Името ми е Мелинда... Мелинда Гордън и съм човек, но не просто човек, а такъв, който може да вижда духове... Да, точно така... Когато бях на 6 години и баща ми почина, аз самата преминах през невероятен шок и започнах да виждам бродещи духове или както баба обичаше да ги нарича "приковани духове". След като разбрах какво умея не бях във възторг, но реших да помагам на загубените души да отидат при Светлината. Историята ми е сложна и заплетена, но за да я разбере някой напълно, трябва да чуе историите на душите, на които помагам потоянно. Не ги търся аз - те ме намират и всеки път ме въвличат в историте от миналото им. Всички "ТЕ" имат недовършени дела, а аз съм връзката със света им. Преместих се наскоро в Миднайт, защото научих за множеството същества, намирайки се на територията на градчето. Сега вече съм на 19 години и се уредих с малък апартамент в центъра на града, където е доста оживено. От няколко години насам съм се отдала да помагам на Духовете да преминат отвъд, но за пръв път ми се наложи да помагам на Дух да се сдобие с тяло. Една безсънна нощ започнах да получавам странни видения и знаци. Имаше оръжие, пръстен, черна маска и момче, лежащо в локва кръв. Опитвах се да му помогна, но той едва си спомняше какво се е случило с него. Отворих си ресторант в града и се радвах на успеха си преди един много, много недоволен призрак да го подпали. След като вече всичко е наред, аз продължавам с невероятните сеанси с Духове, като междувременно се щурам из ресторанта и помагам на "прикованите души". За момента се надявам на чудо и очаквам да мога някога да си дам почивка от всички и всичко, но надали това ще се случи скоро, имайки предвид любовта на съдбата към мен.
Въпреки невероятната си способност аз не съм от най-специалните хора на Земята. Приличам на всеки друг човек - косата ми е тъмна, а очите ми, въпреки умората и нещата, които са видели си остават светли и любопитни, все така любознателни и изразителни. Разбира се, цветът на кожата ми силно контрастира с този на косата и очите и това остава впечатление у повечето, че съм вампир, макар че поведението ми клони повече към "хахото на града". За разлика от поведението ми обаче характерът ми е малко по-сложен от колкото се очаква. На моменти съм тиха и примирена, но омразата към баща ми, който привлича духовете към тъмната страна, на моменти проличава... Особено, когато агресивно се намесвам в отношенията Дух-незавършено дело. Колкото и объркващо да се държа понякога, аз си оставам благото и влюбчиво момиче, което търси МОМЧЕТО на мечтите си.

Лик: Jennifer L. Hewit