След смъртта на най-малкият ми брат и след заминаването на Деймиън нищо повече не ме задържаше у дома. Родителите ми имаха още двама сина с който и сами можеха да се справят. Трябваше да го намеря.. но не знаех от къде да започна. Бях отседнала в един хотел,бе доста уютен и приветлив.. Не знаех дали ще се задържа тук,за това още не бях мислила за купуването на къща. Когато телефонът ми иззвъня,бе Мег. Искаше да излезем на вън за момичешка вечер. не ми бе до това,честно казано,но и тя знаеше ,че имам нужда от малко забавление. Облякох една от черните си рокли,украсена с нишки от злато,обух си високи токове,както винаги Кристиан Лаботин,оправих косата и гримът си. Мег ми бе казала,че пред вратата,ще ме чака една от лимузините й. Страхотно! Щеш да ми е още по-неловко. Животът който преди водех,животът който тя все още води.. исках поне за малко да избягам от него. Когато се качих в лимото намерих само една бележка,която гласеше " Изненада! Вечерта е само твоя! Използвай колата разумно. Иди в някой бар.. срещи ново момче след което да тичаш и забрави за проблемите! хохо,Мег" разсмях се детински, Естествено.. тя бе царица на тези номера. А,колко ми липсваше. бях разучила клубовете за краткото време през което бях тук и казах на шофьора да кара натам. Когато стигнахме на бързо се изнизах от лимото,казвайки му ,че и той може да влезе,вместо да кисне в лимото. Бе младо момче.. може би част от плана на Мег. Когато влязох едвам се разминах с хората за да стигна до бара. настаних се на едно от свободните места и веднага си поръчах бърбън. След няколко секунди чух коментара на едно момиче. След като я погледнах ми се строи позната,но реших,че си въобразявам.
- По-добре да пиеш сам.. накрая можеш да си тръгнеш с другия който също пие сам. - казах шеговито,а след това отпих от бърбъна си. Чудех се от къде ли ми бе позната. След това си припомних. Тя живееше на моята улица когато бяхме малки! Бяхме приятелки докато не навърших 16,тогава тя се премести.
- Деми? - попитах колебливо. - Това ти ли си? ,аз съм..Изабела. - довърших малко по-уверено.Макар да бях сменила името на Барбара,все още не можех да свикна.

Смехът ми се разнесе из бара,макар и приглушен от силната музика. Прегърнах я внимателно,така все едно щях да я счупя ако стегнех захвата повече. След като тя седна до мен извадих от малката си чанта кутията в която държах цигарите си и си запалих една.
- Доста.. - казах след това,издишайки димът от цигарата. - Ами нека речем,че се опитвам да се забавлявам. Спомняш ли си Деймиън? Казаха ми ,че бил тук и реших да го потърся.. дори смених името си на Барбара,не искам да чувам за семейството си. - казах леко раздразнено и отпих от чашката си. Заради тях Дей си тръгна,а брат ми бе мъртъв. - Стана нещо с Макс. - продължих. - Заради нашите. Знаеш,че са ловци на същества. Въпреки ,че истинският ми баща е ангел. Имаше някаква война между фамилии и Макс го отнесе. За това се махнах от там.. надявам се само да не пострада още някой от братята ми. - погледнах я и се подсмихнах,дърпайки от цигара си отново. - Ами при теб какво ново? Как е любовният фронт?