Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт покрива

Witch Брой мнения : 188

Поредният ден! Просто поредният ден, в който някой правеше велико откритие, което можеше или да убие човечеството, или да го направи безсмъртно. Определено нямаше да бъде второто! И точно затова, все се намираше някой, който да спре това откритие, да го саботира, да го открадне или нещо друго.
Моргана мразеше тези "някои". Единственото и' забавление беше това да гледа най-различните опити на учените да измайсторят лек за безсмъртие или друга дейност, за която тя вече знаеше и я бе изпитала със своите немалко години.
И днес малката ни познайница бе намислила нещо, което ако поне не проработеше, то щеше да я забавлява. Застана пред гардероба и извади един доста тесен потник с доста дълбоко деколте и къси дънкови панталонки. Ако бе научила нещо за мъжете през всички тези години, освен че твърдението и', че са животни се доказа неколкократно, то това бе, че "животните" си падат, особено в двадесет и първи век, по жени, облечени като... хмм, коя ли бе най-подходящата и прилична дума за това... леки жени. А поне с това, Моргана нямаше проблем - бе си достатъчно надарена. Ее, естествено предпочиташе обикновените и семпли дълги рокли от Средновековието и дори първите години на двадесети век, но пък и тези не бяха за изхвърляне.
Излезе и се запъти към центъра на града, където отново щяха да правят откритие на важна новина. "Този път какво ли ще измислят... и най-важното, кой ще го измисли?", запита се Моргана на ум и си запровира път между тълпата, която видимо недоволстваше, че жената ги предрежда. Застана отпред на първата редица и се загледа в костюмирания дядка, който съобщаваше трепетно за изобретението си. Защо ли си мислеше, че още малко и ще си умре ей така, както си се радва и трепери.
Но пък както винаги, точно при показването на откритието, Героят се появи мистериозно и грабна нещото. Самодоволна усмивка заигра по лицето на Вещицата, която отново се запровира през тълпата и след малко, с малко помощ от дарбите си, се озова до Човека Паяк - както се наричаше самичък.
- Планът ти успя, а? - усмихна се тя и се облегна на парапета на сградата, която беше на около петнадесет метра от земята.

Hero Брой мнения : 215

Стоях облечен в костюма си и я гледах, като казах:
-Ами.. впрочем не.. не успях.. - след това се усмихнах и това се видя под маската:
-Но пък успях да те спра.. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Няма да се докопаш до нищо! - застанах в поза за атака и допълних:
-Колкото и секси да се облечеш.. мен не можеш да ме излъжеш! - прелгътнах и допълних:
-Готова ли си за битка?

Witch Брой мнения : 188

Моргана следеше всяко негово действие, но загадъчно доволната усмивка не слизаше от лицето и'. Изслуша човека, леко вдигайки вежди. Но въпреки всичко не правеше нищо, нито говореше, нито се смееше остро - владееше се, но пък бе само въпрос на време истинската и' същност да излезе наяве.
- Ооо, аз винаги съм готова - поправи го тя и го погледна в очите, въпреки маската му. Мразеше тази маска, неслучайно стотици пъти бе планирала да я изтръгне от лицето му. Но никога не се решаваше, тя ми придаваше загадъчност, може би даже символика и сила.
- Ооо, да не мислиш, че се облякох така за теб - насмешливата нотка в гласа и' бе осезаема, но пък Моргана не се и опитваше да я прикрие - Аз така си ходя облечена - отново повдигна вежда и започна да обикаля около Човека Паяк.
И както го гледаше невинно, изучавайки го с поглед, задуха силен вятър, който залюля доста силно паяжинката, за която се държеше той. Погледна го с насмешка и поклати глава.
- Мисля, че правилният въпрос тук е, ти дали си подготвен за битка, Паяко?

Hero Брой мнения : 215

Паяка се пусна от паяжината си и с много елегантни движения се приземи на покрива, като стоеше с разкрачени крака и с една ръка подпрян към покрива. Погледна я и каза:
-И така.. ти трябва да си опонента ми. Не знаех, че малките момичета могат да се бият - след тези думи Питър се усмихна под маската, но не му личеше. Просто изстреля няколко топки паяжина, който да разсеят противника му. Засили се срещу момичето и леко приклекнал се опита да я удари в стомаха с юмрук.

Witch Брой мнения : 188

Вътрешно му се смееше и подиграваше, задоволстваше, но само вътрешно - с нищо, абсолютно нищо, не даде израз на лицето си, че това, което правеше той я плашеше или касаеше. Дръпна се лекичко настрани, за да избегне удара, но уж невинните и' очички говореха за... хм, как най-точно трябваше да се изразя... раздразнението и'?
- Оооу, миличък, благодаря за комплимента, но не съм малко момиченце от.... - направи се на замислена, въртейки очи - ...хмм, ами от хиляда сто и петдесет години... - усмихна се подигравателно, знаейки, че той сигурно не надхвърля двадесет. - А и за протокола... хмм, дойдох не да осуетя откритието, а да му се насладя.
Моргана впери погледа си в него, приближавайки се все повече и повече към него, докато тялото и' не се опря в неговото. Бяха лице в лице, или ако трябваше да съм по-точна - лице в маска. Прониза го в очите и докосна с показалец лицето му, останало все още скрито, но пък за прекалено кратко, бе сигурна.
При допира с тялото му, Моргана усети как кристално ясния образ на лицето му започва да се замъглява, докато накрая не се пропука на парчета. Очите на Вещицата се разшириха от учудване. Но не пропукването бе това, което я бе озадачило, бе нещата, които и' разкри видението и'... Чернокосо момче с очила тичаше насред разцъфнала зелена полянка... И този образ се пропука... Намираха се в някаква лаборатория, в която се съдържаха най-различни насекоми, паякообразни и не знам какви си други същества, както и доста тинейджъри. Орловия и безпогрешен поглед на ле Фей веднага разпозна онова чернокосо момче, въпреки че бе пораснало с няколко години. И ето, че то снимаше, докато паяк не го полази... Картината рухна пред очите и' и сега тя бе в нечия стая. Наблюдаваше как същото това момче създава паяжини от ръцете си и как възприема новата си същност. Но кое ли беше това момче? Как ли се казваше? Това интересуваше най-много Моргана и това жадуваше да узнае. И явно съдбата също искаше, защото след няма и половин минута, нашата познайница чу стар, леко немощен глас да се провиква "Пиииитър! Вечерята е готова, миличък!"...
И последната картина изчезна и пред очите на ле Фей отново бе маскираното момче-герой. Загадъчна и самодоволна усмивка се появи по лицето и', докато гледаше малкия в очите.
- Но пък аз не съм си и помисляла, че двадесетгодишен може да се бие и да спасява света! Ти какво ще кажеш... Питър?! - допълни накрая и видя как зениците му се разширяват. Междувременно вятърът се усили и тънката паяжинка отново се заклати силно, докато Моргана наблюдаваше реакцията на момчето.

Hero Брой мнения : 215

Гледах я. Тя не беше от обикновенните противници. Усмихнах се доволно и свалих маската си, като образа ми се откри и сините ми очи се вкопчиха в нея, като казах:
-Явно знаеш кой съм, но.. не знаеш какво точно мога. - след тези думи стиснах юмруци и допълних:
-Значи си дошла за.. това - от костюма си извадих една капсула, в която се криеше веществото, което беше нужно за пъкления план, който искаше да се изпълни тук и допълних:
-Еми.. съжалявам, но ако искаш да си го вземеш.. трябва да.. да ме победиш - след тези думи се усмихнах и допълних:
-Та.. готова ли си вече за сериозна битка или по-важният въпрос. Как би победила двадесет годишен тийнеджър.. бабо? Не.. моя грешка.. пра-пра-пра.. бабо така... хиляда и нещо.. мързи ме да повтарям само пра.. ще стане скучно - и се усмихнах доволно, защото освен приятни ми хумор шестото ми чувство подсказваше за това, което тя мисли.

Witch Брой мнения : 188

- Много си груб - отбеляза жената и впери гневен поглед в момчето. - Прекалено груб - допълни през зъби и отметна дългата си черна коса на една страна.
Моргана се отдалечи малко и огледа момчето, като погледа и' неколкократно се върна на малката капсула. Може би ако не се бе правил на многознаещ герой, нямаше да я подразни толкова много и сега всичко щеше да бъде различно. Правеше опити да не бъде толкова зла, безпощадна и подмолна, но така и' бе трудно.
Усмихна се и погледна към облаците, които за секунди станаха черни и буреносни, готови още на мига да започнат да сипят дъжд и гръмотевици.
- Дай ми капсулата и никой няма да пострада! - предупреди го, но Питър поклати глава. Сега, без маската, и' се струваше адски странен, въпреки че хиляди пъти бе искала да я махне.
- Тогава ще стане по трудния начин! - почти изсъска Моргана и силни гръмотевици започнаха да се вихрят из небето. Бързо обаче преминаха в светкавици, една от които бе опасно близо до малкия.
- Това, че съм с около хиляда и сто и двадесет години по-стара от теб, може единствено да те притеснява, а не да мислиш, че "бабата" е немощна старица... Все пак, погледни ме - добави тя, преди окончателно да започне да го тормози, и се приближи до него като потника и' внезапно и незнайно как се бе свалил лееко надолу.

Hero Брой мнения : 215

Той се усмихна и каза:
-Да.. секси си, но.. - след тези думи тя видя как една странна черна течност се показа по тялото му и гласът му стана тежък и по-странен:
-Виж мен - леко се извъртя и дупето му изпъкваше в него:
-Така как изглеждам? - и се усмихна мило, като погледна към нея и допълни:
-И внимавай с това.. което правиш.. не е хубаво малките деца или възрастните хора да играят с електричество - след тези думи се почеса и й каза:
-Ако ти кажа още един път бабо.. ще се съблечеш ли, за да ми покажеш, че не си баба? - и се усмихна под черния си костюм, а това се видя много ясно.. След тези думи той започна да си играе със симбиота - извънземната маса, която покриваше тялото му. Тя много ясно можеше да види как от пръстите му излизаха неща подобни на... пипала, но бяха някак си странни.

Witch Брой мнения : 188

Гласът му се променяше, държанието му също. Въпреки това, което бе научила и видяла през живота си, Моргана бе озадачена чие човешко съзнание толкова лесно и бързо ще променя същността си. Ее, имаше едно изключение, но не и' се мислеше сега за това.
- Не си за изхвърляне - отбеляза, като се усмихна в едното ъгълче на устата и почти незабележимо вдигна веждите си. Наистина нямаше как да отрече, че беше сладък, но пък никога нямаше да му го каже. Все пак бе на двадесет, и беше Героя на Човечеството - за нищо на света, по-добре да умре.
- Чудесно знам какво правя... но иначе, благодаря за загрижеността, много мило от твоя страна - подметна, ала гръмотевиците и светкавиците утихнаха, въпреки че облаците останаха - трябваше да се подсигури с нещо, не бе толкова тъпа.
- Ооо, искаш да ме видиш без дрехи? - направи се на изненадана и още повече се приближи към момчето - Повярвай, няма смисъл да ме наричаш "бабо", само ако искаш да ме видиш гола... Просто си кажи, може и да не откажа! - Моргана се усмихна и го погледна палаво. Не че искаше да се разсъблича на публични места и то пред един двадесетгодишен хлапак, но пък идеално познаваше мъжете и тяхната животинска същност. Биха направили всичко само и само за малко женска гола плът, а всички знаем, че Моргана не за пръв път бе използвана дадените и'... дарби за своя изгода. И дори ако трябваше да се съблече, за да вземе капсулката, то щеше да го направи. Дори би спала с него, само и само за тази малка капсула.
- Еее? Искаш ли или не? - попита предизвикателно и започна да обикаля в кръг около него, за да му покаже какво ще изпусне - Ноо... може и аз да поставя условие... Ще направиш ли това, което поискам, дори и едно нещо... но без значение какво поискам? - гласът и' бе мил, дори и нежен, съблазнителен. Бе актриса, всеки го знаеше. А и ролята на лека жена доста и' отиваше, особено сега. А и не че имаше нещо против.
- Мисли бързо! Едва ли ще има втора покана? - Загледа се в него, изчаквайки отговора му.

Hero Брой мнения : 215

Питър я погледна и каза:
-Красавице. Направи една единствена грешка. - след тези думи тя разбра, за какво и говореше Питър. Костюмът му се отдели от тялото и нещо като пипала, но много по-здраво и по-силно. Тя усети как те се обвиха около кръста й, гърдите й, дупето й и дори се отъркаха в най-нежната й част. В момента не беше безопастно да използва светкавиците, защото и тя беше застрашена, а това, което и се случи беше да усети как черното нещо се обви около вратът й, гърдите и изпъкнаха от захвата, а краката и ръцете й бяха неподвижни. Момчето паяк я погледна и попита:
-И какво ще е това нещо, което ще поиска по-възрастната дама? - след тези думи се усмихна и допълни:
-Защото в момента не мисля, че си в изгода за желания.. - след тези думи Питър преглътна и допълни:
-А и се надявам за хиляда годишна да имаш опит с мъжете, защото аз не съм поредния двадесет годишен хлапак! - очите на Питър срещнаха нейните и той допълни:
-А и в момента си много по-възбудена от мен... усещам го.. - паякът преглътна и тя усети нежното докосване между краката й.

Witch Брой мнения : 188

Каквото и да бе очаквала, не беше това. И не беше хубаво, че не го бе предвидила, просто отново се бе отнесла. Но план се оформяше в главата и' и тя щеше да го следва, стъпка по стъпка. Този път нямаше да се остави да я изненадат или нещо подобно.
- Оооу... Признавам, надхитри ме - призна си след секунди и завъртя глава, за да го погледне.
Виждаше дяволитата му усмивка, усещаше колко е щастлив, че нещата се бяха развили по този начин. А същевременно се чувстваше толкова стегната и притисната, сякаш всеки момент всичко ще изскочи от нея. Пипалата не бяха нежни или приятни, просто се промъкваха навсякъде и наистина подлудяваха Моргана. Ала въпреки леката си възбуда, тя знаеше как да се владее и всъщност, като се замислеше, не беше чак толкова възбудена, колкото момчето си мислеше, че е. Но отново реши да използва качествата си на актриса, и то без да използва силите си - тях щеше да ги остави за после, знаеше какво да прави.
- Ооу, изведнъж излезе от ума ми - направи се на нещастна и го погледна - Но пък да, прав си, имам доооста голям опит с такива като теб, скъпи - тя наблегна на думичката "доста" и се усмихна. Усещаше колко близо е до него, а това определено бе в нейна полза - и щеше да го използва. С леко усилие приближи лицето си до неговото, и вече бяха на милиметри един от друг. Ле Фей дишаше учестено и знаеше, че той може да усети как дъха и' шари по кожата му.
- Може и да грешиш... - прошепна и се облиза, като накрая захапа устната си - Но пък може и да си прав - поправи се и с още едно малко усилие, при което пипалата още по-силно притиснаха гърдите и', но пък тя да се направи, че не го бе забелязала, долепи за секунди устните си до неговите - Но пък мисля, че ти си доста възбуден - прошепна отново и го погледна в очите.
- Хайде де, няма ли да кажеш нещо? - беше започнало да и' омръзва, а и' бе прекалено тясно и пристегнато. Планираше да се забави още малко, но вече не издържаше. Знаеше от какво е съставена симбиотата и възнамеряваше да го използва. Каза няколко думи на ум и малко по малко усети как пипалата около тялото и' се издуват с течност. След около пет минути, вече можеше спокойно да се движи, въпреки че не си личеше много. Но щеше. Моргана направи една крачка напред и пипалата се разтвориха, разчупиха... не можеше да намери правилната дума. Видя с видимо задоволство почудата по лицето на Паяка.
- Нали не очакваше, че една симбиота може да спре над хиляда годишна вещица? - отново притисна тялото си в неговото и докосна лицето му - Но няма значение, нали?... Докъде бяхме стигнали? - отново докосна устните си до неговите, този път за малко по-продължително време, но отново недостатъчно. Пипалата бяха повдигнали желанието и', а и бе сигурна, че по този начин ще постигне целта си. Отдръпна се от Питър и го погледна дяволито, трепетно очаквайки реакцията му, след всичко това.

Hero Брой мнения : 215

Питър я приближи, за да види какво желае от него и усети устните й до свойте. Дали това беше игра? Той издиша и просто каза:
-Какво да кажа? - след което се усмихна и допълни:
-Явно знаеш, че съм безпомощен.. - след тези думи я загледа в очите и допълни:
-Което ще рече, че ще получиш това, което искаш от мен.. - усмихнах се доволно и тогава усети и втората целувка, а това, че му разби симбиота не го притесни. Очите му гледаха право в нейните и той попита:
-По-скоро.. какво искаш да направя аз? - и преглътна, като допълни:
-Защото явно.. аз съм този, който ще изгуби дуела в тази битка! - след тези думи се усмихнах доволно и допълних:
-Така де.. на какво си готова, за да.. спечелиш битката?

Witch Брой мнения : 188

Двоумеше се какво точно да каже или направи. Защото засега всичко вървеше по плана и', и беше важно да си мери думите, ако искаше да приключи добре за нея. Само се усмихна и го погледна триумфално.
- Нищо... и същевременно всичко - противоречеше си, но това целеше - да го обърка, подлуди - а беше добра, щеше да и' се получи.
- Знаеш ли с каква мисъл съм израснала... Няма загубили в която и да е било битка! Има само такива, които получават своето и такива, които не! - усмихна се половинчато и въздъхна леко.
Все още мислеше над последния въпрос. Не бе сигурна какво точно да отвърне. За себе си бе решила - това, което искаше, щеше а го получи на всяка цена, без изключения. Въпросът бе как точно да се изрази, за да не се случи нещо подобно на онова отпреди малко. И след малко го измисли.
- Да кажем, че бих направила така, че и на теб да ти е приятно, и на мен също... Но така като те гледам, май няма да ти бъде много приятно! - довълни с едва забележимо ехидна усмивка и му обърна гръб. "Три... две... едно, и той... бе ли я спрял или не?"

Hero Брой мнения : 215

Тогава тя усети как нещо я обгърна. Дали бяха отново онези гадни слузести пипала? Не.. това бяга ръцете му, който я притиснаха в тялото му. Той се усмихна и каза:
-И как би.. ами.. би ме накарала да ми е хубаво и на мен? - след тези думи тя усети, че той просто се е прилепил до нея и не върши нищо. Показа се леко над рамото й и вече можеха да срещнат погледите си, когато Питър допълни:
-Така де.. и кое би ти харесало на теб? - след тези думи той просто млъкна и беше готов да я контрира, ако опита нещо. Паяжината му щеше да я обвие, но.. преди това искаше да види, колко добра актриса е.

Witch Брой мнения : 188

Усмихна се доволно, но продължи да стои с гръб към него. Искаше да види какво ще направи и спрямо това да реши какво ще прави самата тя. Усмивката не слизаше от лицето и', дори когато се обърна внезапно.
- Не знам... Много неща - прошепна и докосна лицето му. Следеше всяко негово движение, като междувременно мислеше какво точно още да направи или каже. Усещаше как я бе хванал през кръста и затова бе внимателна, нямаше да допусне още веднъж същата грешка.
- Да кажем, че знам някои... номера - усмихна се загадъчно и сложи ръката си на неговата, като внимателно започна да я приплъзва надолу, докато не стигна доста надолу.
- Номера, които със сигурност ти харесват - усмихна се дяволито, виждайки лицето му - а и на мен допадат.
Вдигна вежди и го обходи с поглед. Как само искаше да можеше да чете мисли - всичко щеше да и' бъде в пъти по-лесно. Но не можеше и въпреки това знаеше как да го накара да я желае и после да го омае.
- Знам доста неща, но... ти знаеш ли как да ме накараш да ми хареса? - запота загадъчно и отново го целуна леко, а като се отдели след броени мигове, устните и' се задържаха при ушите му и зашепнаха тихичко:
- Защото... не съм от най-лесните...

Hero Брой мнения : 215

Погледнах я и казах:
-Ами.. - след това тя усети как доближавам устните си до ушето й и с много нежен и тих глас прошепнах:
-Може би знам.. - тя усети топлия ми дъх, който се разпространи по ушето и вратлето й, а аз задвижих леко ръцете си, като тя усети, че едната е точно под гърдите й, а другата е малко под стомахчето й. Движех ги много бавно и нежно, само за да я накарам сама да го пожелае и я попитах точно това със следващия въпрос:
-Та.. сигурна ли си, че искаш точно това? - след това се усмихнах и се доближих максимално, за да ме чуе много добре:
-Или все още се съпротивляваш? - след тези думи отново продължих и тя усети как едната ми ръка премина между краката й, а другата бавно обви едната й гърда. Започнах да правя палави.. възбуждащи движения, а езичето ми премина по вратлето й и нежно захапах меката част на ушето й:
-Та.. как искаш да те задоволя?

Witch Брой мнения : 188

Толкова бързо бе станал нежен, внимателен, палав, бе започнал да схваща намека. А това определено допадаше на ле Фей, много и’ допадаше. Гласът му ехтеше в главата и’, ала си оставаше разумна.
- Защо да не съм? Защо да се боря? – изшептя след малко и издиша, усещайки ръцете му по тялото си.
Наистина бе нежен, добър... Нормален двадесетгодишен, ако трябваше да оцени действията му с няколко думи.
Целуна го отново, само че този път го направи с език и много по-страстно – всъщност, преди леките и’ целувки изобщо не съдържаха каквато и да е било страст. Ръцете и’ се плъзгаха по гърдите му, като бързо стигнаха до областта между краката му. Леко го стиснаха и Моргана усети как той изстена. Задържа едната си ръка за още известно време, но другата хванах ръката му, притискайки я в гърдите си.
- Сега убеден ли си? - каза му тихо на ушенце и се усмихна, целувайки го нежно, страстно едновременно. Харесваше и’ развитието на нещата и единственото, което искаше в момента е те да продължат в същото това темпо.

Hero Брой мнения : 215

Питър се усмихна и каза:
-Явно и двамата знаем какво иска другия.. - след тези думи ръцете ми отпуснаха гърдите й, за да влязат под малкия потник и тя усети как ги стисна. Питър започна да ги мачка, като си играеше със зърната й, а после я попита на ушенце:
-Искаш само да те дарявам с нежни ласки.. или искаш.. да се насладиш на това нещо, с което си играе ръката ти? - след тези думи Питър я целуна на вратлето, като допълни:
-Защото аз съм много добър в това.. да задоволя една жена независимо от възрастта й.

Witch Брой мнения : 188

Възбудата ми нарастваше и продължваше да нараства и да ме изкарва, до известна степен, извън кожата ми. Наслади се, за секунди, на това, което правеше с нея, а след това го погледна палаво и игриво.
- А ако поискам и двете? – предизвикателната нотка си личеше, но пък Моргана трудно се насищаше, с каквото и да е било. – Ако ти кажа, че искам и двете, какво ще направиш? Ще ми дадеш ли тези привилегии?
Моргана продължи с „играта си” – както я нарече самия Питър – наслаждавайки се на всяко докосване. Не че за пръв път усещаше това чувство, напротив – но пък, ако искаше да се получи както трябва, трябваше да изглежда истинско. А според думите му, може би скоро щеше да стане.
- Така ли? Покажи ми тогава! – усмихна се и го целуна страстно, леко захапвайки долната му устна, а след което посегна да си сваля потника – Искаш ли ти? – попита предизвикателно и вдигна вежди.

P.S. Извинявай, че се забавих, но вечерях и докато отново седна, мина малко време.

Hero Брой мнения : 215

Ръцете ми нежно погалиха гърдите й и след това свалиха потника, като тя усети как пръстчетата му нежно галеха нейните ръце. След като съблече потничето й той реши да и покаже, че може да я задоволи. Приближи се до една стена, като я притисна в нея и вече бяха лице в лице. Устните му се докосваха с нейните, като започнаха да слизат надолу, докато се се озоваха на гърдите й. Нежно ги стискаше с ръце, като ги обсипваше с палави ласки с езиче. След като чу стон от устните й реши да продължи. Бавно слизаше надолу, като тя усети как свали и късите и панталонки. Ръцете ми нежно я погалиха по бедрата, докато езика му преминаваше по бельото й и да.. той усети отново, това което искаше. Действаше и възбуждащо и това го радваше. Питър повдигна леко едното й краче и го постави на рамото си, а с ръце премести бельото й и бавно я облиза, като премина по дължината на най-нежната част от тялото й, заигра се с клиторчето й и накрая впи устни в тялото й, като рязко навлезе с езика си. Движенията му бяха палави и игриви и се надяваше това да отговаря какви възможностти има.

ПП. Няма проблем

Witch Брой мнения : 188

Дори и да искаше, Моргана не можеше да откаже, че не я е излъгал. Наистина и' доставяше удоволствие, и то голямо, истинско, караше я да не съжалява за действията си. Изстена няколко пъти и продължи с целувките си. Когато се озова между него и стената, обви ръце около врата му и за миг, или повече, се остави в ръцете му.
- Наистина можеш да задоволиш всяка жена - отбеляза тя след известно време и се смъкна леко надолу, за да се изравни с Питър. Започна да го целува по врата, а след това и по тялото.
- Нали знаеш, че продължвайки в този дух, няма да ти устоя - прехапа устни и започна да мести ръце по тялото му, като ги задържаше на някои места, за да му достави удоволствие.
След малко усети как той вече е в нея и нададе лек стон на удоволствие.
- Искам те... - пророни Моргана и целувките и' зашариха по тялото му.

Hero Брой мнения : 215

Притисната до стената Моргана усети как Питър задвижи долната част на тялото си и навлизаше в нея бавно и нежно. Устните й шареха по вратлето му, когато той се наведа, за да я целуне. Усети зъбките й забити в своята долна устна, но не беше някоя силна захапка, а просто признак на удоволствие. Ръцете ми започнаха да масажират дупето й, докато той я държеше във въздуха и й прошена на ушенце:
-Колко ме желаеш? - след това се усмихна и допълни:
-Докажи го.. - тя усещаше, че човека паяк е много нежен в тази част от задоволяването на жената, но не знаеше, че може и да я накара да съжалява, ако иска да е много груп. Просто я погледна в очите и допълни:
-Покажи ми колко ме желаеш.. и ще съм изцяло твой..

Witch Брой мнения : 188

"Възможно ли беше да ме е разкрил?"
Първата мисъл, която мина през ума на Вещицата в момента, в който чу думите на Питър. Вътрешно мислеше и прехвърляше идеи, ала външно го целуваше и се опитваше да му докаже, че единственото, което иска в този момент, е него. Но усещаше, че и’ е малко трудно – все пак не бе убедена, че ще и’ повярва напълно, защото прекрасно знаеше, че той знае, че тя е кучка. Но сега използваше чара и невинността си и мислеше, че те работят чудесно, засега обаче. Трудната част като че ли все още предстоеше - трябваше да го накара да повярва, да го заплени така, че после да не знае какво да прави.
- Много…
Чу се тихият, почти шептящ глас на Моргана и страстните и’ целувки започнаха да си играят по лицето и врата му. Прокара леко върха на пръстите си по тялото му, изучавайки всяка извивка по него, и се свлече още малко надолу. Погледна го палаво и се усмихна загадъчно. Ръцете и’ станаха по-неприлични, нежно се спускаха все по и по-надолу, както и целувките и’. А те скоро преминаха в облизване и закачлива игра по тялото му. Даваше всичко от себе си – образно казано – и се надяваше да бъде достатъчно.
- Ее? Какво ще кажеш? – измънка след малко, като междувременно езичето и ръцете и’ стана все по-настоятелни.

Hero Брой мнения : 215

Усмихнах се и прокарах ръка в косата й, като попитах:
-В момента.. се опитваш да ме омаеш, нали? - след този въпрос Питър просто поклати глава и каза:
-Разбирам те.. - леко се отдръпна от Фей и допълни:
-Та ти си.. страхотна вещица, която е изживяла толкова много и в момента страстта ти не е двадесет годишен тийн, а нещо зловещо.. - след тези думи Паркър я погледна и допълни:
-Кажи ми.. какво искаш? Искаш ли аз да ти се отдам? Искаш да спечелиш тази капсула, нали? - той се усмихна и се доближи, като и прошепна на уше:
-Тя е... точно в.. боксерките ми.. избери си, кое искаш да вземеш! Но избирай мъдро... там има само две неща и.. може да вземеш само едното! - след това условие я погледна и зачака да види резултата от изпитанието й.

Witch Брой мнения : 188

По дяволите! Толкова предвидима ли бе станала? Къде бе отишла онази Моргана, от която не можеш да очакваш абсолютно нищо, чието име вдъхваше респект, дори страх? Явно малко по малко чезнеше, а това не и’ харесваше. Все пак винаги бе живяла без скрупули, морал и любов и си мислеше, че винаги ще живее по този начин. Но дори и Питър донякъде, или пък изцяло, да бе разбрал намеренията и’, нямаше веднага да се признае за виновна и да започне да му се извинява. Да, да, как ли пък не?! Дори и да се бе размекнала, никога нямаше да направи подобно нещо.
- Защо... защо си мислиш така? – невинния и’ глас едва ли би го заблудил, но пък бе длъжна да опита.
За известно време продължаваше да го целува, правейки се, че не е чула въпроса му, но скоро схвана, че ако продължеше така, определено много щеше да привлече вниманието му. Погледна го миличко и продължително, осмисляйки наум думите му. Ако се държеше като предишната Моргана, щеше да се засмее остро, задето чак сега бе усетил малката и’ игричка, а след което щеше най-нахално и безсрамно да си вземе капсулата и да си тръгне. Но за нейно съжаление онази Моргана в момента я нямаше и тя нямаше да постъпи така. В съзнанието и’ отново се зараждаше нов план – план, в който може би, всъщност няма може би, щеше да се държи анти-Моргана.
- Не бъди такъв... – гласът и’ бе тих, нежен, може би дори съдържаше нотка на съжаление – Знаеш, че малко трудно избирам... – започна да мига с миглички, но бързо схвана, че ефекта няма абсолютно никакъв ефект.
- Но пък щом трябва... – усмихна се и го целуна нежно по устните, а след това целувките и’ се преместиха и по вратлето му – Знаеш избора ми, нали? – прошепна и внимателно пъхна ръката си в боксерките му, като лекичко започна да опипва „избора си” и да се наслаждава на усещането.
След малко го погледна и поклати глава, виждайки погледа му. Лицето и’ изведнъж доби изражение на разочарование, а най-лошото бе, че самата Моргана не знаеше дали то е от много добрата и’ игра, или бе породено от чувства, тоест дали бе истинско.
- Не бе очаквал това, нали? Мислеше, че ще взема капсулката и ще си тръгна, защото съм поредната кучка, която дори би те вкарала в леглото си, за да постигне целта си...
В гласа и’ се долавяше нотка на страдание, и отново не знаеше какво страдание е това. Отново поклати глава и се мръдна настрани, за да успее да стане. Осъзнаваше, че е чисто гола, но в момента не и’ пукаше за това. Грабна си дрехите и ги облече, а след което погледна Питър, изкарвайки косата изпод потника си.
- Може и да започна като игра, но не смятах, че ще продължи като такава.

Hero Брой мнения : 215

Погледнах я и се изправих, като казах:
-Ами не.. не си мисля, че си поредната кучка, която ще спи за да си вземе капсулата. - след това я загледах и допълних:
-Дори не мисля, че ще стигне до спане. Мисля, че ще ме изненадаш с някакъв таен удар и ще вземеш капсулата още преди да сме си съблекли дрехите.. - след тези думи Питър се изправи и допълни:
-Но пък.. знам и нещо друго.. - той се доближи до нея. Прегърна я и каза:
-Знам, че някъде в теб се крие едно прекрасно и добро момиче.. - след тези думи Питър издиша тежко и тя усети топлия му дъх по вратлето си. Той се усмихна и я целуна, но не страстно, както правят всичко момчета, който искат да вкарат някое момиче в леглото, а нежно по бузката. Тя усети неговия.. мирен поглед и той каза:
-Виж.. - след това направи няколко крачки и стоеше лице в лице с нея. Преглътна и каза:
-Искаш ли да ти докажа, че ти вярвам.. - тогава Моргана видя нещо, което супер героят не беше правил пред момиче. Той свали костюма си. Той остана само по едни боксерки, от който стърчаха две неща. Капсулата и.. избора й. Питър се усмихна и се доближи до нея, като хвана лицето й с ръце. Целуна я нежно. Никакъв език.. нищо. Просто докосване на устни в устни и допълни:
-Аз ти вярвам и се надявам това да не е грешка.. - да.. това бяха думите, който мислеше и тя можеше да го усети със силите си. Прегърна я и тогава тя чу какво и прошепна:
-И се радвам, че това беше избора ти, а това за което съжалявам е.. че.. не продължи..

Witch Брой мнения : 188

Защо ли отначало Моргана изобщо не му повярва? Посегна да махне ръцете му от себе си, но се отказа и просто го гледаше. И колкото повече го гледаше, толкова повече осъзнаваше, че разочарованието и страданието са били истински, не актьорска игра.
- Само за протокола, вече се бях съблякла - каза тихо и преглътна, продължавайки да го гледа – А и онова момиче, за което говориш... то дори и някога да е съществувало, вече отдавна го няма и може би никога няма да се върне – отпусна глава на раменете му и се помъчи да накара сълзата да не се появява.
Но тя явно не я послуша и потече по бузата и’. Погледна изумено Питър, когато се съблече и му се усмихна мило, след което се отпусна отново в прегръдките му. Никой никога не бе правил подобно нещо за нея, освен може би чичо и’ – или пък дори и той бе го направил от състрадание или съжаление.
- Не е... повярвай... – гласът и’ заглъхна в края.
Не можеше да се познае – държанието и’, думите и’, чувствата и’. Никога не бе правила нещо подобно, а ето че сега, едно двадесетгодишно момче я развълнува, накара я дори да заплаче и да не бъде предишната Моргана.
- Мисля, че ще е по-добре да се облечеш и да се махнем оттук – допълни след малко като се усмихна леко – Всички мисля, че ни гледат. – „Сериозно? Откога ми пука какво мислят хората и дали ме гледат?!”

Hero Брой мнения : 215

Погледнах я и казах:
-Не искам! - след което се усмихнах и допълних:
-Просто.. искам да те опозная.. да ми споделиш това, което те мъчи. Да ти помогна да бъдеш себе си и.. - тя усети как ръката ми изтри сълзата й, а аз казах:
-И това доказва, че това момиче е там! - след тези думи облегнах челото си на нейното, като се усмихнах и допълних:
-Не си мисли, че мисля за секс в момента.. - след като казах това просто извадих капсулата от боксерките си и й я подадох, като казах:
-Аз ще се облека.. а ти... - докато обличах костюма си допълних:
-Реши какво искаш да направиш с това - стоях с гръб към нея и когато се облякох се объхрнах. Само маската ми липсваше, а аз казах:
-Та.. все още ли мислиш, че не можеш да ми се довериш?

Witch Брой мнения : 188

Все още осмисляше всичко - и изречено, и извършено - и се опитваше да го проумее. Все пак това бе напълно ново и непознато за нея и честно казано, не знаеше как да се държи - беше си свикнала да е "лошото момиче". Имаше толкова неща, които да му каже и да направи, и точно затова се чувстваше странно. Пое капсулката и я погледна. Не знаеше какво да прави с нея сега. Старата Моргана може би щеше да я съхрани, да я отвори, нещо подобно, но сега - сега сякаш само искаше да се отърве от нея и да бъде с Питър, дори предишното и' Аз да спеше в нея.
- Така мисля... - кимна едва забележимо и се приближи до него - Но не прибързвай, предупреждавам те. Предишната Фей все още живее в мен, лесно можеш да я събудиш - опита се да се усмихне и въздъхна леко.
- Казвам го за твое добро...
Разтърка очите си преди някоя друга сълза да се е стекла и да е показала слабостта и чувствата и'. Защото тя се чувстваше психически и душевно слаба, тя... тя чувстваше... сякаш бе човек, а не безсмъртна вещица, сякаш бе като всички останали, които мразеше и ненавиждаше. За няколко часа се бе превърнала в такава като Райли - не можеше да го проумее, не искаше. Самата тя се двоумеше. Защото искаше да види, да опита от тази нова Моргана, каквато може би бе когато наистина бе на двадесет или двадесет и нещо, но пък, от друга страна, искаше да си остане същата безскрупулна, манупулативна и подмолна кучка - и то просто защото и' бе в пъти по-лесно. Все пак знаеше как да се държи като такава, знаеше как да не чувства, да не и' пука.
- Хайде да тръгваме... Не ми се стои тук - погледна го, а след това и капсулата - Можем първо да отидем да махнеш този костюм, а след това да... - замалко да каже "унищожим", но в последния момент се спря. Нямаше да я унищожава, щеше да бъде прекалено глупаво от нейна страна. -...да я скрием.

Hero Брой мнения : 215

Питър погледна Моргана и казах:
-Е... Наистина ли мислиш, че ако вътре в теб.. - той се доближаваше с всяка дума и накрая тя усети пръстите му, който я докоснаха между гърдите:
-Живее тази Моргана ти не можеш да я опитомиш? Какво? Мислиш си, че си слаба и че когато си като мен.. не можеш да правиш нищо? - след тези думи се усмихнах сам на тях и продължих:
-Виж.. аз вярвам в себе си, но.. и вярвам в теб. Ти можеш. Ти си силна и твоето добро аз може да се справи с лошото. - след тези думи и дадох това, което давах само на един човек. Усмихнах се, като казах:
-Аз съм Питър Паркър. Бях едно обикновенно хлапе. Бях загубеняк. Дори не можех да виждам, докато.. докато не ме ухапа някакъв паяк. Живота ми се промени.. поех цяла отговорност на плещите си и.. да.. гадно е да се грижиш за другите, но.. те имат вяра в мен. - ръцете ми хванаха тези на Фей и просто допълних:
-Ти си си ти! Ти можеш и го знам.. - преглътнах и допълних:
-С мен ли си? -след което се доближих и тя усети ръцете ми около тялото си:
-И ако онази зла Моргана се покаже... аз ще бъда тук, за да говоря с нея. Ще бъда тук, за да те пазя от нея и за да те върна.. - надявах се да я успокоя, но и освен това.. исках аз да съм ключа й към добротата. Знаех, че ще мога да я опитомя. Не.. това не е като да опитомиш животно. Това е като да дадеш живота си на някой и когато той осъзнае това да решава дали да ти го отнеме или да те спаси и да се промени напълно. Сега това зависеше от нея. Щеше ли да използва капсулата, за да ме унищожи или.. просто.. щеше да я зареже и да бъде с мен. Да бъдем приятели, а може би и нещо повече..

Witch Брой мнения : 188

Моргана отвори уста, за да каже нещо, но я затвори, защото не намери правилните думи. Преглътна тежко и го погледна. Просто и' бе непосилно да повярва, че може да бъде онова момиче от младостта и'.
- Аз в действителност съм слаба и не знам какво да направя, не разбираш ли? През всички години съм се държала като мръсница, като вещица, и то в смисъла, който влагат хората, а не свръхестествените същества. Аз просто не знам как да бъда добра, Питър, забравила съм! Някога бях, но тази, добрата Фей умря заедно със семейството си. Това, което съм, Принцесата на злото, както ме наричат, съм благодарение на лошата Моргана... И дори и да ми бе казал, че ме мислиш за такава, каквато се описах, нямаше да сгрешиш... Защото наистина щях да спя с теб само и само да взема капсулата, така поне възнамерявах...
Моргана въздъхна тежко и затвори очи. Бе го казала, беше си признала най-после на един дъх и и' бе олекнало. За пръв път от толкова време се бе почувствала истински жива. Усмихна се на Питър и сложи ръка на лицето му.
- Проблема е там, че самата аз не си вярвам. А това, че хората разчитат и вярват на теб, защото се грижиш за тях, наистина е много отговорно, но и чудесно. Само че аз не помагам на хората... аз съм... бях срещу тях - поправи се и се усмихна тъжно.
- Но да, с теб съм, Питър Паркър. Каквото и да значи това... с теб съм...
Прегърна го и отново отпусна глава на гърдите му. Странно и' бе, но му вярваше, че ще успее да върне предишната Моргана, а и че тя ще може да бъде онази ле Фей... Погледна го благодарствено и вплете пръстите си в неговите.
- Нека тръгваме, моля те. Не ми се стои тук - усмихна се мило и въздъхна лекичко - Благодаря ти, Питър. Просто благодаря....

Hero Брой мнения : 215

Питър се усмихна и каза:
-О Фей.. няма защо да ми благодариш.. - след което доближи ръката си до устните й и я целуна, а после допълни:
-А и.. за мен не си принцеса на злото и се радвам, че си тук. Аз съм тук, за да държа добрата Фей жива и за да разбереш какво е да си добър. Просто трябва да го осъзнаеш.. - след тези думи просто я хванах рязко и се затичах към края на покрива. Тя виждаше, че ще скоча и дори да можеше да лети сега щях да и покажа истински полет. Хвърлих се надолу, но я бях прегърнал. Устните ми бяха до ушенцето й и аз и прошепнах:
-Усети свободата. Ти си жива. Добрата Фей е жива и е тук с мен - изстрелях паяжина, за да не се размажем, като палачинки и заподскачах от сграда на сграда, прегърнал Фей и попитатах:
-Къде искаш да отидем?

Witch Брой мнения : 188

Идеше и’ да започне да вика – но не от страх, а от радост – но се отказа, защото си помисли, че ще се държи като тинейджърка, каквато определено не бе. Погледна Питър и се усмихна широко, а след което веднага се засмя искрено.
- Не знам... И повярвай, има за какво – усмивката не слизаше от лицето и’, въпреки че за пет секунди не се спираха на едно място, и не ходеха по земята.
- Никога преди не съм летяла – призна си тя след малко и сложи ръцете си върху тези на Питър – И разбирам какво съм изпуснала. Страхотно е!
Наслаждаваше се на свежия въздух, галещ цялото и' тяло. Просто се наслаждаваше на абсолютно всичко, както никога досега. Погледна мило Питър и го целуна нежно по бузката.
- Заведи ме там, където ти искаш. Нямам никакви претенции - каза тя след малко и го погледна, нетърпеливо очаквайки къде ще отидем.

Hero Брой мнения : 215

Бяха много близо до едно място, което би искал да посетят. След като се движеше между някой сгради накрая просто намери това, което търсеше. Имаше една сграда с градина на покрива. Беше приятна и по-спокойна. След като бяха точно над нея Питър се отдели от Фей, но не защото искаше, а защото щеше да е по-интересно. Паячето се приземи на на покрива и ръцете му се простряха пред тялото му, а в тях падна една красавица. Да. Ето какво стана. Питър се приземи и направи така, че все едно Фей падна от небето в ръцете му, а след това я погледна и каза:
-Я.. ангел падна в ръцете ми. - погледна на горе и каза:
-Благодаря ти боже! - след което се изкикоти и допълни:
-Така де.. нека си починем от пътуването. - седна на една пейка, а Моргана беше в скута му. Бяха като влюбена двойка, но не това беше важното. Той я погледна в очите и попита:
-Как се чувстваш?

Witch Брой мнения : 188

Усмихна се и вдигна вежди. Не можеше да опише как точно се чувства. А и да си признае, маалко не знаеше. Но все пак знаеше, че и' е хубаво.
- Амии... чудесно - усмихна се още по-широко и отново обви ръце около врата му. Толкова бе мил с нея, внимателен и нежен...
- И то благодарение на теб - целуна го нежно и прехапа долната си устна от вътрешната страна - Толкова си мил и нежен...
Огледа се наоколо. Беше много красиво - всички тези цветенца и красивия аромат. За пръв път беше на такова място. Ее, не може би за пръв, но пък за пръв път бе в такава приятна компания и и' беше толкова хубаво. Сякаш отново бе човек.
- Как се сети за това място? - попита го въодушевено и се усмихна - И знаеш ли, ако продължаваш по този начин, добрата Фей по-бързо ще се установи в мен.

Hero Брой мнения : 215

Питър се усмихна и попита:
-И какво друго да направя, за да мога да спечеля добрата Фей? - след това постави момичето на пейката и изтича до някъде. След малко се върна с букет цветя и й го подаде, като каза:
-За теб, моя добра вешичке! - след това леко се засмя и падна на колене пред нея. Загледа я в очите и каза:
-Докато те гледам.. толкова красива и се сетих.. сетих се за мястото, което ще е прекрасно за теб. Тук.. тук прилича на рая и е точно за моят ангел. - прокарах ръка по бузата й и се надигнах, за да я целуна, а след това допълних:
-И, за да ти покажа колко е хубаво да си с мен.. ще изпълня всяко едно твое желание! - след тези думи се усмихнах и я загледах в тези очи и се радвах, че не съм сложил маската.

Witch Брой мнения : 188

- Много ти благодаря - пое цветята с широка усмивка и ги поднесе към лицето си, за да усети аромата им - Ухаят прекрасно! Наистина ти благодаря, ти си моят герой!
Фей се усмихна отново и погледна Питър в очите. Не си спомняше кога усмивката и' е била по-искрена, кога се бе чувствала така изпълнена със щастие.
- Нищо специално не прави. Просто бъди себе си, защото така и аз ще мога да бъда себе си - каза тя след малък размисъл и се усмихна - Тогава, принце мой - осъзнаваше, че говори все едно са в Средновековието, но наистина в момента чувстваше, че Питър е нейния принц - за начало, моля ви, изправете се и седнете до мен!
Хвана го за ръката и, дори и да не бе нужно, му помогна да се изправи и да седне на пейката до нея. Моргана остави цветята на коленете си и изведнъж и' хрумна нещо. Отдалечи се леко от Питър, за да има достатъчно разстояние между тях и на ум прошепна няколко думи, при което огромна кошница се появи на празното допреди секунди място. Ле Фей се усмихна чаровно и отвори кошничката, надниквайки в нея.
- Какво искаш? Плодове или нещо друго? - попита, държейки в едната си ръка ябълка, и се взря в лицето му, чакайки отговор.

Hero Брой мнения : 215

Питър стоеше и каза:
-Принцът е на вашите услуги - изправи се и седна до нея, когато се появи някаква кошница. Момчето се усмихна и се зачуди как да отговори на въпроса й, като накрая каза:
-Искам да вкуся устните ти. - след тези думи се надвеси и я целуна. Нежно.. просто нежно докосване на устните едни в други и никаква страст. След като направи това я погледна и допълни:
-А сега.. бих вкусил всичко, защото след вкуса на устните ти всичко ще е прекрасно.. - ръката му започна да гали нейната и той каза:
-А аз с какво да нахраня моята принцеса?

Witch Брой мнения : 188

Засмя се лекичко и с удоволствие се наслади на нежната целувка. А устните му наистина бяха сладки.
- Същински благородник от петнадесети век- възкликна закачливо Фей и завъртя поглед, мислейки над въпроса му. Не знаеше какво - беше и' все едно.
- С каквото ти прецениш - усмихна се и остави ябълката, изваждайки един портокал и едно ножче.
Обели го за няколко секунди и отчупи едно резенче, поднасяйки го към устните на Питър, а останалата част опита тя.
- Харесва ли ти? Не е много сладък, но не съм виновна - вдигна рамене и отчупи още едно парче, давайки го на момчето срещу нея - Такъв сорт се е паднал... Но ако искаш, може да обеля нещо друго.

Hero Брой мнения : 215

Питър се доближи до ръката й нежно отхапа от парченцето, като усети соковете по устните си. Облиза ги и каза :
-Прелестен е. След целувката с теб.. дори този портокал има най-прелестния вкус! - след тези думи нахално погледнах какво има в кошницата и си избрах нещо. Извадих една якодка и я поднесох към устните на Фей, като казах:
-А за моята принцеса най-сладкия плод.. нещо, което ще я накара да вкуси от плода на любовта - след тези думи се усмихнах и попитах:
-Фей... - взех още една ягодка и докато тя си хапваше аз продължих въпроса:
-Искаш ли да минем направо на най-сладкия десерт? - и загледах любопитно.

Witch Брой мнения : 188

Моргана отхапа малко парченце от ягодката и се усмихна на Питър, не отделяйки погледа си от неговите сини очи. Вдигна закачливо вежди при въпроса му и след като преглътна плода, се засмя лекичко.
- С удоволствие... Но какъв е той? - честно, нямаше си ни най-малка идея какъв може да бъде този най-сладък десерт. Мислеше си, че това са ягодите, наистина имаха уникален вкус. Най-много от всичко, Фей обичаше тези плодове.
- Междудругото, ягодките са много сладки - усмихна се чаровно и отново му подаде плодче, а щом Питър го взе с устните си, тя впи своите в неговите в кратка, но нежна целувка.
- Еее, няма ли да ми кажеш какъв е този десерт? Ще умра от любопитство - каза през смях и го погледна изчаквателно и продължително.

Hero Брой мнения : 215

Питър дъвчеше бавно, за да я дразни и накрая я погледна. Доближи се малко към нея и когато тя усети дъха му по вратлето той започна нежно да я целува и накрая просто се доближи до ушето й. Засмука го леко и тогава тя чу отговора му, който всъщност беше въпрос:
-Искаш ли да правим сладка и нежна любов? - след тези думи ръцете му се плъзнаха по тялото й, но я галеха по бедрата, стомахчето, кръстчето и накрая вратлето. Той се измести, за да е лице в лице с нея и допълни:
-Защото аз умирам от желание да бъда едно цяло с теб..

Witch Брой мнения : 188

Оо, уж бе на толкова много години, а не се бе сетила за тази възможност. Но пък веднага щом Моргана усети нежните му целувки по кожата си, разбра какво е имал предвид Питър. Закикоти се лекичко и след като го целуна нежно по вратлето, се усмихна широко и му изшептя на ушенце:
- Ммм, това наистина ще бъде най-сладкия десерт...
Отново се засмя лекичко и той можеше да усети нежните и' страстни целувки по врата и лицето му. Наслаждаваше се на всяко негово докосване до тялото и' и този път наистина даваше всичко от себе си.
- Не мисля, че си единствен - прошепна Фей и отдръпна кошницата, която сега бе един вид пречка между тях, а след това започна да го целува навсякъде и да обхожда с пръсти всяка част от тялото му, но само с една единствена цел - да му бъде приятно, както на него, така и на нея.

Hero Брой мнения : 215

Питър се доближи към нея и двамата се излегнаха на пейката, като той беше отгоре й. Целуваха се нежно, докато устните на единия не се спуснеха по вратлето на другия. Тогава Пити я погледна в очите и каза:
-Желая те.. тук и сега.. - целуна я страстно и ръцете му се плъзнаха под потника й, но не за да правят палави неща, а за да я погалят по стомахчето и бавно да свалят дрехата. Тогава Питър усети как Моргана направи същото и двамата бяха голички от кръста нагоре. Момчето се долепи до нея и я целуна, като каза:
-Готова ли си да ми се отдадеш напълно? - и я загледа любопитно, но не искаше да чуе отговора, защото наистина искаше и той да и се отдаде.

Witch Брой мнения : 188

Остави се в обятията му, да бъде целувана и желана. Но пък и не си стоеше безучастно - бързо свали тениската му, като започна да прави нежни движения по тялото му, обхождайки всеки мускул по него.
- Защо си мислиш, че няма да бъда? - изшептя тя в отговор и му се усмихна, продължавайки с целувките си.
В този момент беше ненаситна, искаше той да бъде неин и тя - негова, така както никога преди. За втори път днес бе гола пред него, но пък този път го правеше истински и с желание, и този път бе готова да му се отдаде изцяло.
- Ами ти?... Ти готов ли си? - измънка тихо, а думите и' бяха разкъсвани от хилядите целувки, които шареха по тялото му. Започнаха още от пъпчето му и бавно се плъзгаха все по-нагоре, нетърпеливо чакайки да достигнат неговите. А щом го направиха, го целунаха страстно и отдадено и започнаха нагло да изучават всяка подробност от устичката му.
След малко Фей се отдели от тях само и само, за да си поеме дъх. Не че и' бе нужно, но пък нямаше да позволи Питър да умре от задушаване, просто защото го искаше толкова много и страстта и' не стихваше.

Hero Брой мнения : 215

Питър се облиза и каза:
-Повече от готов. Аз вече съм твой.. - след тези думи тя усети, че Питър продължи със свалянето на дрехите. Бавно съблече Фей и усети как нежните й ръце свалиха неговото долнище. Той я целуна и каза:
-Фей.. Желая те.. - повтаряше го, защото беше полудял от това да я чувства и когато я целуна, езичето му се вплете в нейното, а пениса му бавно навлезе в нея и докато долепяха устни един към друг същото се случваше и отдолу. И двамата издишаха от удоволствие, но това беше началото. Момчето бавно забързваше движението, като гледаше да не превишава лимита на нежното, а целувките му даряваха Фей с наслада.

Witch Брой мнения : 188

Моргана бе нетърпелива, много нетърпелива. Припряно разкопча панталона му и започна да го сваля, помагайки си с крачета, като не спираше с ласките си.
- Искам те... - едва успя да пророни тя и след секунди безброй стонове на възбуда и наслада се отрониха от устните и', усещайки, че Питър, ее, или поне една част от него, в себе си. Устните и' бяха настоятелни и страстни, но същевременно нежни и внимателни. Искаха да се доберат до всяка възможна част от тялото на Питър, за да я покрият с целувки, да я отбележат, че вече е нейна и ничия друга. Фей изстена още няколко пъти и погледна любовника си.
- Подлудяваш ме, Пит... - призна си тя и си пое глътка въздух, а след което сля устните си с неговите. Ръцете и' започнаха да шарят по тялото му и след малко Моргана се завъртя лекичко, заемайки неговото място отгоре. Наведе се максимално близо до Питър, така притискайки тялото си до неговото, че нижеше да усети ударите на сърцето му и пулсираща кръв във вените му.
- Не спирай, моля те.... Накарай ме никога... да не забравя този път... с теб... - изшептя накъсано Фей и го целуна по врата, лекичко захапвайки ушенцето му.

Hero Брой мнения : 215

Ръцете му се спуснаха, като пръстчетата му нежно я погалиха по гърба, като се спускаха надолу, преминаха през кръстчето й и накрая бяха на дупето й, като го стиснаха. Започнаха да и помагат с движението и той и прошепна:
-Не съм и мислил да спирам.. - нежно навлизаше в нея, но в момента да я чувства над себе си беше невероятно. Преглътна допълни:
-Аз те желая повече! - след тези думи я целуна, както тя го целуваше и се надяваше да и харесва това, което правят, защото Питър беше на седмото небе.

Witch Брой мнения : 188

Отдаваше му се напълно, нежно целувайки го. Обгърна го с пръсти и започна да гали тялото му.
- Ммм... не колкото мен - каза Моргана тихо и въздъхна приятно.
Повдигна се лекичко и скръсти крачетата си в неговите, плътно прилепвайки се до тялото му. Всеки път, когато Питър проникваше все повече и повече в тялото и', момичето отделяше стонове на удоволствие от устните си и умираше от това.
Той караше тялото и' за пръв път да иска нечие друго така силно и да не може да му се насити, да изпитва такава наслада, че да не може да опише наплива от чувствата, бушуващи в нея, да бъде под негов контрол и да не знае какво да прави без него.
- Ооух... - възкликна задъхано при малко по-силно и задълбочено навлизане на пениса му във вагината и' и го погледна. Сля устните си с неговите в целувка, лишена от всякаква страст. Просто искаше Питър да усети чувствата, които изпитваше. Ръката и' намери неговата и я хвана леко, приближавайки я към гърдите си.
- Усещаш как бие, нали? - попита го, като постави ръката му там, където трябваше да е сърцето и' - Заради теб бие така учестено... - прошепна с усмивка и долепи устните си до ушенцето му, шепнейки още по-тихо - Страшно си виновен, Питър, и ако трябва да бъда честна, не знам какво трябва да направиш или за да изкупиш вината си, или за да ме подкупиш... Не че ти помагам, но приемам всякакъв тип оправдания - усмихна се загадъчно и след като устните и' намериха неговите, тя вплете езичето си в неговото, чакайки отговор от закачливите въпроси, които му зададе.

Hero Брой мнения : 215

Питър се наслаждаваше на целувката преди да отговори на въпросите и след това я погледна, като се доближи и каза:
-Приемам вината си и искам да бъда наказан.. - след тези думи той забеляза, че май отговора не беше много добър, но продължението сякаш беше оправданието:
-Искам да ме накажеш, като отдадеш това лудо биещо сърце само за мен.. - след това се усмихна и допълни:
-Но няма да откажа и да изпълня всяко едно твое желание! - след тези думи езика му се вплете в нейния, но това беше само началото. Телата им прилепени плътно едно в друго. Устните му по вратлето на Фей прокарващи си път до нейните устни. Очите му я загледаха и той каза това, което чакаха отдавна да се чуе и да го усетят точно в този момент:
-Фей, обичам те! - целуна я и допълни:
-Искам да съм с теб не само физически.. - и след това се изви така, че да навлезе рязко в нея, като чу не много тихия стон. Доближи устни до ушето й и допълни:
-Искам да изпълня всяко твое желание за физическо и психическо удоволствие.. искам да правя секс цяла вечер с теб.. искам да те накарам да свършиш милион пъти.. желая те! - и я целуна страстно.

» Миднайт сити, преди седмица
» Преди няколко месеца, Рим
» Корея, преди няколко месеца
» Апартаментът на Клара, Лондон преди няколко дни
» Гробищата на Миднайт, преди три месеца

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт покрива

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт покрива

Similar topics

Similar topics

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт *покрива*

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт *покрива*

Similar topics

Similar topics

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт покрива

Преди няколко седмици, Кметството на Миднайт покрива