Беше ми адски тежко и скучно, че не мога да бъда до Ванеса... Не и без да решат, че е ненормална, за да си говори сама. Усмихнах се и намерих начин как да бъдем заедно с Неса и да се държим свободно - в сънищата. Влязох в Залата на сънищата и започнах да търся този на Ванеса. Имаше толкова много врати и толкова много сънища, че едва ли щях да се ориентирам. Когато най-сетне намерих вратата със съня на Ванеса и след като победосно се усмихнах, веднага се шмугнах вътре и започнах да се разхождам като оглеждах всяка една подробност, изледвайки всички детайки. Наистина в съня си можех да бъда всеки и да правя всичко, така че вероятно повечето злодеи избираха да нападат жертвите си в съня им. Полето, на което се бях озовал беше направо невероятно. Бавно и внимателно пристъпвах като внимавах да не направя нещо, което да провали съня на момичето. Минаха няколко минути, но така и не можех да намеря Ванеса. Бях сигурен, че тя ще ме усети, затова просто седнах на брега на едно езерце и потапяйки си краката вътре, търпеливо зачаках Ванеса да се появи.