Валеше силно но сякаш на двамата влюбени не им пукаше много момичето седеше на едно столче в гората и свиреше на пиано а момчето обикалеше около нея и се усмихваше беше толкова сладка докато свиреше.Той бдеше над нея дори и да направеше някаква грешка не му пукаше тя започваше отначало и щом поправеше грешката си той я даряваше с една целувка .Обичаше да я разсейва така се научаваше да не се разсейва но понеже тя го правеше Кевин правеше недоволна физиономия и отново започваше да обикаля.И двамата бяха мокри но продължаваха да стоят в гората.Чу се лек звук който идваше от часовника на Хана тя сведе поглед и видя че трябва да се прибира ако закъснееше и с минута баща й щеше да й забрани да се вижда с Кевин.По погледа й младежа разбра какво става простo кимна и я изчака да стане за да я прегърне силно.Хана започна да се отдалечава докато накрая не изчезна напълно и Кевин се обърна бавно и се запъти към обежищетите си където щеше да се види с другите.Къщата бе точно до гората така че не му се налагаше да използва Силите.Отвори вратата тихо и влезе вътре като първото което видя ядосаните погледи на всички.
-Какво?-Попита момчето и седна на един от столовете като погледна пианото.Усещаше
погледите на всички върху себе си и затова не вдигна глава за да ги погледне.
-Много добре знаеш .-Каза Кай като се приближи до него и сложи ръка на рамото му.-Много добре знаеш какво се случва с нас понякога много добре знаеш за демоните в нас ... и ако не се разделите може да стане опасно. Сякаш пламъци заиграха в очите на Кевин вдигна ядосано поглед и стана рязко от стола като отиде в ъгъла и седна на земята.
-Няма да стане много добре го знаете ... мога да контролирам Сейдж знаете че от много време не се вселявал в мен и контрола му намалява върху мен и вече трудно ме контролира.-Гласа му бе пропит с омраза към демона който когато вземеше контрол над тялото му го караше да прави неща които не иска.Но от близо две седмици нямаше и следа от демона но все още го чувстваше в себе си но това не бе казал на приятелите си .Нямаше начин да скъса със Хана това би дало сили на Сейдж и сигурно завинаги щеше да изгуби контрол над тялото си .Само Хана го крепеше в момента бе на ръба на някаква скала и само дори ако задуха лек ветрец пада в пропаста и завинаги умира.Нямаше да остави душата си да умре.Толкова пъти другите се опитваха да го убедят да скъса с момичето но Кевин си е Кевин . ''Някой ден ще си мой завинаги'' чу гласа на демона в съзнанието си и целия настръхна .
-Няма начин.-Каза на демона и Кай го погледна странно.-Имам нужда от свеж
въздух ...извинете ме.-Стана бавно и излезе навън като започна да вдишва и издишва.Извади телефона от джоба си и набра номера на Хана тя вдигна чак на четвъртото позвъняване.
-Ало Хана може ли да дойда до вас трябва да ти кажа нещо?-Попита като започна да обикаля в кръг.-Важно е .-Допълни.От другата страна се чуваха стъпкии а след това и чу гласа на любимата му да пита баща си дали може да дойда у тях.Но както винаги баща й отказа беше й забранено да се вижда с момчета след десет часа вечерта.Затвори телефона и го прибра отново в джоба си .Съсредоточи се върху гърба си и изведнъж от там се появиха гарваново черни крила развижи ги и се издигна във въздуха насочи се към къщата на Хана.Но погледа му се размазваше демона се опитваше да вземе контрол над момчето ''Няма начин Сейдж'' каза момчето и заключи съзнанието си .Знаеше че Сейдж е отслабнал затова му беше лесно да заключи съзнанието си .Но защо погледа му продължaвaше да се размазва?Крилата които бяха черни изведнъж пламнаха в сини пламъци и Кевин падна на земята .
Вече беше почти пред къщата на Хана затова се изправи бавно и тръгна към къщата но веднага щом наближи скочи на втория етаж като изполва малко от силите на Сейдж и почука на прозореца.Завесите се мръднаха и първото което видя беше изненаданите очи на момичето усмихна се леко и посочи механизма който отключваше и заключваше прозорците.
-Кевин казах ти ...-Той не й позволи да довърши изречението си а я прегърна силно.Погали нежно косата й и се усмихна в очите му се появиха сълзи но нямаше да й позволи да ги види.
-Знаеш че те обичам повече от всичко нали... и винаги ще те обичам?-Попита той и се
отдръпна от нея .
-Кевин знам и те обичам но защо ми казваш това?-Попита тихо тя и го погледна право в очите.
-Дори и един ден да изчезна и да не видиш повече знай че винаги ще съм до теб и винаги ще ти пазя гърба дори и да не искаш ... ако някой ден изчезна искам да продължиш живота си искам да намериш момче което да те цени и да те обича да даде живота си за теб.-Усети как гласа му започва да трепери от напиращите чувства опитваше се да спре сълзите си но нямаше толкова сили.
-Няма да изчезнеш ... помниш ли обещахме си винаги и завинаги заедно докато един от нас не умре но дори и това да стане и другия умира ще бъдем заедно дори и в рая.Кевин обичам те повече от всичко кажи ми какво става?-Почти изкрещя момичето и го удари по гърдие .
-Искам да забравиш че съм съществувал да ме забравиш да ме заличиш от живота си да спреш да ме обичаш.-Сълзите му започнаха да капят по пода .Лек стон се откъсна от гърлото й и тя остана вкаменена.
-Не ... моля те Кевин .-Прегърна го но той я избута и тя падна на земята като сълзите и
започнаха да падат като река от чувства .
-Забрави ме.-Лицето му безизразно както никога досега остана вдигнато очите му бяха заторени обърна се към прозореца и тръгна но усети нещо да се обвива около крака му сведе поглед и видя ръцете на Хана.
-Не мога ... не мога не мога без теб Кевин моля те остани ... само тази вечер .Моля те.-Беше толкова красива докато плачеше а сега той бе напът да разбие сърцето й както и думите които казваше разбиваха неговото.-Моля те .-Отново започна да плаче тя .
-Добре... но после искам да забравиш за мен да изхвърлиш всичките ми подаръци всичките ми вещи всичките ни снимки и най-накрая да спреш да ме обичаш .Чу ли Хана?-Попита и я погледна а от сърцето му бе останало просто една празна черупка която не туптеше нито вече представляваше някакъв жизнено важен орган.''Мой си нали го осъзнаваш?''Чу гласа на Сейдж в съзнанието си .
-Да знам.-Отговори младежа и измъкна крака си от ръката на Хана.
Отиде до леглото и легна на него като затвори кафевите и очи а кестенявата му коса се размърда малко зареди възглавницата съблече бялата си тениска и сивите дънки и остана само по боксерки .Вмъкна се под завивките и зачака момичето.Усети топлото й тяло прилепено до неговото .Положи едната си ръка на гърдите му и целуна нежно бузата му.Но после целувките й започнаха да стават по настоятелни и токава му ветна какво иска тя.
-Не Хана спри... сега.-Каза той като очите му промениха цвета си от кефеви на кърваво червени но тя не чуваш и тогава усети някакво прещракване в душата това означаваше че Сейдж е пробил път и сега е взел контрол над тялото и ума на Кевин.
На сутринта Кевин се събуди и се облече като тихо тихо се изниза от стаята на Хана .Бледата му кожа бе огрята моментално от слънцето и той се затича към къщата в която сигурно другите го чакаха.Вече чувстваше душата си цяла или поне доколкото може да бъде цяла след преживяното вчера дори и духата му да е заздравяла сърцето му все още беше празно и самотно.Отвори вратата и влезе с гръм и трясък като всички го погледнаха загрижено.
-Скъсах с нея доволни ли сте сега едва ли ще може да обича отново.-Каза той като погледнна вичките с поглед който гласеше ''не ме приближавайте''.
-Кевин ... -Опита се да вземе думата Кай но не успя.
-Махам се от града не ме търсете не се опитвайте да се свържете мен и вие забравете за мен ако Хана пита за мен кажете й че съм умрял .-Каза той като се качи на втория етаж и започна да събира багажа си .Имаше още малко когато Кай влезе и загови.
-Не е нужно да и тръгваш прото можеш да използваш метаморфоза и започнеш нов живот.-Не е нужно да обвиняваш нас за това което трябваше да направи беше твой дълг да я спасиш.
-Мой дълг ли вие ме накарахте да скъсам с нея а след това Сейдж взе контрол и ме накара да преспя със нея и сега сигурно е бременна кой знае какво ще стане.
-Сейдж е поел контрол.
-Ако използвам метаморфоза ще трябва да я виждам ще трябва да се спирам да не я целуна и да не бъда себе си да не направя всичко отново и да не бъда със нея...Кай помниш ли какво направи със Мелиса последния път ти едва не я уби зареди Себастиан.Той те контролираше както мен Сейдж ...
-Добре ще направя промяна.-Съгласисе накрая Кевин и се съсредоточи върху момче със кестенява коса която беше по-дълга от обикновенното и красиви черни очи новото момче имаше същата кожа и беше малко по-високо от истинския Кевин.Новите устни бяха един оттенък по-розови от предишния а амото тяло бе по-слабо.
-Виждаш ли разлика?-Попита Кевин като погледна Кай в очите.
-Няма да те познае.-Каза накрая той и го хвана за ръката и го закара при останалите.-Това е новия Кевин.-Усмихна се и разроши косата му.Като се засмя лекичко.


Минаха месеци откакто бе сменил облика си а бременноста на Хана си личеше все повече и повече докато една вечер Кевин не отиде до къщата й и не зачака тя да е прибере но тя беше с някакво момче те се целунаха на входната врата и бащата на Хана отвори вратата и ги покани вътре .Значивсе пак тя бе продължила напред и беше забравила за Кевин Беше изхвърлила и подаръците всяка част о него както беше обещала.Но това накра сълзи за потекат от очите му и демона в него отново успя да си проправи път навън .Около къщата се образуваха пламъци и тя изведнъж започна да изригва в пламъци все повече и повече Кевин всякчески се опитваше да върне контрола си над тялото и ума но щом веднъж Сейдж излезеше не можеше да се прибере ако той не реши откакто Хана бе напуснала живота му Сейдж някак си стана по-силен.От къщата започнаха да се чуват писъци а огъня не спирасех накрая демона накара Кевин да се обърне и да си тръгне да тръгне към гората а щом започна да ходи след стъпките му оставяше една огнена диря .Прибра се при момчетата и отново се почуваства себе си .
-Трябва да напусна града трябва да се махна от тук... току що убих Хана и баща й не аз а той той ме накара.
-Добре но ще дойдем с теб.-Казаха всички в един глас и се усмихнаха като отидоха до Кевин и го прегърнаха силно.
Всички погледнаха земята и след малко въдуха около тях започна да трепери силен вятър се изви във стаята и всички започнаха да променят външиния си вид.Кевин е промени най-много лешниково кестенявата му коа сега вече беше червена кожата му стана малко по-тъмно а тялото му стана малко по-мусколесто.Очите му сега бяха сини .Погледна момчетата и всички се прегърнаха отново седемте момчета тръгнаха да събират багажа си и след два дена вече бяха в това малко градче настаниха се в хотел и се наслаждаваха на дните си.