First topic message reminder :

Беше късно и не ми се седеше в апартамента. Излязох и реших да се разходя малко, като отидох на плажа. Свалих обувките си и започнах бавно да престъпвам по вече студения пясък, като се наслаждавах на песачинките, които минаваха между пръстчетата на крачетата ми. Дълго време просто гледах морето и се чудех какво да направя … не исках някой да ме види, но просто не можех да му устоя. Пуснах обувките си и те паднаха на пясъка, а после се съблякох бързо. Бях останала само по бикини, огледах се нервно, за да се уверя, че няма хора наоколо и свалих и тях. Затичах се към водата и когато тя стигна до кръста ми, просто усетих как се трансформирам и се потопих. Водата беше доста студена, но тялото ми й се наслаждаваше, така че аз не обръщах внимание на температурата. Плувах повече от час, а най-накрая излязох с широка изморена усмивка. Само секса можеше да ме накара да се почувствам по-добре. Излязох все така гола и дори не се огледах, за да се уверя, че съм сама. Намерих дрехите си, но реших малко да полежа така, преди да се облека. Просто легнах по гръб и се вгледах в звездите.

Аз обаче бях толкова изморена, че не отговорих на нито една от думите му, а просто го гледах втренчено. Дори ме домързя да си взема чипс, но и не бях много гладна вече. Усещах как нежни звук от капещата вода ме успива и накрая се предадох, като затворих очите си, защото вече ме наболяваха, но се опитах да се задържа будна.
Дълго време чувах как Джош се мести нервно около мен, а това ме караше да се усмихвам, като не можех да го потисна, но накрая усмивката ми изчезна, защото просто заспах.
Сънувах огромното море и как плувам в него, като накрая дори легнах на дъното му и от там гледах луната, която беше толкова далеч, но водата беше като лупа и като изключим, че я размазваше леко, я правеше да изглежда така реално близо.
Вече се бях отпуснала толкова много, че може би щеше да спре да вали, но аз силно се надявах да не стане така. Единственото, което създаваше дискомфорт на тялото ми беше спалния чувал, върху който бях заспала, вместо да се мушна в него на топло. Е ... не беше и ледено студено, но просто обичах винаги да ми е много топличко и да се въргалям в меки завивки.

Потърках сънено очи и започнах да се протягам като котенце, а тялото ми да пука леко. Беше ми малко рано за ставане, но нима можех да му откажа нещо … а и определено тук се наспивах много по-добре, отколкото в ужасно шумния си апартамент, който беше до една от най-натоварените улици на града и просто ме побъркваше.
- Добро утро – казах с доста голямо закъснение и премлясках сухо – имам чувството, че съм спала два дена – казах накрая с усмивка и отново се протегнах, но тогава се стреснах и го погледнах притеснено – не съм … нали?
Щеше да е ужасно, ако бях проспала два дена, но наистина се чувствах прекалено жизнена и ми беше ужасно странно. Тялото ми беше така добре отпочинало, че сякаш бях бутилчица, заредена с енергия до горе, че чак тапата щеше да изхвърчи, като тапа на шампанско.

Точно щях да кажа да, когато осъзнах, че ми писна да се опитвам да чета между редовете. Какво, ако ме отреже? Нямаше да свърши света.
Той усети как се приближих към него, като хванах бицепса на свободната му ръка, но тогава моята се спусна бавно надолу, като пръстите ми погалиха много нежно дланта му и преди да се усети, вече ги бях преплела с неговите. Усетих как дланта ми се навлажни леко от притеснение, но се опитах да бъда максимално спокойна. Усмихнах му се, като се надявах да не мълчим повече, но явно трябваше да направя нещо по въпроса, затова надигнах вежди и попитах:
- Къде ще се настаним?
Чак тогава усетих как цялата ми кожа настръхна и вече се притесних малко повече, а когато усетих как лицето ми поруменя, извъртях леко поглед, но не пуснах ръката му.

Останах с леко отворена уста и се чудех какво става? На мен ли нещо ми имаше или той не отрази абсолютно нито едно от действията ми. Вярно, че си бях момиче и вечно ме гонеше параноята, но той май не забеляза какво бях направила току що или просто не искаше да обърне внимание на случващото се. Бях очаквала нещо, което няма да ми хареса, но не пък и нищо. Е … може би беше гей … не, беше прекалено … не знам, просто не ми изглеждаше на обратен. Сигурно просто не ме харесваше и това е.
- Добре – казах само накрая и започнах да му помагам с нещата.
Събрахме всичко и отново тръгнахме, а аз сложих ръцете си в джобовете и реших да се насладя на природата, докато сме още сред нея, тъй като очевидно щях да имам възможността да се насладя на него и по-късно днес.
Започнах да се чудя, дали се тъпче само с чипс и най-различни неща и защо, за Бога, аз все още се опитвах да ям здравословно, когато очевидно това нямаше да навреди нито на здравето ми, нито на фигурата ми.

Аз все още се смеех на това, че се беше обадил в полицията и се лигавеше. Определено не беше сред нещата, които правех аз, но от страни си беше много забавно.
Мина малко време, преди да асимилирам какво ми казва и да се замисля над въпроса му. Истината беше, че нямах абсолютно никакви идеи какво ми се прави, най-вече, когато ставаше въпрос за половин час. Така де … с него можехме да отидем на доста места за толкова време, защото ми беше станало ясно, че се движи по-бързо, отколкото мисля, но това беше отделен въпрос.
- Ами … не знам. Можем да се излегнем на някоя поляна.
Е, идеята ми не беше уникална, но пък все беше нещо. Започвах да се чувствам ужасно глупава, защото само се мъкнех след него и никога не изразявах мнение, а в опита си да се включа, не успях да впечатля никой.

Отново не можах да осъзная какво се случва и се усетих чак, когато всичко беше приключило. Дълго време седях прави и просто го гледах, като му се чудих, но накрая осъзнах, че няма смисъл да се напрягам толкова, за да мисля над нещо, чийто отговор едва ли ще намеря. Просто седнах на земята, а след това се излегнах до него, като усетих как раменете ни се докосваха. Извъртях леко главата си и му се усмихнах едва доловимо.
- Малко е трудно да се свикне с това – казах шепнейки и се чудех защо съм толкова тиха, но продължих все така – трябва да ме предупреждаваш.
И въпреки, че той не гледаше мен, а беше запленен от нещо в небето, аз останах така и продължих да го гледам, като проучвах всяка черта от лицето му, но погледа ми най-често се спираше на очите му. Дано не му пречеше, че го зяпах така, но просто ми харесваше да го гледам повече, отколкото да гледам небето.

Усмихнах се и махнах пренебрежително с ръка, като му казах, че той не ме притесни ни най-малко. Замислих се какво ми се прави, но едно от всички неща, които минаха през главата ми, беше повече нужда, отколкото желание.
- Трябва да се преоблека – казах сериозно и се намръщих, защото все още усещах пясъка по тялото си, а това ме дразнеше ужасно много – какво ще кажеш да отидем до апартамента ми, да се изкъпя и да се възползвам от поканата ти да закуска-обяд, а може дори да хапнем в апартамента ми.
Е … надявах се да не го притесни това, че го каня, защото все пак снощи бяхме в неговия, но пък и аз си бях момиче … дори когато аз казвах нещата и знаех, че имат само един смисъл, продължавах да се чудя дали той няма да си помисли нещо друго.

Планове … ами май не бях направила никакви, но имаше едно място, където ми се искаше да отида. Беше претъпкано с хора, но пък беше доста тъмно и тихо и човек можеше да се отпусне, сякаш си е вкъщи. Предположих, че идеята ще му хареса, затова преглътнах и се усмихнах широко.
- Какво ще кажеш, да отидем на кино? – попитах ентусиазирано и надигнах бързо веждите си, като се надявах да се съгласи.
Можехме да си гледаме филмче и тук, но когато бяхме така усамотени, започваха да ме обливат горещи вълни и да минават какви ли не мисли през главата ми, но очевидно Джош не поделяше мислите и чувствата ми, които все още не бях разбрала какви са, затова реших, че ще е по-добре, ако сме навън. Може би ме привличаше, защото виждах, че той не е привлечен от мен. Всеки искаше това, което не може да има … беше норма, най-вече за жена.

Усмихнах се притеснено, но думите ми бяха ужасно ентусиазирани:
- Нещо страшно – казах бързо и той видя как прехапах долната си устна, докато му се усмихвах.
Избягвах да гледам страшни филми, защото често ме хващаше страх и много подскачах, но пък ги харесвах ужасно много. Реших да се възползвам от компанията му, като знаех, че не се плаша толкова лесно, когато има някой с мен. Всъщност, принципно не се плашех лесно, но за сметка на това се стрясках ужасно много, а ако някой ме докосне, с цел да ме стресне, започвах да пищя, все едно ме убиват.
Спомних си времето, когато се правех на колежанка и бях в приятеля си, с който гледахме някакъв страшен филм. Така ме беше стреснал, като беше минал зад мен и ме беше хванал за кръста, че в опита си да се измъкна, го бях ударила с нечовешка сила … беше посинен цяла седмица.
От спомена ме изби на смях, но се опитах да спра, защото не беше особено чаровно, да си се смея сама, като лудите.

Аз обаче, въобще не бях като него. Той можеше да усети как забивах ноктите си в ръката му. Всъщност го бях хванала, още на първата страшна сцена и отначало само подскачах, но накрая започнах така да се стряскам, че от устните ми се отделяше някое друго изплашено стенание, докато ноктите ми се забиваха в китката му. Бях свикнала да го правя, но винаги бях държала стола или ръката на Питър, който с времето свикна, а сега дори не осъзнавах, че го правя на Джош. Е … беше си доста коравичък, така че най-вероятно не го беше заболяло, но аз щях да се притесня, когато видя какво точно правех, но сега не можех да отделя поглед от екрана.
Когато чух, че ми говореше, се наклоних леко към него, за да ме чува и без да отделям поглед от екрана, прошепнах:
- Няма проблем … аз май се плаша като за двама – казах усмихнато и се засмях, но точно тогава наръгаха едно момиче в гърба и аз изпищях в ухото на Джош, а после се обърнах с един виновен поглед към него и започнах да му се извинявам тихичко, като не можех да спра да казвам думата „Съжалявам”.

Знаех си, знаех си … не трябваше да гледаме този ужасен филм. Така ме бяха побили тръпки, че се оглеждах параноично и щом чуех някой просто да минава покрай нас, подскачах и започвах да го гледам подозрително. Радвах се, че поне Джош не искаше да се прибира, защото щях да параноясам съвсем без него.
Отново се обърнах и го хванах за ръката, а той видя напрежението в мен.
- Някъде със стени – казах и се усмихнах тъжно, като се надявах да не ме помисли за луда.
Просто имах нужда да седна до някоя стена, за да съм спокойна, че никой няма да мине зад мен и да ме отвлече или нещо подобно. Преглътнах шумно и прехапах долната си устна, като търпеливо зачаках отговора му и очаквах към него и някоя подигравателна реплика … често ми се случваше, така че нямаше да се учудя, а и той самия ми беше казал, че е невъзможно да умра от нещо, от което умират хората, но просто сега се чувствах страхлива като зайче.

- Дам … много по-добре – казах, след което се огледах за пореден път, а после направих една тъжна физиономия – съжалявам … ужасно съм параноична и не трябваше да гледам този филм, наистина съжалявам.
Беше ми толкова неприятно, че провалях по този начин времето, което прекарвахме заедно, че просто ми се искаше да потъна в земята. Знаех си, че ще стане така, но въпреки това пак избрах този филм. Понякога дори не мислех, а сега си беше напълно излишно да се ядосвам на себе си, защото вече нямаше връщане назад. Е … поне ако мое харесаше след това, щях да знам, че ме харесва точно такава, каквато съм, с всичките ми странности.

Усетих как наистина се отпускам в компанията му и притеснението ми изчезва, но реших да видя колко добра актриса съм. Направих една тъжна физиономия и се приближих до него, като тялото ми се притисна в неговото, а аз бавно погледнах нагоре и въздъхнах, щом погледа ми се спря на божествено красивите ми очи, но не трябваше да забравям какво правя, затова пак се направих на тъжна.
- Ами … да ти кажа, мама винаги ме гушкаше, когато сънувах кошмар или просто ме е страх …
Усмихнах се лекичко, като ми се искаше да се усмихна много по-широко, но идеята беше да го накарам да ме гушне, а не да го разсмея. Дори не знаех защо го правех така, но … абе „Целта оправдава средствата!”