Ресторант "Sunshine lover"

Nephilim Брой мнения : 43

Колин караше неспокойно. Дланите му се изпотяваха. В колата бе настъпило неловко мълчание, от както Ванеса се беше качила. Тъмните очи на Блекбърн я загледаха притеснително. Вмомента тя гледаше през прозореца, но когато обърна глава шофьорът вече гледаше пътя. И двамата се отпуснаха, когато най- сетне стигнаха ресторанта и можеха да излязат от неудобната обстановка. Колин изскочи от колата първи и отвори вратата на Грийн, преди тя да помръдне.
- Заповядай.- каза Блекбърн и й подаде ръка. Все още не беше осъзнал факта, че това е първото нещо, което й казва след обичайното "добър вечер" и "ще тръгваме ли" пред нейната къща. Ванеса му кимна с глава и усмивка се появи на лицето й, която Колин прие като добър знак. Поведе я за ръка към заведението, където вече ги очакваше сервитьор.
- Добър вечер, резерзвация за двама на името на господин Блекбърн?
- Точно така.- отвърна момчето и тръгна заедно с Грийн след момчето, което работеше тук. Блекбърн отново огледа мястото. Беше шикозно, но не натруфено и му харесваше тук.. силно се надяваше и на Ванеса.
- Харесва ли ти мястото?- надеждата в гласа му си личеше доста, въпреки безуспешния опит да я прикрие.
- Прекрасно е.- Колин се почувства обнадежден от поредната усмивка, която получаваше тази вечер от нея. Масата им беше красиво подредена и двамата подадоха връхните си дрехи на сервитьора, който бе така добър да ги остави сами. Блекбърн се изявяваше като кавалер тази вечер и реши да продължи изпълнението си.. е всъщност беше част от възпитанието му, но няма значение. Той дръпна стола на Ванеса, за да може тя да седне спокойно. Вечерта очевидно бе слаба- нямаше много хора и на Колин му беше по- спокойно- така можеха да си изядат вечерята на спокойствие и да си говорят. Сервитьорът им отново дойде този път с писалка и тефтерче.
- Какво ще желаете?- попита той и изгледа и двамата въпросително.
- Като за начало бутилка шампанско?- Колин го каза несигурно, гледайки към Ванеса.
- Идеално.- отвърна тя и кимна на сервитьора, който си записа и отиде да донесе поръчката им. Блекбърн закача тя да започне някакъв разговор, защото неговите теми обикновено умираха бързо.

Ааа полудявам.Бях нервна супе невна не можех да спра да се разхождам из нас ... мислех си аз съм спайдър мен или по-добре батман те поне носеха маски и не показеаха емоции.И ето че Колин звънна на звънеца ми и аз отворих та аз почти не бях готова наложи се да ме поизчка малко но аз бях момиче наложително е .Беше уникално красив .Слязох в коридора надявайки се мама и татком да не ме видят и се усмихнах натаз вечерния ми кавалер.''И ето че е Време за Батман.'' не ме предавай моля те вярвам в теб.Казах и се опитах да изглеждам безизразно но май не се получи.Той ми отвори вратата на колата му и му казах ''благодаря'' и се шмугнах вътре като затвори врата след мен и после се качи от другата страна къде бе шофьорското място.Усещах погледа му върху мен докатокараше но когато аз се обърнех той гледаше пътя.Спряхме пред някакъв шикозен ресторант и първото което каза бе ''уау''.Влязохме вътре и Колин бе учтив със рецептиониста а след това и със сервитьора който ни поведе към масата ни.Блекбърн поръча шапанско .Като преди това ми помогна да седна като дръпна стола ми .Усмихнах се беше много мило от негоа страна .
-Много е красиво.-Усмихнах се .

- Добра идея - казах с вирока усмивка и след като платихме и излязохме от магазина се отпражихме към изхода на мола
- Малко по - надолу има едно страхотно ресторанче, където може да седнем - казах с усмивка и поведох Габриел натам. Бях идвала няколко пъти и ми беше харесало затова реших да го покажа на новата си приятелка. Влязохме и се настанихме на една маса, оставяйки покупките на съседният до нас стол

Зарадвах се, когато чух, че идеята ми и' допада. Поех всички чанти в едната си ръка и с широка и мила усмивка тръгнах след момичето, като набързо наваксах леко изгубеното разстояние и вече вървях до Габриела. Точно като най-добри приятелки, връщаши се от шопинг терапия. Ее, ние не бяхме най-добри приятелки, но от двата часа (а може би и повече, изгубих представа за времето из всички тези магазини), я бях сметнала за приятелка, за момиче, на което можеш да се довериш и което ще ти каже безпогрешно какво ти отива и какво не.
Бързо стигнахме до ресторантчето и щом се настанихме удобно (имайки под впредвид, че чантите заеха по-голямо място отколкото ние двете), симпатично моомче дойде при нас, питайки ни какво ще си поръчаме.
- Ами за мен.... едно дълго кафе със сметана - усмихнах се аз, след като се облегнах и погледнах към момичето мило.

Почти веднага след като се настанихме към нас се приближи момче облечено с черен панталон и бяла риза и се усмихна мило питайки ни за поръчката
- Ммм, имате ли от онова страхотно капучино с аромат на карамел и печени ядки? - попитах с влюбено изражение, просто обожавах тази напитка, а тук я правеха божествена
- Разбира се, нещо друго? - попита момчето, но поклатих глава, той се извини и се оттегли
- Радвам се, че се запознахме Габриел - казах с усмивка обръщайки се към събеседничката си
- Трябва да призная, че от скоро съм в града и нямам много познати - допълних с мила усмивка

- Аз също се радвам.... - казах тихо и се усмихнах, като вперих поглед в момичето пред себе си. Наистина се радвах, че се заопознах с момиче, с което си приличаме по толкова много неща. Не знаех дали е някакво свръхестествено същество, но честно - надявах се да не е, за да не би някой ден да се окаже такам, че трябва да я убия. А това изобщо нямаше да ми се понрави - Клара беше толкова мила и усмихната, дружелюбна, приличахме си по някакъв начин - но в никакъв случай не и по всичко - дорио и дас исках, нямаше как напълно да и' се доверя - та как щях ад и' кажа, че преследвам вампири, върколаци и тем подобни изроди?! Ако тя не знаеше за тяхното съществуване? Какво щях да направя след това?
Разклатих леко глава, за да прогоня тези мисли от главата си и се усмихнах мило на брюнетката.
- Не мога да кажа, че съм бнова, защото съм от приблизително две години в градчетом, но за жалост нямам много приятели. Враговете са повече - засмях се аз и в същия момент сервитьора се приближи и ни остави поръчката. Усмихнах се мило и благодарих, а след като момчето се обърна с гръб, отново се обърнах към Клара с усмивка.
- Това капучино вкусно ли е?

Усмихвах се мило наблюдавайки я любопитно, когато тя отново се беше отнесла някъде, което ми напомняше на мен самата.
- Не може всички да ни обичат - казах кимвайки леко и поклатих глава
- О, да невероятно е - казах с широка усмивка и побутнах чашата към нея
- Опитай, ще ти хареса - казах кимвайки леко и се облегнах удобно на столът си

Усмихнах се и преди да продължа да говоря, може би малко песимистичмно настроено, придърпах чашата и' към себе си и отпих малка глътка от капучибното. Сякаш течноста попи веднагически в езика и устата ми, наистина беше много, ама много вкусно.
- Права си... невероятно е - казах с усмивка и върнах чашата на брюнетката, като усмивката не слизаше от лицето ми.
- Права си и за това, че не можеш да бъдеш обичан от всички. Но можеш да бъдеш мразен от всички - засмях се аз и отпих малкат глътка от своето кафе, облягайки се назад.
- Но да не мислим сега за любов и омраза, аккво ще кажеш? След снощната вечер не искамн да мисля за подобни неща.. - предложих след няколко минути мълчание и спомняйки си за вечерта в бара, а след това и в хотела, сутринта и всичко разиграло се, потреперих за секунди.