Взех си душ, облякох се и взех картата от хотела прибирайки я в джоба на панталона си. Взех телефона и парите си и излязох от хотелската стая.
Запътих се към часовниковата кула пеша разглеждайки всичко наоколо. Вместо да бъда на абитурентския си бал сега, аз заминах за Европа отдалечавайки се възможно най-много от баща си, от приятелите си и от...себе си. Защото същността ми си оставаше в Миднайт Сити.
Въздъхнах и продължих по пътя си. Стигнах до пешеходния Милениъм Бридж и бавно закрачих по него.
Имаше пейки с насядали хора, четящи вестник старци, млади влюбени и самотни хора като мен насядали по пейките сами. Видях една останала случайно свободна пейка и се настаних на нея поглеждайки екрана на телефона си. Нямаше обаждания, нямаше и есемеси. Въздъхнах о го прибрах наслаждавайки се на гледката разкрила се пред мен.

П.п Сори, че етолова късо

Днес ли реших да практикувам телепортацията озовах се на някакво място и около мен се появиа пейки и стари хора а също и влюбени двойки ... Видях някаква свободна пейка но тъкмо се запътих натам и някакво тъмнокосо момиче ме изпревари лепнах усмивка на лицето си и се запътих към пейката . Приближих момичето и отметнах кичур от лицето си защото вятър задуха срещу мен.
-Ммм извинявай това място заето ли е ?-Попитах и повдигнах вежди като направих една сладка и въпросителна физиономия.
Погледнах телефона си не беше особено късно така че не бързах да се прибирам в хотела.Явно никой не беше забелязал че използвах магия затова просто зачаках отговора на тъмнокоската.

Тъкмо бях седнала на пейката и веднага се бях загледала в разкриващата се пред мен гледка, когато нечий женски глас ме извади от унеса.
-Ммм извинявай това място заето ли е ?- попита тъмнокосо красиво момиче с въпросителна физиономия на лицето.
-Да, свободно е. - казах дръпвайки ръката си от пейката слагайки я в скута си. Отново отместих поглед към гледката. Ако момичето решеше да започне някакъв разговор, нека тя бе първа. Мен не ме биваше особено в тези неща.

Настаних се плахо до нея и се усмихнах чаровно това момиче не беше много разговорливо .
-Аз съм Фей Чембърлейн...а ти си ?-Попитах и подадох ръката си. -Приятно ми е .-Усмихнах се и зачаках да чуя името й .
Заоглеждах се наоколо хората си бяха спокойни влюбените двойки се натискаха охх колко ми бяха противни!
Върнах погледа си на момичето и огледах от главата до петите .

-Аз съм Фей Чембърлейн...а ти си ?- попита момичето карайки ме да насоча вниманието си към него.
-Приятно ми е. - каза и подаде ръката си в очакване. Усмихнах се и поех нейната.
-Ариадна Паркър. И на мен ми е приятно. - казах с усмивка пускайки ръката и.
-Името ти е много хубаво. - казах с усмивка гледайки я. Фей. Необичайно, но красиво име.
-От тук ли си? - попитах и я огледах бързо очаквайки отговор.