото. - Боже, кога щях да се науча да не се излагам, а да се държа като нормален човек.
-Не, че нещо, но изглеждаш...странно... - "...меко казано." Довърших на ум.
"Предполагам тениската му вече не му върши работа, защо просто не я махне." - запитах се.
"Млъквай Адна. Не ставай перверзна." - допълни втората половинка от съзнанието ми.
-Тоест...не странно, като странно, а... - охх "глупачка, глупачка" - повтарях си на ум.
-В смисъл до сега не съм виждала полугол мъж в гората вечер. -засмях се.
-В този смисъл странно. - объркано добавих, но с усмивка на лице.

Момичето малко ме озадачи, защото не можех да разбера и половината, което ми каза. Усмихнах се и просто свалих тениската си или това, което беше останало от нея. Усмихнах се глуповато и след секунда размисъл, реших да спра да чета мислите й, като едвам се сдържах да не се разсмея. Обърнах се към момичето и казах:
-Щом си тук, предполагам, че си нова. - засмях се и след като си подредих мислите в главата казах на Ариадна:
-Знам, че ще ти прозвучи глупаво и нелепо, но мога ли да те поканя на по чаша. - усмихнах се плахо и отметнах косата си от лицето. Вече започваше страшно много да ме дразни, така че просто се отказах да се боря с нея и погледнах към "проклятието", което се скри окончателно зад облаците. Засмях се и казах на момичето:
-Сигурно се питаш що за човек би дошъл по среднощ в гората с раздърпани дрехи, сякаш е бил влачен от камион.

-Да. Може да се каже. От скоро съм тук. - свих рамене и пропъдих ликуващата "лоша" Адна от съзнанието си.
-Не, всъщност ми звучи перфектно. - усмихнах се. "Какво пък толкова. Не е като да съм първата или последната излязла с непознат."
-Сигурно се питаш що за човек би дошъл по среднощ в гората с раздърпани дрехи, сякаш е бил влачен от камион. - разсмях се на определението, което сам бе направил.
-Да, но не е нужно да ми казваш ако не искаш. - усмихвайки се казах и завъртях един кичур коса около пръста си. Беше ми станало навик. И бе дразнещо. Много.

-Ами ако си навътре с нещата - може би си забелязала Пълнолунието... Именно то беше причината да се озова тук... Аз съм... може да ти се стори малко налудничаво, но... Ами аз съм... аз... Върколак съм... Затова съм тук. - усмихнах се плахо и след като Ариадна прие поканата ми за по чашка, се засмях и казах:
-Е, аз също съм малко нов в града и нямам много представа, но предполагам, че все някой ще ни упъти, стига да го попитаме. - засмях се като хлътнало момченце и... О, по дяволите какво ми ставаше... Защо се държах така?!? Нещо определено ми ставаше, така че трябваше да се стегна и да не си показвам точно най-несериозната страна от съществото. Усмихнах се плахо на момичето и казах:
-Е, да тръгваме...? Как ти се струва...? Това не е едно от най-приятните места на Земята.

-Мда. Почти бях сигурна, но не вярвах. - усмихнах се.
-Аз пък съм вещица. - засмях се. Когато го кажех си представях някоя баба с пъпки и жълти изпочупени зъби. Нещо като Баба Яга. Не само аз, но повечето това асоциацираха с думата вещица.
-Е, да. Вероятно ще има някой по улиците...по това време. - ухилих се пъхнах ръце в джобовете си.
-Да ще бъде добре. - отговорих оглеждайки скептично и недоверчиво гората.
-Ти водиш... Ако се изгубим ти си виновен. - сръгах го леко с лакът и усмихвайки се тръгнах...на някъде.

След като излязохме от гората, се озовахме на едно самотно шосе, от където надали някой минаваше... Май никой нямаше да може да ни упъти, така че почерпката май щеше да се размине. Усмихнах се плахо и след като се обърнах към момичето, казах:
-Май, ще разчитаме на инстинкта си, така че... - вдигнах ръка и спрях едно такси. Усмихнах се и отворих на момичето. Качих се отзад при момичето и казах на шофьора:
-Откарай ни до някое кафене или ресторант... клуб... Каквото и да е. - засмях се и човекът отпраши по пътя. Попита ни дали сме нови в града, но това не ми хареса особено... Мразех да давам подобна информация... Направих се на приятно разсеян и след като стигнахме в града, платих на шофьора дължимото и помогнах на Ариадна да слезе. Усмихнах се галантно и след като се озовахме в града, в частта с кафетата и ресторантите. Усмихнах се на момичето и казах:
-Е, след вас госпожице...
*давай направо в кафето или ресторанта, който си избереш*

Angel Брой мнения : 42

Усещах студенината на пода на терасата усмихнах се тъжно отново бе пълнолуние .Самотата отново ме бе обгърнала а може би и депресията имаше пръст в цялата тази работа чувствах се смазан все едно съм в менгеме и не мога да помръдна отново усетих паренето на напиращите сълзи в очите ми за пореден път дори може би едва ли знаех че ще се появят рано или късно . Бавно се изправих до седнало положение и изтрих сълзите си които вече бяха стигнали бузите ми те всякаш се състезаваха коя първа ще падне на пода .Погледнах луната която ме гледаше някак загрижено и тъжно .Усмихнах се и се изправих като взех якето си и излязох а вратата се затвори с трясък . Краката ми ме водеха на някъде дори не знаех на къде не знаех нито пътя нито къде отивам само знаех че ходя безцеклно към някаква непозната дестинация която може би скоро щях да стигна и да се отпусна на земята и да легна на нея . И ето че не след дълго краката ме отведоха до място наречено ''долината на сълзите'' беше красиво но колкото и хубаво бе толкова и плашещо .Видях малкото растения които бяха на земята и се усмихнах малко тъжно и седнах на частта на която нямаше цветя и се излегнах и погледа ми видя черното небе .

Demon Брой мнения : 37

Бях забравила какво е да свикнеш с новото си тяло.А това човешко тяло бе доста по-интересно.
Все още чувах писъците в главата си.Все още чувствах ужаса.Чувствах страх.Но на никой няма да кажа.Никой няма да ме разбере.Дори най-стария вампир на света.
Все още чувствах болката.Дори лекия дим който бях всъщност.. аз имах чувства.И сега усещах само болката.Едва ли някога това ще се промени.
И от както пристигнах в този град само вървях не спрях нито веднъж.Минах почти целия град и стигнах гората.А в гората се намираше едно мрачно ,тихо и мистериозно красиво местенце.Растенията бяха малко,само стари дървета.По земята имаше изсъхнала трева,която издаваше пукащ звук щом я настъпвах.Клоните на дърветата не бяха покрити с листа.. всъщност имаше само по едно-две листенца.Лунната светлина не осветяваше особено много.А самата Луна днес бе красива. Имаше лек червен отенък по краищата си.
Завъртях се няколко пъти.
Видях едно красиво цвете.Не виждах точния цвят ,но листата му бяха много красиви.Леко извити с реснички по краищата.С леко балетно движение се наведох и го откъснах бързо като отново се завъртях и загубих равновесие върху едни камъчета и паднах върху нещо меко.Прекалено меко за място без растителност.И след секунда осъзнах,че това което пое удара дишаше. Претърколих се и погледнах жертвата си и започнах веднага.
-Господи толкова съжалявам ... съжалявамм .. господи ... добре ли си ?!
Разтревожено запитах аз с истеричен но и странно мелодичен глас.Прехапах виновно устни и загледах горката ми "възглавница" .

Angel Брой мнения : 42

Седях и гледах тъжно луната когато усетих че нещо пада върху мен .Озовах се на земята а нещото помръдна след секунда обаче видях че това нещо всъщност е момиче. Тя започна да разпитва дали съм добре и да се извинява.Просто се усмихнах и казах ;
-Да добре съм не се тревожете .-Казах и се изправих като помогнах на дамата да се изправи все пак тя беше момиче може да има нещо щупено но като я гледам си беше жива и здрава.
Видях че по дънките ми има листа от умрялата трева която украсяваше това място затова просто с едно леко движение махнах всички тези неща от дънките ми и погледнах момичето .
-Аз съм Хиро.-Подадох ръката си и започнах да изочавам лицето й с интерес.

Demon Брой мнения : 37

Беше добре ..беше добре.Не съм убила никой.. ох. От тази мисъл на лицето ми се появи усмивка се появи на лицето ми.
-Благодаря..
Измъмрих тихо аз след като ми помогна да стана.Ами ,да аз често използвах тихото говорене.Може би защото не общувах много с хората.. или бе обратното.Ами... май се плашеха от мен .. или аз от тях.Неразгадана загадка.
Момчето се представи.Хиро.Кратко име.Това бе добре не помнех имена или ги бърках.
-Сали..
И моя ред следваше.Здрависахме се.От кога ли не бях усещала допир на човек?!Сигурно поне от 200 години.Цели двеста години..
"Много хубав живот си имам!" казах си на ум и след секунда усмивката изчезна.
Добре беше доста тихо.А аз мразех и се плашиш от тишината..
-Защо си сам тук?!
Попитах го аз след като другите въпроси които минаха през главата ми бяха прекалено тъпи.. или банални.Ъ,и този бе банален ,но не беше тъп.Мисля..
Проклети листа.Бяха полепнали навсякъде.Започнах да махам едно от косата си.Но ставаше само по зле.. и по зле.Накрая листото се начупи и се разпръсна по целия кичур който бях хванала.Предадох се и докато се усетя се нацупих.Да ,като дете.А след това се засмях.Определено не бях в ред.. може би ако си говорих с някой друг освен с кучето ми ,нямаше да се смея на себе си..

Angel Брой мнения : 42

Тъжна усмивка заигра на лицето ми и свалих поглед към тъмната и мрачна земя като отговорих кратко.
-Аз винаги съм сам .-Не я погледнах сигурно ме мислеше за някой затворен тип който няма личен живот .. ами да аз може би бях такъв .След извесно време реших да седна на земята като положих ръцете си над врата ми и се излегнах назад като се загледах в луната.
-Ами ти ... ти защо си сама ?-Попитах тихо и погледа ми се премести на нея русата й коса сините й очи и нежните й розови устни .Усмихнах се съвсем леко и отново погледнах луната .Беше хубава тя беше единственият ми приятел... хмм малко банално но все пак си беше чистата истина.И тогава облаците я скриха от погледа ми .Вече се виждаше само черното небе .

Demon Брой мнения : 37

Защо бях сама .. ами ..защото съм една скитаща сянка?Защото се опитвам да не убивам същества?Защото не мога да забравя ... Защото ..
Затворих очи.Не .. не можех .. нямаше да се разплача. Не.Казах НЕ.
Поех си дълбоко въздух и издишах.Отворих очи.
-Защото.. ами.. ъх.Такава съм си.Сама..
Отвърнах аз и седнах на земята.Няколко листа изпукаха и аз се издразних.
Е,по неговите мисли трябваше да го смятам за затворен тип без личен живот.Хах.Колко общо.Почти не се засмях на глас, е почти го направих.Чу се само едно кискане.
Е,ако той е затворен тип .. аз съм луда самотница ... която си говори с кучето.
-Амммм..
Това трябваше да е начало на изречение.Но нещо не ми се получи.Погледнах към луната.Беше прекрасна .. и с нея си говорех по някога.Изведнъж видях да прелита една сянка.Сянка,дух .. демон търсещ тяло.Пожелавам му късмет!
-Защо си мислиш,че си затворен тип без личен живот?!
Попитах аз направо.Изведнъж изтръпнах.Беше студено. Доста студено.А аз не бях свикнала да усещам тези неща.Още веднъж потрепнах.Чувството бе интересно.А какво ли бе да ти е топло?!
Хм.А какво ли бе усещането да обичаш или да харесваш?! Е,аз обичах кучето си .. но си бе различно.А да имаш приятели?!Толкова нови неща щях да разбера .. а бях на 800 години.
Чувствах се като новородено бебе.Виждах света и не го разбирах.Някой ден може би щях да го разбера.А ако никога нямаше да знам какво е "пълноценен живот" . Ако си остана сама с Шаки ?!Това ще е доста ,доста гаден живот..

Angel Брой мнения : 42

Тя как прочете мислите ми как еб възможно това ???Не ми пукаше особенно усмихнах се .
-Винаги съм бил сам през целия си живот съм бил предавам изоставян никога не съм обичал е всъщност веднъж но..-Млъкнах едва ли искаше да слуша тъжната ми история .Затворих очи и усетих студа от вятъра който се вихреше около нас обичах да изпитвам човешките чувства явно сърцето ми е започнало да се сглобява бавно и само без ничия помощ .Примигнах няколко пъти и ми се видя че забелязвам някаква сянка да прелита над нас.
-Как прочете мислите ми ?-Попитах тихо и гласа ми малко по малко умираше как то и аз самия може би скоро щях да намеря смъртта си и щях да живея хубав и нормален живот в който има приятели семейство и такива неща.

Demon Брой мнения : 37

Горкичкия .. чак ми идеше да го гушна.Ами..бих искала да чуя неговата тъжна история.Докато зададе онзи въпрос.Въпроса който ме шашна.Та той бе ангел.Не усетили какво бях аз?!
-А.. ама.. ?!
Той да не би да не знаеше??Господи той не знаеше.Ето за това ме прие толкова спокойно.Той не знаеше.Че кой нормален ангел ще си говори с демон?!Той наистина не знаеше.
-Аз съм демон ..имам си дарба .. не можеш да скриеш нищо от мен.Мога да владея и психиката ти и физиката ти.
Това бе добра идея да демонстрирам нещо на което се научих скоро.
Вперих погледа си в него като изолирах всичко.Очите ми започнаха леко да потъмняват.Момчето леко започна да се издига във въздуха.
-Това го научих скоро.Шаки бе по-лек от теб .. ти ме изморяваш..
Казах аз и мигнах ,а той се върна на земята.Причерня ми и се почувствах замаяна.Докато се усетя вече лежах на листата.Без повече игри.
Обърнах се към него.
-А ти си ангел.Не можеш много.. но си добро същество.. не убиваш .. на ти се налага да се храниш с човешки души .. и пращаш такива като мен в Ада ..
След тези думи ярост се надигна в мен ,но я утолих.Той не беше като онзи ангел.Той дори не знае какво да прави.
-О, дори може би имаш крила!
Допълних аз.Чувала съм ,че имат крила.Но не съм ги виждала да летят.
Премигнах няколко пъти.Все още бях замаяна и не можех да фокусирам нищо.Всичко бе размазано.Главата започна да ме боли.
-Прекалено беше тежък за съзнанието ми. .
Почти не изсъсках.Не ,сама си бях виновна.Исках да му докажа ,че не му дрънкам като луда..
-Извинявай..

Angel Брой мнения : 42

Погледнах тотоално шашнат .Заклатих глава и се отдръпнах назад леко изплашено.
-Такива неща не съществуват аз сънувам не може да е истина аз съм човек и ти си човек ние сме в сън ...-Казах и продължих да клатя глава оива не можеше да е реално не можеше наистина да се случва.В устата ми се намести някаква тапа и не ми позволяваше да говоря отворих уста но там имаше някаква буца която не мърдаше.
-Ако имам крила как да ги изкарам?-Попитах и я погледнах като в погледа ми се долавяше и недоверие това не се случваше не се .Не се .Казвах си наум .Но не го усещах като сън това си беше истинския свят .
Затворих очи и си представих какви ли могат да са криата ми и дали изобщо имах такива.Представях си ги бели каквито се предполагаше че са на всички ангели но имаше една книга в която главният герой беше с черни крила .

Demon Брой мнения : 37

-Не .. не сънуваш..
Казах аз и се усмихнах леко тъжно.Е,той не го прие лесно.Но и това следва.
Но другия въпрос ме накара да се засмея.
-Хиро,аз съм от лошите .. не знам как се изкарват крилата.Знам как да се превърна в сянка,как да се стрия от всички ..
Отвърнах.Ами..направо се гордея със себе си.. ох.
-Просто свиквай. Ти си ангел.Ангелче.Мда.Това си ти ..
Започнах да се смея.Не се чувствах особено добре.Все още не фокусирах.
-Ох.
Разклатих глава и всичко стана по-зле.Много по-зле.Главата ми започна да тупти,или поне аз така я усещах.Затворих очи.Просто затворих очи и докато се усетя имах чувството ,че бях излетяла на друга вселена.
Там имаше само цветя.Аз бях в една прекрасна лилава градина с едно езерце.Имаше и птички.А те пееха своите прекрасно песни.Те пееха ли пееха.А аз се затичах след тях,следвах тяхната песен.Следвах мелодията.Накрая пропаднах.
Паднах.Летях.Пропадах.И новото място бе мрачно и тъжно .. това бе гората.Ето ме и мен.
Защо лежах.Аз дишах ли?!Господи да не умирам?!Ако духа ми е затворен в тялото докато тялото умира.. умира и духа.Не ми се умира.Не.. не..само съм припаднала.Тялото дишаше.Ох,няма да умра.

Angel Брой мнения : 42

И ето изведнъж тя припадна .О боже мой не знаех какво да правя зачудих се и изпаднах в транс не можех да движа ръцете кераката си нито главатс и .Паникьосах се ръката ми изведнъж се вдигна и от нея се подадоха бели и светещи нишки не спирах да ги гледам те бяха толлкова красиви .Дишането ми се учести и видях как нишките се забиват в нея чу се само лек стон можех да почуствам как нещата навлизат все по на дълбоко и по на дълбоко .И след секунда нишките изчезнаха а ръката ми бе изтръпнала чувствах лек гъдел но ръката ми леко пулсираше значи бе вярно наистина е вярно.Тя започна да диша отдъхнах си и долаих до нея като повдигнах главата й .
-Не се движи ... добре ли си Сали?-Попитах и я погледнах притеснено как се бяха появили тези неща и защо не можех да движа тялото си когато те се появиха?На тези отговори нямах отговори може би трябваше да я попитам тя бе по-наясно с тези неща от мен .

Demon Брой мнения : 37

-Мда..
Реших все пак да не мърдам,както каза той.Въпреки ,че не обичах да слушам какво ми казват.Само премигнах няколко пъти.Въздъхнах.
-Е,благодаря.. мисля..
Засмях се.Хей,вече не виждах размазано.
Виждах луната,звездите.Всичко.
-Не можеше да се движиш защото не си ги овладял .. е понякога те овладяват ангела.. понякога ангела надвива.Късмет ..
Казах аз и започнах да си играя с едно изсъхнало листо.
-Е,как беше ..?
Попитах го докато гледах изражението му.
Беше изненадан.Ами не сънуваше и това бе добре,защото тогава щях да съм просто едно измислено момиче.А аз не съм измислена,нали?
Прекалено много разсъждавах в мислите си.Е,нормално за мен.
-От сега да си запиша да не карам хора да летят ... после ще трябва някой да ме спасява..
Засмях се.

» Долината на мира

Долината на сълзите

Долината на сълзите

Similar topics

Similar topics