-Аз оставам вече съм била мъртва така че ще го преживея втори път ... давайте тръгвайте и се спасявайте .-Казах като седнах на земята а и затворих очи и заех поза за медитиране.
През ума ми минаха няколко мисли едната бе страх другата страдание и треатата тъга.Да умираш е гадно и сега като си помисля че ще го преживея за твори път ми се искаше да избягам но нямаше да го направя сестра ми все някак ще преживее някак загубата ми и ще има нормален живот с Джейс а Джо и селена ще продължат да се обичат а също така Дилън и Ясмин .Само аз си нямах половинка .Затова трябваше да остана в Рая или в Ада може да среща подходящият за мен мъж и щяхме да имаме хубав задгробен живот.
-Тръгвайте .-Казах когато усетих как очите ми се пълнят със сълзи истаната бе че не исках да свършва всичко това аз ги обичах всеки толкова много но ще направя и невъзможното те да са добре.Сълзите ми започнаха да се състезават коя ще капне първа на пода . Отворих очи.

-НЕ.-Казах тихо и я погледнах в очите и започнах да плача.
-Всяко начало има своя край моя край е сега Демчо.-Прошепнах и гласа ми се загуби някъде сред думите .''Обичам те и не мога да позволя да те загубя'' искаше ми се да кажа но в гърлото ми имаше буца.Как ми се искаше да имам своето въздействие и да го приложа на нея и да я накрам да ме остави тук и да продължи напред.
-Джейс те чака трябва да отидеш при него .-Усмихнах се през сълзи и се подпрях на стената и като затворих очи.-Върви.-Казах тихо и заплаках тихичко .
-Така трябва .-Казах и гласа ми пак се загуби.

Погледнах я и долазих до нея като я прегърнах силно.
-Толкова съжалявам че трябва да останеш тук но ... трябва другите да се спасят и трябва да получат способностите си ... съжалявам че и ти ще умреш.-Не бях сигурна дали ще умираме или ще бъдем изтезавани но не ми пукаше исках да бъда със сестра си и нищо друго.Отдръпнах се леко от нея не смея да я погледна в очите .
-Сърдиш ли ми се ?-Попитах тихо и погледнах земята тъпо като един кичур коса се изплъзна от ухото ми и бързо го върнах на мястото му .Обичах сестра си и не исках да умира или да бъде наранявана .Погледнах ръцете си преди по тях имаше едва забележими знаци които значеха че съм елементалистка но сега те бяха започнали да избледняват .
Не боже да бъде наистина ли дарбите ми ги нямаше не можеше без моите дарби аз съм едно нищо.Не нямаше да бъде така не трябваше да бъде така... не беше редно просто добре аз добре да нямам дарби но всички други не го заслужаваха аз бях безрасъдна но те не бяха те бяха добри хора.Не спирах да гледам ръцете си .Не мога да повярвам по тях отново се появяваха онези знаци... този път бяха по бели виждаха се изцяло а не бледи като предишните.Сега оставаше да разбера дали съм си върнала способностите.Вдигнах ръцете си във въздуха и призовах огнения елемент като в ума ми се оформиха крила .Усетих жегата около ръцетет си и тогава пламъци започнаха да излизат от тях .Окей огнения си беше наред усетих полъха на вятъра около мен мириса на пролетните цветя и солената вода под краката си и душата тя ме изпълваше.От гърба ми се показаха множество пера аа това разбира се бяха крилата ми .
-Деми силите ми те се върнаха пробвай и ти дали и твоите са се върнали.

Усмихнах се дяволите и се загледах в сестра ми .Изхода ни бе блокиран усетих когато ръката ми не можеше да мине през вратата.
-Ще трябва да използваме Телепортиране което само Боговете използват но ще го преживеят.Изхода ни е блокиран.-Казах и се усмихнах и повдигнах веждата си като се засмях започнах да се сещам как се правеше въпросното телепортиране.
-ХАЙДЕ ДРУГИТЕ СИГУРНО СА ДОБРЕ НО НЕКА ПОБЪРЗАМЕ.-Казах с леко по-висок глас от колкото бе нужно но нямахме време.

-Демчо кралското телепортиране не е като другите то ти позволява да проследиш даден човек да надникнев мислите му да се телепортираш там където никой не може да се изгубиш в други измерение това е единственото нещо което е почти забранено за използване ... но ние сме важни личности и сме лоши момичета.-Засмях се и хванах сестра си като попрошепнах тихо;
-Мислите на Джошуа Райли.-Усетих гъдел в корема си жега около ръцете и краката си и видях огнени кълба около нас и после се издигнахме във въздуха като около нас се образува силен вятър и изчезнахме а от нас остана една лента нещо като част от млечния път.Ама боговете в космоса ли живята?Но това си беше част от млечния път знаех го бях сигурна.Това телепортиране беше много силно и искаше много енргия затова не се и учудих когато от носа ми бликна струя кръв и бях бледа като брашно.
-Добре ли си ?-Казах като вече виждах другите.Двете закрачиме към вратата и след секунди бяхме вътре .Очите ми се спряха на някакъв мъж или жена не знам но главата ме беше от череп и около нея имаше и пламъци .Добре май беше мъж но не съм много сигурна както и да е.Имаше и вериги.Това да не беше лошия батман?