Втори шанс .

Заглавие: Втори шанс . Нед Мар 11, 2012 9:06 pm

Резюме:Хари живее относително нормален живот докато един ден чичо му не му разкрива семейната тайна той е нещо като супер герой но не точно . Той трябва да се погрижи хармонията между трите свята да не бъде нарушена.Той трябва да пази хората да не научат за света на митичните същества .Но това е много трудно след като се появява Ерика в която той се влюбва но не може да й каже какъв е той за да не я изложи на опасност но тогава се появява Найт Бога на изпитанията и трудностите и взима тялото на Ерика в царството си а душата й изпраща в света на духовете . Хари трябва да предприеме опасно пътешествие до света на духовете Но от там е трудно да се измъкнеш но на Ерика и остава малко време докато не умре завинаги и тялото й остане без душа .Хари иска помощ от Боговете за да спаси своята любима но Найт прави всичко възможно за да му попречи .Найт използва черна магия и кара Хари да не изпитва никакви чувства но все пак той трябва да спаси .Но в света на духовете той среща трудности и накрая той умира но Боговете му дават втори шанс дали Хари шре спаси момичето или ще се правали във своята мисия?

Сега пускам само това ако ви хареса и ако искате ще започна и разказа.

Заглавие: Re: Втори шанс . Пон Мар 12, 2012 9:25 pm

Ауууу Супер! Нямам търпение да го чета!

Заглавие: Re: Втори шанс . Вто Мар 13, 2012 7:11 am

Joshua Riley написа:: Ауууу Супер! Нямам търпение да го чета!

Аз също! Зааапочвай да пишеш!

Заглавие: Re: Втори шанс . Вто Мар 13, 2012 7:55 pm

Ще ме убиете сериозно ли ви харесва. Ами добре айде почвам го но ще започна утре че сега трябва да уча че утре имам два теста ужас!

Заглавие: Re: Втори шанс . Чет Мар 15, 2012 8:57 pm

[Пролог]

Винаги съм си мислел , че няма по-гадно нещо от местенето , но ето че трябваше да започна и в ново училище . Защо трябваше чичо ми да приеме новата работя която му предложиха ?Беше толкова нечестно а ето, че след по-малко от час трябваше да съм пред новия Ад който ме очакваше в следващите две години .Станах лениво от леглото си и се изкъпах набързо облякох една синя риза която открояваше чертите на тялото ми и едни дънки .Все още беше топло така че няма да си взимам яке. Обух кечовете си и изчаках да стане точно 11 часа.След което тръгнах все още имах 30 минути затова не се насилих да бързам много.И както винаги се отплеснах и закъснах с 15 минути снежно белите порти на училището бяха широко отворени а над тях имаше плакат на който пишеше ''Добре дошли ученици'' . Беше толкова пренатруфено.Имаше навсякъде цветя учители които се подмазваха на родителите явно само аз бях сам и най-гадното аз бях сам . Нопоследък се местехме много но все пак си беше гадно всеки път да започваш на ново . Извадих телефона си от джоба на дънките и включих любимата си игра ''fruit ninja'' беше много зарибяваща а и в този момент не смятах да слушам речите на директорката която признавам си беше доста стара но в такива учлища винаги бяха такива. Вдигнах поглед когато усетих че някой докосва рамото ми беше някакво момче може би с една година по-малък от мен .
-Хей ти си Хари нали ?-Попита момчето а аз просто кимнах и се върнах към заниманието си явно нямаше да се откаже защото отново чух гласа му .-Аз съм Блейк .Приятно ми е .-Усмихна се и подаде ръката си а аз едва доловимо се усмихнах и стиснах ръката му с леко повече сила отколкото беше нужно видях как той разтри мястото където до преди малко бяха ръцете ми и се засмях .
Запаметих точките си и прибрах телефона си в джоба си и скръстих ръце пред гърдите си .
-Е Блейк от колко време си тук ?-Попитах с не особен интерес и го погледнах с престорена усмивка нямах никакво желание да се занимавам с мухльовци но както и да е не ми се седеше сам .
Той погледна към небето и се усмихна ''боже този човек никога ли не се цупи поне малко'' помислих си и повдигнах вежда но когато ме погледнах лицето ми стана безизразно .
Чернокосия младеж отвори уста сякаш искаше да каже нещо но я затвори рязко и стисна челусти .
-Всъщност повтарях една година така че сега би трябвало да съм 11 клас но съм 10 .-Каза той и когато видя погледа ми добави .-Знам че изглеждам малък,но.
Завъртях очи и мен какво ме интересуваше че бил нисък или че изглеждал малък ?Това момче беше огромна досада реших да го разкарам .
-Добре Блейк аз трябва да вървя радвам се че се запознахме.-Казах и без да дочакам отговор се завъртях и тръгнах към един фонтан.
-Винаги така става.-Чух го да казва той и ми стана малко гадно за него но вече не можех да се върна но нали и утре щяхме да се видим .
За моя радост на фонтана нямаше никой когато приближих видях че не далеч има рекичка ... сериозно ли училището си има и река ?На тези май парите са им в повече . Седнах на зелената трева и потопих ръцете си във водата . Усетих как студенината покрива ръцете ми и ми се прииска да цопна в нея но нямаше да го направя. Погледнах водата и видях че ръцете ми светят ... сориозно светят ? Извадих ръцете си и ги погледнах светлината постепенно намаля докато не угасна сигурно съм си въобразил че светят застото сега нямаше нищо .
Около мен нямаше никой затова просто станах и се запътих към нас .По улиците имаше малки деца които скачаха на въже или играха на дама или момчета които играха на футбол.Наближих къщата в която засега живеехме със чичо ми майка ми и баща ми умряха преди две години .Отворих вратата и тя леко изскърца и влязох във къщата която бе потънала в мрак .Светнах ключа на лампата и лампата светна като коридора се обля във светлина .
-Чичо ...-Провикнах се за да провера дали е тук чу се шум от кухнята и го видях все още беше сънен сигурно сега е станал.-Трябва да ти кажа нещо .-Довърших .

Заглавие: Re: Втори шанс . Чет Мар 22, 2012 6:10 pm

супер е!

Заглавие: Re: Втори шанс . Сря Мар 28, 2012 1:02 pm

-Какво има?-Попита Стивън и разтри слепоочието си . Винаги правеше така когата беше нервен приближих се до него и прошепнха:
-Ние нормални ли сме?Имам предвит луди ли сме?-Не знаех как да обясня случилото се при реката .Вгледах се в очите му и видях че е притеснен. Усмивка озари лицето му.
-Разбира се че сме нормани.-Отговори но забелязах колко бързо отмести отмести погледа си . Дълго време мълчах не исках да го погледна а и той оглеждаше помещението очиме му сякаш не виждаха а само си търсеше оправдание да не ме погледне.
-Лъжеш!-Казах тихо и гнева забушува във вените ми . Впих очи в треперещите му ръце и се приближих като го хванах за раменето и го разклатих.Най-накрая той се осмели да ме погледне.
-Трябва да знам!-казах с нормален тон исках да звуча весело но не можех бях ядосан. Защо по дволите мълчеше? Отдръпнах се назад и погледнах земята като чак сега забелязах всичките белези от онувки по дървения под.
-Ние сме Дегари . Това е името на нашата раса не сме точно хора . Нашата работа е да пазим хората да не научат за митичния свят . Засега това трябва да знаеш!-Той завърши и излезе от къщата и вратата се затръшна силно след него.
-Чакай -Казах и бях зяпнал вратат тъпо. Значи не сме хора а някакви извънземни от далечна галактика? Седнах на пода и започнах да обхождам стаята с поглед не се спирах на едно място.Ядосах се на себе си защото не го спрях преди да излезе.Изтичах до вратата и я отворих с замах но от него нямаше и следа . Качих се в стаята си и се разрових из вещите си семейни албуми снимки каквото и да е от детсвото ми намерих ги но в тях нямаше нищо необичайно. Бяха толкова нормални не можеше да не сме човеци не беше възможно прото. Отказвах да повярвам на тази измишльотина ударих по шкафа и се вдигна лек облак прах. Лицето ми бе станало червено като домат чу се леко издишане от моя страна и легнах на леглото. Затворих очи и не усетих как или кога съм заспал . Облаци гръм шум викове дъжд коли фарове ангели . Това виждах в съня си отворих изплашено очи всичко се развиваше твърде бързо. Имаше и огън и кръв опитвах се да не мисля за съня но не можех щом затворех очи ействието се повтаряше отново и отново отворих рязко очи щом съня пак се повтори тавана бе бял на звят а по него имаше следи от лепенки или тиксо явно не сме взели къщата нова явно тази стая е била на детето на предишните собственици. Погледнах гардероба по ъглите му имаше нещо писано който отбелязваше размера в сантиметри. Станах и отидох . Явно тези сантиметри са отчитали колко е високо детето им. Не издържах повече да стоя в тази къща. Излязох от стаята на бегом и затръшнах всички врати усетих въздуха да шари по лицето ми се усмихнах чувствах се жив пълен с енергия бях щастлив въпреки глупостите които чичо ми ми наговори. Но главата ме болеше зачудих се колко ли е часа но уви бях забравил телефона си в къщи попринцип не излизам никъде без него. Стигнах парка в него дойдох първия ден когато се нанесохме в къщата и бях леко тъжен защото трябваше да започна отначало за пореден път . Заблеязах децата които си играеха седнах на някаква пейка и се загледах в децата бяха малки и се забавляваха но след време ще осъзнаята че живота ще им поднесе задачи които няма да могат да изпълнят . И щяха да са тъжни и в крайна сметка щаха да останат сами. Усмихнах се при мисълта че не само аз ще съм и в този миг съвеста започна да ме гризе отвътре . Държах се гадно с онова момче . Трябваше да му се извиня. Но не знаех къде живее дали е още в училището? Трябваше да проверя . Станах от пейката и започнах да ходя бавно към нещото наречено училище. Загледах се и щях да се спъна в няколко камъчета но накрая просто се затичах не издържах тази скорост . Ето че стигнах два пъти по-бързо училището. Портите все още бяха отворени затова започнах своята ''експедиция'' и се взирах в лицата на все срещнат . И ето че го открих след около 3 минути търсене .
-Хей извинявай че се държах така с теб беше грубо от моя старана.-Казах като го хванах леко за рамото . Бешеш ми гадно затова зачаках да видя какво ще каже той.

Заглавие: Re: Втори шанс . Съб Май 05, 2012 3:30 pm

такам здравейте извинявам се но няма да има продължение на разказа поради простата причина че не мога да го продължа зацепи на този тъп момент... мога да започна от същинската част но ще пропусна много неща а така става тъпо така че извинявам се много.