The Change

Заглавие: The Change Вто Фев 07, 2012 3:42 pm

История за промяната в характерите и в живота на Natalia Montenegroh [Наталия Монтенегро] и Ethan O'Neilll [Итън O'Нийл], които се влюбват един в друг само след по-малко от час след запознаването си.

Наталия е описана да изглежда по този начин:

А Итън - по този:

Заглавие: Re: The Change Сря Фев 08, 2012 11:37 am

Глава 1

Определено последната седмица не беше от най-леките за тъмнокосата Наталия – работата в студиото ѝ бе доста, напоследък имаше все повече и повече клиенти, а и като включим факта, че през последните дни беше пълнолуние – вече четиридесет и осем часа безсъние... Брилянтно просто!
Нат определено нямаше намерение да се върти из леглото цяло нощ без дори да мигне, затова най-накрая стигна до решението да излезе и да се позабавлява малко. А тя определено знаеше как да го прави, и то много добре. Стана бързо, отвори гардероба и трийсетина минути стоя пред него, избирайки си дрехи. Най-накрая Нат облече един доста прилепнал и отворен виолетов потник, къси дънкови панталонки и си обу любимите високи виолетови ботуши. На излизане си взе и коженото яке.
Тъмнокосата се помота малко повече из улиците. Все още не беше решила къде точно да отиде. Най-сетне Нат си избра един клуб, в който отдавна не беше ходила, и се насочи към входа му.
- Лична карта, моля – поиска охранителят и разпери широката си длан пред лицето ѝ.
- Добре, един момент – леко раздразнено започна да си бърка из джобовете. А те колко много и тесни бяха. След около минута я намери, забутана в задния джоб на панталонките – Ето. – подаде я на охраната и завъртя очи, докато си я чакаше обратно.
Нат влезе в клуба и се усмихна, виждайки, че е препълнен. Отиде до бара, настани се внимателно на един от щъркеловидните столове, кръстосвайки крака, при което голяма част от бедрото ѝ се показа и събра доста мъжки погледи, на които не обърна никакво внимание, и си поръча едно уиски. След малко чашата бе пред нея. Тя я хвана с три пръста и отпи глътка. Уискито беше силно, разля се по гърлото ѝ, затопляйки я адски много.
- Не е ли малко необичайно за млада жена да пие такава напитка толкова късно?
Дочу Нат да се говори и се обърна предизвикателно по посока на гласа. Вляво от нея седеше млад, и дори и да искаше, Наталия не можеше да отрече, че е доста сексапилен и съблазнителен мъж, вперил поглед в нейната особа.
- На мен ли говореше? – попита тя отчетливо. Красавецът кимна в отговор. Бегла усмивка се появи на лицето на Нат. Повдигна веждата си – Необичайно? Преди не си ли виждал жена да пие по това време на нощта?
Отпи отново, а уискито отново парна гърлото ѝ, и го погледна изпитателно. Често използваше такива фрази именно с този тон, така предизвикателно и накъсано от въздишки. Пълнолуние, алкохол, потайност и характерът ѝ. Определено това бе идеалната комбинация за вечерта. А включвайки всичко това на Нат ѝ беше маалко трудно да спре действията си. А и се съмнявам, че искаше да ги спира.
Погледна мистериозно мъжа до нея, въздъхна театрално и зачака да ѝ се отговори, клатейки крака си.
- Ооо, виждал съм много жени да пият късно, но не и сами. – каза най-после непознатият, но така сякаш, това не го интересуваше особено много.
Ала Наталия не беше вчерашна и веднага усети играта му. Харесваше ѝ. И реши да я продължи. Погледна го с безразличие и неволно забарабани с нокти по бара.
- И какво от това, че съм сама? Нещо пречи ли ти? – нехайно попита, ала говореше бавно, отчетливо, дори възбуждащо.
Това, че непознатият не отговаря веднага, дразнеше до полуда Нат. Затова тя реши да вземе действията в свои ръце. Уж случайно бутна телефона си и се наведе да го вдигне. След секунда го взе и реши да се върне на мястото си. Но разстоянието между столовете беше малко и така застанал мъжа, Нат просто нямаше как да се изправи „без щети”. Прехвърли наум мислите си и вдигна невинен поглед към лицето на непознатия, бавно започвайки да се изправя. По едно време гърдите ѝ се притиснаха в коленете му – просто нямаше избор – но нарочно се задържа няколко секунди повече. Усмихна се половинчато и прошепна едно „Извинявай!” в ухото му. Но за няколкото секунди, в които Нат беше в това положение, непознатият уж неволно се взираше в деколтето ѝ. И въпреки че усети това, тя нищо не направи.
- Изобщо не ми пречи, просто ми е странно. – каза той, а Нат седна и започна да върти кичур коса. При думите му, тя го погледна изпитателно – Как такова секси парче все още е само.
- Може би това „секси парче” – повтори думите му, приближавайки се опасно близо до него – чака някой свестен тип или просто обича да е сама. – последните думи буквално прошептя в ухото на непознатия – Ами ти? Как така си сам в нощ като тази? – продължи да шепти и леко захапа ухото му.
- Същите причини – бързо отвърна и се изправи. Бръкна в джоба си и остави една двайсетачка на бара – Хей! За моето питие и уискито на дамата – подвикна на бармана и хвана Наталия за ръката, повеждайки я навън.
- Какво правиш? – учудено попита тя, но ѝ харесваше. Не знаеше този път докъде ще се стигне – дали щеше да остане само мимолетна закачка или ще прерасне в нещо повече.
- Нещо, което съм сигурен, че и ти искаш. – нетърпеливо каза той и я поведе към тъмните и почти непосещавани улички зад бара.
- Може и да го искам, може и да не. Но при всеки случай не можем да правим нищо, ако не си знаем поне имената – каза предизвикателно и го погледна в очите. – Наталия – прошепна и прехапа устната си.
- Да, права си. Аз съм Итън. Наталия е хубаво име.
Прошепна Итън и я притисна в стената. Сложи ръцете си помежду им, за да не може да излезе от схватката му и започна да я целува. Тя от своя страна впи пръсти в разрошената му коса и отвърна страстно на целувките му.
- Еее, Итън – прошепна Нат след малко, поемайки си дъх. Но въпреки „почивката, която си взе”, Итън продължи да я целува по врата, по устните, по лицето, навсякъде. Ръката му се плъзна надолу по крака ѝ, спря се до свивката на коляното ѝ и повдигна бедрото ѝ към кръста си. Нат нададе лек стон. Целувките му сякаш я изгаряха. Преди не се беше чувствала по този начин. Бе желана, целувана, но никога по този начин, никога с този плам. – Итън... Итън... спри... – прошепна, слагайки показалеца си на устните му, отдръпвайки се от него. – Не мога... не и така... – обясни тя на объркания му поглед. Искаше да е с него, за пръв път в живота си изгаряше от това си желание, но не така, не по този начин. За пръв път – не така.
- Но защо? Аз ли направих нещо? – все още объркан попита Итън и се приближи към Наталия.
Тя поклати глава и въздъхна, отметна косата от очите му и се усмихна тъжно.
- Тогава защо? По какъв начин не можеш? Не го ли искаш? – продължаваше да недоумява той.
- Напротив. И именно защото искам, но мога тук и сега... Не мога да ти го обясня – обясни тихо Нат и отново въздъхна, този път леко отчаяно.
Чувстваше се зле. За по-малко от час някак я беше омагьосал, запленил, беше я накарал да го желае така, както никога досега не бе желала мъж... Беше се влюбила в него, усещаше го, чувстваше се така за първи път в живота си и затова бе толкова сигурна. И точно заради това, че се бе влюбила в него, не можеше да го има, не и тук, не и по този начин. Приближи се още малко към Итън, целуна го нежно – мислейки, че това ще бъде последната им целувка – обърна се и тръгна.
Ала явно и Итън не беше останал безразличен към нея. Или просто искаше Нат да бъде поредната му бройка. Все още не се знаеше... Но едно бе сигурно – последва я.
- Почакай! Наталия... – хвана я леко за китката и я обърна към себе си. – Щом не искаш тук и така, тогава как и къде?
- Какво? Сериозно? – невярващо попита Нат и поклати глава. За един миг щеше да отговори на въпроса му, но изведнъж предишното ѝ Аз се завърна, започна да мисли както преди и след секунди изпитателно каза – Питаш защото наистина силно ме желаеш или просто защото искаш да ме вкараш в леглото си като поредното завоевание? Кое от двете? – погледна предизвикателно и виждайки погледа му, поклати разочаровано глава и понечи да се обърна и отново да тръгне. Ала Итън затегна хватката си и я притегли към себе си.
- Желая те, но не само за да те вкарам в леглото си, както ти се изрази, и не по начина, за който си мислиш. – отвърна отново с леко закъснение Итън и целуна страстно – Нека стане така, както искаш.
- Тогава ела. – тихо каза Нат и го поведе нанякъде.
Наталия не говореше, просто вървеше напред и си мислеше. Мислеше си как, по дяволите, можеше да се държи така, как успя да омекне пред един мъж, който числом и словом познава от час, да бъде изцяло под негово влияние. А самият Итън недоумяваше къде го води тъмнокосата, но покорно я следваше без да задава въпроси.
След може би десет-петнайсет минути двамата се озоваха пред двуетажна къща, нито много малка, нито много голяма. Нат се качи по малките стъпала и отключи.
- Влез – бе първото нещо, което каза, отваряйки врата, с разперени гостоприемно ръцете си.
Итън влезе първи и затвори вратата след Наталия. В къщата се възцари пълен мрак. Момичето включи осветлението и поведе Итън към хола.
- Настани се както ти е удобно. Веднага се връщам. – каза тихо и отиде нанякъде.
Мъжът се огледа и седна на диванчето. След около минута видя тъмнокосата да се приближава с четири чаши – две за вино и две за шампанско, поне доколкото можеше да различи. Малко по малко почна да му става ясно защо Наталия не е искала да го направят зад бара. Загледа се как вади две бутилки от един шкаф, не можеше да отдели поглед от нея. По принцип обичаше моментните закачки и ако същата тази ситуация се беше разиграла някоя друга вечер, с някоя друга, определено нямаше да чака, а щеше да я зареже. Но сега беше различно – и да искаше, нямаше как да си тръгне, не можеше, нещо го притискаше, привличаше към Наталия.
А тя самата седна до него и разклати двете бутилки.
- Вино или уиски? – попита, правейки някаква адски странна физиономия. – Аз съм с уиски.
- И аз – засмя се Итън и пое бутилката от ръцете ѝ - Нека аз. – наля чашите, остави уискито на масата и подаде чашата към Нат – Наздраве. – прошепна, удряйки леко върха на чашата си с нейната и отпи.
Започнаха да говорят. Нямаха много общи теми, даже никакви, но намериха някаква обща тема. И така мина час, след това още един и още един... И постепенно бутилката с уиски започна да се изпразва, докато най-накрая стигна дъното.
- Свърши! – невинно каза Наталия, поглеждайки към бутилката и се засмя, опирайки главата си на рамото на Иън. Определено и двамата бяха доста подпийнали.
- Не мисля, че е разумно да почваме виното – Итън също се засмя и се почеса по главата.
- Добре, няма тогава... Но на мен вече ми се спи – призна си Нат, все пак не беше спала повече от два дни.
- Емии, да те слагам да си лягаш – предложи синеокият, стана с лееко олюляване и хвана ръката ѝ, изправяйки я.
Качиха се по стълбите и по обяснението на момичето, успяха от първия опит да влязат в спалнята.
- Благодаря ти – невинно каза тя и без да се усеща – може би – си свали потника, след това изхлузи и панталонките, захвърляйки ги на стола, оставайки само по бельо. Обърна се и видя как Итън внимателно от глава до пети – Ооопа! – съвсем невинно възкликна и завъртя очи.
Наистина се беше напила. Но въпреки това не беше загубила съзнанието си, нищо че се държеше лигаво. Приближи се до Итън, който все още стоеше, облегнат на рамката на врата и го хвана през кръста, като преди това затвори с трясък вратата. Целуна го по врата, след това и по устните, и отново по врата. Придърпа го вътре в стаята, продължавайки със страстните си целувки. Започна бавно да разкопчава копчетата на ризата му и след малко я свали и захвърли при собствените си дрехи. Прокара нежно пръсти през гърдите му, галейки тялото му. Итън я повдигна, а тя кръстоса крака зад гърба му, за да успее да се задържи, и започна да я дарява с ненаситните си, страстни и продължителни целувки по врата, рамената, даже леко я захапа по едно време. Наталия се разтапяше от милувките му, от самото чувство да усеща ръцете му, устните му по кожата си, как я гали, проследявайки всяка нейна извивка. Впи нокти в гърба му и ги прокара надолу. Итън изстена – дали беше от болка или от удоволствие не беше много сигурно, а нищо чудно да бе и от двете. Както държеше Нат в обятията си, той се завъртя, остави я внимателно на леглото и започна бавно да се снишава, опирайки се на ръцете си, към тъмнокосото полуголо момиче. То от своя страна започна да разкопчава колана и копчетата на дънките му. След малко постигна успех и ги изрита с крака на земята.
Междувременно Итън се беше снишил достатъчно. Започна да обгражда с целувки, да облизва плътта ѝ, бавно, впиващо и страстно, започвайки още от пъпа ѝ. След секунди се натъкна на първата си пречка, която премахна с едно леко и глухо „щрап!” и с малко помощ от Нат измъкна, всъщност почти разкъса като диво животно плячката си, сутиена ѝ и го запрати някъде из стаята. Първо дари недостъпната допреди секунди част с нов поток от ласки, захапа зърната ѝ като малко бебче и накара Нат да изстене от удоволствие, а след като се насити – ако изобщо можеше да се използва тази дума – започна да ги изучава – и с език, и с пръсти, издавайки стон след стон.
Наталия изцяло бе под негово влияние, а Итън ѝ се бе покорил напълно. След малко Нат отпусна главата си настрани, оставяйки се Итън да я целува, и успя да зърне електронния часовник. Учуди се – минаваше четири сутринта. Момичето отмести отново глава и обхвана синеокия в прегръдките си. Галеше го, целуваше го, хапеше го, играеше си, както правеше и той самият. Постепенно ръцете ѝ стигнаха до кръста му и го щипнаха леко.
Сякаш се бяха наговорили, сякаш си разменяха мислите или говореха помежду си с езика на тялото – не се знаеше – но и двамата едновременно свалиха това, което бе останало по тях и сляха, стон след стон, телата и душите си, отдавайки се напълно на похотта, толкова силна и ненаситна за пръв път в живота им...

Заглавие: Re: The Change Съб Мар 03, 2012 4:59 pm

Вълнуващо и интересно начало, но само едно нещо ми изглежда някак нереално-как Наталия и Итън се влюбват толкова бързо и лесно. Иначе браво. Описал си мислите, действията им!

Заглавие: Re: The Change Нед Мар 04, 2012 12:33 pm

Благодаря много!
Еми, те по принцип и двамата са хора от типа "свалка за една нощ", но изведнъж и двамата, а по-специално Наталия, започват да се държат някак странно един с друг и то става като че ли от само себе си.

Заглавие: Re: The Change Нед Мар 04, 2012 8:08 pm

Много ми хареса! Браво Smile

Заглавие: Re: The Change Пон Мар 05, 2012 6:11 pm

Благодаря много! ;] [:

Заглавие: Re: The Change Вто Мар 06, 2012 3:44 pm

Ясно...ами чак продължение и дано да ти дойде музата ;)

Заглавие: Re: The Change Вто Мар 06, 2012 5:41 pm

Благодаря! И ще се постарая да стане готова Втора глава съвсем скоро! :]

Заглавие: Re: The Change Съб Апр 21, 2012 6:50 pm

Глава 2

Утринните слънчеви лъчи проникнаха през полу-спуснатите завеси и заблестяха точно в очите на заспалото чернокосо момиче, чието голо тяло бе полу-прикрито от белите и копринени завивки. Наталия сънено отвори очи, ее, или поне направи опит – толкова ѝ се спеше, а и светлината буквално я заслепяваше. Премига няколко пъти, за да успее да свикне и когато горе долу успя, със насълзени от слънцето очи се огледа. Дрехите ѝ бяха разпилени из цялата стая, обувките и’ лежаха в единия ъгъл. Усмихна се доволно, припомняйки си нощта. И като се сети за това... Премести глава надясно, очаквайки да види красивото лице на Итън. Но мястото му – то беше празно. А всъщност, като се огледа повторно, забеляза само своите дрехи – неговите не се виждаха никъде. Усмихна се тъжно и поклати глава.
- Какво ли очаква Наталия... Едва ли не да те хареса... Да, просто поредната, защо ли не го предвиди момиче? – говореше иронично, но въпреки това нямаше как за заличи горчивината в гласа си.
Надигна се на лакти и за пореден път огледа спалнята. Самотна сълза е търкулна по бузата ѝ, но момичето почти веднага я избърса. Нямаше да плаче, не си струваше. Не и за такива като него. А тя, глупачката, си бе помислила, че се бе влюбила в него, в мъжа, който не го интересува това дали ще спи с нея или не. А той бе като всички останали. Колко жестоко се бе излъгала предната вечер.
Наталия се изправи, прикривайки тялото си с чаршафа и отиде до гардероба, изваждайки без никакво желание една късна рокличка. Навлече я уморено и затърси с поглед някакъв ластик. След малко го откри и връзвайки се на стегната опашка, излезе от стаята си. Тръгна към кухнята, щеше да си направи кафе или пък да изпие още една бутилка уиски или водка, за да забрави изцяло този и предния ден. Но каквото и да очакваше да завари в кухнята, определено не бе това, което видя. Още щом слезе на долния етаж невероятен дъх на кафе я омая и учуди, естествено. Бързо отиде в кухнята и замръзна на прага ѝ. Очите ѝ се разшириха от учудване и Нат започна да премига. Просто не можеше да повярва на очите си.
- Добро утро – поздрави Итън и с няколко крачки се озова пред нея, а след това я целуна нежно, но по челото. – Добре ли спа?
Може би се предполагаше, че Наталия трябва да му отговори, дори и само с усмивка, но тя продължаваше да се взира невярващо в отрупаната с какво ли не стъклена маса, като погледът ѝ периодично се връщаше към мъжа до нея.
- Ти... ти... ти ли направи всичко това? – попита накрая с пресъхнало гърло тя. – Помислих, че си си тръгнал... че си ме оставил... – призна си тихо тя и облиза сухите си устни, които за няма и пет минути се бяха напукали. Но този път умело успя да прикрия каквато и да е била емоция в гласа си, и това, че изрече всичко това с равен, безразличен глас, я накара да се гордее със себе си.
Итън се приближи плътно до нея и се усмихна, нежно галейки я по същата буза, по която допреди малко се бе стекла сълзата на Нат.
- Казах ти още снощи... Не исках само да те вкарам в леглото си! – усмихна се отново и я целуна, този път по бузката. – Ее, отначало може би само това целях, но... сега, след като го направих, не е само това, Нат.
Момичето забеляза искреността в гласа му, но все пак и’ бе трудно да повярва на чутото. Усмихна се с крайчето на устата си и вдигна вежди.
- Само за протокола, не ти ме вкара в леглото си, а аз теб в моето... И не ти вярвам. Никой не би го направил просто ей така, защото сексът му е харесал, а може би и мацката, с която го е правил – определено истинската Наталия - крайна, с остър език, обучена флиртаджийка. – в момента стоеше пред Итън и го изпитваше. Прониза го с поглед и се усмихна жестоко. – Винаги има цел, каква е твоята? Да спиш още веднъж с мен? Или пък да се изфукаш с мен за известно време, представяйки ме като една от най-глупавите бройки, които са се вързали на миличките ти думи и невинния поглед и са ти пуснали? – беше се облегнала на рамката на вратата, скръстила ръце така, сякаш никога няма да ги отплете. – Не си познал скъпи! Нито съм толкова глупава, нито съм толкова лесна!
Наталия се обърна рязко, но отново бе уловена за китката. Итън я притегли към себе си и щом я обърна, за да застанат лице в лице, нежно, но същевременно много страстно впи устните си в нейните.
- Нищо подобно, Нат. Не е така – каза задъхано той, когато отдели устните си от нейните. – Събудих се рано, всъщност почти не спах, а те гледах как спиш, така красива. Не исках да те будя, беше като ангел. Исках да те изненадам, наистина...
Завърши малко по-тихо и гласът му заглъхна. Пусна Наталия и взе чашите с кафе, подавайки ѝ едната. Тя отпи голяма глътка и след малко, премислила и неговите, и своите думи, започна бавно и отчетливо:
- В момента... да ме размекнеш ли се опитваш? Или си искрен? – може би знаеше, че е второто, може би едната част от нея наистина вярваше на Итън, но другата част не можеше да бъде толкова сигурна просто защото се бе нагледала и наслушала на такива като него. Отново отпи от кафето и седна на крайчето на един от столовете. Беше ѝ омръзнало да стои права, а и си беше в къщата – щеше да прави каквото си поиска.
- Искрен съм, наистина... – Итън се приближи към нея и прокара нежно пръст по лицето ѝ - Позволи ми да ти го докажа... – нежно сля устните си с нейните в кратка целувка. Отдели се с нежелание от Наталия и изчака отговор, който беше една продължителна и желана целувка, която сякаш казваше: „Нищо няма да изгубя, дори и да не знам какво ще направиш, но ми покажи, че наистина си е струвало да ти повярвам отново!”.

Заглавие: Re: The Change Вто Май 15, 2012 8:18 pm

Глава 3

Тъмнина. Самота. И мрак. Само това се виждаше в стаята. Завесите бяха спуснати и слънчевите лъчи нямаше как да проникнат в стаята и да осветят лицето на момичето, сгушило се в ъгъла на голямо легло.
То плачеше, личеше си. Очите и’ бяха зачервени и подпухнали. Предишната веселост и закачливост не се виждаха, сега на тяхно място се бяха настанили тъгата и разочарованието. Беше разочарована от себе си, защото си бе позволила да опита от живота на обикновените хора, които се влюбват и спят с някого едва когато са разкрили тези чувства един на друг, а не за забавление и опит; беше си помислила, че има мъже, които не се държат като кучи синове, а са мили, нежни, искрени и целта им не е да го направят за пет-десет минути в някоя уличка и след това да се чупят от мястото; беше си втълпила мисълта, че и на него му пука за нея, така както и на нея и’ пукаше за него.
„Колко си наивна, Наталия... колко наивна...” чу се тих и дрезгав шепот и момичето за пореден път избърса сълзите си. Не трябваше да плаче за него, не си заслужаваше. Какво бе направил той за нея, освен че я бе залъгал с мили думи и че сексът с него бе върховен и бе най-готиния в живота и’? Освен това – абсолютно нищо! Но като се замислеше, всеки мъж можеше да и’ даде хубаво нощно преживяване, на което да се наслади. Итън не беше с нищичко повече от останалите, но тя все пак хабеше сълзите си заради него. Вече трети ден не бе излизала, не бе яла, само лежеше или седеше, вперила поглед в една точка. А онази нощ и последвалия ден постоянно бяха пред очите и’. Беше толкова хубаво... но беше само сън, нищо повече освен забавление за една нощ. И Монтенегро трябваше вече да го проумее, да го схване и да бъде предишната Наталия. Тази, на която не и’ пука от нищо; тази, която флиртува с мъжете, кара ги да се възбудят и в най-неочаквания момент ги зарязва само с очаквания; тази, за която думата „морал” не съществува и за която няма значение нито кога, къде и как, нито какво ще кажат останалите. Тя... тя трябваше! Нямаше да бъде поредната бройка, прекалено лесна и наивна, за да се върже на едно умело в съблазняването копеле... Падна, но щеше да се изправи! Загуби, но щеше да опита отново и да бъде победителка! Разбиха и’ сърцето, но щеше да го зашие и да разбие в замяна много чужди! Болеше я, но щеше да се усмихва и да бъде щастлива напук на всички! Беше сама, но щеше да им покаже, че така и’ е по-добре... Щеше...

***

Изведнъж Наталия се сепна и разтърси глава, прогонвайки връхлетелите я внезапно мисли. Усмихна се фалшиво на Итън и отпи малка глътка от кафето, замисляйки се. Никога нямаше да се чувства по този начин, беше сигурна в това. Сега, след като видя какво може да бъде, осъзна, че не си заслужава да плаче за някой, който няма да оцени сълзите и’. Разтърси леко глава и едва забележимо въздъхна.
- Вкусно е – усмихна се бегло, отхапвайки малка хапка от кроасанчетата. Кракът и’ неволно започна да се клати, беше и’ навик, без значение как се чувства или какво прави. Усмихна се отново, този път малко по-широко и уверено, и се вгледа в мъжа срещу нея. Виждаше колко захласнато я гледа, каквото и да правеше.
- Ти наистина си бил искрен... – прошепна замислено и отпи от кафето си, като не отделяше поглед от неговия.
- Казах ти... няколко пъти... Не беше само заради секса... който междудругото беше божествен... – подсмихна се и премига няколко пъти.
- Малко ми беше трудно да повярвам... при положение, че когато се събудих, теб те нямаше.... Какво можех да си помисля? Всичко друго, но не и това... – огледа се наоколо и леко въздъхна.
- Не съм искал да те изплаша, Наталия. Исках...
- ... да, да, искал си да ме изненадаш... каза ми го вече... – довърши вместо него и неволно завъртя очи в знак на раздразнение. – Няма нужда отново да го повтаряш! – отново отпи от кафето и стана да си налее чашата. През това време Итън стана и застана точно зад нея, с леко разкрачени крака. Погледна я през рамо и и’ се усмихна, като ръцете му се озоваха на коремчето и’, а устните му започнаха да я целуват по врата.
- А това може ли да го повторя? – тонът му бе закачлив и примамлив, а погледът му сякаш я изпиваше – Или и с това искаш да спра?
Наталия се обърна внезапно, като погледът и’ не разкриваше дори и капчица чувства. Посегна да махне ръцете му и щом успя, си взе кафето и седна на стола.
- Няма да ти пусна... не и сега! – нямаше никаква емоция в гласа и’, бе леден и равен. Но имаше и нещо загадъчно в него, сякаш намек. И Итън го забеляза. Особено това „не и сега”. Усмихна се с ъгълчето на устните си и клекна пред момичето.
- Значи все пак може да ми пуснеш по-късно? – веднага щом го каза, съжали за действията си, но стореното-сторено и той нямаше какво да направи освен да чака. Погледна я извинително и виновно, но номера нямаше да мине.
- НЕ! Не виждаш ли? – едва не му се разкрещя, ставайки гневно от стола, при което той падна на земята – Единствената ти цел е да спиш с мен! Колкото и да искаш да го отречеш, не можеш! Не се усещаш какво правиш или казваш! Мислиш само как да ме прелъстиш и после да ме зарежеш. Няма да я бъде тая! – удари го в гърдите, при което Итън политна леко назад. Момичето излезе с гръм и трясък от кухнята и ясно се чу как отвори входната врата.
- Вън от дома ми! – облегна се на вратата и го погледна изпитателно – Не ме ли чу? Махай се! – викаше истерично, а погледът и’ бе убийствен, сочейки верандата. Ала Итън не помръдваше, стоеше срещу Наталия и я гледаше непремигващо. А тя, вбесена до полуда, го стисна силно за ръката и тръгна да го дърпа към вратата.
- Казах ти, мах... – колкото и да искаше, колкото и ядосана да беше, не успя да продължи. Итън внезапно бе хванал лицето и’ и я бе целунал страстно и отдадено. Надяваше се с тази целувка да успее да я разубеди и да я накара да повярва в това, че е искрен. След като се отдръпна от нея, и’ се усмихна, опирайки челото си в нейното.
- Спокойно... сега се махам... – след като изшептя тези думи, рязко се обърна и излезе, затваряйки шумно вратата след себе си, точно пред лицето на Наталия. А тя стоеше потресена и не мърдаше. Докосна с пръсти устните си и след като прескляпа няколко пъти, отвори бързо вратата и се затича, за да го настигне. Отново го хвана за ръката и с въздишка, го притегли към себе си.
- Недей! – знаеше, че си противоречи, че прави грешка, но в момента не и’ се мислеше за това. – Недей... – повтори отново и този път тя го целуна, стискайки силно ръката му. Започна с гръб да се приближава към къщата, като не се отделяше от него. Успя някак си да влезе и затвори вратата, а след което усети как Итън я притисна в стената.
- Недей... – отново прошепна тя и продължи с целувките, като ръцете и’ ракъсаха ризата му и започнаха да описват всеки мускул с нежни, но и припрени ласки.
Може би това, което правеше, бе грешка; грешка, която отново повтаряше, но Бога ми, тази грешка адски много и’ харесваше.

Заглавие: Re: The Change Пет Май 18, 2012 2:38 pm

Глава 4

- Защо го направи? – галеше лицето и’, докато се бе излегнал срещу нея. – Нали каза, че няма да ми пуснеш? – подсмихна се лекичко и впери продължителен поглед в Наталия.
А тя се замисли. Наистина беше така, няколко часа по-рано наистина го беше казала, бе убедена в това, даже го изхвърли от къщата си, но въпреки това сега отново бе в леглото с него...
- Може би не мога да ти устоя... – усмихна се загадъчно и поклати леко глава. Вдигна едва забележимо рамене и на свой ред погали лицето му. – Или пък просто искам да спя с теб! – намигна му и въздъхна тежко, чувайки смеха на Итън. Погледна го недоумяващо и вдигна вежди в безгласен въпрос.
- На бас, че е първото! – едва успя да каже, задъхвайки се, и я погледна непремигващо.
- И защо? Не мислиш ли, че съм способна на това да спя ей така с някой?
- Ем... по принцип в този случай трябваше ти да изтъкнеш причините, а аз да се съглася с теб... – замся се и ръката му се плъзна надолу по извивките и’. Наталия не я спря, не искаше да я спира, харесваше и’.
- Много бързо се измъкваш... – въздъхна и се завъртя, за да легне по гръб. Тялото и’ се надигна няколко пъти, а тя остана загледана в тавана. Знаеше, че в момента Итън я наблюдава, но нямаше и тя да го погледне. Не сега.
И двамата мълчаха и бяха улисани в собствените си мисли. Тишината бе убийствена и това, че бяха в леглото и мълчаха, я правеше жестока. Изведнъж стаята се огласи от няколко тона.

Oh yeah,
They tell me I'm a bad boy
All the ladies look at me and act coy
I just like to put my hands up in the air
I want that girl dancing over there

Look at her go on the dancefloor
She's amazing on the dancefloor
When she moves, girl I want more…

Наталия се пресегна и вдигна телефона си, спирайки песента. Усмивка се появи на лицето и’ и на няколко пъти се засмя.
- Не знам, сладур. Ти какво ще ми дадеш в замяна? – бе първото нещо, което тя каза и, напълно извадено от контекста, определено навя доста мисли на Итън. Следеше го с крайчето на окото, но не изцяло. Обаче това, което видя, и’ бе напълно достатъчно. Беше му станало неприятно, усети го. И реши да продължи.
- Отвратителен си, Шейн! Как може да си толкова голям мръсник? Опитай се да се сдържаш поне малко, де... Добре, чао. До после. Целувки и прегръдки – с усмивка видя как Итън прави недоволна физиономия, но не каза нищо. Не беше виновна, все пак говореше с братовчед си, въпреки че си говореха сякаш са гаджета. Но и не сметна за нужно да му се обяснява. Тъкмо щеше да го подразни. Остави телефона на нощното шкафче, притискайки чаршафа към гърдите си и след това се просна уморено в леглото. Въздъхма няколко пъти, поклащайки глава.
- Кой беше? Гаджето ти? – Нат усети как Итън казва всичко това с половин уста, но единственото, коети направи, бе да обърне глава, за го погледне. – Или някой като мен?
Този път се засмя и отново поклати глава. Зачуди се какво точно да му отвърне и след малко се усмихна загадъчно.
- Не, не и сериозно ли те вълнува?... – видя погледа му, но не направи нищо, освен да гледа как му става от неприятно, по-неприятно.
- Защо да не ме вълнува? Бях с теб, любих те... и то два пъти... отдаден, с цялата си душа...
- И какво от това? – почти се засмя, но и’ беше приятно да го слуша, как и’ говори така. Мерна погледа му и реши да не го мъчи повече. Но и нямаше да му върви по свирката. Изправи се внезапно, като този път не използваше каквито и да е било завивки, за да прикрие голото си тяло.
- Ако ти каже, че ми е първи братовчед, ще се успокоиш ли? – уж го каза, нехаейки за отговора, но това, което Итън не успя да види, бе усмивката и’. Все още стоеше с гръб към него, оглеждайки стаята за роклята си. Къде ли я беше захвърлила? Интересно, но нямаше спомен за това. Все тая, щеше да я намери по някое време. Отиде до гардероба и извади една много къса рокличка. Обърна се с лице към Итън и видя, че и той е станал и в момента я оглежда от глава до пети. Точно като миналата вечер, с тази разлика, че тогава поне имаше бельо по себе си.
- Може би... това ли ми казваш? – с няколко крачки се озова пред Наталия и взимайки дрехата от ръцете и’, я подхвърли на леглото зад него. Погледът му все още се разхождаше из тялото и’ и му се наслаждаваше. Ръцете му започнаха да го галят и той се усмихна бегло.
- Може би... – повтори думите му тя и за секунди си помисли дали да не махне ръцете му от себе си. Но не и’ се искаше много-много. Изведнъж обви ръцете си около врата му и пъргаво се завъртя, за да може да си вземе роклята.
- Пие ми се кафе – вдигайки рамене и вече облечена, ако изобщо можеше да се каже, че оскъдната и’ рокличка представляваше някакво облекло, момичето изненадващо излезе от стаята и се запъти към кухнята. Чу тропане зад себе си, но не се обърна и влетя в кухнята. Сложи каничката за кафе и пусна кафемашината. След няма и минута кафето беше готово и Нат си напълни чашата до горе. А когато се обърна, видя как Итън стои пред нея, с разрошена коса и незакопчан колан, без риза.
- Какво, по дяволите, правиш? – тя го погледна недоумяващо и отпивайки глътка от кафето, понечи да седне на един от столовете, но той хвана леко ръката и’, спирайки я. Взе чашата от ръцете и’ и след като я остави на масата, се обърна към Наталия.
- Флиртуваш с мен, съблазнявап ме и ми отказваш зад бара – започна да изброява той на пръсти и се вгледа сериозно в момичето – Водиш ме у вас, напиваш ме и след това ми се нахвърляш... Да те отхвърля ли очакваше? При положение, че и аз го исках. И ти много добре го знаеше... Правихме секс, направих ти закуска, а ти изведнъж реши, че няма защо да го правя без някаква цел и ме изгони от вас. – продължи да изброява, като неусетно повишаваше тон – И накрая ме настигна, почна да ме целуваш и пак ми се нахвърли. И аз пак не можах да ти откажа! И сега това държание... Какво, за Бога, правиш, Наталия? – хвана я за ръцете и си позволи съвсем леко да я разтърси. – Ти самата ли не знаеш или аз съм прекалено глупав, та да не мога да схвана?
Наталия стоеше втренчила се в гневния му поглед, а думите му още звучаха в главата и’. Мълчеше. Не знаеше какво да каже или направи. Защото Итън бе прав, беше прав за абсолютно всичко. Но засега тя нямаше да го признае. Не точно сега. Разтърси едва забележимо глава и я вирна високо.
- Аз винаги знам какво правя... Снощи бях пияна толкова, колкото беше и ти, даже ако не и повече... – обмисляше внимателно думите си и говореше бавно, но не сваляше погледа си от неговия.
- И въпреки че беше хубаво, всичко между нас беше грешка – каза, след като изненадващо се бе измъкнала от преградата, която образуваше тялото му, и си бе взела кафето.
- Щом е било грешка... щом е било грешка, защо ме настигна? Защо ми се предложи? Защо отново?... – въпреки че говореше с равен глас, нотките на разочарование и гняв се забелязваха и колкото и малко и едва доловими да бяха, момичето успя да ги усети, докато стоеше с гръб и гледаше през прозореца.
- Защото не мислех, а действах. Защото сякаш ме прелъсти с онази целувка. Защото... защото беше една огромна грешка, която повторих. Затова!
Отново уж не и’ пукаше, но явно си пролича, че последните думи ги изрече с гняв.. Отне и’ голямо усилие да си наложи да не мърда и да не прави нищо, защото в този момент изпитваше такова неустоимо желание да го целуне, че едва се сдържаше.
- Човешко е да се греши. Но да повториш същата грешка... или си прекалено глупава, за да не се усетиш (в което се съмнявам), или прекалено много ти е харесало... – успя да обобщи Итън след малко и се приближи до Нат, като тя усети тежкото му дишане във врата и’. Не се обърна.
- А може би и двете...- загатна предизвикателно и се обърна, като телата им се притиснаха едно в друго. – Може би съм преалено глупава щом направих тази грешка още веднъж. Но по дяволите, и да искам, не мога да отрека, че адски много я харесах тази грешка, Итън... – последните думи тя изшептя и гледайки го в очите – ах тези негови очи, толкова сини и пленителни – не издържа и го целуна страстно, надигайки се на пръсти.
- ...адски много – прошепна отново измежду целувките си и го притисна силно, като целувките и’ слизаха до врата му и след това отново се качваха на устните му.
И въпреки че Итън отговаряше на всяка целувка, въпреки че устните му се устремяваха все по-надолу, а ръцетее му стискаха и масажираха дупето и’, помагайкии’ с движенията, изведнъж се отдръпна от момичето с думите „Не!”. Наталия го погледна учудено, застана така, че отново да са лице в лице и се надигна на пръсти, за да го целуне. Но той отново се отдръпна, слагайки нежно пръсти върху устните и’.
- Защо? Не го ли искаш? – попита тъпо тя и се вгледа в него изпепеляващо.
- Защото всичко между нас, колкото и хубаво да бе, е грешка – повтори той думите и’ и се отдръпна на няколко метра от нея, в другия ъгъл на стаята. – Нали ти го каза...
Наталия бързо отиде до него и отново го обърна към себе си.
- По дяволите какво съм казала! По дяволите, че е грешка! По дяволите благоприличието и благоразумието! – момичето едва се сдържаше да не закрещи и гневната нотка в гласа и’ бе повече от осезаема.
- Не е ли важно какво искаме или мислим ние? А не какво се очаква да направим!
- Ти мислиш, че е грешка. Ето, и аз споделям мнението ти. Това мислим, прав ли съм?
- Не, не си! И това, че ти казах, че е грешка, не трябва да ти повлиява! Нима ако снощи не ти се бях нахвърлила – както ти описа действията ми – ако си бях легнала покорно, ти щеше да си тръгнеш или да спиш на дивана, така ли? Не ми се прави на невинен, в бара и зад него ти ми се нахвърли! – натърти на „ти” и го погледна изпепеляващо.
- Ти флиртуваше с мен! Изпускането на телефона и после изправянето, извинението. Какво беше това? И ти не си света вода ненапита, Наталия! Какво очакваше? Аз съм мъж, ти си секси. Нима очакваше да не те забележа, щом беше очевидно, че ми се предлагаше Аз съм, не светец!
Момичето завъртя очи и въздъхна леко отегчено. Все още ли не схващаше, по дяволите?!
- И за двама ни беше закачка, свалка за една вечер. Нищо повече! Защо ми държиш сметка за действията ми?
Отговорът я касаеше прекалено много за „свалка за една вечер”. Миналата нощ си бе помислила, че се е влюбила в Итън и тогава – а и сега – това и’ се струваше абсурдно. Но тя искаше да провери какво точно чувства, защото каквото и да бе, той не и’ бе безразличен. Проблемът беше да не знаеше какъв и’ е, затова трябваше да разбере!
- Защото... защото... – Итън се запъна. И то не защото не знаеше какво да отговори, а защото не можеше да проумее смисъла му. – Нищо повече от свалка, така ли?... Ее, за мен беше повече от това. Затова ти искам сметка. Защото не си ми безразлична!
Наталия може би очакваше – или пък се надяваше - да чуе нещо подобно, затова едва потисна усмивката си.
- Тогава защо каза „не”? Защо ме целуна, когато те изгоних? И защо след това, когато аз те целунах, защо не се спря? Защо се подразни, когато говорех с Шейн? Защо... – говореше бързо, но иведнъж млъкна, защото не се сети какво да каже по-нататък.
- Не си ми безразлична, затова. Казах ти! Не ме ли чу?
- Чух те... просто исках да го повториш... – този път гласът и’ бе коренно различен – тих и нежен, прочувствен. – Исках да ми повториш, че ти пука за мен, за да се уверя, че не съм глупачка, за да ми пука за някой, който срещнах преди няколко часа...
Усмивка заигра по лицето на Итън и той внезапно притегли Нат към себе си, като я целуна страстно.
- Или с който си спала... – допълни и усещайки, че тя му отвръща със същата страст, стана по-уверен и целувките му зашариха по тялото и’.
- И какво? Само на секс ли ще гокараме? Или ще има нещо повече? – прошепна той измежду целувки и я погледна в очите.
Наталия не му отговори веднага, бе прекалено заета да го целува.
- Ем... всичко с времето си... Засега секс, после може и нещо повече... – допълни и продължи да го целува, притискайки го в себе си.
А Итън от своя страна започна да гали бедрата и’ и когато стигна до рокличката и’, я надигна леко нагоре. А след секунди повдигна самата Наталия, като усети как краката и’ се увиха около кръста му. Притисна я още по-силно към себе си и след още няколко целувки, я остави на масата, като бавно започна да се навежа към нея, принуждавайки я да легне върху стъклото. Тя беше покорна, не направи нищо, за да го спре.
- Нямам против... дори и да е само секс... – прошепна той и за пореден път започна да обсипва тялото и’ с целувки, да се наслаждава на кадифената и’ кожа и за пръв път да я направи истински своя!

Заглавие: Re: The Change Пет Май 18, 2012 3:56 pm

Честно да си призная... не ми харесва особено... Направо го ОБОЖАВАМ! Ще има ли още?

Заглавие: Re: The Change Пет Май 18, 2012 4:08 pm

Благодаря :] Въпреки че ми идеше да те убия, знаеш си :D
А за продължението - не съм много сигурен. В момента съм в процес на изисляне на пета глава и ако накрая ми хареса - може и да има продължение. ;]

Заглавие: Re: The Change Пет Май 18, 2012 7:25 pm

Такам... реших оттук нататък разказът да е малко по-различен, да бъде като един вид изповед. Започва и завършва с части от дневиците - на Наталия и на Итън.
Не знам как се е получило, мисля, че е добре, за пръв път правя, пиша де, подобно нещо.

Глава 5

Няколко седмици по-късно, из дневника на Итън О’Нийл:

Всичко е толкова объркано! Не мога да намеря думи, за да опиша как се чувствам и какво става с мен, с нас... Не мога да повярвам. Наталия е... не мога да обясня каква е, просто сякаш ме изпива от вътре, сякаш ми взима силите и не мога да и’ се противопоставя. Всъщност мога, но... не знам. Ето примерно миналия ден. Всичко излезе извън контрол, просто тя се държи така, сякаш изобщо не същестувам...

Някой чукаше ли чукаше, щеше да пробие вратата. А тя не се отваряше! Защо не се отваряше?
- Наталия! Наталия! – колкото и да викаше, едва ли някой щеше да чуе виковете му. – Хайде, Нат, знам, че си вътре! – подвикна отново Итън и вече започна да се изнервя. Защо, по дяволите, не му отваряше!?! И защо, по дяволите, си беше забравил ключовете у тях?! Започна отново да удря силно по вратата и се зарадва, когато чу тропане – тя слизаше от стълбите.
- Крайно време беше! Знаеш ли от колко време троп... – започна той с леко повишен глас, но млъкна насред думата, виждайки, че не говори на Наталия. – Кой, по дяволите, си ти?- изпусна стереопорената чаша с кафе и се загледа в полуголия мъж, застанал пред него. Откъде накъде той отваряше вратата и’? И за Бога, защо беше полугол?!
- Къде е Наталия? – и още докато задаваше въпроса си, я видя да слиза от горния етаж, облечена в същата къса рокличка, която толкова бързо съблече онзи ден. Гърдите му се издуха и той я погледна учудено.
- НЕЙТ! Защо си отворил? – каза тя, вместо да поздрави Итън. Или пък да му се извини. Той очакваше всичко, само не и това. – Оо, Итън – явно чак сега го забеляза. И явно се притесни, защото в гласа и’ се доловиха леки нотки не на уплах, по-скоро на изненада и незнание какво да направи.
- Каква приятна изненада! – опита се да се усмихне все едно тя не бе полугола и не стоеше до също така полугол мъж, но изпепеляващия поглед на Итън уби всяка нейна надежда да оправи обстановката. – Това е Нейт. – усмихна се бегло и посочи с поглед непознатия, полугол мъж.
- Знам! Какво прави тук? Така? – попита, като почти не си мърдаше устните, и все едно онзи изобщо не беше до тях. Всъщност той не беше до тях, той беше между тях.
- Той ми е приятел. И спа тук.
Трябваше да прозвучи така, все едно това бе напълно нормално, както примерно две приятелки да си ходят на гости с преспиване. Само дето той не беше момиче и беше без риза, тениска или там с каквото е бил, ако изобщо е бил облечен.
- Спа тук или спа с теб? – стиснал зъби,думите му едва се чуваха, но въпреки това си личеше гневната нотка в гласа му. А дори и да не можеше да се усети, погледът му я показваше, а също така и нотката на раздразнение – тя определено беше по-силно изразима.
Очите на тъмнокосата се разшириха и дишането и’ се учести. Гледаше Итън възмутено и не можеше да повярва на това, което току-що беше чула. Как можеше да го каже? Изкарваше я като някоя... като някоя... лесна и лека жена. А Наталия не беше такава! Ее, не и в последните седмици. Но и преди тях също не бе – бе опитна флиртаджийка, да, но не спеше с всеки срещнат. Ее, Итън беше изключение.
Погледна го недоумяващо и съвсем неочаквано му зашлеви адски силна плесница. Ръката и’ почервеня, а бузата му стана по-червена и от узрял домат. О’Нийл докосна удареното място, а след това погледна и нападателката си, а очите му се разшириха.
- Как можа да го кажеш? – промълви тя, стиснала зъби, гледайки Итън изпепеляващо. – Как изобщо можа да ти хрумне подобно нещо? – продължи с все същия тон, взирайки се в него все така възмутено.
- Оо, ами не знам, Наталия. Откъде ли можеше да си го помисля? Защото вратата не ми се отвори от полугол мъж и ти не слезе с оскъдно къса рокля от стаята си, нали? Защото не си ми казала без капчица неудобство, че този тук е спал в дома ти, нали? Защото си се притеснила, като ме видя, нали? – пое си дъх, защото бе казал всичко толкова бързо и яростно, че дори бе забравил да диша – Защото не спа с мен няколко часа след като ме видя, нали? Защото...
„Пляяяс!” Последва втори удар от страна на Наталия. Този път беше много по-силен, а погледът и’ буквално беше убийствен. Беше прекалил, ужасно много. Викаше и всички хора, които живееха в квартала или пък минаваха покрай улицата, обръщаха погледите си към тях тримата. Беше я изложил, беше я засегнал.
- Ти, идиот такъв! Ти, ужасен и нагъл глупак! – започна да вика момичето, но първо го стисна здраво за ръката, впивайки ноктите си в кожата му, и го вкара в къщата, за да не ги обсъждат съседите. Въпреки че те вече го правеха.
- Нали уж нямаше нищо между нас? Нали уж само спим заедно? Нали уж не беше нищо обвързващо? Не се ли уговорихме така? – дереше се с цяло гърло и не смяташе да спира. Но трябваше, защото Итън грубо я прекъсна.
- Нямаше... но това не значи, че ще ми е приятно да те деля с други. Особено ако са... – запъна се, за да се сети за правилната дума. – като този тук.
- Този тук е най-добрият ми приятел! Този тук го познавам, откакто се помня! С този тук съм израстнала и ми е като брат! Как си мислиш, че бих спала с него!? Все едно да спя с брат си!... А и не съм твоя собственост, за да ме делиш с когото и да е било! Дори не съм ти гадже, Итън!
Толкова се беше ядосала, че дори започна да плаче. Сълзите се стичаха по лицето и’, а тя крещеше ли, крещеше. Погледна разочаровано Итън и поклати глава.

Бях я разплакал. И бях прекалил. Наистина не трябваше да и’ наговарям всички тези неща. Не биваше да я описвам така, все едно е някоя... И то пред целия квартал. Наистина бях идиот, и то голям. Просто... трябваше да и’ се извиня. Да оправя нещата. А то, защото щеше да бъде много лесно... Не знаех какво да и’ кажа, какво да направя. Но трябваше някак си. Трябваше да измисля нещо, нещо, което е вярно. Нямаше, не можех да я излъжа.

Въздъхна тежко и се замисли. Тя беше права – не и’ беше никакъв, за да я съди, той просто я чукаше, нищо повече. А гледайки я как плаче, и то по негова вина, се почувства адски гадно.
- Така е, не си, но искам да си... – в първия момент самият той не разбра какво каза, но след секунди, щом го осъзна, се усмихна и се приближи към Наталия.
- И да, идиот съм. Нямах право, нито пък основание, да ти говоря по този начин. Пред него и пред всичките ти съседи. Съжалявам. Но и ти ме разбери. Какво щеше да си помислиш ти, ако беше на мое място?
Личеше си, че е искрен. Откакто Нат го познаваше, Итън и’ бе говорил само веднъж така – сутринта, когато и’ бе направил закуската. Сега беше същото, само където сега имаше основание да му се сърди. И мислейки си, че наистина може би е искрен, изобщо не схвана пълния смисъл да думите му.
- Чакай малко... какво каза току-що? – сълзите още се стичаха по лицето и’, но тя и не се опита да ги спре. Момчето повтори последните си думи, но тя не търсеше тези. Накара го да каже тези преди тях, но и техния смисъл го знаеше. – Какво каза преди това, Итън? Кажи ми! – повелителната нотка бе много повече от осезаема и когато Итън повтори думите си, тя го погледна изумено. – Наистина ли?
Не вярваше на казаното. Изтри непохватно вадичките, които бяха образували сълзите и’ и го погледна отново. Може би и тя искаше това, да е неговото момиче, но сега му бе прекалено ядосана. Нямаше да му върви по свирката. Той я беше обидил, беше и’ се разкрещял, а тя щеше да се размекне от едни негови думи. Както миналия път. Да да, как ли пък не! Научи се да не допуска едни същи грешки.
- Така ли? Много ли ти се иска?... Жалко, че никога няма да стана твое гадже! – каза го уверено и ядосано, разбира се. Но бе сериозна, поне така изглеждаше.
- Никога!? Абсолютно ли си сигурна? – не можеше да бъде никога. Той нямаше да успее само и единствено да спи с нея, а някой друг да притежава сърцето и’.
- Никога не съм била по-убедена в думите си! – каза, стиснала зъби, и го погледна в очите. Колко нагло го излъга! И то гледайки го в очите. Но така беше правилно. Нямаше да му се покаже като момиче, което се размеква при всяка казана дума или при всяка целувка! Нямаше...

„Никога” наистина беше много дълъг период от време. А тогава, когато го чух от нейните устни, то ми се стори ужасно, отвратително дълго. Аз бях загубил доверието и’. Какво очаквах да направи? Но аз трябва да я спечеля отново. Аз трябва да си върна отново доверието и’. Иначе... иначе и аз не знам какво ще правя, ако не успея. Няма да успея да бъда с нея, ако знам, че съм и’ антипатичен и че единствено го прави, заради тръпката. Или и аз не знам заради какво. Трябва да намеря някакъв начин, просто трябва...

Из дневника на Итън О’Нийл, написано няколко седмици след запознанството им

Заглавие: Re: The Change Съб Май 19, 2012 10:38 pm

Тъй като в главата доста се говори за Нейт, няма да е зле да се види как изглежда. Или как поне аз го виждам.

Spoiler:

Глава 6

Няколко часа след като спора им, из дневника на Наталия Монтенегро:

По дяволите! Как можа?! Наистина ли го мислеше? Наистина ли мислеше, че съм някоя кучка, която ще спи с всеки мъж? Той просто ме уби, разкъса ме на хиляди парченца. Да, вярно, после беше искрен, когато ми се извиняваше, но след дъжд качулка. Не се почувствах по-добре, даже напротив. А най-лошото... най-лошото бе, че и аз не знаех, а и продължавам да не знам, защо се чувстам така. Не ми беше безразличен – да, това го бях признала още на втория ни ден – но останалото? Защото няма как един просто не-безразличен да ме разчувства толкова. Никога преди не се бе случвало...

- Защо, Нейт? Защо се държа така? Сякаш съм някаква уличница... – хлипаше тя, сгушена в приятеля си. Поредната салфетка бе стисната в ръката и’, въпреки че скоро най-вероятно щеше да отиде при останалите, които и без друго бяха образували купчинка. Плачеше откакто го бе изгонила, тоест от около час-два, а Нейт стоеше до нея и се опитваше да я успокои. Без успех, разбира се.
- Не знам, Мо... Но не си уличница, чу ли ме? И ако той си мисли, че си, значи не те заслужава, мила.
Наталия вдигна поглед, при което той можеше да види колко подпухнали и зачервени бяха очите и’. Чувстваше се сигурна, щом беше с него, той наистина и’ бе като брат, като по-голям брат, който никога не е имала и който винаги е до нея, предпазвайки я от всичко и всички. Но сега този по-голям брат просто не виждаше как ще го направи. Тя бе отчаяна и съсипана, все още му повтаряше всяка дума, която и’ бе казал Итън, и Нейт просто не знаеше какво да и’ каже или да направи. Идеше му да отиде, да го намери и да го спука от бой, само задето я бе разплакал пред него. А ако трябваше да му иска сметка за всичко, което Нат му бе казала, че и’ е казал на нея, щеше направо да го убие.
- Но не го ли чу? Не чу ли как ми се извини? Не чу ли колко искрено звучеше?... И това, че ми каза, че иска да съм му гадже... – думите и’ едва се разбираха от плач, но все пак Нейт схвана абсолютно всичко. Ако и’ беше истински приятел – какъвто бе – щеше да и’ каже какво мисли, въпреки че това щеше да я нарани.
- Чух го Мо, и да звучеше искрен... Но и преди си ми казвала, че ти е говорел по такъв начин. Откъде може да си сигурна, че не е просто прекалено добър актьор?
- Не ми помагаш, Нейт! – подвикна през сълзи и се надигна, за да го погледне. Изхълца няколко пъти и след това въздъхна – Но, мамка му, прав си! – просна се в него, като отново заплака. А неговото сърце се късаше, когато я гледаше разстроена. И то заради едно малко и нахално мъжленце, което си мислеше, че я върти на пръста си.
- Щом сълзите са повече от усмивките, щом той не ги оценява, значи че не само не те заслужава, но и че трябва тотално да го зарежеш!
- Да, но знаеш ли кое е лошото, Нейт? Лошото е, че не мога да го зарежа, а още по-лошото е, че не знам защо не мога да го направя. Просто, дори и да му отказах твърдо, уверено и с леден глас да сме гаджета, вътрешно исках да му кажа „да, и аз го искам”, дори и единствено да спим заедно, чувствам, че ми пука за него и ми е адски близък, а това не е нормално за човек, с който само правя секс. Не е, нали? Защо се чувствам така? – сгуши се още по-силно в него и сълзите и’ закапаха по кожата му.
Наталия така го бе награбила, че момчето дори и тениската не успя да си облече, така че в момента тя ронеше сълзите си върху голата му кожа. Не че това беше проблем за някой от тях.
- Защото Нат, явно започваш да изпитваш някакви чувства към него. Не мога да измисля друго обяснение. – успя да измъдри след дълъг размисъл. Бе му трудно да разбере какво точно да и’ каже. – Но това, което направи, бе правилно. Честна братска! – каза през смях и вдига ръка, сякаш се заклеваше. Наталия също се засмя, макар и леко, и поклати глава.
- Успя да ме разсмееш. Винаги успяваш! – допълни и го целуна нежно, като след секунди отново легна в него. – Казвала ли съм ти колко много те обичам?
- Всеки ден по десет пъти – отново леко се засмя и я погали по главата.
Нат въздъхна тежко и също леко се засмя. Как успяваше да го направи? В момента и’ беше толкова тъпо, но въпреки това Нейт пак успя да я накара да се засмее. Беше уникален, а уникален бе меко казано. Разбираше я, подкрепяше я, щеше да умре за нея, така както и тя за него. Би бил идеалното гадже... И изведнъж през ума на тъмнокосата преминаха няколко думи и тя се замисли, „Гадже ли? Ами да, естествено!”
- Как не се сетих по-рано!? – възкликна тя след малко и пъргаво се изправи, като погледна Нейт. Сълзите и’ не се виждаха, в очите и’ пламтеше онзи техен пламък, който се появяваше, когато имаше супер план. А усмивката и’ бе до ушите. Видя въпросителното изражение на момчето и се засмя. – Аз съм гениална! Но ще трябва да ми помогнеш. Моля те, мило, моля, моля, моля – започна да прави кучешки муцунки, а тя знаеше, че Нейт не може да им устои. Той вдигна вежди и Нат се настани удобно в него, готова да разказва.
- Такам... Итън си помисли, че си ми гадже и че съм спала с теб. И то наистина, погледнато от не-наша страна, си е възможно. Ти си секси, мускулест, имаш плочки. – той забеляза как Наталия прехапва устни и малко по малко започна да схваща какво има предвид. – Би бил идеалното гадже. Или пък идеалната мишена за ревнуване. – отново започна да прави онези кучешки муцинки и след малко усети устните му върху своите.
- Добре, но... ти му каза, че сме като брат и сестра. Как ще мине номера? – даа, това си беше недостатък и Нат не бе помислила в първия момент за него. Помисли малко, даже доста, и след това легна в скута на Нейт.
- Елементарно, Уотсън – направи се тя на Шерлок Холмс и се засмя звънливо, като краката и’ се вдигната и почти се преви надве – Тогава бях ядосана, той видя това. Следователно, в яда си – ти много добре знаеш, че мога да го направя – може и малко да съм послъгала! – намигна му и отново го целуна по устните. След като се отдели от тях, прехапа своите и се усмихна палаво. – Ее, да разчитам ли на помощта ти? – вдигна вежди и се засмя, виждайки как кима. – Обичам те безумно много, Нейт! Казах ли ти го?

Може би обичам и Итън, но все още не го знам. Може би постъпвам подло, но така става, когато ме разстройва. Изкара ме кучка, добре, тогава ще бъда! Нямам против – и преди съм била...
И всичко това заради едно момче. Към което все още не знам какво чувствам... Едно специално момче...

Из дневника на Наталия Монтенегро, написано няколко часа след спора им

Заглавие: Re: The Change Пон Юли 16, 2012 6:19 pm

Глава 7

След два дни, из дневника на Наталия Монтенегро:

Началото на едно голямо отмъщение...
Колко съм лоша само! *просто нямам думи* Но пък той си го изпроси.
А пък и така ще разбера какво чувствам и дали Нейт е прав... Дано не е!

Троп! Троп! Троп!
Чу се чукане и тъмнокосото момиче се усмихна. Усети отново уханието на розите и се завъртя пред огледалото, за да огледа за последно външия си вид. Хареса го – щеше да Го подлуди. С усмивка се запъти към вратата и я отвори с плавно, грациозно движение.
- Здравей! – с разрошена коса, леко разкопчана риза и бутилка вино в ръка, Итън се усмихна и без да чака покана, влезе вътре.
А Наталия усети как погледът му се разхожда из тялото и’. От сандалите с много тънки и високи токчета, през дънковата и’ минипола, за да стигне до черното и’ бюстие, което едва-едва прикриваше гърдите и’. Доволна усмивка премина по лицето на мъжа и за секунди се зачуди дали да не я целуне. Доближи се до нея, лицата им бяха на милиметри едно от друго, взаимно можеха да усетят как задъханото им дихание шари по лицето на другия. Наталия очакваше целувка, искаше и копнееше за целувка, затова и го гледаше така продължително. Но Итън се отказа в последната секунда, не успя да се реши. Обаче се бе приближил много до момичето, беше дори наклонил глава и мемента наистина беше неловък. Нат все още не сваляше погледа си от него и той усети как все едно го изпепелява. Лека червенина се напласти на лицето му. И за да замаже положението, припряно се наведе още малко и непохватно, бързо прегърна момичето. А то преглътна и се усмихна сякаш нищо не се беше случило. Беше решила - нямаше да си показва чувствата, нямаше да бъде пристрастна. Към Итън, естествено, защото към Нейт... към него щеше да бъде мила и чувствителна, щеше да бъде неговото момиче и каквото и да става, щеше да накара Итън да ревнува, да се почувства гадно, че тя не е само негово завоевание. Но естествено това щеше да става постепенно, за да може да усети резултата от плана си, и най-важното, да разбере дали наистина не започва да се влюбва в него.
- Донесъл си вино, значи искаш да си поговорим, така ли? – бе първото, което каза, разглеждайки бутилката. Тръгна бавно към хола и седна на дивана, подвивайки крак.
- Направила си си труда да се облечеш и направиш, значе не искаш да направо да се разсъблечем, така ли? – отговори на въпроса и’ с въпрос и се настани на масичката срещу нея, взимайки виното от ръцете и’.
Наталия го погледна предизвикателно и се облегна назад. Вдигна вежди и почти незабележимо хвърли кос поглед към розите,
- Не съм се облякла така заради теб... Но ти определено си донесъл виното заради мен – и да искаше – а тя и не искаше – да прикрие дволната си усмивка, не можеше. Засега планът и’ вървеше както трябва и тя искаше да продължи така. „Спокойно, Нат, ще продължи, ще видиш!” прошепна едно гласче в главата и’ и тя вдигна поглед към Итън, чакайки да каже нещо.
- Все тая... Но какво ще кажеш да оставим виното за после... – стана от масичката и с няма и две крачки застана пред момичето леко разкрачен. Не изчака отговор, а приклекна и обгради Наталия, като не седна върху нея – колената му бяха опрени на дивана, а дланите на ръцете му бяха на стената. Бързо обаче се спуснаха надолу по кожата и’, като устните му намериха нейните и заочнаха страстни да ги целуват.
- Искаш ли? – прошепна той в ухото и’ и леко го закапа, като миг след това устните му зашариха по врата на тъмнокосата.
Отново не получи отговор. Поне не и веднага. И въпреки че Наталия отвърна на целувките му, въпреки че искаше, друго не направи. Отпусна се и се остави да бъде целувана и желана.
И Итън не говореше. Но за разлика от момичето, това, което той правеше, красноречиво казваше това, което нямаше възможност да изрече. Целувките му – страстни, ненаситни и палави – обаче се забавиха. Наталия усети, че в момента му лази по нервичките.
- Ние с теб не правим нищо друго! Защо изобщо ме питаш? Смяташ, че няма да искам ли? Ако не заради това, заради какво мислиш, че се виждам с теб?! Във всеки случай не заради някакви си чувства!
Колко само бе остра, пряма. И Итън усети веднага всичко това в ледения и’ глас. Все още не проумяваше защо се държи така. Внезапно се спря и се отдръпна от нея, като избягваше погледа и’. Стана му гадно и непроиятно. Наталия определено бе сипала сол в раната.. А то и тя беше една рана... От какво бе? От онзи ден? И самият той не знаеше. Обаче знаеше едно – думите и’ боляха. Преглътна тежко и я погледна, опитвайки се да не разкрие тази болка.
- Какво?! Да не би ти да не искаш сега? – отново бе също толкова остра и сякаш наистина не и’ пукаше, че може да го нарани. А тя го правеше. Отново. Думите и’ се впиваха като пиявици в сърцето му и той не знаеше какво да направи или каже. Но нямаше да спре – ее, той в момента не правеше нищо, но образно казано – или пък да и’ каже да престане с това държание тип „не ми пука”.
- Какво те кара да мислиш така? – възможно най-тъпо попита той и завъртя глава, за да я погледне. Не можеше да разбере нищо по очите и’ – сякаш бяха безчувствени. Идеше му да извърне отново поглед, но нямаше. Щеше да започне да я целува, щеше да я разсъблече и да я чука. Както правеше винаги – само секс и никакви чувства, никаква връзка.
Усмихна се с крайчето на устните си и Наталия усети как отново започва да я целува. Но сякаш целувките му не бяха както преди. Сякаш го правеше без особено голямо желание, без страст и отдаденост.
И отначало наистена бе така, Монтенегро не бе сгрешила. Итън не искаше, не го чувстваше както предните пъти. Но това сякаш отмина, когато я усети. Истински. Настани се по-удобно в нея – седна, ако трябва да съм по-точен – и устните му зашариха по тялото и’. По врата и рамената, задържаха се малко по-дълго на гърдите и’, като притежателката им усети как движенията му стават все по-припрени и забързани с всяка изминала секунда.
Ее, тя също не оставаше по-назад. Въпреки че действията и’ бяха къде-къде по-бавни, по-възбуждащи. Наистина го желаеше и искаше или не, не можеше да прикрие или потисне това желание. Затова го показваше – видно, ясно, примамливо.
Накрая – накрая, накрая, след няколко минути – Итън просто я обърна и бавно започна да се снишава, докато момичето не опря гръб на кожената тапицерия. И двамата дишаха тежко, и на двамата им беше прекалено горещо. И тази горещина не бе предизвикана от времето – то, че си беше знойно горещо, беше си, но не това бе причината. Нат усети как мъжът върху нея всячески се опитва да махне бюстието и’, но уви, без какъвто и да е било успех.
- Може ли да го скъсам? – попита раздразнено след може би пет-десет минути борене. Просто не намираше откъде и как може да се махне. През ума му мина мисълта как ли Наталия го бе изобщо облякла. И това предизвика усмивка на лицето му.
- Естествено, но ще трябва да ми купиш ново – каза след малко и го погледна закачливо. Радостта, която видя изписана в очите му, я накара да се усмихне, дори леко и кокетно да се засмее.
Все пак нали така се започваше – с комплименти, разговори, подаръци, чаша вино и хубава храна. Всеки, който познаваше Монтенегро, щеше да каже, че го е направила нарочно. И нямаше да сбърка. Усмихна се, щом усети, че вече е само по сутиен – ее, и с поличката, разбира се.
Целувките на Итън се запорвираха измеждиу извивките на гърдите и’ и момичето стенеше тихо, докато се наслаждаваше на действията му. А те наистина я побъркваха, във всеки смисъл на думата.
- Мамка му, а това как се маха? – гневно попита той след малко, опитвайки се да напипа закопчалката на сутиена и’ на гърба. Но единственото, което получи като отговор, бе звънкия смях на момичето. Ее, дори и да му харесваше да го чува, сега изобщо не му беше до него – все пак не му помагаше този смях. Но пък последвалото нещо, донякъде помогна на О’Нийл.
- Отпред! – ръката на Наталия намери неговата и бавно опипа закопчалката с пръстите му. Видя обаче, че Итън няма да успее да я откопчее, затова – отново с неговите пръсти – бавно започна да я откопчава. Преди обаче да го направи и да махне и своята, и неговата ръка от там, го погледна предизвикателно. И виждайки недоумението в погледа му, разбра, че е постигнала ефект.
- На дивана ли?
Посрещна я още по-учуден поглед и дори и да искаше, Итън нямаше как да прикрие недоумението си. Как така дали на дивана? Имаше ли изобщо някакво значение? Тази жена започна все повече и повече да го изумява.
- Не знам. На мен ми е все тая. Мога навсякъде.
- Хмм... така ли? – това наистина я учуди. Защото „навсякъде” определено обхващаше много голямо пространство и тя не беше сигурна дали наистина може навсякъде. Въпреки това обаче, нищо не и’ попречи да го целуне страстно по устните и да зададе следващия си въпрос, който може би бе и предложение. – Какво ще кажеш да ми кажеш? Или покажеш...
Първоначално Итън само се усмихна, но постепенно усмивката му премина в смях. Поклати леко глава и след няколко целувки реши, че вече е удачно да осведоми девойката какво, къде и как точно може.
- С удоволствие... И за двете... – отново започна да я целува, този път по-страстно, отдадено и пламенно. Искаше едва ли не да я подготви за това, което я чакаше. А то според него си бе наистина доста.
О’Нийл притегли момичето към себе си, като преди това нежно и внимателно бе махнал ръцете им от гърдите на Наталия. Сутиенът и’ обаче не се изхлузи настрани, Наталия не го беше откопчала напълно, затова той си остана там, където би трябвало да е.
- Еее, чакам – подкани го предизвикателно тя измежду целувките и въздишките си.

Дам, чаках. И бях, ако трябва да си призная, много, ама ужасно нетърпелива. Преди наистина бе само секс, но сега... Сега е нещо друго. Нещо, което дори и аз не мога точно да опиша какво. Нещо, което обаче не ми позволява да изхвърля Итън от живота си; нещо, което ме кара да му се отдавам непрестанно и с цялата си душа; нещо, което ме притегля към неговата особа и ме задържа прилепена за него. Но пък има и друго нещо. Нещо, което ме кара да мисля и да осъзнавам, че реално погледнато не може да стане нищо между нас; нещо, което ми шепне, че след известно време ще ме зареже просто като поредната, защото съм му омръзнала; нещо, което ме потиква да се държа остро и гадно с него и да не разкривам чувствата си – каквито и да са те. И за разлика от предното „нещо”, това си имаше име и много добре знаех какво бе то. Това беше разума ми. И честно, добре, че е той. Иначе колко още грешки щях да допусна... Ее, поне се опитвам да поправя предните.

- Спокойно, де. А и, плюс това, ти не ми каза дали първо искаш да ти кажа, за да си избереш кое точно да ти покажа, или направо да ти показвам? – засмя се мъжът и ръката му се спусна плавно по гърба и’. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето му, той беше като омагьосан от тялото и съществото, наречено Наталия Монтенегро. А то – така де, тя – беше толкова красиво. Но само как си противоречеше...
- Хм... все ми е тая. И двете ми допадат. Но хайде първо ми ги изброи. – закачливата нотка бе повече от осезаема, а и закачките не спираха само с погледа и думите и’. Ръцете и’ бавно – но славно, както се казва – се промъкнаха изпод ризата му и пръстите и’ започнаха да описват всеки един негов мускул. Обаче Нат беше алчна и не се задоволяваше само с това. След няма и секунда момичето разкопча черната риза и бързо я захвърли някъде зад гърба му.
- Ахам... Еми, мога, къде мога?!... Мога под душа, в колата, до стената, на, под и до масата,... на земята и естествено в леглото, на дивана или на някакъв стол или фотьойл... Казах ти, мога навсякъде – накъсваше думите си нарочно, не само за да целува Наталия, но и за да създаде напрежение и да я възбуди – въпреки че вече го бе направил.
- Мхм, каза ми... Ем, и без това сме на дивана, какво ще кажеш първо да си полежим малко – при тези си думи вдигна предизвикателно вежди и се усмихна потайно. Все пак под „полежим” изобщо нямаше предвид буквалния смисъл на думата и се надяваше Итън да схване намека и’. – а пък после може и да се изкъпем заедно... – усмихна се и започна да разкопчава дънките му доста припряно, като устните и’ и за миг не се отделяха от неговите. А езичето и’ на няколко пъти се заигра с неговото, навлизайки все по-надълбоко в гърлото му.
- Дам, няма да откажа и да полежим малко. Или не чак толкова малко... - гласът му беше малко по-висок от шепот, но може би поради факта, че устните му бяха прилепени за Наталия, тя ги чу толкова силно и открояващо. Усмивка заигра по лицето и’ и тя побърза да обвие ръце около врата му и да се притисне в него. Усети как ръцете на Итън плавно се спускат от кръста към бедрата и’ и се задържат малко повече на тях. Притискаше я в себе си и се опитваше да премахме поредната пречка по тялото и’. И както и предните пъти не успя да постигне какъвто и да е било успех. И това отново го издразни неимоверно много.
- По дяволите, а това как да го махна? Защо, да му се не види, днес не мога да те съблека? - усещаше се раздразнението в гласа му и това донякъде се хареса на момичето. Обичаше да го дразни. Засмя се лекичко и го погледна въпросително.
- Ами не знам защо. Може би защото не искаш да го направиш? - жлъчно подметна и се помъчи да не се засмее, защото самата мисъл за това, си беше направо смешна, даже нелепа. - Или пък защото аз не искам... - отново подметна тя и получи недоверчив, изненадан поглед.
- Не искаш ли? - при тези думи отново се отдръпна от нея с около трийсетина сантиметра. Хрумна му нещо, но не беше сигурен, че иска да го направи. Но той щеше - трябваше - да го каже. - Защото ако отговора ти е „не искам” или пък ако е нещо друго, ще си тръгна и няма да идвам повече.
Оо, колко само искаше да не чуе тези нейни думи. Колко му се искаше тя да хване лицето му в шепите си, да го целуне и да му каже да остане, да не си тръгва.
„Не се заблуждавай, Итън. Ако тя иска нещо от теб, то това е само секс. Не теб или това, което си мислиш, че чувстваш. Мислиш ли, че и’ пука дали сега ще си тръгнеш, или след два-три часа? Мислиш ли, че изобщо на Наталия и’ пука за теб, така както на теб ти пука за нея? Ооо, Божичко, не ставай смешен! И се приготви да се изнесеш след няколко секунди...”
Дори и да не искаше да се връзва на гласчето в главата си, Итън не можеше да не му обърне внимание. И то донякъде бе право, Наталия бе права онзи ден. Между тях нямаше връзка, нямаше чувства - ее, поне не от нейна страна; или пък така си мислеше Итън, защото само ако знаеше, че и емоциите на брюнетката са подобни на неговите, определено нямаше да постъпва така. Но той не знаеше и затова си мислеше, че те двамата са просто приятели с облаги, нищо повече.
Итън разтърси едва забележимо глава и впери продължителен и едновременно изпитателен поглед в Наталия. Толкова много неща зависеха от нейния отговор. А той все още не беше изречен. Момчето таеше в себе си надежда, макар и малка. Надежда, че може да прекара още няколко откраднати часа с нея. Защото времето, което прекарваше с това момиче, му се струваше необикновено кратко, сякаш беше миг или два, а не три-четири часа, и сякаш крадяха нечие чуждо време, чужд живот. Тя влезе без срам в живота му, в лъжите и мечтите му и колкото и да искаше Итън нямаше как да я изкара от там. Не само че не искаше, но и не можеше чисто практически - когато бе далеч от нея, нямаше сили да продължи напред, не можеше дори и да мисли както трябва. Беше като омагьосан, като обладан от това момиче.
А погледнато безпристранно и от всяка гледна точка, същото беше и при Наталия. Само дето тя в момента правеше всичко със злоба и от яд. Докато Итън го правеше с желание, да кажа с любов ще е пресилено, но все пак смисъла е същия. Мъжът въздъхна и с трепет видя как красивите устни на брюнетката се размърдват. Целият настръхна и дори и косъмчетата по ръцете му се изправиха така, все едно бе бръкнал с пръс в контакта.
- А ти искаш ли да идваш? - упрекваше се, че е измислила само това, но колкото и да се чудеше, нямаше да измъдри нещо по-различно. А и в момента сърцето и’ биеше с хиляди удара в секунда и момичето го усещаше така, все едно всеки момент щеше да изхвръкне. Прехапа вътрешното крайче на устната си и продължи да диша все така тежко, очаквайки отговор.
А едва ли скоро щеше да го чуе. Защото Итън се колебаеше. И то много. Малки капчици пот се появиха по челото и врата му. Ако трябваше да бъде честен, щеше да и’ каже, че живее, за да идва при нея, и само това искаше в последните няколко седмици. Но проблема беше, че не биваше да го казва. Не можеше да го каже точно сега, нямаше да успее да си го признае.
И затова трябваше да я излъже. И то яко да я излъже. Сега само трябваше да измисли с какво. А като гледаше полуголото момиче под себе си, му ставаше все по-трудно и капчиците пот не само се увеличаваха, но и започнаха бавно и глухо да се свличат надолу, докато не паднат. Но трябваше да опита, каквото и да му струваше това.

Глава 8

- Милооо...
Познат за Наталия глас се разнесе из къщата и пречупи тишината, настъпила там. Чу се затръшване на врата и след няма и няколко секунди висок русоляв мъж влезе в стаята, където бяха Итън и Нат. Жената се опита да потисне доволната си усмивка, но не бе много сигурна, че и’ се бе получило.
- Нейт!
Почти извика тя от радост и с ловко, бързо завъртане се измъкна от тялото на Итън. Широка усмивка заигра по лицето и’ и за голяма изненада на тъмнокосия, се хвърли на врата на Нейт. А той от своя страна я целуна страстно, повдигайки я от земята.
И въпреки че нямаше как да се видят от тях, неприятна гримаса и болка се изписаха по лицето на Итън и той усещаше сърцето си така, че сякаш колкото повече ги гледаше залепени един за друг, толкова повече и по-силно те двамата забиваха острата кама в гърдите, в сърцето му.
Чу се леко покашляне и двамата приятели трябваше вольо-невольо да се отделят един от друг. Доволната усмивка и дяволитият поглед на момичето можеха да се видят само от единия от двамата мъже в стаята.
- В-в-в-вие не бяхте ли като б-брат и с-с-сестра?
Запъна се той и преглътна тежко. Опита се да говори без да разкрива никакви емоции, но не му бе толкова лесно. Всъщност изобщо не му бе лесно. А при жестокия поглед, който видя в очите на любовницата си, нещо сякаш го жегна отвътре. Но не направи нищо, все едно не му пукаше изобщо.
- Мм... не, излъгах те - само колко хладнокръвно и безсрамно го каза. В гласа и’ нямаше дори и капка притеснение, боязън или поука от случилото се по-предния ден, нямаше нищо! Но въпреки това всичко, което каза, звучеше достоверно, истинско. И Наталия беше горда от това, изключително горда.
- И-и-и защо, ако м-мога да попитам? - мамка му, защо по дяволите заекваше?! Нали не трябваше да се разпуска, нали трябваше да се владее?! Очевадно не можеше.
- Бях ядосана... Често лъжа тогава - само колко много бе изчерпателно това момиче!
Гърдите на Итън на няколко пъти се повдигнаха, дишането му беше ту забавено, ту учестено, а сърцето му спираше на всеки пет секунди. Усещаше, че я губеше.
„Божичко, не ставай смешен! Тя кога е била твоя, за да я загубиш, Итън?! Аз ще ти кажа - никога! И тя ти го каза - никога няма да бъде твое гадже. НИКОГА! Винаги ще си само резерва! Този, при когото ще ходи, когато има нужда да забрави за другия! Никога няма да си първия в нейния живот, ВИНАГИ ще бъдеш втори! ”
- Млъкни! - внезапно извика раздразнено той и двамата приятели го погледнаха учудено. - Аам, не на теб! - започна бавно да клати глава и по невярващите им погледи усети, че още малко и ще го помислят за полудял.
- Добре, а щом не сте като брат и сестра, тогава какви сте един на друг? - продължи да упорства той с въпроси, въпреки че не беше много сигурен дали иска да чуе отговорите. Затвори за миг очи и веднага ги отвори. Преди светло сини, сега те бяха придобили някакъв черен отблясък, даже бяха леко кървясали. Преглътна тежко и изгледа Наталия право в очите. А тя силно се притисна към блондина и галейки с ръка гърдите му, се усмихна.
- Тя ми е гадже - вместо нея отвърна Нейт и Итън започна да го присвива под лъжичката. Тя си имаше гадже! През цялото това време го бе лъгала. Беше го използвала. Прималя му и всичко пред очите му започна да се размазва и да се превръща в черно петно. Тъмнокосият мъж въздъхна леко и се усмихна пресилено, при което белите му зъби се показаха. А той никога не се усмихваше по този начин. Усмихваше се, а вътрешно беше гневен, разочарован.
- Супер! - почти прошепна той и затърси с очи ризата си.
Нямаше повече работа тук. Не искаше да я вижда, нито пък и този самохвалко. В момента всичко му беше черно пред очите и единственото, което искаше да направи, е да му разбие ухилената физиономия. А той можеше да го направи, оо, определено можеше.
С рязко движение се наведе и грабна ризата си. Облече я непохватно, но не си направи труда да я закопчава. За какво да го прави? Обърна се към двамата и отново се усмихна прекалено широко и щастливо, за да бъде искрено.
- Ами... аз ще си тръгвам. Да не ви преча! - едва мърдаше устните си, но въпреки това и двамата чуха думите му. Наталия това и искаше. Ее, донякъде, защото не искаше да си тръгва толкова скоро. Но той явно тръгваше.
Момчето профуча покрай тях и замижа. Опитваше се да потисне абсолютно всичко в себе си. И гнева, и световъртежа, и болката. А и надеждата. Надеждата, че тя няма да го пусне да си отиде. Макар че тази надежда този път бе много по-малка от предната. И този път нямаше да позволи на онова гласче в главата му да му припомни колко е наивен и как се лъже най-нагло, че е влюбен.
- Итън... - той се обърна, за да погледне Наталия и в първия момент наистина си бе помислил, че ще му каже да остане.
- ... забрави виното. - отново преглътна. Усмихна се полужестоко-полутъжно и леко се засмя. Виното! Поклати глава и затвори отново очи.
- Задръж го. Ти го каза, заради теб го донесох.
Не изчака да му отговори - не можеше да изчака, а извърна веднагически глава и затръшна вратата след себе си без дори да я погледне за последно, без да и’ каже „Довиждане!”. Просто излезна от къщата и’ с гръм и трясък и се надяваше с цялото си сърце по същия начин да успее да излезе и от живота и’.

Глава 9

Вървеше безцелно напред и се чудеше къде да отиде. Не знаеше. А и му беше все тая. Където и да отидеше, каквото и да направеше, беше му все тая, само да беше далеч от Наталия.
А думите и’ все още ехтяха в главата му. Просто не можеше да си ги избие от там. А и не искаше. Искаше да са там, за да си припомня колко се подлъгваше и колко беше слаб психически, че да и’ се връзва отново и отново.
Въздъхна шумно и пред очите му се изпречи голям и светещ бар. Нямаше какво да прави, защо да не се забавлява? Пречеше ли му нещо?
Пръстите му се обвиха около металната дръжка и силно я издърпаха напред, позволявайки му да види обстановката в бара. Не беше много препълнен. Всъщност почти нямаше хора.
Усмивка заигра по лицето на мъжа и той се насочи бързо към бара. Настани се на един от столовете и опря лакти на плота. Въздъхна тежко и зарови лице в шепите си.
- Двойно уиски. Най-силното.
Промърмори той на бармана и затвори очи. Искаше да се напие, да забрави, даже да спи с някоя, за да изтръгне изцяло Наталия от себе си. Това го можеше най-добре, жалкото само бе, че беше сигурен, че когато изтрезнее споменът за Монтенегро отново щеше да е пред очите му.
Чашата се озова пред лицето му и той я хвана, като я изпи на един дъх. Уискито парна гърлото му и го накара леко да потръпне, но не беше кой знае какво. Засега.
- Още едно - изкомандори на бармана и вдигна поглед към него. - Всъщност, я дай цялата бутилка!
Нямаше смисъл да пие на дозички и само да разкарва човека. А и така правеше услуга не само на себе си. Момчето постави бутилката пред Итън и той обви пръсти около гърлото и’. Надигна я веднъж, а след това още веднъж и още веднъж. Алкохолът жегваше всяка клетка от тялото му и го затопляше неимоверно много. След няма и десет-петнайсет минути бутилката беше свършила и мъжът си поръча нова.
След около два часа Итън вече бе изпил около десетина бутилки с уиски и едва се държеше на краката си. Но с тази разлика, че вече нищо не чувстваше, алкохолът бе притъпил абсолютно всичко. Той извади четири петдесетачки и без да му пука дали ще има ресто или не, стана с олюляване от високия си стол и се опита да излезе от бара. Само дето виждаше вратата двойно и малко всичко му се въртеше и мъжделееше. Все пак успя някак си да излезе от сградата и отново тръгна да обикаля улиците без да знае къде отива. Или пък може би знаеше?!

***

По същото време, в дома на Наталия:

- Ние успяхме!
Наталия седна победоносно на дивана - там, където допреди секунди беше стоял и Итън - и широката, доволна усмивка не слизаше от лицето и’. Планът и’ беше пожънал успех и сега момичето бе неимоверно щастливо.
Беше забелязала колко бързо се бе променило настроението на Итън, беше усетила, че му бе станало неприятно и и’ беше харесало. Въпреки че в един момент и’ стана гадно, че му причинява всичко това. Но все пак това бе някаква малка подробност сред цял куп успехи.
Всъщност не бяха чак толкова много, но за Нат бяха. Погледна радостно към приятеля си и изражението на лицето му я накара да се засмее, и то от сърце.
- Сега пък какво? - жаловитият тон малко си личеше, но момичето се направи, че не го бе чуло или казало. Стана пъргаво и с няколко крачки отиде до Нейт. Погледна го миличко и започна да прави кучешки муцунки. Знаеше, че така ще го умилостиви.
- Много си гадна! Не видя ли, че се почуства кофти? - обърна се внезапно, като изобщо не обърна внимание на муцунките. Тръгна нагоре към спалнята на сестричката си и след малко се върна с тъмносини протрити дънки и тясна черна тениска с надпис в бяло „B-eautiful. I-ntelligent. T-actless. C-harming. H-ilarious. or just B.I.T.C.H.”.
- Хайде да се преоблечеш, че не съм свикнал да те гледам така. - подхвърли и’ дрехите и скръсти ръце, за да и’ покаже, че няма да разговаря повече с нея, ако не смени външния си вид.
Момичето завъртя очи и въздъхна шумно, като пое дрехите, които едва не изпусна. Подхвърли дънките на пода, докато нагласяше тениската, за да я облече. Като го направи, изкара внимателно косата си иззад блузката. А тя и’ беше една от любимите! Пресегна се за дънките, като преди това бе изхлузила поличката от себе си. Тя падна глухо на пода и момичето се зае да нахлузва крачолите на дънките.
- И какво? Това е само началото! А и той си го изпроси. Исках да му стане гадно! - опита се да се приближи до Нейт, но може би поради факта, че все още не бе обула дънките както трябва, краката и’ се преплетоха и тя се стовари с гръм и трясък на земята под звънкия смях на приятеля си. Брюнетката му хвърли изпепеляващ поглед и след секунди се изправи на крака.
- Ако аз бях на негово място, нямаше да дойда никога повече. - подметна уж неволно, но искаше да го каже. Все пак той - Нейт - бе мъж и знаеше колко гадно е чувството да гледаш любимото момиче в нечии чужди ръце и да нямаш сили да кажеш каквото и да е било. Просто не е правилно. Беше го изпитал и затова сега съчувстваше на Итън.
- Оо, ще дойде. Сигурна съм - доволна усмивка заигра по лицето на момичето и то разпери ръце пред Нейт. - Ее, доволен ли си сега? - завъртя се няколко пъти и след това се отпусна на дивана, затваряйки очи. Пое си дълбоко дъх и остана със затворени очи. Оо, колко бе приятно така, толкова успокояващо.
- Да, доволен. Но не бъди толкова сигурна, чуваш ли? Познавам мъжкото съзнание, в момента той е обиден и егото му е наранено. Едва ли ще дойде... освен ако не се напие жестоко.
Настани се до Наталия, като я побутна леко с лакът. Тя веднага се сепна и разтърси глава, все едно да покаже, че не спи и все още го чува. Изправи се и седна нормално на дивана, като вдигна краката си и ги притегли към гърдите, обгръщайки ги с ръце. Склони глава на коленете си и отново за миг затвори очи.
- Значи ще дойде. Именно защото е наранен! - прошепна тихо тя и се зае да човърка ръбчетата на дънките си. Явно бяха много интересни, защото не отдели поглед от тях за доста дълго време. Гледаше ги съсредоточено и мърдаше бяло-сините реснички напред и назад, наляво и надясно. Изгледаше толкова вглъбена в действията си, че сякаш никога нямаше да излезе от този унес.
- Ооооф, писна ми вече, Мо! Какво им е толкова интересното на тея дънки, че вече половин час се взираш в тях? По-сини ли ще станат?
Нейт беше станал внезапно, при което момичето цялото подскочи и го погледна учудено. Но след миг отново сведе поглед към колената си и продължи със заниманието си. Не знаеше защо, но и’ бе по-интересно да си играе с дънките, отколкото да отговаря на въпросите на Нейт, или пък да мисли за Итън. Нямаше да е здравословно. Напоследък все така си казваше за нещо, което не и’ угажда - нямаше да е здравословно. Но често се оказваше така, че от точно това нездравословно нещо, Наталия се нуждаеше толкова много.
Но пък искаше или не, мислите и’ за пореден път се върнаха към тъмнокосия. Той и’ беше влязъл под кожата и сега започваше да се чувства виновно. Преди, когато замисляше този план, гледаше само на нея да и’ е добре, както по принцип правеше, без да се замисли как ще се почувства той. Ала колкото повече слушеше приятеля си, колкото повече размишляваше върху думите му, толкова повече започваше да се чуди дали наистина не го е наранила с действията си. Все пак на нея нямаше да и’ е приятно да го види с друга, нали? Но нали това беше идеята на всичко това? Да накара Итън да ревнува, да разбере, че не е само негова. Сега обаче се чувстваше гузна. Защото това нещо трябваше да става постепенно, а то се случи изведнъж и накара момичето да чувства вина. И лошото бе, че това чувство се засилваше.
- Дали да не му се обадя? Да му кажа, че няма нищо между теб и мен, че съм го излъгала? - гласът и’ - тих, неуверен и плах - разсече тишината и Монтенегро внезапно погледна към Нейт, с очи, в които напираха сълзи. - Ти какво мислиш?
Какво мисли ли? И той не знаеше какво мисли. Само знаеше, че това момиче има голям проблем с противоречието. Сега казваше или правеше нещо, след пет минути съжаляваше или пък вървеше точно обратното нему. И ако не я познаваше от двайсет години може би щеше да каже, че не знае какво иска или че е луда, но той си я знаеше каква е шматка. И вътрешно чувстваше, че ако се обади на Итън и му каже всичко това, ще има голяма вероятност той да я помисли за разглезена кучка, която не знае какво иска и единствено знае да лъже. А помислеше ли си това, щеше много да сбърка. Наталия не беше такава, тя беше нормално момиче с малко по-особен характер - с доста по-особен характер - и лошия навик страшно много да си противоречи.
- Не мисля, че е добра идея, Мо. В рамките на няма и два часа ще му кажеш, че си го излъгала, и то два пъти, за едно и също нещо. Според мен дори и да има някакъв минимален шанс той да дойде отново, ако му се обадиш сега, то ще го унищожиш и повече няма да видиш Итън.
Момичето отрони няколко въздишки от устните си и бавно започна да кима. Той беше прав, направеше ли го - щеше да го изгуби завинаги. А тя не бе способна на това. Усети как малки капчици пот избиват по лицето и’, най-вероятно от напрежение. Без да се замисли дори и за миг, тя прокара пръсти през кожата си, за да разсее неприятните капки, стичащи се бавно и мъчително. Придърпа коленете си още по-силно към гърдите си и отново издиша и вдиша тежко. Не знаеше какво да прави, как да постъпи. Мислеше, че когато го накара да ревнува, ще се почувства по-добре, но сега изобщо не се чувстваше по-добре. Даже напротив: не си спомняше момент, в който да се е чувствала толкова гадна и виновна, отвратена от себе си.
- Аз съм чудовище, нали? - прошепна тя и гласът и’ прозвуча така, сякаш бе прегракнал от часове викане. Но тя не бе викала. Всъщност почти не бе говорила.
Прокара пръсти през косата си, отмятайки я назад, а след това средно дългите и’ и идеално оформени черни нокти се впиха в кожата на лицето и’. Рядко правеше така и за двайсет и две, почти и три, години бе постъпвала така кажи-речи два-три пъти. Прокара пръстите си надолу по гладката кожа, по която нямаше и петънце белег, подсказващо, че на нея е имало мънички черни точици или младежки пъпки. Когато ръцете и’ се отпуснаха надолу, Нейт успя да забележи, че там, откъдето преди малко бяха минали ноктите и’, сега имаше червеникави вдлъбнатини, които бързо-бързо сменяха цвета си.
- Естествено, че не си, Нат. Ти си едно от най-прекрасните момичета, които някога съм виждал. А ти знаеш, че съм виждал доста - седна пред нея и като хвана внимателно ръцете и’, започна да ги размята напред-назад в опит да я разсее малко. - Просто имаш малък проблем. Не знаеш кога да спреш да плямпаш и после, баам, малко си противоречиш.
Не знаеше защо, но Нейт винаги успяваше да я разсмее. И този път лекото извиване на устните и’ в усмивка показваше, че също бе успял. Тя леко поклати глава, при което няколко кичура коса препречиха очите и’, но Наталия не ги отметна назад. Въздъхна тежко и отдръпна ръцете си от тези на най-добрия си приятел.
- Ще опитам да поспя, въпреки че е още четири - усмихна се тъжно тя и бързо стана, поглеждайки крадешком към Нейт. - Благодаря ти! - точно сега не можеше да го прегърне, дори и да искаше. Нямаше да бъде правилно. И затова се опита в това „благодаря” да вкара цялата си обич, която изпитваше към него.
- Аа, няма за какво, Мо. Само да ти кажа, това е първият и последният път, в който ме целуваш с език, ясно?
- Ясно! - засмя се тя и поклати глава развеселена. Разбираше го, тя също не искаше да го целува повече. Чувството беше гадно, все едно се целуваше с брата, който нямаше. - Въпреки че се целуваш много добре. Тара е късметлийка, като може да спи с теб - побърза да излезе от стаята, защото предвещаваше какво можеше да направи Нейт.
Тара бе неговото гадже и въпреки че беше наясно с целия този план и нямаше нищо против него - все пак Наталия бе и нейна приятелка, и то от много време - на момчето му бе неприятно и имаше чувството, че и’ изневерява. А тя не заслужаваше това. Не много висока, с огненочервена коса, жабешкозелени очи и чаровна усмивка, Тара винаги го разбираше, още от девети клас, когато се бяха запознали и бяха започнали да излизат. И вече осем, скоро даже и девет, години двамата бяха заедно и думите бяха напълно излишни за тях.
Нат им завиждаше, но тази завист бе от хубавата завист. От тази, когато се радваш за двама души, обичаш ги и им завиждаш, защото и ти искаш да имаш такава връзка, в която да бъдеш и разбиран, и уважаван, и разбира се обичан.
Монтенегро толкова се бе надявала някой ден да срещне н

Последната промяна е направена от Dillon Devón на Пон Юли 16, 2012 6:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Заглавие: Re: The Change Пон Юли 16, 2012 6:21 pm

Майко! От кога ги чаках....! Нямам търпение да ги прочета! The Change 1453502435

Заглавие: Re: The Change Пон Юли 16, 2012 6:24 pm

Хах, сега ще се начетеш. Има и още две, ама не са довършени ;д

Заглавие: Re: The Change Чет Юли 26, 2012 4:40 pm

Ето и десетата глава:
Глава 10

Въздухът бе натежал от знойната горещина, разстилаща се над земята. Всичко бе тихо, замряло. Не се виждаше жива душа по улиците. Задухът се усещаше и пречеше на всеки да диша.
Наталия за пореден път се завъртя в леглото си с пъшкане. Мразеше да е толкова топло. Въпреки че не се бе завила с нищо, въпреки че бе само по бельо, имаше чувството, че още малко и кожата и’ ще започне да се разтяпа. Горещината сякаш я изгаряше и главата адски много я болеше. Всичко бе отворено, но завесите не се помръдваха. Дори и дърветата не го правеха.
- Не мога повече! - вече четири часа се въртеше и се опитваше да заспи, да забрави, да се разсее за малко, но уви, без успех. Момичето се изправи и седна в леглото. Прокара пръсти през кафеникавата си коса и я отметна на една страна, за да се поразхлади малко. Но отново нямаше успех.
Тъмнкосата се приплъзна към края на леглото, докато не усети как стъпалата и’ докосват пода. Изправи се с леко клатушкане и премига няколко пъти, за да премахне цветните петна, появили се от внезапното и’ изправяне. Когато след няколко секунди зрението и’ се нормализира, Наталия отиде до стола, където си бе оставила дрехите. Неохотно ги навлече и без да святка каквато и да е било лампа, тя успя да намери ластик, телефон, портмоне и ключове. Нахлузи си черните кецове и излезе, затръшвайки вратата зад себе си.
Започна да върви безцелно напред. Единственото, което искаше, бе да се разсее малко и да премахне невероятната топлина, която се бе напластила в тялото и’. А това си бе малко трудно, предвид горещината, която се бе просмукала навсякъде. Дори асфалта бе нажежен. Момичето отлепи ластика от ръката си и набързо върза косата си на нещо, подобно на кок, но с много стърчащи кичурчета. Но поне така не и’ беше топло, а и тя обичаше да се връзва по този начин - харесваше как и’ стоеше.
Както си вървеше напред, оглеждайки се наистина безрезултатно наоколо, Наталия едва не се спъна в нещо, или пък в някой. Веднага погледна учудено надолу и зениците и’ се разшириха от учудване. Едва не бе стъпкала жив човек. И то не кой да е човек, а Итън, който я погледна и се усмихна разкривено.
- Оо Божичко, Итън! Изкара ми ангелите! - промълви момичето след малко, сложила ръка в областта на гърдите и сърцето си, което в момента пулсираше ли, пулсираше. Вдиша и издиша облекчено и за миг затвори очи. Наистина се бе уплашила страшно много.
- Познаваме ли се? - попита Итън, като в гласа му имаше нещо нередно. Не бе предишния настойчив и очарователен глас. Но Наталия не можеше да разбере какво му има точно. Вгледа се съсредоточено в легналия мъж, който сега вдигаше ръка към нея.
- Ааа, да. Сетих се! - в гласа му имаше нещо тържествуващо, но и насмешливо. - Ти си кучката, която чука всеки и чието най-голямо умение е да лъже! - чак сега момичето малко по малко схвана какво му има на Итън, въпреки че не беше много сигурно. - Приятно ми е, кучко, аз съм Итън!
Наталия и за миг не се поколеба дали да поеме ръката му или не. Направи се на приятно разсеяна и едва след като той я смъкна, тя се престраши да каже това, което си мислеше.
- Итън... да не си пиян?! - не трябваше да произвучи като въпрос по простата причина, че тя бе сигурна, че той е. Но все пак не биваше да е груба, казвайки му, че е страшно пиян и не знае къде се намира. Опита се да се усмихне и да покаже трапчинките си, но не и’ се получи особено добре. Взря се съсредоточено, и в същото време притеснено, в него и издиша дълбоко, чакайки го да и’ отвърне.
- Защо? Пука ли ти? - оо, той определено беше пиян. Само че Нат не бе сигурна дали и’ говори така само защото е пиян.
- Естествено. Виж се само. Ти лежиш по средата на пътя! Откога? И си пиян, това е очевидно. - в гласа и’ наистина имаше притеснение и въпреки че Итън го долови, се направи, че не я е чул. Все още го болеше прекалено много, за да бъде мил с нея.
- И защо на една кучка и’ пука за поредния? Ако ти кажа, че лежа вече час и половина на пътя, че преди това изпих към десетина бутилки с уиски, ти какво ще направиш? Нищо! А и не се преструвай вече пред мен, няма нужда. Видях що за стока си.
Наталия бе поразена от думите му. И ако преди се чувстваше виновна, сега се почувства много по-гадно. Преглътна тежко и щом премига няколко пъти, за да се осъзнае, се обърна отново към Итън.
- Не си поредният! Обичам Нейт и спя с теб. Това е. Няма други, за да бъдеш поредния... И ако наистина е така, ще се притесня много. Ами ако някоя кола те беше блъснала? Помисли ли си за това? Ааа, чакай, след десет шишета уиски, едва ли си можел да мислиш. - в гласа и’ нямаше и следа от ирония или сарказъм. Личеше си, че е притеснена, гласът и’ беше треперлив и едва се чуваше.
- Ха! Все едно не е достатъчно да разиграваш двама мъже на пръста си, Наталия! Толкова ли не можеш да обичаш и да се чукаш с един? Обзалагам се, че не е трудно. - за разлика с Наталия обаче, в гласа на Итън имаше и сарказъм, и ирония, и какво ли още не. В момента бесен и наранен, той можеше дори да я удари. Всъщност не, не можеше.
- Аз не ги въртя! Нейт ми дава това, което ти не можеш. И обратното. Само това е! - обясняваше му се все едно му бе длъжна. А реално погледнато не бе. Но пък тя се чувстваше длъжна. И по погледа му, усети че трябва да обясни какво точно уж и’ дава Нейт и какво и’ дава той. - Просто Нейт ме обича и ме разбира, никога не ме е оставял, когато съм имала нужда, той ме уважава и аз го обичам. Докато ти... ти ми даваш тръпка, която никога преди не ми е давана, ти сякаш ме изгаряш, влизаш ми под кожата, когато сме заедно...
Завърши глухо и тихо. И въпреки че този път не го излъга за нищо, пак се почувства гадно. Подсмръкна тихо и разтърка очите си с показалеца и средния пръст. Премига след това и въздъха тежко.
- Ааа, значи онзи не те чука както трябва! - най-сетне намери отговора на въпроса и Наталия благодари на Бога, че е посред нощ и няма никой по улиците, защото Итън толкова силно се извика, че определено всички щяха да го чуят. - Но се чудя... мислиш, че аз не мога да те обичам, разбирам и бъда до теб постоянно, а? Мислиш, че не би ме обикнала ли? - вярно, беше пиян, но това бяха единствените въпроси, чиито отговори наистиха го вълнуваха. Защото той все повече започваше да си мисли, че може и да може да я обича, и то така, както не е обичал друга. Преглътна едва забележимо и впери изпепеляващ поглед в момичето. Изправи се внезапно и с леко олюляване, но все пак се задържа на крака.
- Ъъм... не знам. Не съм се замисляла. Можеш ли? - ее тук вече го излъга жестоко много. Но нямаше избор, а и не беше здравословно. Погледна го изумено и гласът и’ веднага изтъня - Къде тръгна?! - сърцето и’ туптеше с хиляди удара в секунда и щеше да изхвръкне.
- Не знам. Не съм се замислял... Къде ли? По-далеч от теб, кучко... И знаеш ли? - обърна се внезапно и се приближи към лицето и’, като показалеца му се опря във върха на носа и’ - Когато искаш секс или пък ти се ще да забравиш за някой, примерно за онзи самохвалко, не ми звъни! Разбра ли? Не искам да ме търсиш вече! Не искам да те виждам повече! Мразя те и ми се повдига от теб!
В гласа му имаше твърдост и нито следа от болка или наранено его. И Наталия си помисли, че наистина го мисли. Преглъна тежко и едва потисна напиращите сълзи в очите си, гледайки как Итън се отдалечава, сливайки се с околния пейзаж.
Момичето изчака докато Итън се отдалечи достатъчно и не успя повече да възпира парещите сълзи. Те затекоха по лицето му, а самото то се затича, дишайки тежко. Едва виждаше пътя пред себе си, сълзите замъгляваха, пареха на очите му и превръщаха всичко в разноцветни танцуващи петна. Криво-ляво успя да стигне до една голяма къща на три етажа. Започна да чука по вратата, докато тя не се отвори от не много високо, червенокосо момиче с поразително зелени очи.
Тара Уотсън, очевидно притеснена, придърпа приятелката си навътре, за да я прегърне. Затвори с мъка вратата и започна да гали шоколадовата и’ коса. Извика Нейт, който бързо и шумно слезе по стълбите и също се затича притеснено към Наталия.
- Какво се е случило? - попитаха двамата в един глас, като се бяха втренчили в приятелката си. Тя преглътна тежко и прехапа до кръв долната си устна. Непохватно избърса сълзите си и се вкопчи в мъжа, който и’ беше като брат.
- Изгубих го! Изгубих го завинаги! - успя да промълви тя през плач и усети как Тара и Нейт се опитват да я сложат да седне. - И боли, много боли! - думите и’ едва се разбираха, но поради дългогодишното си познанство с Монтенегро, и двамата я разбраха.
Тара седна до нея и я прегърна силно, като положи главата и’ на коленете си. Отново започна да я гали, като междувременно изтриваше сълзите и’. Знаеше какво и’ е, когато замалко не се разделиха с Нейт. Тогава тя усещаше огромна болка в сърцето си, все едно някой непрекъснато я бодеше с прекалено остър нож. Усещаше се скапана, все едно бе някакъв парцал. А по думите на Наталия, червенокоската разбра, че и приятелката и’ се чувства по същия начин.
- Знам, че ще бъде гадно, но искам да ми повториш дума по дума какво си казахте! - проговори за пръв път блондина и седна на едната облегалка на дивана. - Какво ти каза той? Да не си се объркала, мила?
Наталия бавно вдигна поглед, пълен със сълзи, и също толкова бавно поклати глава. Нямаше сили да повтори всичко, което Итън и’ бе наговорил, но знаеше, че те и’ мислят доброто и затова се помъчи донякъде да се успокои. Избърса за пореден път стичащите се сълзи и бавно се изправи на дивана, като отново притегли краката си към гърдите. Вдиша и издиша дълбоко и забила поглед във разноцветните връзки на кецовете си, започна да повтаря какво се бе случило преди няма и час. А след още толкова, тя приключи и отново захапа силно устната си. Този път не успя да издържи повече и струйка яркочервена кръв бликна от тънката устна. Наталия не и’ обърна внимание, но приятелят и’ веднага взе една мокра кърпичка и се зае да попива кръвта.
- Ооо, Нати. Милата тя. Знам, че боли. И единствено обяснение, което мога да ти дам, е това, че си влюбена.
- Дам, Мо. Тара е права, ти си влюбена до уши в Итън - това е единственото обяснение. - намеси се и Нейт, но виждайки, че Наталия се кани да каже нещо, веднага продължи - Няма смисъл да го отричаш. Но и няма смисъл в момента да го търсиш. Изчакай малко, може би щом изтрезнее и премисли всичко, ще ти се обади.
Надежата в гласа му беше много малка, но все пак Нат успя да я долови. Може би наистина щеше да я потърси след ден-два. Може би наистина щеше да размисли. Може би...
- Хайде, Нат, тази вечер ще спиш тук. А иначе утре, след като станем, отново ще помислим какво да правим. И може да му се обадим, нали? - Тара се опитваше по всякакъв начин да разсее приятелката си и факта, че с Нейт успяха да я сложат да си легне, си бе обнадеждаващ.

Заглавие: Re: The Change Чет Авг 02, 2012 5:45 pm

Олеле, много е хубаво! Браво! Smile

Ще има още, нали?

Заглавие: Re: The Change Чет Авг 02, 2012 7:29 pm

Много благодаря Smile

Да, ще има. Сега пиша 11 глава Smile