Midnight city
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Midnight city


 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Demsss Green Goddess (1873)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Селена Уилямс (1543)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Alexandra Belikov (1135)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Итън Стронг (755)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Màrtin Davis (691)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Dillon Devón (433)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Vanessa Green Goddess. (371)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Ясмин Смит (367)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Питър Паркър (215)
Teрминал 5 I_vote_lcapTeрминал 5 I_voting_barTeрминал 5 I_vote_rcap 
Latest topics
» В плейслиста искам да чуя...
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young

» Koй иска да бъде предизвикан?
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:39 am by Alaska Young

» Записване за Ордените на Светлината и Мрака
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:26 am by Alaska Young

» Пич, не бях толкова пиян...
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Май 10, 2014 10:21 am by Alaska Young

» Размяна на банери
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Май 18, 2013 4:59 pm by Katherine Gilbert

» ℒost Ŧime
Teрминал 5 Icon_minitimeЧет Май 09, 2013 8:38 am by Ясмин Смит

» Остров Закинтос ( след 4 месеца)
Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Мар 16, 2013 1:57 pm by Ясмин Смит

» Разврат, разврат и пак разврат
Teрминал 5 Icon_minitimeСря Яну 30, 2013 7:18 pm by Ясмин Смит

» Момче или момиче е следващият?
Teрминал 5 Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 1:33 pm by Ясмин Смит

Партньори
Teрминал 5 Banne110

Teрминал 5 Bb18bf10

Teрминал 5 5084683k

Teрминал 5 Anigif10


££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share
 

 Teрминал 5

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Joshua Riley
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeПет Авг 12, 2011 11:40 pm

Teрминал 5 Dubai_Airpot_New_Terminal_1_gallery__572x400-600x400
Върнете се в началото Go down
https://livethemagic.bulgarianforum.net
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСря Авг 01, 2012 5:02 pm

Беше поредният ми ужасно скучен ден, в който бях захвърлил дрехите си
някъде и най-небрежно и спокойно си се разхождах из апартамента по
бельо. Стоях си спокойно проснал се на дивана с купата пуканки в ръце и
сменях каналите със скоростта на светлината като нито си харесах нещо,
нито можех да видя нещо. Усмихнах се на себе си и лениво се надигнах от
мястото си и влачейки краката си, отидох до стаята си и застанах пред
гардероба като започнах да се чудя какво да облека. Смених сума дрехи и
когато видях всичко на пода като килим се шокирах, че трябва пак да ги
върна на мястото им. Обаче преди да започна погледа ми се спря на
саковете, куфарите и раницата... После пак се върна на дрехите, после на
чантите... Да му се не види, станах разноглед! И точно тогава, когато
се бях отчаял до такава степен, че очаквах Волдемор да изскочи иззад
някой контейнер и да ме ликвидира, изведнъж се сетих... Да, аз великият Джеймс получих знак от небесата или по-точно от гардероба си, от където
падна куфарът ми и ме удари. Точно тогава ме осени велика идея. Все още
необлечен се затичах до всекидневната и грабнах мобилния си телефон.
Набрах пътната агенция и си уредих едно пътуване до Франция. Ах, колко
бях щастлив, че ми дойде великолепна идея! Качих се, облякох се и си
стегнах багажа. Нарамих чантите и саковете и излязох навън. Заключих
вратата и след досадните задачки, си поръчах такси. Докато чаках колата
да се появи, седнах на куфара си и започнах да мисля. Естествено това
беше ново за мен, защото първата мисъл, минала през главата ми беше
формулирана по следния начин "Или съм кифльок, или съм кроасан? Взех
толкова много дрехи... Дали пък да не стана принцеса... или още по-добре
- Крал на идиотите... А защо да не..."... и до тук с "великите" ми
мисли. Таксито дойде и шофьорът бе принуден да ми помогне с багажа...
Последваха адски много мърморения от страна на невъзпитания таксиметров
шофьор, но въпреки това ме закара до летището, а аз му оставих солиден
бакшиш и замъкнах всички неща с мен. Докато ги влачех, постоянно си се
скастрях наум защо ми беше да взема всичко това... Когато приключих с
това да си говоря сам, седнах в чакалнята на терминала и се отдадох на
мислите си. Огледах се наоколо и се замислих какво доведе до това
импулсивно решение. Да, определено трябваше да съм или смел, или глупав,
за да взема подобно решение за пътуване толкова далеч. Докато си стоях
спокойно при мен дойде някакъв просяк, който искаше пари. Ами сега?
Нямах дребни затова просто извадих крупна, в неговите очи, сума и след
едно голямо "Благодаря" той реши да си тръгне, а аз останах сам.
Единствената ми компания беше многобройният ми багаж. Реших да се
откъсна за малко от него и отидох до близкото кафе, за да си взема нещо
за пийване. След секунда-две се върнах и вече беше станало време за
полета. Тръгнах към изхода, когато се блъснах в някого. Определено в
тази ситуация аз бях виновникът, защото най-нелепо се блъснах в
непознатата.
-Аз...аз...аз...ъм такова... Ужасно съжалявам за това... Вината е моя... - ндам,
невероятно изказване направих. Беше по-скоро блед опит за извинение
отколкото това, което се беше изградило като образ в главата ми. Май
момичето беше в същата посока. "Да, Джеймс! Гениален си! Просто няма как
да не ти връчим приза - Човекът-логика на годината!".
Добре, де,
добре... Спирам да водя разговор със себе си... Макар, че си се харесвах
като събеседник и то най-малкото, защото се изслушвах. На изхода се
обърнах към момичето, отдръпнах се встрани и казах:
-По-добре минете преди мен, за да не Ви прегазя отново. - казах
с гузна усмивка и тъповато изражение като притеснено се почесох по
тила. След като момичето мина преди мен, се шмугнах и след като всичко
беше готово се качихме на самолета. Намерих си място и седнах. Загледах
се през прозореца и си казах наум "Това или са мравки или са китайци...
Или пък аз съм блондинка?". Да, мислех наум, иронизирах се наум, смеех
се на глас и с голямо очарование установих, че нямам ум, който да
използвам, за да правя тези неща. Спрях да си говоря със себе си и се
усмихнах, гледайки през прозореца. Извадих си МР3 плеъра и си сложих
слушалките, пренасяйки се в моя си свят, където можеше да съм всеки...
Дори и най-шантавия, ненормален и откачен тип на Земята.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСря Авг 01, 2012 6:11 pm

Слънцето бе така приятно за някои хора, но това определено не включваше Валъри в тази бройка. Тя редовно пускаше щорите, преди да си легне, като дори и дърпаше завесите за всеки случай, така че беше малко трудно да разбере дали е ден или нощ, когато се събуждаше. Снощи обаче се бе прибрала доста … на градусче и въобще бе забравила за неприятното слънце и за всичките онези прозорци около леглото й.
Беше си вярно, че пие често, но Вал не бе от онези момичета, които започваха да ходят на четири крака, да събличат блузите си и да се надяват, че щяха да се харесат на мъжете по този начин. За разлика от тях, малката русалка беше жена от класа, пиеше скъпо френско вино и свалките й бяха на високо ниво, като това караше малко мъже да отказват на не чак толкова приличните й предложения.
Нещата снощи бяха коренно различни. Всеки, който беше наистина близък на момичето, бе наясно за историята й, която започваше преди повече от 500 години, когато тя беше просто човек, живеещ в някакво подобие на къща, заедно с многочленното си семейство в красивата Франция. Вал не беше стъпвала там от деня на смъртта си и нямаше никакво намерение да се връща, докато не дочу нещо за един от братята си … беше невъзможно да е жив, а това за нея означаваше само едно – той носеше същото ужасно проклятие като нея, което води до безкраен самотен живот.
Дори за секунда не се замисли какво да направи … трябваше да отиде и да узнае истината, но как щеше да се върне отново там, след като цели пет века беше отбягвала прекрасната си родина … а как щеше да погледне малкия си брат, който толкова време я е мисли за мъртва и е скърбял за нея. Не че беше и жива, но тя самата не можа да се върне, след като бе осъзнала какво става с нея. Ето тук се намеси и алкохола … многото алкохол, който й даде няколко часа безгрижно щастие.
Сега обаче беше време да се върне към реалността и неприятните слънчеви лъчи я накараха да отвори красивите си очи. Болката я прониза на момента, като премина през зениците й и обхвана цялата й глава, сякаш някой се опитваше да я сплеска, докато я стискаше от двете страни. Жива или не, махмурлука беше толкова коварно нещо, че нямаше как да се отърва от него, затова прибегна към стария начин – хапчетата. Взе един студен душ и без да чака повече, грабна чантата си, като се отправи към летището.
Бяха останали няколко минути до самолета, затова билета й беше отказан, но тя нямаше никакво намерение да чака … не беше от хората, които имаха достатъчно нерви, за да се справят с това, затова веднага се запъти към първия мъж, който вид да се нарежда на опашката, за да се качи на самолета. Нямаше обикновен човек, който да не се подаде на красивата песен на една сирена, затова и тя бързо се озова с билет в ръка, докато някакво момче една не мина през нея. Вал беше толкова спокоен и мил човек, че дори не можа да си обясни агресията, която облада тялото й, но нямаше време за глупости, затова само погледна злобно момчето и го подмина.
Преди да заеме мястото си, реши да се отбие през тоалетната, за да бъде сигурна, че не изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше, но след като се върна до мястото, което пишеше на билета й, забеляза че … сладкия блейко беше заел мястото й. Колкото и неприятен да беше сблъска, тя беше жена и не можеше да отрече, когато види красив мъж, но за щастие, никой не я питаше.
-
Седнал си ми на мястото – каза тя с леко отслабен глас, но той изобщо не обърна внимание, което щеше да я побърка, ако не беше видяла слушалките.
Тя се наведе и просто дръпна слушалките му, като не можеше сама да повярва на държанието си. Държеше се точно като ония фръцли, които толкова много мразеше, затова се стегна малко и когато видя учудения поглед на момче, се насили да се усмихне. Да … усмивката й беше фалшива, но нали понякога и жеста е важен.
-
Извинете ме, но сте ми седнали на мястото – каза тя с леко затруднение и показа зъбките си, като вече не беше много ясно дали се усмихваше или щеше да започне да ръмжи след малко.
Върнете се в началото Go down
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeЧет Авг 02, 2012 8:55 pm

-О, съжалявам много аз... Дори не ми е направило впечатление, защото май трябва да съм на... съседното на Вашето място. - усмихнах се леко гузно и се преместих, защото когато направя грешка винаги си я признавам дори и да е пред непознат. Когато малката полемика за мястото приключи, отново си сложих само едната слушалка и се отнесох, гледайки навън. Не можех да повярвам, че ще напусна Миднайт, за да търся нещо, което да ми даде насока за това как съм се превърнал в дракон след като мама е била вещица, а баща ми е бил ловец. Може би онова нещо, което ме одраска, когато бях малък е причината сега да съм това...Аз бях просто едно любопитно момче, което искаше да разбере произхода и историята на рода си, както и да разбере мотивите на баща си да убие съпругата си. Всичко в главата ми се въртеше и бушуваше... Караше ме да се чувствам някак странно... Някак безпомощен по един особен и сложен за обяснения начин... Опитах се да оставя всичко настрана и да се отдам на атмосферата, но макар и още преди да съм напуснал Миднайт, започнах да изпитвам носталгия. Вярно, че бях нов и не бях завързал много приятелства, но все пак градчето щеше да ми липсва и то невероятно много. Заставих се да не се поддавам на подобни чувства и емоции, затова просто се отпуснах и реших да не се впрягам много. Направих огромни усилия, за да победя сълзите и тъжните страдалчески изражения и се украсих с една нелепа усмивка, закачена от ухо до ухо. Малко хора можеха да се поставят на мор място в момента... Дори едва контролирах трансформациите си, защото за части от секундата, ръката ми се покри със зелени люспи. За щастие отреагирах навреме и се скрих, надявайки се момичето до мен да не е забелязало нищо, защото не ми се минаваше през невероятно досадната част да давам обяснения.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Авг 11, 2012 6:36 am

Момичето се усмихна доволно, дори донякъде гордо от себе си, когато той се премести на другата седалка. Всички хора се притесняваха да заговорят човека до себе си, но тя нямаше особено голям проблем с това, защото очевидно бяха преминали през първия неловък разговор … а техния определено не беше много продължителен. Всъщност Вал предпочиташе да спи или да гледа през прозореца, когато пътува, но малко компания нямаше да й се види зле, след като беше наясно, че колкото повече приближаваха, толкова повече щеше да полудява. Май беше време да изгони старите навици и обърне внимание на приятните и красиви мъже, които седят до нея.
Тя въздъхна тежко и погледна през прозореца, преди да му обърне по-голямо внимание. Вече беше започнала да се чувства леко виновно заради държанието си и се чудеше какво точно да каже, като не спираше да си повтаря наум, че ако се забави още малко, той едва ли щеше да желая да я слуша. Прехапа нервно долната си устна и си пое за пореден път дълбоко въздух, когато стюардесата я изпревари, предлагайки им нещо за пиене.
-
Джин с битер лимон – каза нервно, още преди момчето да е успял да отвори устата си и усети как бузите й се загряха, а това беше сигурен знак, че е поруменяла.
Остави го да си поръча, докато стюардесата сипваше джина, а след това добави малко от любимата й лимонена напитка. Две ледчета и това беше истински път към щастието, затова Валъри пое чашата с усмивка и веднага я поднесе към устните си, правейки една наистина голяма глътка. Усети онова така познато освежаване, като притвори очи от удоволствие и се усмихна леко, готова да започне да се държи малко по-подобаващо.
-
Времето е хубаво – изпусна веднъж тя и веднага започна да се хока на ум.
Дори не можеше да разбере как е могла да изцепи подобна глупост, докато не осъзна, че момчето я гледа. Веднага се усмихна, леко несполучливо, поглеждайки към него и реши да си замълчи, вместо да каже още някоя глупост. Може би той щеше да е по-добър в разговорите от нея.


Последната промяна е направена от Валъри Питърсън на Съб Авг 11, 2012 4:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Авг 11, 2012 10:19 am

-Да, определено е подходящо за пътуване... - казах аз колкото да не създам впечатление на ужасен слушател и се усмихнах на непознатата, поръчвайки си минерална вода. Определено не обичах да пия, защото алкохолът лесно ме хващаше и ме караше да върша върховни глупости. Обърнах се към момичето и подадох ръка, кратко представяйки се:
-Джеймс. Приятно ми е... - не завърших изречението си с намеквайки на непознатата, че все още не знам името й. За момент погледнах през прозореца, но вече нямаше нищо за гледане, защото бяхме на 10 000 и повече метра от земята. Усмихнах се и се обърнах към момичето, което преди малко беше дръпнало слушалките от ушите ми:
-Как решихте да пътувате до Франция? Бизнес или просто завръщане към корените, защото съдейки по френския акцент няма как да не кажа, че не Ви в родно място. - усмихнах се и отпих от чашата си след което насочих цялото си внимание към момичето. Чудех се дали и тя не е някакво свръхестествено същество като мен... Всичко давах в момента, за да имам този усет.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСъб Авг 11, 2012 4:53 pm

Успокоените от това, че момчето реши да подхване някакъв разговор, не беше прекалено дълго, след като той напълно случайно й напомни за нещо, за което тя е желаеше да се сеща. Беше решила, че за толкова много години, френския акцент беше изчезнал напълно, но очевидно не можеше да заблуди никой с несполучливите си опити да произнася чисто буквата „Р”. Някои хора намираха чар в това, но Вал определено не се причисляваше към тях. Тя гледаше на това като несъвършенство, а като всяка друга жена, искаше да е перфектна във всичко. Все пак нямаше как да излъже вече, затова се направи, че за нея не е нищо особено и повдигна закачливо веждите си.
-
Отивам да видя братчето си – каза спокойно момичето, но само на пръв поглед, защото сякаш в гърлото й беше заседнало нещо, което не й позволяваше нито да преглъща, нито дори да диша.
Истината беше, че тя дори не знаеше дали ще го види. Нямаше никаква идея какво ще стане, когато го намери, нито дали наистина щеше да го намери, но тези въпроси я убиваха, затова предпочиташе да не мисли над тях. Живота й беше достатъчно неприятен и определено нямаше да й стане по-добре, ако се измъчва допълнително, затова просто се надяваше да не припадне, когато научи какво всъщност е станало.
Естествено, нямаше никакво желание да говори за себе си, защото беше наясно, че той щеше да я разпитва за Франция и въпреки, че това беше една от най-красивите части на света, както и неин дом, тя не бе отишла там нито веднъж. Беше сигурна, че семейството й е живяло достатъчно дълго и не повече от нормалните хора, но дори и след сто години, тя така и не се бе решила да се върне там. Понякога спомените я застигаха дори и в сънищата, но сега не възнамеряваше да се отдаде нито на страх, нито на носталгия, а на приятната компания, която можеше да й предостави той.
-
Не мисля, че е честно обаче, да бъдете толкова потаен – каза Вал закачливо, намеквайки му, че тя също е заинтересована от целта на пътуването, въпреки че не бе нейна работа – Рядко се вижда красиви мъже да пътуват сами към една от най-романтичните страни – добави накрая, вкарвайки лек комплимент в думите си и го погледна с неприкрито любопитство, като отпи от чашата си.
Върнете се в началото Go down
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeНед Авг 12, 2012 5:07 am

-Всъщност реших да си почина малко от Миднайт и не се сетих за друга дестинация по-подходяща от Франция. - усмихнах се на непознатата. Какво ми ставаше? Та аз едва познавах момичето до мен, а му споделях плановете си за това защо точно съм избрал Франция. Имаше нещо в това момиче, което ме караше да говоря без да мисля. Някакъв елемент на мистерия в нея ме караше да искам да узная повече и повече като започна от името й, което още не бях научил. Усмихнах се някак вяло и отнесено, но определено виждах нещо в това момиче от самото начало. Беше ми невероятно интересна личност, но би било адски глупаво и нелепо от моя страна да я засипя с въпроси:
-Освен това дочух, че във Франция се намира моя доведена сестра, която имала нужда от разходка до Миднайт, защото искала да е близо до мен. - определено не трябваше да споделям това, но нещо в госпожицата ме накара да се убедя, че мога да й имам вяра.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeВто Авг 14, 2012 3:24 pm

Хмм … сестра, брат … май ситуациите им бяха сходни, макар че Вал се съмняваше той да се побърква така както нея в момента. Лошото беше, че и на психолог не можеше да отиде със своите ненормални проблеми … поне имаше рибки. Когато някой живее толкова време, спира да му прави впечатление, че си говори с риби, нали поне не си говореше сама.
И все пак, нямаше как да не й се види странно, че момчето споделяше така спокойно неща с нея, които тя не би казала на друг за себе си. Да … сподели, че отива да види брат си, но определено не беше започнала да му обяснява, че той трябва да е мъртъв, в противен случай ще е на повече от 500 години … нито дали са от един и същ баща и така нататък, но понякога човек имаше нужда да сподели, а тя перфектно разбираше тази нужда, затова и просто се усмихна, като го остави да говори.
-
Не мисля, че този град е добър за едно младо момиче – каза тя замислено, без да осъзнава, че изглеждаше достатъчно млада.
Все пак бе наясно с тайните на града, с които не бяха запознати обикновените хора или поне не всички. Навсякъде имаше ловци и хора с дарби, но обикновените жители на Миднайт й напомняха на мушици в огромна паяжина, пълна с големи комати паяци. Рано или късно всеки от тях ставаше на храна, а единственото нещо, което все още я успокояваше, бе че е вече мъртва … едва ли можеше да умре още веднъж, а и нямаше да е голяма скръб при положение, че вече нямаше толкова близки и това беше една от причините да не желае да продължава живота си така. Дори никога не беше разбрала дали е способна да има деца и какво точно можеше да роди … какво значение имаше, когато щеше да й се наложи да изостави човека, в който е влюбена или да рискува, разкривайки се изцяло. Все още помнеше как искаха да я изгорят, когато го направи преди няколко века в Италия, а бе така сигурна, че и той я обичаше достатъчно.
Върнете се в началото Go down
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeВто Авг 14, 2012 3:50 pm

-Определено си права за живота в Миднайт. Всички тези странни убийства и изчезвания... А да не споменаваме и "възкръсванията". - усмихнах се на непознатата, а после се загледах през прозореца, но тъй като нямаше много за гледане, отново насочих вниманието си към непознатото момиче, в което имаше нещо, което... "Я, по-сериозно Джеймс!!!" скастрих се наум и се отпуснах като се чудех какво да кажа на момичето, колкото да нарушим неловката тишина, но нищо не ми дойде наум, а и бях прекъснат от истеричните викове за помощ и досадната алрма, оповестяваща някаква нередност. Всички започнаха да пристягат коланите си, а аз бях впил нокти в облегалката на седалката си, но не бяха моите, а тези на един от драконите, криещи се в мен. Така или иначе с мен беше свършено, можех да кажа на момичето какво съм всъщност.
-Е, слагам картите на масата, защото няма как да го крия повече за себе си... Аз съм дракон... Огнедишащ, люспест, огромен гущер... - аварията изглеждаше адски сериозна и комплексна за решаване, затова просто се наложи преждевременно да приземят самолета, който малко или много беше на път да се разбие... Обърнах се към непознатата и казах:

-Е, май деня не се отказа невероятно удобен за пътуване. - усмихнах се и дори не знаех какво ще се случи с хората.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСря Авг 15, 2012 9:32 am

За момент остана стъписана от думите му, но поне един от двамата трябваше да запази спокойствие, затова се обърна към него и чак тогава забеляза шокираните погледи на хората, които бяха чули това. Нямаше никаква представа защо го беше изръсил така … сякаш го бе изнудвала да й каже и тя самата щеше да разбие самолета, ако не си признаеше. Младите бяха толкова … от началото си мислеше за безотговорни или спонтанни, но в момента той беше просто глупав. Ако това, което казваше, беше истина, то едва ли имаше от какво да се притеснява, камо ли от смърт, но съдейки по броя на свръхестествените същества в града, Вал си правеше изводите, че и ловците не са никак малко.
-
Психически стрес – каза тя на хората и се усмихна леко, но те не спираха да ги зяпат, затова продължи да говоря – все пак самолета пада …
Пътниците най-накрая започнаха да клатят положително главите си, съгласявайки се с думите й, а ако се стигнеше до там, че да я подгонят ловци заради неговата волност, щеше да нарита люспестото му дупе. Чак тогава забеляза ноктите му и осъзна, че той въобще не се шегуваше и въпреки, че беше под стрес, казваше самата истина. Валъри обаче не можеше да го направи … толкова години сред хората я бяха научили, че не бива да го прави, ако не иска някоя дълга и мъчителна смърт или по-лошо – да експериментират с нея.
-
Разбирам, че си изплашен, но не е нужно да плашиш още повече хората около теб – каза му накрая, правейки се, че не е видяла какво се случваше с тялото на момчето.
Не можеше да се сети за по-добър начин да му покаже, че въобще не разбира за какво й говори, а точно това беше целта й. Вероятността той просто да я изпитва беше огромна, а да си признаем, Валъри беше ужасно параноична. Никога не оставяше нищо на случайността и винаги беше по-предпазлива, отколкото трябва, но и това беше причината да е по-жива, отколкото трябва.
Можеше да се прави на глупава цял ден, а и това определено щеше да й е от полза не само при наличие на ловци, ами и заради самия него. Да … не беше девица, а според легендите драконите бяха почитатели на непорочните жени, така че за пръв път похотливостта й щеше да се окаже от голяма полза.
Върнете се в началото Go down
James McKinley
James McKinley
Dragon
Dragon

Брой мнения : 15

Game status
Inteligence:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Power:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)
Stamina:
Teрминал 5 Left_bar_bleue0/50Teрминал 5 Empty_bar_bleue  (0/50)

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСря Авг 15, 2012 12:06 pm

-Добре, де... Съжалявам, че се стресираме, но в случай, че никой не е забелязал, падаме! - казах тихо на момичето и се концентрирах, за да върна нормалната си форма. Ако момичето беше свръхестествено същество и я издам, определено имаше опасност да нарита люспестото ми дупе, а аз толкова си го обичах. Реших да уверя момичето, че всичко ще е наред, защото за щастие настойницата ми, също вещица, знаеше как се стресирам при пътувания и се трансформирам, затова ми даде прах, който да разпръсна, в случай че някой ме види. Усмихнах се и бръкнах в джоба си като извадих шишенцето и го разпръснах. Видях празните погледи на хората и им напомних за падащия самолет. Обърнах се към непознатата и й казах
-Прикрихме се... Така, че спокойно.
Върнете се в началото Go down
Валъри Питърсън
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitimeСря Авг 15, 2012 1:30 pm

Реакцията й едва ли беше такава, каквато той очакваше, затова Вал се обърна към прозореца, когато започна да му се смее. Не искаше и хората да я видят, защото щяха много бързо да забравят за драконите и принц Артур, когато я видят да се кикотя така. Имаше нещо в момчето, която не само я караше да се усмихва, а направо да се залива от смях, но щом започна да разпръсква праха, очите й се насълзиха, както когато гледаше „Приятели”. Изглеждаше толкова смахнат, че дори и другите хора го зяпаха странно, а тя бе така заета да се смее, че нямаше време да се замисли дали изпитва някакъв срам, че се намира до него.
Валъри почти се беше овладяла, когато си пое за пореден път дълбоко въздух и усети как няколко прашинки от вълшебния прах на Джеймс попаднаха в гърлото й. Тя започна да кашля, усещайки драскащите частици, докато се опитваше да си поеме въздух и вече беше сигурна, че ако двамата оцелееха, щеше да го напляска много хубаво. Лицето й вече се беше зачервило, а очите й отново се насълзиха, когато усети ръката на рамото си, но все още не можеше да отвори очите си добре, за да види дали беше той … едва ли щеше да е Свети Петър.
-
Нямаше да се учудя, ако ме беше целунал като за последно или ме беше помолил да предам нещо на близките ти, ако умреш, а аз не, но да говориш глупости и да ръсиш някакъв прахоляк ми идва малко в повече – каза тя леко намусено, но все пак не пропусна да се пошегува – какво е това … отровен бръшлян?
Върнете се в началото Go down

Sponsored content



Teрминал 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Teрминал 5   Teрминал 5 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 

Teрминал 5

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Midnight city :: Other parts of our city :: Летището-