Как би могло да му се съкрати името ?! .. Хм , до сега не се бе замислял над това ,може би защото нямаше нищо против името си и му харесваше как звучи по целия си начин.
-Не съм се замислял , но така цяло си ми харесва - отвърна той съвсем искрено и се обърна към момичето , което явно се бе престрашило да влезе във водата.
Тя си мислеше ,че наш Дерек е надут и най-вероятно егоцентричен ., не че той не беше , но все още нищо не бе видяла.
-Значи ще се къпем заедно , а ?! - закачи е Дерек и заплува напред , като забрави ,че най-вероятно трябва да чуе какво трябва да му каже тя.
Ах,тази жега едва ли не го превръщаше в съвсем различен човек.Мито се надуваше както обикновено , нито се заяждаше както обикновено , защото принципно наш Дерек мразеше без причина всичко , което дишаше на този свят. Рядко се срещаха хора ,които можеха да си спечелят някакви минимални симпатии от него .. като се има предвид ,че дори спрямо момичетата Дерек бе по-перверзен и от гей ,който си купува дрехи.

-Съвсем да - отговори Дерек на последните и думи и се раздразни на това ,колко близо тя се бе присламчила към него .... и то отново.
-Като гледам май ти действа , без да се старая , защото си се прилепила към мен сякаш съм магнит ,за отчаяни женици като теб - сопна се нашото момче и отново се извъртя с гръб към нея.
Не му харесваше да му се навират в лицето или като цяло някой да се вре в него без да е необходимо...Беше подтискащо за него.
Явно настроението на Дерек се завръщаше и започваше да развива сила , защото крайно кретенското му отношение започваше да надига глава и бодро заядливите думи да се изсипват през устата му.
-А ти какво ,сега ще размахаш пръчица и ще ме проучиш що за същество съм ли ?! - попита той ,като си знаеше ,че това тя да се вре в неговите работи не бе никак добра идея ... Кирливите му ризи бяха много , но и по природа си беше нещо прекалено гадно .
Все пак , той си играеше с умовете на хората кога то му бе скучно , винаги получаваше всичко, което иска , правеше каквото си иска , манипулираше , убиваше или караше хората да се самоунищожават ..
О , да , той , душата му , самата му същност или по-точно самото му съществуване беше истинска идилия.


П.П сори чче се забавих и че писах такива глупости ама бал - мал работи и нямам батерии вече ;д

Първото нещо, което направи щом чу думите му, бе да завърти очи и остро да се засмее. Той наистина ли си мислеше, че тя, Моргана, може да бъде привлечена от него, да бъде отчаяна?! И какво, по дяволите, значение имаше това, че се бе приближила до него? Опасно близо, но какво пък - тя си мислеше, че би трябвало да е свикнал с женското внимание.
- Ти сериозно ли го мислиш това? Аз и отчаяна... мога да имам всеки мъж, който поискам... А и като си бог на изкушението, значи
всички мацки трябва да са привлечени от неустоимия ти чар!?! Смешно е, а
и глупаво.
Този път направи опит да не се засмее и като че ли май и' се получи. Видя, че не му е особено приятно да бъде наблизо - а и на нея не и' бе. В смисъл такъв, за какво и' бе да е около него, да е прилепена за него. Може би единствено, защото и' бе угодно да го дразни.
- Не. За какво ми е да разчитам аурата ти? И изобщо не ми трябва пръчка, драги ми Дерек. - отдалечи се от него и продължи да се рее необезпокоявано във водата, като внезапно реши да му покаже що за създание е тя.
Потопи се изцяло във водата и остана така няколко секунди. не че и' беше нужно, но пък щеше да е изненадващо. А от всички методи, Моргана най-много обичаше този на изненадата.
И когато се показа на повърхността, срещу Дерек вече не стоеше предишното момиче. Сега тъмнокафявата и' права коса бе заменена от руси къдрици, сиво-зелените и' очи бяха вече черни, а гърдите и' се бяха смалили учудващо много, а и бързо.
С доволна усмивка се приближи с няколко сантиметра по-близо до него. И докато плуваше, сиви и натежали облаци бавно изместиха кокетните перести, закриха слънцето. Захладня, въпреки че зловонно тежкия въздух все още се усещаше.
- Ето, видя ли, не ми е нужна пръчица!
Отново заплува, този път далеч от момчето. За пореден път се зарея свободно във водата, като се наслаждаваше на сянката. И отново не му обръщаше внимание.
- Кажи, ако искаш да върна жаркото слънце - почти чуто каза тя и се потопи, като този път заплува под водата за доста дълго време. А когато изплува, пак си бе руса. Доста често бе такава, ако трябва да призная. Обичаше тази външност - правеше я някак по-млада, по... и тя не знаеше каква точно. Просто никой не можеше да я познае, и това и' харесваше.

П.П. Аа, няма проблем. ;]

Защо всички вещици , а и не само , трябваше да се доказват.Нима не знаеха ,че каквото и да направеха , едва ли щяха да впечатлят нашето момче , а най- малко да го изненадат. Все пак той съществуваше то ... е , това време не можеше да се определи дори от думите ''цяла вечност'' , защото никой не знаеше кога е започнал живота на Дерек , дори самият той , но поне бе страшно сигурно ,че бе прекалено много време , бе по-стар и от самата вечност. Уви , това му бе дало възможността до сега да види и научи много неща , но и също така това бе една от малкото причини , които му даваха неоправданата възможност да се надува постоянно.
-Не си падам по блондинки. - изръси той като и хвърли един бърз поглед и избърза да се обърне сякаш бе отвратен от вида и.
Е , поне току що Дерек осъзна , че колкото и да го дразнеше ,преди няколко секунди бе доста по-симпатична.
-Не си падам по блондинки. - поде повторно нашето момче и тръгна към брега , като се замисли в едни предишни нейни думи. Замисли се дали да ѝ отговори или да си замълчи , но второто бе прекалено трудно и Дерек отново проговори :
-Слънцето мога и сам да си го върна , ако искаш и предишният ти вид ще възвърна в случай ,че си забравила как става.
Е ,за разлика от нея Дерек не обичаше да се перчи със силите си и просто говореше..

Интересно , бе ѝ неудобно , въртеше се като муха около кубче захар заради мокрите си дрехи , защо просто не ги изсуши , нали бе вещица и си фукаше със способностите си ?!
''Жени , мрънкат дори и при липса на причина'' каза си Дерек и огледа тялото ѝ , както винаги така задълбочени сякаш щеше да купува нова кола.Все пак , колите бяха другото нещо , на което Дерек би могъл да отдели малко повече внимание от колкото на себе си.
И въпреки ,че усети как е дразни дори с това ,че само е гледа, той реши че упорито ще продължи да следи чертите и извивките на тялото ѝ докато не ги запомнеше , и му омръзнеше да я гледа.
-В природата ми е. - отвърна кратко Дерек на последния ѝ въпрос и се извъртя най-накрая към другата страна.
Вярно , наистина лицето на доминантен , самовлюбен гадняр си му бе запазената марка , но това не бе само защото една от стихиите му бе умело да си играе с умовете на хората , а защото от една страна го беше страх да покаже що за същество можеше да бъде.
О , той можеше да е всеотдаен , да изслушва , да разбива ,да се интересува , да му пука и най-вече да изпитва чувства. Но уви това се бе случило само веднъж през цялото му съществуване и повече нямаше намерение , нямаше шанс да покаже тази си страна.
Тази безчувствена страна го бе обзела напълно , бе вкаменила сърцето му и той силно се заблуждаваше ,че така му е много по-добре..

-Напротив , бих ти надул главата със златните думи ,които биха могли да се отронят от мен , но ме мързи прекалено много - отговори Дерек, като малко късно се усети ,че започна да се вкарва в обяснения , сякаш и бе длъжен.. Или по-точно чисто си противоречеше в момента .Каза,че го мързи , а всъщност изрече най-дългото си изречение до сега.
-Какво искаш толкова да ти говоря ? Приказки ли да ти разказвам. - продължи да говори Дерек. Но по-точно да се оправдава , ако трябва да сме искрени , а това никак не му бе в природата . Явно твърде много бе мълчал и сега думите му се връщаха. Музата за ръсене на глупости най-сетне потропа по празната му глава. Алелуя !
-Даваш въпроси ,които заслужават прости и кратки отговори - отново допълни той след кратка пауза , защото също като нея тишината започваше да го дразни или по-точно това той да мълчи , а тя да го обсипва с въпроси сякаш бе на интервю за работа.
Лошото беше ,че като почнеше да говори повече силата му да бъде кретен леко отслабваше и ставаше по-поносим.

Да не би тя да проявяваше интерес ? Щом чу последните и думи нашият Дерек заинтересовано вдигна вежди и се обърна към нея.
-Добре , кажи за какво ти се говори тогава . Ще е леко конфузно ако започна просто ей така да говоря за разни глупости , които едва ли биха те интересували. - рече той , след това отклони погледа си от нея , насочи го в другата посока към водопада и допълни :
-За това нека говорим нещо , което би се харесало и на двама ни и би ми дало малко по-малка възможност да се заям - в тези негови думи се усети едно признание , което дори той самия се зачуди как се изниза от грубата му уста.
Вулгарното държание и думи да не би да се бяха изпарили ? Къде изчезнаха , загубих пътя си към речта му ли ?! Странно , много странно ... Или пък не чак толкова , може би наш Дерек се бе усетил ,че наистина започна да натежава с ''приятното'' си поведение и реши да си сложи някакви граници , макар и да бяха минимални и лесни да се прескочат ...

Доволна усмивка заигра по лицето на Фей. Колко само се гордееше с действията си - може и да не го бе накарала да говори много, но поне бяха на път да завържат разговор. Смислен или не - ооо Боже, на кой му пукаше?! Нали щеше да говорят, а не да мълчат.
Фей разтърси леко глава, за да успее да го погледне. Издиша тежко и се замисли. Но каквото и да правеше, както и да го умуваше, не можа да измисли някаква обща тема за разговор.
- Не ми дреме - спокойно и почти чуто каза тя. Но както винаги не уточни и бе много вероятно Дерек да не бе разбрал за какво говореше Моргана. Възмути се от себе си и отново го погледна.
- Не ми дреме дали ще се заяждаш с мен, или не. А и също така - не ми пука за какво точно ще говорим. Все пак това, което аз харесвам, едва ли и ти ще го харесваш. Няма как да зная какво харесваш, нали така?
Вдигна вежди и се усмихна половинчато. Колкото повече общуваше с него, толкова повече и' харесваше.
Надигна се на лакти и се обърна към Дерек. Отново се усмихна, този път малко по-широко, без да показва зъбите си. Погледът и' беше вперен в него и това, че не отговаряше бързо, я дразнеше безумно много. Беше и' скучно, много скучно! И за да не полудее от скука, просто започна да си играе с косата си, като се надяваше да получи отговор възможно най-бързо.

П.П. Извинявай за забавянето, ама чак сега успях да се добера до постоянна нет-връзка