Стая №5

Заглавие: Стая №5 Пет Апр 06, 2012 6:17 pm

Петата стая не беше пълна с капани и прочие, но имаше един индивид, който я населяваше и беше виновен за случилото се в предишната стая... Точно така, Дяволът беше тук и започваше да си играе с новодошлите в стаята.

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 9:04 am

Защо ли не исках да се съгласявам с Джош? Как така да го оставим сам срещу онова... каквото и да беше? Тръгнах да възнегодувам, но се случи това, което се случваше и предните пъти. Въздъхнах ядосано и бавно, съвсем бавно отидох до Ванеса и двете още по-бавно се изтеглихме от стаята, оставяйки за пореден път Джо. Сериозно, вече ми ставаше съвестно, че само го заразявам - ама пък той ни караше, какво можех да направя.
Намерихме следващата стая и влязохме вътре. Всички се бяха скупчили един до друг и гледаха втренчено в някаква точка. Все още не можехме да видим каква е, бяхме на прага на стаята. Погледнах недоумяващо Неса и я попитах какво става, но тя само вдигна рамене. Пристъпихме напред и бях сигурна, че ако не беше създанието, което беше в стаята, Селена и Ясмин, а и останалите, щяха да се втурнат и да разпитват къде е Джо. Но добре, че не стана. Все пак едва веднъж измислих обяснение, сега на гаджето му не знаех как ще мисля.
Но пък всъщност не беше добре. Изобщо не беше добре. Защото онзи мистериозен обитател беше съществото, с което помня, че ни плашеха като бяхме малки. Същите червено-черни пламъци около тялото му, същите лукави, хитри очи, същата усмивка. Нямаше кой друг да е просто, сякаш картинките от детските книжки за Дявола излизаха от листовете.
Поех огромна глътка въздух и погледнах с разширени очи останалите, като погледът ми най-вероятно казваше "Какво, по дяволите, ще правим?". Ее, каквото и да очаквах, не беше Дявола. Измъкнахме се от малкия дявол, за да попаднем на Истинския. Каква ирония, а?! Идеше ми да се засмея, но това може би щеше да бъде най-неподходящото нещо в този момент. Погледнах останалите - никой не проговаряше, а и не изглеждаше някой да го е правил - и после върнах погледа си към Адовото изчадие.
- Т-т-ти ли си виновника за онова... - отново срещнах трудност при обясняването на съществото в другата стая. Въздъхнах леко и сякаш намерих думите - нещо оттатък? За приятеля от миналото? - завърших тихо и направих няколко крачки - три напред, две назад. Обаче и Дявола направи - само че напред.
- Опаа... Май не биваше да се обаждам - промърморих тихо и леко изплашено.

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 12:40 pm

С Демчо тръгнахме към следващата стая но ми беше гадно че отново зарязахме Джо сам .Погледнах сестра и вете влязохме в 5-тата стая.И там имаше нещо или някой.Всички в стаята гледаха ''нещото''.Деметра каза нещо но за пореден път не я слушах и после хоп онова изчадие тръгна към нас.И хоп реших да си поиграя с него.Застанах пред Деми и Онова създание.
-Мм съжалявам но какво си ти по дяволите?Не особено красив и повярвай ми ние момичетата не харесваме толкова много огън .. да обичаме гадни момчета ама ти дори не знам дали си момче.Така че ще ме светнеш ли какво си и кога смяташ да си ходиш защото сигурно вече имам 1000 известия във Фейсбук а аз и Итън не издържаме без Фейсбук.-Каза и го погледнах в гадост той нямаше очи имаше ... о не имаше очи само че бяха червени.Вдигнах пръста си и го пипнах по рамото му.
-И не е зле да позаякнеш така няма да си намериш хубаво момиче.-Усмихнах се мило в момента дрънках пълни безмислици на някакъв тип но поне си казвах истината.

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 2:30 pm

Мисълта да оставя Джо сам в онази стая с онова нещо ми дойде в повече. Исках да помогна. До последно се опитвах да се задържа до него, но след като едва ли не ме избута да се кача , нямах друг избор. Нямах намерение да му се противя.
- Пази се става ли? - бяха последните ми думи и с въздишка отидох при другите. След като влязох в 5-тата стая ( поредния ужас ) втренчих погледа си в нещо - по скоро в някого. Изглеждаше странно създание. Преди да кажа каквото и да било Ванеса явно беше събрала смелост и му беше привлякла вниманието. Чудовището я гледаше така все едно всеки момент ще я погуби. Следеше всяко нейно действие.Тя започна да му говори и то нещо което наистина ми се стори смешно. Какво се опитваше да направи? Преиграваше ли или искаше да го ядоса? - не знаех, но само гледах озадачено и не знаех какво да направя. Вече не издържах на събралото се напрежение.
Странния тип само я погледна и разярено я сграбчи за ръката като я метна в страни.
- Не трябваше да го провокираш - казах като отидох до нея, за да и помогна да се изправи.
Деми гледаше уплашено и можех да се закълна , че в момента и минават безброй идеи.
- Е, някакъв план ли имаш? - подшушнах в ухото и като предпазливо се приближих до нея.

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 4:33 pm

Не че имах нещо против държанието на Неса, обаче точно сега това може би не бе от най-подходящите. Проследих я загрижено с поглед, а после отново погледнах отново изчадието.
- Не знам... Може би... - отвърнах все така тихо, едва мърдайки устни - Не съм сигурна, трябва да помисля още - допълних и наистина напрегнах мозъка си.
С какво разполагахме? С какво? Зооморф, владеещ левитацията, двама върколаци, единия от които може да чете мисли, хибрид, който е истински враг на вампирите и елементалист, сирена, която омайва с глас, и двама вещери с копиране на дарби, мултипликация, нараняване с поглед и... нямаше смисъл да описвам дарбите си - идеално ги знаех. Бяхме доста и силни, въпроса беше колко силен бе той и кога, за Бога, и в какво състояние щеше да дойде Джо. Защо имаше толкова много въпроси, а толкова малко отговори?!
Мамка му, щях да се побъркам! Отново вперих погледа си в Дяволчето, а след това и в Зандър.
"Можеш ли да се опиташ да му копираш силите? За да разберем поне какви са?... Защото аз не мога да проникна в мислите му." Наистина това може би, ако се получеше, щеше да ни е от полза, но трябваше да се получи първо. Отново погледнах създанието и видях колко разярена е сестра ми.
- Неси... недей - прошепнах, ала къде ти късмета да ме послуша?!

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 4:52 pm

И изведнъж нещото ме хвана и ме удари в стената.Ядосана гримаса се изписа по лицето ми и болката ме заля но не беше много силна.Демчо дойде до мен и ми каза ''Неси недей'' но не я слусах бях концентрирана върху глупака който си позволи да ме ядоса.И аз бях силна и щях да му покажа какво ще стане ако ме ядоса.Затврихб очи и докоснах пода и от ръцете ми се издигнаха бодливи и дебели корени.Те тръгнаха към него като се преплитаха едни в други и ставаха все по-остри и по-остри.Увиха се около мъжа [май беше мъж] и започнаха да се стягат .Нямаше да му се размине пуснах малко вода по корените и накрая една светкавица която го удари .А светкавица и вода е равно на болка [май].
-Вече съм готова май...-Казах и отидох при другите.Все още бях леко ядосана но щеше да ми мине.Надявам се.

Заглавие: Re: Стая №5 Пон Апр 09, 2012 5:00 pm

-Аз... Той... Не мога да копирам силите му, но мога да го накарам да съжалява, че се захваща с нас. - концентрирах се и се мултиплицирах, наобикаляйки нищожеството, което Ванеса нарани. Нямаше да му се размине току така и не ми пукаше какво умее. Концентрирах се и съвсем скоро, злосторникът бе "окован" с лиани. Нямах намерение да пускам ток по тях, но копирах дарбите на Ванеса и започнах да затягам лианите все повече и повече. Накрая последвах примера на момичето и направих каквото и тя, но май на изчадието не му пукаше особено. Обърнах се към момичетата и казах:
-Май се оказва повече от корав. - засмях се иронично и си направих още няколко резервни копия, които издигнаха няколко водни стени около него и ги замразиха.
-Това трябва да го задържи докато решим какво да направим, за да го унищожим.

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 7:25 pm

Кимнах, взирайки се в Зандър. Наистина може би беше глупаво от моя страна да го питам точно това, но не винаги мислех с всичкия си - все пак бях руса. Наблюдавах как създанието се овива с лиани и пълзящи растения и не правех нищо. Не знаех какво да направя - земната и водната стихия ми беше тъмна Индия. Но все пак се съсредоточих в Дявола и се зачудих какво можем да направим. Но колкото и да мислех, стигах до едно и също заключение - аз не можех да направя нищо с дарбите си, освен ако не се сетих за някое заклинание.
- Идеи? - попитах тихо и ги огледах един по един, надявайки се да имат, защото аз определено нямах.

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 8:26 pm

Едва ли и аз щях да съм от голяма полза - дори ми стана тъжно, че не можех да помогна с нищо. Единствено в нападението или отвличането на вниманието бях добра.
- Аз ще съм мишената. - казах изведнъж. Наистина по някой път получавах такива проблясъци, че може би някои искаха да ми зашият устата. Но наистина исках да направя нещо - поне този път.
- Трябва да измислим някакъв план в който да го изненадаме по начин, който не е очаквал. И за целта аз мога да му отвлека вниманието докато вие го нападате. - обърнах се към Зандър, след което към приятелката си.
- Нека този път аз да се предам на съдбата си. - казах като направих крачка напред, в опит да защитя останалите. Аз да съм преградата, през която да не може да мине ужасния звяр.
- Използвайте силите си заедно - казах на Деметра и на Ванеса, нека Зандър ги копира и така ще уравновесим силите си и ще го надвием.
- Нека да се справим с това създание по неговия начин - явно е почитател на огъня. - казах и се усмихнах на Деми.
Може би идеята ми беше тъпа, но до някъде вярвах, че може и да се окаже изхода ни. И нашата свобода.

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 8:47 pm

Погледнах Ясмин и се усмиханх окуражително тя щеше да се справи независимо колко крехка изглежда тя беше силна.И изведнъж ми присветна Езерото Лин или поне водата от него това езеро е създадено за да отблъсква демони или поне така мисля.Езерото е една от Реликвите на смъртните.Може би вода от езерто ще го спре... Събрах мислите си в папка [да бе сериозно в папка?] и изпратих всичко което се бях сетила на останилите чер мисли мисля че всички свръхестествени същества ще ги получат освен ако не се загубят по пощата.Но езерото Лин бе в Аликанте ... а този град е далеч много далеч явно ще трябва да направим магия за ... за ... за телепортация на вода?Смиганх на нещото и му пратих въздушна целувка .То ме изгледа някак страшно но аз му се изплезих и погледнах хората в стаята.Предпочитам да комуникирам с мисли отколкото на глас защото ТО ни чува и може изведнъж да ни бие ама жалко че няма да стане ако ме убиеше и ако имаше кръв по тази рокля нямаше да плати само химическото чистене.Облегнах се на стената и зачаках да чуя някой или нещо което да ме откъсне от ледената стена.

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 9:15 pm

Все още осмислях това, което бе казала Жаси и когато изведнъж чух гласа на Неса в главата си, цялата подскочих от изненада. И поради това ми трябваше известно време да асимилирам чутото. Когато това стана, разтърсих леко глава и кимнах, а след което - чак когато осъзнах, че може би не всеки ме вижда - потвърдих съгласието си гласно, но наум.
Погледнах Ванеса и и' показах с поглед, че съм готова да и' помогна. Двете, а и Зандър, се свързахме мислено и с общи усилия бавно започнахме да правим... телепортацията, както се изрази сестрата.
След известно време водата започна да се появява, отначало на малки капчици, а след това и на големи локвички. Насочихме силите си и водата се приплъзна към дяволчето. Бавно започнахме да го притискаме в ъгъла, виждайки, че е донякъде уязвим.
- Чудесна идея - похвалих и Неса, и Жаси, а след това се обърнах и към Зандър - Мисля, че ако дозата се увеличи, ще го приклещим - само че му изпратих мислено мисълта, за да не би случайно дяволчето да чуе и да схване идеята.

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 9:38 pm

Усмихнах се мистериозно и изпратих мисъл на Демс. "Още малко и ще се получи, но ще ми трябват още малко от мен, за да може да се получи." Усмихнах се мистериозно и се мултиплицирах, като през цялото време не спирах да мисля за Джош... Личеше си, че и Селена се притеснява за него, но сега не беше момента за това. Джош беше могъщ Хибрид и нямаше да се предаде толкова лесно, така че просто му се доверих напълно и се концентрирах в това, което правим сега с нещото. Нямаше как да го надвием по друг начин. Личеше си колко неуязвим е и че скоро ще се предаде. Засмях се и казах на Ванеса:
-Невероятна идея.... Още малко и ще приключим съвсем. - усмихнах се мистериозно и продължих да се мултиплицирам, увеличавайки количеството на водата двойно, тройно и повече.
-Нека продължаваме само така!

Заглавие: Re: Стая №5 Сря Апр 11, 2012 10:13 pm

Двете с Неса поддържахме водата, докато Зандър се появяваше, и отново, и отново. По едно време загубих бройката на Зандър-момчетата. А явно същото се случваше и с Дяволчето, защото усетих как погледът му се разширява. Смигнах на сестра си, а след това и Вещерът. Наистина, ако не беше той и дарбата му, нищо нямаше да се получи.
Съсредоточих се още повече и усетих как водната струя става все по-мощна. Погледнах към Неса за подкрепа и срещайки погледа и', сякаш се заредих и бях готова на всичко. Когато вече създанието беше приклещено изцяло в ъгъла, вдигнах вежди и се усмихнах лекичко.
- Тяло, притиснато в ъгъла, не се съпротивлява - наблегнах на "не се" и намигнах на дяволчето - Четвърти закон на Нютон! - доуточних и след като видях, че можем да го надвием, се обърнах към приятелката си - Добре си, нали? - попитах притеснено и когато тя кимна, се усмихнах леко и отново обърнах поглед към създанието, съсредоточавайки се, защото ако се отпуснехме накрая, то всичко, което постигнахме, щеше да е нахалост.

Заглавие: Re: Стая №5 Нед Апр 15, 2012 5:35 pm

-Здравейте, хора! - помахах на останалите и се приближих с бавни крачки към нещото, което беше приклещено в ъгъла. Огледах се из стаята, но загубих броя на Зандър-момчетата. Усмихнах се и погледнах нищожеството, което се гърчеше в ъгъла, приклещено от всички страни. Усмихнах се загадъчно на създанието и казах:
-Пич, не знам с -А ли си или с -В и честно да ти кажа не ми пука особено... Така или иначе съм на път да ти откъсна главата. - определено не бях в настроение, защото онова чучело ми съсипа марковата риза. Беше ми любимата, а трябваше да се разделя с нея и да се разхождам полугол наоколо като Тарзан. Усмихнах се на изчадието и отидох до Селена. Коленичих до нея и й казах:
-Ето ме... Добре съм... Няма нужда да се тревожиш за мен... Успокой се... Става ли? - изшептях тихичко и нежно я целунах. Изправих се след като ми кимна и отидох при създанието, като започнах да изброявам:
-Първо ни затвори тук. После ни отне връзките с външния свят. След това ни тормозиш, а за капак - нямаме и достъп до Фейсбук! А като нямам Фейсбук, знаеш ли какво става? Знаеш ли?!? - попитах го аз и се обърнах към останалите:
-Какъв е плана сега: Ще го запалим като факла? Ще го разбием на атомния му състав или ще го разчленим?

Заглавие: Re: Стая №5 Вто Апр 17, 2012 4:25 pm

Искрена усмивка заигра по лицето ми в мига, в който чух гласа на Джош. Обърнах се и започнах да го търся с поглед и това, което видях ме изненада, до известна степен. Явно не се бе измъкнал без проблеми. Но важното е, че беше тук, жив и цял.
Съсредоточих се върху изчадието, въпреки че ми бе адски трудно. С всяка изминала негова дума ми ставаше толкова смешно, ама толкова смешно, че едва се сдържах. Но все пак и това беше нещо, колкото и малко да е. Поех си дълбоко въздух и отново се помъчих да се съсредоточа в създанието. Жалко, обаче след секунди вече сериозно избухнах в смях и привлякох доста погледи. Зарових лице в шепите си и се опитах отново да прибера целия този смях, но напразно. Поех си дълбоко дъх, отново, и премигвайки няколко пъти, се показах леко виновно и плахо. Върнах се при останалите и не смятах, че има нужда да смънквам каквото и да е било извинение.
- Емии... предлагам, избирам, гласувам... каквото и да е - леко се усмихнах, но потиснах желанието за безпричинно хилене като някоя луда, каквато всъщност си бях и се гордеех с това - е в повечето случаи, и определено този не бе от тях - и продължих - второто, защооото не знам как можем да го запалим, при положение, че е... огнен - аргументирах се, ръкомахайки и жестикулирайки, при което отново щях да прихна.
Разклатих леко глава и погледнах останалите, като започнах и свърших с Джо. Въздъхнах и бегло се усмихнах.
- Вие какво мислите? - "И моля те, следващия път, не ме разсмивай толкова... Ама ти си една лигла, Демчо..." примолих му се наум, като го погледнах миличко.

Заглавие: Re: Стая №5 Вто Апр 17, 2012 4:44 pm

-Ндам, определено няма как да го запалим, така че остава варианта да му откъсна главата. - оголих зъбите си и усетих как вените около очите ми изпъкват, но реших, че щом ще сме тормозени, мога да се позабавлявам с нищожеството. Усмихнах се лукаво и прошепнах няколко думи на латински, след което се обърнах към останалите и казах:
-Можете да го пуснете... Аз ще продължа. - засмях се и направих знак на обърканите същества, като се надявах да ми се доверят. В крайна сметка нищожеството беше освободено и както предвидих, реши да бяга:
-А, да... Забравих да ти кажа нещо интересно. Всъщност ти си под мой контрол, така че предполагам това няма да ти хареса. Видя каква беше реакцията ми преди малко, така че смятай... Ако можеш разбира се. - концентрирах се и след миг съществото тичаше наоколо като лудо, блъскаше се в стените, крещеше от болка, а после за пореден път го подложих на мъчението с водата. Нямаше си и идея колко много ми харесва да го гледам как страда. Усмихнах се лукаво и продължих да го изтезавам като се обърнах към останалите:
-И сега какво следва? - попитах аз като се засмях и се обърнах към нищожеството, гърчещо се в ъгъла:
-Не си и помисляй да бягаш, защото...

Заглавие: Re: Стая №5 Вто Апр 17, 2012 4:57 pm

Леко смутено отпуснах хватката си и се отдръпнах назад, наблюдавайки с интерес действията му. И веднага естествено, ее, не веднага, след като започна "тормоза", започнах да се превивам от смях. Макар че отново се опитах да го задържа, отново неуспешно! Лееле, каква бях лигла!
- Удари ми шамар! - внезапно се обърнах към сестра си, която ме изгледа странно. Само така можех да се върна на земята - Хайде, Ванеса! Какво чакаш?! Давай, удари ме! - казах през смях и изведнъж усетих сравнително болезнено дланта й върху лицето си. Ее, поне помогна. - Благодаря!
Вече успокоена, се обърнах към Джо и останалите. Дяволчето се мяташе насам-натам, врещейки колкото му глас държи. Закрих за секунди лицето си с ръце и след което, обмисляйки идеята, отново се обърнах към момчето.
- Емии, щом го държиш под свой контрол, което наистина е гениална идея - вече не знам колко пъти му го казвах, но си го заслужаваше (в хубавия смисъл, естествено!) - предлагам да го зарежем тук, запечатвайки добре вратата и... фюу... към следващата стая на мъчения - ее, наистина бях лигла и половина, защото никой нормален човек не би се държал като бебе, издавайки нелепи звуци.
Огледах се наоколо за врата... отвор... нещо, през което да можем да се измъкнем оттук, като междувременно очаквах отговор или потвърждаване на лудостта ми.

Заглавие: Re: Стая №5 Вто Апр 17, 2012 5:04 pm

-Ндам, но да му се размине така лесно при положение, че ме оставя без Фейсбук... Не, няма да я бъде тази. Следва още една интересна игра, а Вие през това време можете да потърсите отвор, цепнатина или каквото там, за да можем да излезем. - обърнах се бавно към създанието и му казах:
-Знаеш ли какво обичам да правя, когато изтезавам някого... Карам го да потича с мен докато не му се прииска да не се е закачал. - засмях се и се стрелнах нанякъде в стаята, като онова горящо нещо се стрелна в противоположната посока. Правех какви ли не акробатични премятания докато нещото не пропищя от болка... Усмихнах се лукаво и след това се спрях, като поседнах и изчаках Дяволчето да си почине... Седнах при останалите и се засмях. Ами май щяхме да постоим още малко тук, така че трябваше да правим нещо.
-Направиш ли само един грешен ход, ще заиграят светкавиците, така че добре си помисли какво ще правиш.

Заглавие: Re: Стая №5 Вто Апр 17, 2012 6:30 pm

Започнах да се оглеждам. Или по-скоро да се въртя като хеликоптер във всички страни и посоки, които видех. Само че нищичко не виждах, следователно - или наистина нямаше нищо, или се въртях толкова бързо и така ми се замая главата, че не можех да видя нищо. Май беше второто. Май, май, ама сме април още...
Седнах в единия ъгъл на стаята и се облегнах, придърпвайки краката си към гърдите. Започнах да следя с поглед Джо, но след известно време се отказах - беше ми просто невъзможно, толкова бърз бе. Попремина ми и се загледах напред. А след това се огледах наляво и надясно, навсякъде - само че този път като хората.
Изведнъж забелязах нещо кръгло и жълтеникаво точно пред себе си. Присвих очи и се взрях в нещото, мъчейки се да разбера какво е. Интересно, но започваше да се материализира, да става по-плътно, ярко и видимо. Придърпах се напред, приближавайки се към кръгчето. Уууф, роклята ми стана на нищо!
- Какво е това там? Защото аз си мисля, че се оформя нещо като врата...Да, врата е, хора - констатирах след малко и вече бях на сантиметри от нея - Ее, влизаме ли? - попитах, но май отговор не беше нужен и бавно започнахме да се изнизваме от стаята.

» Стая № 12
» Стая №1
» Стая №2
» Стая №3
» Стая №4

Стая №5

Стая №5

Similar topics

Similar topics