Високите скали

Заглавие: Re: Високите скали Вто Мар 20, 2012 7:12 pm

Исках да ида някъде далече. Някъде, където не бях ходила и веднага се сетих за скалите. Винаги съм харесвала адреналина и нямах търпение да опитам. Когато пристигах свалих роклята си и останах само по любимия си бански. Излегнах се на скалите и се усмихнах. Времето беше необичайно топло и приятно - само за плаж.
Огледах се наоколо и се засмях. За мое успокоение бях сама, което значеше само едно:
"Приготви се за скок!"
Хвърлих се от скалите като водата обви тялото ми. Чувството беше неописуемо. Докато махах косата от лицето си, чух някой да вика. Не бях сигурна какво точно викаше. Момчето ръкомахаше и изглеждаше , че всеки момент ще скочи.
"Защо ли? Не правех нищо нередно" - казах си тихо като се огледах, след което усетих студения приток на водата. Вълните ме повличаха навътре към морето.
"О,НЕ! " - започнах да се боря с всички сили. Водата плискаше в лицето ми. Започвах да се давя, въпреки, че бях добър плувец. Започнах да се моля тихо, когато ми се зави свят и пред мен всичко се размаза.

Заглавие: Re: Високите скали Вто Мар 20, 2012 7:25 pm

Какво по..?!? Нямах време да мисля много, а просто скочих във водата и заплувах към момичето и след като я настигнах, тя беше... беше в несвяст. Притесних се малко, но се осъзнах навреме и започнах да я тегля към брега. Положих я да легне на пясъка и проверих дали има пулс. Моля те, моля те... Дано успея да я спася. Изведнъж момичето се закашля и се отърва от водата. Усмихнах се и все още коленичил до нея, попитах:
-Хей, добре ли си? Опитах се да те предупредя, че е сезона на силните течения, но ти вече беше скочила... - казах аз загрижено и отметнах косата на момичето. Притеглих раницата си, която бях захвърлил в пясъка и извадих една кърпа, с която наметнах момичето. Усмихнах се загрижено и окуражително и попитах:
-Е, госпожице.... Така и нямах честта да науча името Ви, което е...?

Заглавие: Re: Високите скали Вто Мар 20, 2012 7:43 pm

Мигах като малко дете пред него. Беше ме измъкнал от водата невредима.
- Благодаря ти! - усмихнах му се аз , като започнах да треперя под кърпата, която ми беше дал. Умирах от студ за първи път през живота си. Може би , защото се бях уплашила прекалено много и не можех да осъзная, какво всъщност беше станало.
- Не знаех, че не може да се плува. - заоправдавах се аз като малко детенце и се опитах да се изправя, но залитнах и отново паднах на пясъка. Момчето ме гледаше така и ме изпепеляваше с очи.
- Казвам се Ясмин... Ясмин Смит. - казах спокойно. Не бях споменавала досега фамилията си. При което се усмихнах , че все още го знам. Беше доста странно от моя страна, но го побутнах леко в страни, за да мога да дишам - имах чувството , че се задушавам - в опита си да се повдигна той подаде ръката си и ме хвана , като каза името си.

Заглавие: Re: Високите скали Вто Мар 20, 2012 8:18 pm

-Зандър...Зандър Сторм. - представих се аз и след като се изправихме, казах на момичето:
-Трябваше да те предупредя по-рано, но не ми остана време. От части, вината за това е и моя. - усмихнах се окуражително на момичето, макар, че не беше много подходящо да се усмихвам. Започнахме да се разхождаме по дължина на бреговата линия, като вече почти се мръкваше. Обърнах се към Ясмин и я попитах:
-Хей, по-добре ли си вече? - попитах аз и блага усмивка заигра на лицето ми. Погледнах наоколо и след като се сетих, предложих на момичето:
-Искаш ли да отидем за по чаша горещ шоколад... Наблизо има едно хубаво кафе... Как ти се струва?

Заглавие: Re: Високите скали Вто Мар 20, 2012 8:35 pm

Запознах се с момчето. Изглеждаше изключително мил.
- Имаш хубаво име - Зандър. - усмихнах му се аз като двамата тръгнахме да се разхождаме по плажната ивица. От време на време поглеждах надолу към водата, която си играеше с краката ми и очите му. Беше искрен. Което беше хубаво.
- Не се притеснявай, аз бях непредпазлива. - казах и се опитах да прикрия усмивката си.
Вече почти се мръкваше. Погледнах към небето , беше толкова красиво. Безброй светове се преливаха и багреха небесата.
- Добре съм, наистина. - поклатих глава. Навярно му бях изкарала акъла. Но такава си бях - безразсъдна ( понякога).
Зандър предложи да отидем в някакво кафене и да пием по един топъл шоколад. Щом чух шоколад - облизах устните си и само поклатих глава. Та това ми беше любимото.
- Да тръгваме веднага - усмихнах му се аз и го оставих да ме води.

Заглавие: Re: Високите скали Пет Мар 23, 2012 7:42 pm

Бавно тръгнах напред, като се обърнах и изчаках Ясмин да ме настигне. Усмихнах се окуражително на момичето и след това бавно продължихме да ходим по бреговата линия. Обърнах се към момичето и попитах:
-Знам, че не си нещо обикновено, защото и аз не съм... Но ще бъде ли нахално от моя страна да те питам какво същество си всъщност. - огледах се наоколо и след като погледнах часовника си, се обърнах към Ясмин и казах:
-Кафето е наблизо, но преди да отидем, можем да поседнем за малко на кея... Да си поговорим или просто да помълчим за момент и да се заслушаме в морските звуци... - усмихнах се мило на момичето и я поведох към дървената конструкция, която се издигаше над просторното, обширно, кристално море, което ми носеше толкова удоволствие и наслада.