Midnight city
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Midnight city


 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Demsss Green Goddess (1873)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Селена Уилямс (1543)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Alexandra Belikov (1135)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Итън Стронг (755)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Màrtin Davis (691)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Dillon Devón (433)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Vanessa Green Goddess. (371)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Ясмин Смит (367)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Питър Паркър (215)
Селби Лесъс I_vote_lcapСелби Лесъс I_voting_barСелби Лесъс I_vote_rcap 
Latest topics
» В плейслиста искам да чуя...
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young

» Koй иска да бъде предизвикан?
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:39 am by Alaska Young

» Записване за Ордените на Светлината и Мрака
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:26 am by Alaska Young

» Пич, не бях толкова пиян...
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:21 am by Alaska Young

» Размяна на банери
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Май 18, 2013 4:59 pm by Katherine Gilbert

» ℒost Ŧime
Селби Лесъс Icon_minitimeЧет Май 09, 2013 8:38 am by Ясмин Смит

» Остров Закинтос ( след 4 месеца)
Селби Лесъс Icon_minitimeСъб Мар 16, 2013 1:57 pm by Ясмин Смит

» Разврат, разврат и пак разврат
Селби Лесъс Icon_minitimeСря Яну 30, 2013 7:18 pm by Ясмин Смит

» Момче или момиче е следващият?
Селби Лесъс Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 1:33 pm by Ясмин Смит

Партньори
Селби Лесъс Banne110

Селби Лесъс Bb18bf10

Селби Лесъс 5084683k

Селби Лесъс Anigif10


££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share
 

 Селби Лесъс

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Селби Лесъс
Селби Лесъс
Demon
Demon

Брой мнения : 8

Селби Лесъс Empty
ПисанеЗаглавие: Селби Лесъс   Селби Лесъс Icon_minitimeЧет Дек 29, 2011 4:42 pm

Пръстите ми написаха Селби Лесъс в регистрационната карта на библиотеката. Загледах се във фамилията си, в разкривените букви, които я образуваха и си помислих, че тя не значи нищо за мен. Може би някога, но не и днес. Дори не трепках от отвращение, нито свивах устни. Пет букви, две срички - ле-със, ле-със, - плъзгат се по езика, но безсъдържателно, сякаш това бе произволно извадено име от телефонния указател.

Полето за възраст ме озадачи. Какво значение имаше наистина? И коя от всичките си възрасти трябваше да напиша? Тази, на която се чувствах? Тази, на която беше тялото ми? Или действителната ми - тази, която ми даваше няколко години в повече, от тези, на които изглеждаш. Замислих се и накрая плъзнах химикалката по листа, докато там не се появиха завъртяните цифри 2 и 3. На толкова бях, когато престанах да бъда просто човек и се превърнах в демон, но мислех да мина без това обяснение за пред служителите.

Вдигнах въпросителен поглед към жената зад бюрото и тя ме попита имам ли нужда от помощ. Бях приключила с попълването - адреса и телефонния ми номер вече не бяха известни само на мен - и оставаше само снимката.
- О, не се притеснявайте, дайте на мен - каза ми тя и извади от чекмаджето си тубичка с лепило.

Селби Лесъс 5962591309_96e122dfe0_z_large
Christina Ricci

Жената зад бюрото се облекна назад, когато вратата се затвори след Селби. Не можеше да каже, че тук постоянно идват хора, но като цяло тя имаше поглед над нещата в града. Веднага позна, че въпросното момиче е ново тук - излъчваше екзотичност и непринадлежност към вече установилите се и свикнали с характера на градчето жители. След това жената се замисли какво толкова необикновенно бе видяла в младото момиче, но не успя да посочи нищо конкретно. Знаеше със сигурност обаче, че се бе почувствала странно под натиска на погледа му. Тези очи... в тях имаше нещо много по-тъмно, отколкото в тези, които бе свикнала да гледа. Сякаш някаква частичка от Ада проблясваше в дълбините им - тези големи, тъмни очи, които се взираха право в душата ти, сякаш им бе известно някакво тайнство, до което ти никога няма да можеш да се докоснеш.
Жената потръпна. Четеше много напоследък и ето, че съзнанието й бе загубило ключа към реалността. Тя все пак продължи да мисли за Селби, дори името й се бе заклещило между устните й и накрая тя го освободи, а сетне засрамено постави ръка пред устата си.
Да, момичето бе красиво по някакъв свой си начин. Изглеждаше по-скоро като гимназистка, отколкото като развита вече жена, излъчваше невинност и чистота (но без да броим дяволските очи), а едновременно с това - увереност и еротика. Движенията й ту бяха прекалено рязки и ненадейни, ту ставаха изразителни и чувствени. Тя често прокарваше език по устните си, докато пишеше, и се усмихваше на някакви свои мисли, после пък се мръщеше, и така, беседваща със себе си, тя напълно изключваше чуждото присъствие като нещо, на което е необходимо да се обръща внимание. На жената й бе направило впечатление, че Селби е много ниска - носеше токчета, но въпреки това не можеше да скрие ръста си.
Жената усети затопляне в тялото си и си заповяда да спре да мисли за тази тайнствена непозната, но кой знае защо в ума й постоянно се въртеше картината за Селби, прокарваща език по устните си, Селби, която се усмихва така, сякаш те приканва да забравиш всичките си задръжки, Селби, която има ангелско лице и очи като на демон.
Жената почувства психическо изтощение и кажа на колежките си, че не се чувства добре, затова ще се прибере вкъщи. Но вместо към вкъщи, тя пое към офиса на мъжа си, който едва ли беше зает, не трябваше да е зает, не можеше да е зает...

Облегнах се на стената и запалих цигара. Бях развеселена, защото знаех какво ще последва - не се случваше за пръв път. Това беше част от способностите ми на сукуб - разпалвах мъжките страсти, за да мога да пия от енергията им. Но понякога си позволявах да приложа обаянието си и върху жените, за да им доставя мъничко семейно щастие. Явно това беше единственото, останало от предишната Селби.
Когато видях жената да излиза и се качва в колата си, загубих интерес. Не беше трудно да се сетя къде отива - бях видяла брачната халка на пръста й. Хвърлих фаса си с в една локва, останала навярно след летния дъжд, и започнах да вървя към новия си дом. Токчетата ми вежливо оповестяваха идването ми и аз се възползвах от всеки удобен случай за някое палаво намигване.
Но мислите ми бяха далеч, много далеч, към едно минало, невъзможно минало, както ми се стори...

Запомни, скъпа, Бог ти праща това изпитание и ти трябва да си добра и покорна, и да Му служиш, за да се избавиш от него.

Сякаш още чувам гласа на майка ми, който предначертава живота ми, още преди да порасна достатъчно, че да имам силата да го променя.
Трябваше да живея праведен живот. Нямах друг избор. Бях сляпа, а в детското ми съзнание това беше изпитание, което трябваше да преодолея, следвайки отъпканите пътеки на всички онези овце, които през вековете се бяха поддавали на чуждите религиозни убеждения. Твърде бързо разбрах, че слепотата ми е резултат на генетично заболяве, а не плод на нечия Висша Умисъл, но майка ми отказваше да повярва. Само това й бе останало - биологичният ми баща се бе самоубил на 35, оставяйки бременната ми майка (тогава на 17) сама. Тя била изгонена от семейството си, задето опозорила семейството - имала връзка с женен мъж, който на всичкото отгоре й преподавал в гимназията. Така че тя бе убедена, че плащам за неговите грешки, както и за нейните, макар че тя твърдеше, че отдавна си е разчистила сметките с Него, посвещавайки живота си на безбрачие и пълно лишение от каквито и да е връзки с мъже. Това ми спести пастрока, но ми отне много повече. Фактически, бях затворник на собствената си майка и тихата й лудост. Това, че бях сляпа, проваляше всякакви шансове за нормален живот. Дори монасите не живееха като нас.
А аз... аз отдавна казвах молитвите си без вяра и четях Библията през ред. Бях се предала. Приемах, че никога няма да ме докосват, слушат, виждат или обичат като нормалните хора. Дори мислех да се самоубия, колкото и жалко да звучи. Просто не виждах накъде може да върви живота ми.

Оказа се, че той просто няма да продължи дълго.

Измъкнах се от вкъщи. Вече бях свикнала да разчитам на слуха и обонянието си, така че това, че навън бе тъмно не ми пречеше. Нямах представа какво исках да направя, но чувствах, че трябва да се измъкна от къщата. Започнах да вървя неуверено надолу по улицата, без да знам къде отивам - нямах представа кои магазини са отворени и кои - не, а чуех ли силна музика, бързах да подмина мястото, преди някой да ме забележи.
Уханието на борови иглички ми подсказа, че съм в парка и аз с помощта на ръцете си, намерих пейка, на която да седна. Прибрах се в себе си и усетих нежното сияние на страха, което лумна от сърцето ми, когато някой седна до мен. Усетих мириса на мъж - пот, евтин одеколон и още по-евтин алкохол.
- Извинете, господине - прошепнах аз, но гърлото ми се беше стегнато. Понечих да стана, но нечия ръка грубо ме издърпа обратно на мястото ми. Нечии пръсти хванаха брадичката ми я дръпнаха рязко, така че аз изскимтях и се опитах да извикам, но в следващия момент те се пъхнаха в устата ми, препречвайки на вика да се роди.
- Селби Лесъс, а? Какво правиш навън толкова късно? Знаеш ли колко проблеми ми създава майка ти, а? Какво ще кажеш да се успокоиш. Нищо няма да ти направя. Няма да боли много. Само да вие за урок на вашата скапана фамилия...
Гласът не ми звучеше познат, а и да беше, едва ли можех да го идентифицирам успешно, при все нахлулата в главата ми кръв, която караше мозъка ми да пулсира. Ръцете му бяха силни и груби, а аз - малка и уплашена. Бях на двадесет и три, но никога не бях докосвана от мъж, с изключение на докторите, които ме преглеждаха, когато съм болна или на ежегодните прегледи за зрението ми. Той подчини тялото ми под своето, а дрехите съблече като ненужни. Аз се гърчех под него, но това беше недостатъчно. Той свърши яростно и бързо, а аз виех от болката, която ми беше причинил. Изправи се от мен и чух как вдига ципа си. Скоро дъхът му отново беше по лицето му, но аз изпитвах такава жестока омраза към него, че съзнанието ми беше замъглено и замахнах с ръка - ноктите ми се впиха дълбоко в бузата му и аз ги прокарах рязко надолу. В мига, в който той закрещя и аз усетих, че е достатъчно далеч от мен, хукнах да бягам, като се спъвах и падах, и виках, и плачех, докато не стигнах място с много и различни гласове. Започнах да пищя, че искам да се прибера у дома и понеже всички знаеха коя съм, скоро се намерих в нечия кола на път за къщи.

Майка ми го преживя трудно - на другият ден излезе в града и аз чувах крясъците й дори от леглото си. Не се съмнявах, че тропа по вратите на всеки мъж и го обвинява за случилото се. Когато се прибра, гласът й бе спаднал до дрезгав шепот. Междувременно я бе обзела такава страшна параноя, че още същата вечер настоя да се преместим у госпожа Уайзман, няколко номера по надолу. Тя единствена се съгласи да ни приеме. Посрещна ни топло и ми каза, че ще поръча пица, защото едва ли съм искала да се храня с глупавите й манджи. Остави ме в гостната и аз седях там, докато на вратата не се позвъни. Намалих радиото, което слушах, а госпожа Уайзман - чух влаченето на чехлите й - отиде да отвори. Майка ми беше заспала на дивана и хъркането й смущаваше спокойствието на мишките в къщата.
Вратата се отвори. И после...
- Питър Бивънс, какво се случило с бузата ти? Пак ли си се бил? Трябва да си поговоря с майка ти. Хайде, влез, докато намеря дребни, за да ти върна.
Стъпка. Две. Бях се изправила и дъхът ми свистеше в ушите ми. Три. Четири. Свих юмрюците си, а ноктите ми пробиха кожата ми.
Стъпките спря. Рязко поемане на дъх и после... нищо. За няколко секунди времето спря, а след това той избяга. Останах разтреперана дълго време. Госпожа Уайзман не спря да мърмори как трябва да си поговори с майката на Питър за възпитанието му, дори когато ме изпрати към стаята ми.

Не мигнах тази нощ. Предполагам съм знаела какво ще последва, но нямах сили да се съпротивлявам. Все пак, само няколко месеца по-рано сама желаех смъртта си.
Вратата се отвори с почти недоловимо скърцане. Питър внимаше да стъпва безшумно и въздъхна, когато обви пръстите си около шията ми.
После имаше само тишина...

Докато не отворих очи в мрака и нечии тих глас прошепна:
- Ела с мен.
- Кой си ти?
- Аз съм пратеник на Дявола. Пръв се докопах до душата ти и имам предложение за теб.
- Аз... значи той наистина ме убил.
- Много безжалостно, при това. Но пък сега имаш шанс да станеш една от нас.
- Вас?
- Демон.
- О! Не, не, махай се, махай се от мен; остави ме намира.
- Ако приемеш сделката ми, ще те върна на земята като сукуб, в замяна на праведния ти живот преди, и ще върна зрението ти, което ти бе отнето поради грешка на природата.
- Аз... аз.. наистина ли?


Преживявали ли сте толкова мощен емоционален катарзиз, че за миг изгубвате себе си и вече нищо не е същото? Аз го преживях. Вярно, отнеха дъха ми, заради това, но върнаха зрението ми. Родих се наново, изпълнена с похот и сарказъм, и жестокост, и омраза. Промених се изцяло.
Живях като ангел. Умрях като ангел.
И се родих отново като демон.

Върнете се в началото Go down
Claire Evans
Claire Evans
Vampire
Vampire

Брой мнения : 134

Селби Лесъс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Селби Лесъс   Селби Лесъс Icon_minitimeЧет Дек 29, 2011 4:47 pm

Одобрена си!Добре дошла във форума! Smile

ПС: Поздравления за прекрасната история!Наистина ми хареса ужасно много!Браво!
Върнете се в началото Go down
Селби Лесъс
Селби Лесъс
Demon
Demon

Брой мнения : 8

Селби Лесъс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Селби Лесъс   Селби Лесъс Icon_minitimeЧет Дек 29, 2011 4:49 pm

Благодаря. ^^
Върнете се в началото Go down

Sponsored content



Селби Лесъс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Селби Лесъс   Селби Лесъс Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 

Селби Лесъс

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: Герои-