Midnight city


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Входът към имението

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Joshua Riley
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Входът към имението   Сря Фев 08, 2012 6:55 pm






By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.bulgarianforum.net
Fayh Morgan
Fayh Morgan
Witch
Witch

Брой мнения : 188

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Сря Фев 08, 2012 7:45 pm

Беше нощ. Луната беше господарка на небесата. Нямаше облаци. Ала беше хладно, много хладно. Човешки силует изведнъж се появи сред равното поле и замърда като зловеща сянка из безлюдната местност. Носеше нещо, подобно на наметало, което закриваше лицето му, тъй като вървеше с наведена глава. Продължи да върви и след малко се спря пред една порта и свали качулката. Дълга тъмна коса се спусна по гърба на непозната, а лунната светлина освети лицето и'.
***
Огледа къщата и се заслуша в уж привидната тишина. Непознатата прошепна няколко думи и по небето премина гръмотевица, преобразявайки я в ниска и дундеста жена със сива, миша коса. Започна да ситни и след около час стигна до портата на имението "Райли" и почука три пъти. Врата се отвори и млад мъж я посрещна.
- Нека да разгадая съдбата ви, любезни господине - каза с мазен глас и се усмихна мило, поне на външен вид, защото вътрешно задоволстваше - беше стигнала там, където бе възнамерявала. Мъжът поклати глава - Но моля ви се, нищо няма да ви струва. Ще ви предскажа бъдещето и нищо повече - примоли се жената и убеди момчето да я пусне, но само до двора, където вече четирима-петима се бяха скупчили, за да видят какво става. Момчето я покани на масичката, представяйки я на приятелите си. Обаче жената предпочете да седне на земята, с кръстосани ръка - Седнете мили мои - подкани тя и сложи ръцете си напред - Сега, Фей Морган, ще ви предскаже бъдещето ви - каза вълнуващо и докосна ръката на единственото русо момиче - Тиии, милаа моя, лоша съдба те чака. Ще изчезнеш, ще пострадаш - започна да нарежда това, което виждаше и усещаше. По едно време я пусна и изпищя леко. - Не, твоята съдба е лоша, не мога повече да я виждам, причинява ми болка - оповести тя и хвана нечия чужда ръка - Ооо, твоята е по-ужасяваща и от нейната, мило момиче - остави и нейната ръка и се изправи, отваряйки очи. - Зловещи са съдбите ви, скъпи мои. Много трудности ви очакват - съобщи тя, но видя скептичните им лица. Усети, че не и' вярваха. Това не беше възможно. Да не вярват на нея, на великата Моргана ле Фей. Те я подценяваха. Нямаше да остави нещата така, но все пак реши да изчака какво ще направят и след това щеше да действа - не беше толкова зла, колкото повече хора си мислеха, колкото тя си мислеше.











You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that
I'm hopeless

So I don't care what they say
It's our life life life
We can dance if we want
Make it feel alright
Temperature's rising
I feel the fire
Tonight, it's just me and you



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joshua Riley
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Сря Фев 08, 2012 8:34 pm

Беше поредната скучна вечер в имението ми и бях поканил доста от приятелите си, когато при нас дойде една врачка и искаше да ни предскаже бъдещето. Не си падах по подобни неща, но все пак я пуснах и я поканих да седне, но в место това тя се просна на земята и ни повика да седнем около нея. Започна да предсказва съдбите на всеки един от нас поотделно, като каза на селена, че я очаква изчезване, за миг не повярвах, но после се притесних. Дадох известна сума пари на жената и казах:
-Вижте госпожо... Не се обиждайте, но не мисля, че нещо от предсказаното ще се случи, така че... Не искам да ме разбирате погрешно, но просто това е моята гледна точка. Не искам да съм груб и скептичен, но това са неща, в които само децата вярват... Просто неща от типа на Каспър и Дядо Коледа... Не съществуват, но има наивници, които вярват в тях. Ако искате, останете тук и ми докажете, че трябва да вярвам на тези глупости... С... не знам... Разговор с някой призрак? - попитах скептично и седнах на земята. Започнах да си драскам по пръстта някакви фигурки... Обърнах се към приятелите си и казах:
-Е, ако решите да умирате, ще ми кажете, нали?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.bulgarianforum.net
Dillon Devón
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Чет Фев 09, 2012 12:18 pm

Реших отново да потичам, вкъщи пак не ме свърташе - бях сам, нямаше какво да правя, поне да потренирам през нощта, на хладен нощен въздух. Грабнах раницата и излязох. Затичах се към изхода на градчето, може би към гората, не бях още напълно сигурен. Бягах и си мислех за много неща, но мислите ми все се насочваха към онова момиче от езерото, Ясмин... Не исках да мисля за нея, но просто не можех да спра.
И така затичал се, тотално забравих къде щях да ходя, а и къде бях. Спрях се и се огледах около си. Местността не ми беше позната. Бях се отдалечил прекалено много. Пообиколих наоколо, но нищо не се получаваше - нямаше кой да ме упъти, нямаше светлини. След около десетина минути видях някаква светлина и се насочих към нея.
Оказа се голяма къща, подобна на имение, всъщност може би наистина беше такова. Изведнъж група хора излезе от къщата, а най-отпред вървеше дребна жена. Проследих групата с очи и видях червеникава коса, която ми беше много позната. Разпознах Ясмин. Не исках да им се натрапвам, не знаех къде ще отидат, затова се скрих зад близкото дърво, проследявайки ги с поглед. Не знаех какво ще последва, но когато се отдалечиха достатъчно, за да не ме забележат, тръгнах след тях възможно най-тихо.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanessa Green Goddess.
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Чет Фев 09, 2012 1:05 pm

В имението на Джо първоначално бяхме той, аз, сестра ми, Ясмин и гаджето му. Но по-късно някаква луда дойде и искаше да ни гледа на ръка... Когато хвана моята ръка, се опитах да я издърпам, но тя беше силна. Каза, че ме чака ужасна съдба или нещо такова, а аз просто завъртях очи и се изправих, като отидох до Ашли.
-Мисля че тя е луда... -Казах на ухото й и погледнах възрастната дама.
Забих поглед в земята и погледнах токчетата си - бяха леко мръсни, затова просто извадих от чантата си една кърпичка и ги изчистих. Изправих се и погледнах жената, която май още си въобразяваше, че е гадателка.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fayh Morgan
Fayh Morgan
Witch
Witch

Брой мнения : 188

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Чет Фев 09, 2012 4:38 pm

Както Моргана предполагаше, никой не повярва на думите и'. Ядоса се и то много, нямаше да се оставя да я подиграват, дори да бяха вещери, вълци, хибриди или зооморфи. Защото още в първия миг усети какви са те.
- Не ми вярвате - добре тогава. - каза, но този път с нормалния си глас - Искате разговор с дух, ще го имате - твърдо каза и се запъти към портата - Последвайте ме! - властно заповяда и не се налагаше да се обръща, за да разбере, че всички я следват.
Вече не ситнеше, вървеше бързо. След около петнайсет минути вървене стигнаха до едно изоставено имение. Моргана отвори портата и ги поведе навътре в къщата. Преди да влязат, се огледа наоколо. Докосна дръжката на вратата и изведнъж пред лицето и' се появиха две идентични, съвсем еднакви момчета и облято с кръв момиче - едно от момичета, които бяха с нея. Пусна дръжката, сякаш я парна и огледа до един хората. Бутна вратата и разпери ръка.
- Влезте - властно каза и се загледа как скептично един по един влизаха в обитаваната от наследничката на Алиша къща. - Спокойно, няма да ви заключа - увери ги тя и влезе последна. Когато обаче се обърнаха към нея, тя не беше вече ниската, дундеста и възрастна жена, беше с дълга кестенява коса, висока и красива.
- Седнете. След секунди ще започнем - каза тя, сложи няколко вехти книги по земята и ги запали с поглед. - Сега виждате, че не лъжа - каза и се засмя, виждайки учудените им лица - Не може да излезете вече. Сеанса започна - съобщи и се засмя остро, рязко и студено, гледайки озадачените им лица.












You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that
I'm hopeless

So I don't care what they say
It's our life life life
We can dance if we want
Make it feel alright
Temperature's rising
I feel the fire
Tonight, it's just me and you



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Demsss Green Goddess
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Чет Фев 09, 2012 5:22 pm

Джош ни бе поканил в имението си и до едно време много се забавлявахме. Но по едно време дойде някаква гадателка и започна да ни предсказва бъдещето. "Ее, и аз мога да го направя!" казах си наум и се подсмихнах. Виждайки как изглежда и как се държи, изобщо не й повярвах, че е гадателка. Но въпреки това седнах до сестра си и подадох ръката си, когато ми я поиска. Каза, че нещо лошо ме чака, но че съм щяла да се влюбя в лош човек или нещо такова. Но при допира с кожата й, почувствах нещо, но не знаех какво точно. Или наистина беше измамница, или беше прикриваше наистина умело същността си. Погледнах веднага към врата си - колието ми беше с наистина необикновен цвят - нещо средно между лилаво и тъмно синьо. Значи не беше сигурно, за пръв път ми се случваше подобно нещо. Не знаех какво става точно, но нещо в мен ми казваше, че всичко това няма да приключи добре. Когато приключи с мен, станах и се отдалечих. След малко Рани дойде и ми каза, че си мисли, че е луда.
- Може и да е луда, но внимавай! - казах тихичко и отново погледнах към колието си - отново беше със същия цвят. Момичето ме погледна леко учудено - Все пак с лудите шега не бива, не знаеш какво може да направят - измъкнах се и леко се засмях. Не исках още да й казвам какво съм усетила, можеше и да бъркам.
Когато "разгада съдбите на всички", Фей Морган - както се представи - заподозря, че не вярваме и на една казана дума, властно ни каза да я последваме, за да разберем, че не ни лъже.
Леко неуверено погледнах Джош, който кимна и тръгнахме след нея. След малко се озовахме при необитавана къща и влязохме вътре. Ала когато се обърнах рязко, чувайки как непознатата затръшва вратата, жената изглеждаше съвсем различно. Накара ни да седнем и запали няколко книги. Вече ставаше лошо. Погледнах колието си и го видях как свети с ярка и силна тюркоазено синя светлина. Определено повече от нещо, не беше наред.
- Джо, това не е на добре. Опасно е, много опасно. Тази жена може би наистина не ни е излъгала. Силна е, една измамница не може да запали огън само с поглед, знаеш го - отбелязах наум и се взрях в жената, която промълвяваше някакви думи, които бяха много тихи и не можах да ги разбера. Ала огъня стана по-буен, по-силен, единствената светлина в къщата. Тишината беше зловеща, опасно тихо. Вече изобщо не ми харесваше. Изведнъж някаква сянка се появи и влезе в Ясмин. Вече нищо не разбирах.
- Какво по-дяволите става? - попитах уплашено на глас и очите ми зашариха из стаята.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanessa Green Goddess.
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   Чет Фев 09, 2012 5:38 pm

Тя ни каза да я последваме и това и направихме стигнахме до някакво запустяло имение и влязохме вътре ... тя запали няквки книги и се подразних .
-Ооо я стига и аз мога да го направя ...- КАзах и придърпах една книга от секцията и с поглед я запалих.Не ми трябваха думи за дяа призова някой елемент.След което нейния пламък стана буен и зловещ една сянка се всели във Ясмин и се зачудих дали да не изгася огъня.
Завъртях очи и замахнах с ръка към огъня и струя ледено студена вода се разнесе около огъня и го изгаси .













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Входът към имението   

Върнете се в началото Go down
 

Входът към имението

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: The Big Mystery-