Latest topics | » В плейслиста искам да чуя... Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young » Koй иска да бъде предизвикан?Съб Май 10, 2014 10:39 am by Alaska Young » Записване за Ордените на Светлината и МракаСъб Май 10, 2014 10:26 am by Alaska Young » Пич, не бях толкова пиян...Съб Май 10, 2014 10:21 am by Alaska Young » Размяна на банериСъб Май 18, 2013 4:59 pm by Katherine Gilbert» ℒost Ŧime Чет Май 09, 2013 8:38 am by Ясмин Смит» Остров Закинтос ( след 4 месеца) Съб Мар 16, 2013 1:57 pm by Ясмин Смит» Разврат, разврат и пак развратСря Яну 30, 2013 7:18 pm by Ясмин Смит» Момче или момиче е следващият?Пет Яну 04, 2013 1:33 pm by Ясмин Смит |
Замислете се | Преди да крадете, за секунда помислете!
|
| | Автор | Съобщение |
---|
Joshua Riley Hybrid
Брой мнения : 3345
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Старият тунел Пет Авг 12, 2011 4:02 pm | |
| |
| | | Rose Tayler Human
Брой мнения : 50
| Заглавие: Re: Старият тунел Съб Мар 10, 2012 5:51 pm | |
| Роуз не понасяше скуката. Беше 'и толкова противна, че няма накъде повече. Но какво можеше да направи? Хване ли я веднъж скуката не можеше да се отърве от нея, колкото и да се опитва. Не беше лесно да те хване скуката, а Роузи всеки ден си я ловеше. Винаги в неподходящият момент, в неподходящото място и винаги нея. Всички останали винаги имаха нещо ново за правене и никога не ги ловеше скуката, което беше нечестно според Роузи. Само нея да я хваща убиваща скука, а близките 'и никога да не ги сполетява. Затова реши да излезе навън и да се поразходи около града. Току - виж нещо интересно се случеше. Изведнъж всичко стана тъмно, а Роу не виждаше накъде вървеше. Но въпреки това продължаваше да ходи, мислейки си, че рано или късно края на тази тъмнина щеше да дойде. Ала вместо това наоколо ставаше все по - тъмно и по - тъмно. Роуз едвам вървеше сред тази тъмница. И когато си бе помислила, че се бе загубила в тъмнината се показа леко светлина и Роуз забърза натам. След като се приближи към светлината осъзна, че се намираше в някакъв тунел. Не знаеше къде се намира този тунел. До сега не бе идвала тук и не знаеше как да излезе. Но продължи да ходи там, където има светлина, надявайки се да намери изхода най - накрая. Обаче с всяка една крачка чувството, че навлиза още по - навътре в тунела, я налягаше все повече и повече. - Александра. - чу се глас с руски акцент, който бе последван от няколко чифта стъпки зад себе си. Роуз бавно се обърна назад, молейки се това да бе някаква халюцинация или ужасен сън, подобие на тези, които сънуваше всяка нощ. Ала не беше нито халюцинация, нито кошмар и проклета реалност, застигнала я. Точно пред нея стояха трима напомпани с мускули мъже, гледайки я сякаш е тяхната шестица от тотото. Не, не, това не може да ми се случва, помисли си девойката, гледайки уплашено и притеснено. Роуз не почака и следващата покана ами се обърна на другата страна, готова да отпраши от това място сякаш я гонеха гладни вълци. Но само на третата крачка се блъсна в някого, който побърза да я хване за ръцете и придърпа към себе си. - Не бягай, Александра. - каза мъжа, смеейки се. - Няма да стигнеш до никъде. Роуз вдигна поглед към лицето му, след което и мутрите на останалите трима напомпани с мускули мъже. Не можеше това да 'и се случва. Не и след всичко, което девойката бе преживяла. Нима така щеше да свърши всичко? След всички тези години и усърдни усилия на Роуз да се отърве от миналото си така ли щеше да свърши всичко? - Не знам за какво говорите. - каза тя, опитвайки се да се отърве от хватката на мъжа. - Така ли? - чу се глас зад нея и четиримата мъже бавно закрачиха към нея. - Тогава защо след като казахме името Александра се обърна назад и побягна, все едно си видяла демони? В момента Роуз не знаеше какво да каже. Мисълта, че руснаците са я намерили просто не я оставяше намира и в момен като този тя не можеше да мисли трезво и да разказва лъжите си като приказка, на която всички се хващат. Не можеше да повярва, че я бяха намерили. Тя бе опитала всичко, за да се отърве от тях и сега какво се оказва? Че всичко това е било безнадеждно. - Защото.. - каза само и млъкна. Не знаеше какво да каже. Бяха я хванали натясно. Буквално.. Точно в този момент, когато Розу си мислеше, че се бе отървала от ужасното си минало, се появиха те. Една милионна от хората в миналото 'и, които я искаха заловена. Още няколко милиона я искаха мъртва, а да не говорим колко милиона искаха да я спечелят на своя страна независимо от начините. Явно хората бяха прави. Каквото и да правиш миналото винаги ще те преследва и няма да ти дава мира докато в един ден или ти не си отнемеш живота или някой друг не го отнеме вместо теб. Или поне това бе чувала Роуз и сега започваше да вярва в това. Но нямаше да се откаже от живота си. Не, разбира се. Щеше да намери начин да се измъкне от тази ситуация. - Вижте какво, идиоти такива. Не знам кои сте, не знам какво искате от мен и определено не знам коя по дяволите е тази Александра. - викна им тя. - Знам само, че не съм аз. Затова ме пуснете, иначе ще викна толкова силно, че тъпанчетата ви няма да оцелеят. И след като дойде полицията вие също няма да доживее те. - говореше тя, гледайки към мъжа, който я бе хванал и по някое време поглеждаше към тримата мутри зад мъжа. Ало мъжа пред нея не я бе хванал и стиснал силно, че да не може да мръдне Роуз щеше да се обърна и към четиримата мъже зад нея, но не можеше. Единствената реакция обаче на тези идиоти след като се спогледаха бе смях, който се разнесе из целия тунел. И вместо да я пуснат, мъжът стисна по - силно ръцете 'и. - Какво? Искате да ме изпробвате ли? - повдигна едната си вежда и срещна арогантните им погледи. - Добре тогава. ПОМОЩ! - развика се силно момичето. - ПОМОГНЕТЕ МИ! - викаше, докато един не се приближи до нея и не запуши устата 'и, слагайки мръсните си ръце на устата на девойката. - Млъквай, Удинов. - каза мъжа, дърпайки косата 'и назад със свободната си ръка. Роуз се възползва и удари мъжа, който я бе хванал за ръцете между краката. Той се приви на земята, пускайки ръцете 'и. Роуз бързо хвана ръката, която държеше косата 'и, забивайки ноктите си в ръката. Мъжа бързо я пусна. - Кучка! - извика той и зашлеви силен шамар на Роуз, която направи три крачки назад, попадайки точно в лапите на умника. - Казвали са ми, че си непокорна, но внимавай. Ние не сме като другите. - каза той точно в ухото на Роуз. Тя направи погнусена физиономия, като се опита да се отдръпне от него, но не можеше. В такива момента 'и се искаше да беше някакво проклето същество, да може да ги изгори живи и да не види руснак никога повече, но за жалост не беше. - Колко пъти да ви казвам, че не съм тази Александра. Припознавате се. - каза им тя през зъби. Щеше до последно да твърди, че не е Александра, каквото ще да става. Не можеше просто ей така да се даде. Ако не станеше с отричането тогава Господ да 'и бе на помощ. Нямаше си и на представа как щеше да победи тези осем горили. Дори и да се опиташе нямаше да свърши добре за нея. - Значи не твоя баща беше убит без собствените ти очи. Как собака. - каза един от тях с надменна усмивка. Като куче ли, помисли и Роуз. Усещаше как гнева и яростта в нея напират. Усещаше как след много малко щеше да скочи насреща му и да му разбие самодоволната усмивка. Само ако кажеше още една думичка и щеше да го убие собственоръчно. - А ваша мать была шлюха, прежде чем убить. Нее, не бе казал това току - що, помисли си Роуз. Това вече преля чашата. - Вы сын сука! - викна тя. - Ако още веднъж кажеш нещо подобно за родителите ми ще те убия! Вы меня слышите! Я убью тебя! - викна тя. Обърна се към него, готова да го пребие от бой за думите му, но мъжът я придърпа по - силно към себе си, стискайки силно ръцете 'и, не 'и позволявайки да мръдне. - Виждаш ли. Не е толкова трудно да кажеш, че си Александра Удинов. - засмя се мъжа, а другите се доближиха до нея.
П.С.: Пълна боза. ;дд |
| | | Joshua Riley Hybrid
Брой мнения : 3345
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Re: Старият тунел Съб Мар 10, 2012 6:28 pm | |
| Беше поредния скучен ден и нямаше какво да правя вкъщи, затова просто се преоблякох набързо и излязох, като тръгнах по мрачните, затънтени улички и не знаех къде точно отивам. Усмихнах се мистериозно и след това се отправих към стария тунел. Дълго се чудех дали да вляза или не, но гърлените звуци, които идваха отвътре ми подсказваха, че нещо лошо се случва и май е замесено момиче. Бавно тръгнах навътре, като внимавах къде стъпвам, защото това не беше едно от най чистите и приятни места за разходка, така че... Продължих да ходя напред докато не стигнах до средата и не видях група мъже, наобиколили едно момиче, което видимо беше притеснено от присъствието им. "Руснаци?" помислих си в първия момент, когато чух как я заплашват. Поназнайвах малко руски и... абе почти не разбрах абсолютно нищо, така че просто заговорих спокойно и с нотка на самовлюбеност и високомерност в гласа си: -Не знам какво Ви е направило момичето, но ако не го оставите, обещавам Ви, че ще Ви хвръкнат главите още сега! - не показвах и грам емоция и докато двамата я бяха притиснали, останалите четирима се приготвяха за нещо като бой или просто сами копаеха гробовете си: -Момче, не си толкова възрастен, че да ни заплашваш... - каза единия от тях с ужасния си глас и ме накара да изляза от релси, което почти не бе присъщо за мен. Усмихнах се нагло и му казах арогантно: -Не съм толкова млад който изглеждам и също така не съм толкова крехък, че да ме е страх от теб... - засмях се и продължих да ги гледам като следях всяко едно действие от тяхна страна. -Хей, момче! Не ни разсмивай! Тунелът е по-стар от теб! - ах този дразнещ глас за пореден път се наби в съзнанието ми и ме побърка до краен предел. -Така ли? Наистина ли? - попитах иронично и с вампирската си скорост се озовах до онези две влечуги, които бяха притиснали момичето и откъснах главата на единия от тях. Обърнах се към останалите, които вече бяха извадили ножовете си и им казах: -Е, още ли мислите, че съм толкова безобиден и безопасен? - попитах нагло и когато нещастникът се опита да навреди на момичето, го запратих в отсрещната стена. Усмихнах се нагло и след това застанах пред момичето, закрилнически разперил ръце. Още две крачки към нея и всички ще загубите главите си, както се случи и с малкото Ви приятелче, така че аз бих се разкарал от тук като куче с подвита опашка. -Ще си платиш!!! - заплашиха докато се махаха. Не им обърнах повече внимание, а приклекнах до непознатата и свалих якето си. Наметнах я с него и казах: -Съжалявам, че трябваше да видиш това, но нямах избор... Трябваше да го направя, за да ти помогна. - усмихнах се плахо, но окуражително на момичето и повдигнах леко брадичката й с пръсти. -Онези нещастници май са те наранили и ще се наложи някой да се погрижи за раните, така че без да чувам възражения, ще те закарам до болницата и след това ще измислим какво да правим в случай, че онези се появят занапред и се опитат да ти направят нещо. - непознатата кимна леко. Сигурно от шока не искаше да говори, затова още преди да кажа каквото и да било, я вдигнах на ръце и я понесох към изхода на тунела. Когато излязохме, я пуснах и й подадох едно шише с вода, за да може да се успокои и да се съвземе от шока, който й бяха причинили тези влечуги. -Какво искаха тези нищожества от теб? - попитах притеснено, докато чакахме таксито да дойде.
|
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Старият тунел | |
| |
| | | |
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |