Погледнах го объркано, първо ме целуваше, после казваше че съжалява за това, сега пък ме прегръщаше. Изражението на човекът на входа на колелото беше изненадано и някак странно което ме накара да се усмихна леко, явно не само аз бях объркана
- Приятна вечер и лека работа - казах учтиво усмихвайки му се мило и продължих да вървя заедно със Зандър. Спрях ме на брегът на реката и се загледах във водата, но думите му ме накараха да го погледна.
- Странен си - казах бавно прехапвайки леко устната си обмисляйки думите си
- Първо ме целуваш, после се извиняваш, след което ме прегръщаш, а сега това - казах като на последните думи повдигнах ръцете ни които все още бяха хванати наистина ме объркваше
- И защо очакваш да има физически отговор на действията ти? - попитах повдигайки вежда. Май не трябваше да пия толкова много, защото сега мозъкът ми върви на бавни обороти

Повдигнах вежда поглеждайки го любопитно, интересно колко много можеше да те изненада една проста среща на улицата. Поех ръката му и след като се качих в лодката се наместих удобно на едната пейка и отново този път плъзнах ръцете си в ръкавите на якето му.
- Ако трябва да съм честна от твоята уста не ми звучи чак толкова невероятно - казах свивайки рамене. Все пак за цялото време в което бяхме заедно той не веднъж ме беше изненадвал с романтичните си описания
- Започвам да си мисля, че си го направил нарочно - казах подсмихвайки се леко

Добре може би наистина нямаше как да ме срещне нарочно, ама трябваше да го кажа. Усмихнах се леко и отпуснах глава на рамото му когато ме прегърна.
- Студено нем, вече съм добре - казах леко срамежливо прехапвайки устната си. Огледах се и се усмихнах наистина беше страхотна нощ, беше спокойно и не чак толкова студено. Наистина нямаше по - красиво от нощен Лондон, просто можех да се влюбя в него повече и повече всеки път когато го видех.
- Ресторант? Та ние току що ядохме - казах шокирано и се разсмях поклащайки глава.
- Не е нужно да се връщаш в хотела, апартамента ми е достатъчно голям да събере и двама ни без проблем - казах поглеждайки го с усмивка
- А колкото до разходката няма да откажа. - допълних с широка усмивка.

В главата ми се състезаваха мисли, докато се разхождахме по улиците на Лондон. Беше някак странно и да си призная малко ме плашеше това, колко бързо свикнах с присъствието му, сякаш го познавах от години, не от няколко часа. Да усещам тялото му и топлината му до себе си беше някак си комфортно, успокояващо.
- Май гледката те впечатли много - констатирах, когато той спомена апартамента и покривът ми. Усмихнах се леко и прехапах устната си, заставайки пред него, а ръката ми се спусна по неговата, докато не стигна дланта му, където леко преплетохме пръсти както направихме и с другите си ръце
- Това е така, защото и ти си толкова сладък също като тях - казах невинно заглеждайки се в него и този път бях аз тази която посегна за целувка

Усмихнах се леко и подпрях глава на ръката му докато отново вървяхме към апартамента. Бях се отнесла някъде, опитвайки се да премисля нещата които се случиха днес и преди да се усетя бяхме в апартамента и отново на терасата. Настаних се близо до него и се усмихнах нежно, но когато спомена това да го пазя тялото ми се напрегна и мозъкът ми започна да работи на бързи обороти
- Не - не мисля, че това е добра идея - казах бързо, а гласът ми леко потрепери и аз се изправих приближавайки се до парапета. Не това не беше просто лоша идея, това беше ужасна. Не можех да му бъда пазител, ако предизвикваше в мен подобни мисли и емоции каквито правеше само с този негов поглед и крива усмивка. Не можех да рискувам, имаше прекалено много неща които зависеха от това.

Усмихнах се отново и затворих леко очи когато усетих ръцете му около себе си и инстинктивно се облегнах на него. Позволих му да ме придърпа отново към пейката и за един дълъг момент се загледах в хоризонта. Мислите ми се въртяха отново и по - точно една определена заемаше главното място в момента. Накрая се обърнах с лице към него и се усмихнах леко
- Зандър.... - започнах, но прехапах леко устна чудейки се как точно да продължа. Исках да му обясня, да му кажа защо не мисля, че е добра идея да му бъда пазител особено като се има предвид как се бяха развили нещата в последният час и половина, два. Прокарах леко ръка през косата си и се загледах в ръцете си когато започнах отново да говоря
- Бяха минали няколко месеца от както бях напуснала академията и официално бях призната като "Пазител"... Саймън Андрюс. Той беше пророк и разбира се доста хора искаха главата му на поднос - казах засмивайки се леко, а погледът ми се рееше навсякъде само не в него.
- Назначиха ме като негов пазител, бях нахъсана и амбицирана да се докажа, все пак това бе първата ми задача. И първоначално всичко вървеше по - добре от колкото си представях... Но когато прекарваш по - голямата част от времето си с някого ти се привързваш към него.- продължих разказът си преглъщайки по - трудно
- Не исках да призная, че бях прекалено надълбоко, не исках да призная дори пред себе си, че не съм готова за това. Разбира се това беше грешка. Пътувахме към вилата в планината, място отдалечено от всички и всичко, но бяхме нападнати и чувствата ми към него замъглиха преценката ми... Чух викът му и се обърнах към него, но в този момент от някъде изскочи един от демоните които ни бяха нападнали и ме порази на земята, забивайки камата си в тялото ми. Свлякох се на земята, не можех да дишам, нито да помръдна, единственото което можех да сторя беше... - разказвах пренасяйки се отново там, сякаш всичко се случваше пред очите ми отново и усетих как няколко сълзи се спуснаха по лицето ми
- Единственото което можех да сторя бе да гледам как го убиват - довърших накрая историята си, а гласът ми не беше по - висок от шепот

Кимнах леко, все още без да го поглеждам, тялото ми беше изпълнено с напрежение очакващо реакцията му, но когато сплете пръсти с моите леко се отпуснах. Той не бягаше, което трябваше да е добре... или поне така си мисля. След още един дълъг миг на мълчание се върнахме в апартамента, свалих якето му и се настаних на дивана, свила крака под себе си и захапах нокътя на палецът си, лош навик който правех когато бях нервна. Зандър се върна и седна до мен, имах нужда да ме разбере, не мога да го обясня точно защо, но наистина имах нужда от това. когато ме целуна сложих ръка леко на лицето му и слаба усмивка се плъзна по устните ми. Проследих го с поглед докато се придвижи до прозорецът и обратно до диванът. Размърдах се леко и сложих краката си върху неговите, сгушвайки се по - близо към него и отпуснах глава на рамото му
- Благодаря ти, че не ме съдиш - промърморих тихо затваряйки за момент очи поемайки ароматът му, което ми подейства успокояващо

Не можех да не се засмея когато започна да ме гъделичка, а усмивката ми остана на мястото си и след това. Повдигнах глава и го погледнах изучаващо
- Хей, трябва да те е страх, аз съм тренирана машина за убиване трето поколение - казах опитвайки се да звуча сериозно и заплашително, но мекият поглед на зелените му очи не ми позволиха. Поклатих глава предавайки се и отново се отпуснах в прегръдките му
- Нем, не мисля, че скоро ще заспя - казах прехапвайки за пореден път леко устната си
- Какво имаш на ум? - попитах любопитно, четейки между редовете

Не ми отне много време за мислене, просто се изправих и се запътих към спалнята си, а той вървеше плътно зад мен, ръцете ни все още свързани, а пръстите преплетени. Погледнах го за миг преди да отворя вратата, а когато го направих очите ми се разшириха леко, изненадана от това което виждах. Беше красиво, това бе първото което ми дойде на ум, наистина беше красиво.
- Тоест ако си пожелая, да кажем .... водопад от шоколад ще го получа? - попитах повдигайки вежда с широка усмивка играеща върху устните ми. Думите му малко ме изненадаха и ето че отново се намирах с лице към него само на сантиметри един от друг
- Така ли? Значи си мечтал за мен? - попитах повдигайки вежда. Знаех перфектно че това е невъзможно и че дори звучи глупаво, но не можах да се сдържа

Усмивката ми малко помръкна при думите му и поклатих глава отмествайки поглед в страни
- Аз не съм перфектна Зандър .... - промърморих, но той ме прекъсна с нежна целувка. Когато водопадът се появи, не можех да сдържа усмивката си, а на представлението му избухнах в смях, поклащайки накрая глава.
- Ако трябва да съм напълно откровена нямам си и на идея. Зная че искам да помагам и да пазя онези които не могат да се пазят сами... но това не е мечта то е просто това което съм. - казах свивайки рамене леко поглеждайки в красивите му очи
- Но в момента... в момента искам да забравя за абсолютно всички - казах с усмивка и потопих пръстът си в шоколада, а след това го облизах леко
- Ще споделиш ли моментът с мен? Ще забравиш ли за всичко друго? - попитах с лека усмивка, макар едно гласче в съзнанието ми да ми подсказваше, че нямах правото да го моля за подобно нещо

- Ти си луд - казах засмивайки се и поклатих глава само преди пет минути му бях признала, че едно човешко същество е мъртво заради мен и некомпетентността ми, а той се държи сякаш съм светица, определено не беше с всичкият си.
- Шокиращо .. - отвърнах на коментара му, че около мен е по - разумен.
- Не знаеш в какво се забъркваш - бяха последните ми думи, но преди да каже каквото и да е устните ми намериха неговите плътни устни. Прокарах леко върхът на езикът си по контура на долната му устна, а след това го плъзнах между вече разтворените му устни и този път се откъснахме, една когато се нуждаехме от кислород, а ръцете ми се плъзнаха около вратът му, пръстите ми се заплетоха в косата му придърпвайки го леко към мен

Постепенно целувката се задълбочи и усещах как тялото ми започва да потрепва от емоциите които Зандър предизвикваше в мен. Когато си свали тениската прехапах устна, а погледът ми се плъзна по тялото му, трябва да призная, че наистина изглеждаше добре.. глупости беше перфектен. Надигнах се леко и със следващото се намирах върху него, с крака от двете страни на тялото му, едната ми ръка се оплете около вратът му, а другата се разхождаше по гърдите му
- Стига да не забравиш мен, нямам абсолютно нищо напротив - казах закачливо и лека усмивка заигра по устните ми

Нежен кикот се изплъзна от устните ми когато той ни превъртя и махнах един кичур от очите си, гледайки директно в неговите.
- Не е нужно да ме убеждаваш повече, вече съм прекалено навътре дори да си помисля да спирам - казах усмихвайки се срамежливо и прокарах леко пръсти през косата му, без да откъсвам очи от неговите. Притворих леко очи при докосването на пръстите му към лицето ми и инстинктивно наклоних глава към ръката му. Отворих очи и се надигнах съвсем леко, достигнах до устните му и го дарих с една доста страстна целувка. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите му и след това по гърба му, като леко забивах пръстите си в кожата му и го придърпвах към себе си отдавайки се на целувката

Обстановката се промени и Зандър ме поведе по някаква пътека, но ако трябва да съм честна мислите ми изобщо не бяха там. Той беше прекалено разсейващ, особено като се има предвид, че е полугол, наистина ми беше трудно да се концентрирам и да огледам обстановката около нас. Когато се събудих тази сутрин денят изглеждаше съвсем обикновен, като всеки друг в последните години. Пред нас отново се намираше леглото и аз се намърдах в средата му, а Зандър се настани до мен или по - скоро върху мен. Усещах мускулестото му тяло притиснато в моето и топлината му пренасяща се върху мен и не можех да се сдържа и да не го целуна. Този път плъзнах устните си по челюстта и вратът му.
- Това е защото не ме познаваш... сигурна съм че когато ме опознаеш ще избягаш с писъци от мен - казах шеговито и се засмях леко и стиснах малко по - силно сплетените ни пръсти, защо не бях напълно сигурна, но това не беше от значение

Обстановката се промени за пореден път и този път се сдобих с шампанско, отпих глътка, а след това поклатих леко глава. Оставих чашата в страни и се наместих върху него, заставайки на колене, така че сега бях малко по - висока от него, погледнах надолу към лицето му, а косата ми падна около нас като водопад.
- Би ли спрял да се разсейваш и говориш и би ли бил така добър да съсредоточих вниманието си върху мен? - попитах с игрива усмивка и този път аз бях тази която смени обстановката. Леглото под нас изчезна и ние се намирахме на одеяло постлано директно върху фина зелена трева, намирахме се на една малка поляна обградена от дървета, имаше малко езеро не много далеч от нас, а луната беше пълна и сребърна и се отразяваше красиво във водната повърхност. Наведох се бавно и отново слях устните ни, но този път за много по - бавна и нежда целувка

Целувките но отново станаха страстни и разгорещени и спиращи дъхът и не се оплаквах ни най - малко. Устните му се разхождаха по шията ми, прехапах своята долна устна, затваряйки очи и отпускайки глава назад, а ръцете ми обикаляха тялото му и забивах леко нокти в гърбът му унесена от невероятното усещане от близостта и допирът му. Когато ни преобърна се засмях леко, но обвих крака около кръста му и пръсти в косата му
- Защо искаш да избягаш? - попитах любопитна, а гласът ми не бе по - силен от шепот, просто не бях сигурна, че ще бъде стабилен

Замислих се за момент над думите му, почивка звучеше доста добре. Макар, че тъкмо се бях нанесла в малкото градче. Не се нуждаех от кой знае колко много убеждаване. Не можех да повярвам само колко бързо свикнах с присъствието му и мисълта да се разделим ми се струваше нелепа и ужасна. Беше сякаш се познавахме от векове, не от няколко часа, но имаше ли значение от колко време се познаваме, когато и двамата бяхме наясно с това което изпитвахме. Простенах тихо, когато отново усетих нежните му целувки по кожата си, сякаш решили да ми покажат, че нищо друго няма значение. Желанието ми да бъда негова напираше все повече и повече в мен и това си беше нечестно разиграване. Как можех да кажа не при толкова убедителен въпрос? А, дали изобщо исках да кажа не? Дори не се замислих когато думите се изплъзнаха от устните ми
- Можем да останем тук ... - промърморих срещайки погледът му
- Имам предвид в моят апартамент - поясних усмихвайки се леко, колкото и да ми харесваше това измерение, Лондон си беше Лондон и не можех да стоя далеч от него

Прехапах устна леко, оставаме в Лондон, това звучеше перфектно за мен, кой да предположи, че този град ще ми даде толкова много неща. Но в момента не можех да мисля за Лондон, просто съзнанието ми беше окупирано с други много по - приятни мисли. Стонът на Зандър изпрати електричество по цялото ми тяло, а целувките му започнаха да ме изгарят отново и отново, боже това беше невероятно. Не издържах много дълго и се завъртях отново настанявайки се върху него и отпуснах глава на ръката му
- Само очите ми ли ти харесват? - попитах повдигайки вежда и се наведох по- близо към него
- И за протокола и твоите си ги бива - допълних закачливо и докоснах леко устните му със своите. Но желанието му да усещам допирът му беше по - голямо от това да го дразня затова, просто се плъзнах по тялото му и започнах да оставям целувки по шията и гърдите му, а пръстите ми се разхождаха по релефният му корем и около ръбът на панталоните му