-Ъ..Селена-изрекох объркана от внезапно стеклите се обстоятелства. Как от сексапилен, самовлюбен мъж се превърна в някой, доста близък до моя характер? Постепенно учудването ми се замени с някакво чувство на благодарство, че нямаше да се налага да го разкарвам. Вярно, и аз бях попрекалила, затова напълно го оправдавах и лека усмивка озари лицето ми, целяща да го успокои.
Взех подадената салфетка и попих течността от роклята си, която бе придобила отчайващ цвят. Не ми пукаше особено, но чувството не бе от най-приятните.
-Няма защо да се извиняваш. И аз попрекалих, но се радвам, че не оказа някой безмозъчен сваляч-казах през усмивка, засмивайки се над собствената си ирония над себе си.

-Няма да приема никакви пари, отсега да знаеш-прекратих хилядите му опити да поправи стореното с твърд глас. Беше инцидент, а и за бога, бях моден дизайнер, можех да си направя нова. Усмихнах му се предпазливо, стараейки се да разбере, че роклята е най-малката ми грижа и също толкова усмихнато отговорих на въпросът му:
-Не, не е нахално, но нямам представа къде да отидем-казах простодушно истината и се огледах. Някои хора ни зяпаха, което сигурно се дължеше на факта, че все още от роклята ми капеше алкохол. Хвнаха за ръка непознатият и бързо излязохме от бара.
-Сега накъде?

-Да, добра идея..-казах леко неуверено. Главата ми още бе замаяна от алкохола и от бързото стечение на обстоятелствата. Роклята ми бавно изсъхваше, но още се стичаха малки капчици течност и петното определено биеше на очи. Разтърсих леко глава, в опит да подредя мислите си и продължих-можем да се отбием набързо вкъщи и после да изтрезняваме заедно, а?-предложих с полуусмивка.
Докато чаках отговор забелязах, че множество погледи бяха насочени към нас, макар самата аз да не осъзнавах с какво толкова сме ги привлякли. Смръщих се леко и поведох Дилън за ръка покрая масите, докато не излязохме навън, на чист въздух. Потрих ръце в опит да се стопля, защото не бях предвидила, че ще ми бъде студено.

Крачехме бавно, безцелно и острани изглеждахме като двама души, излезли да се разхождат. Бях се наметнала сдебела, вълнена жилетка и студеният вятър вече не караше тялото ми да трепери, а зъбите ми да тракат. бузите ми порозовяха и леко се усмихнах, благодарна, че студът ме бе отрезвил до крайност.
Дилън беше добра компания. Отдавна не бях срещала човек, който няма да тръгне да ме разпитва за минолото, да реши, че съм откачена или да ми се нахвърли. С него имахме съвсем обикновени взаимоотношения, което се дължеше на факта, че се познавахме от часове.
-Не знам-повдигнах рамене-можем да отскочим до плажа. нощем е страшно красиво.
Запътихме се натам и неусетно се окозвахме на пясъка, вече студен, но блестеше някак магично, осветен от луната.

Настаних се до Дилън и вперих поглед в разкриващата се панорама пред нас. Беше наистина красиво, вълните се разбиваха и мириса на море, на сол прогаряше ноздрите ми. Вдишах дълбоко въздуха. Обичах да идвам тук като по-малка, когато нямах задължения, нито работа. Тишината и безлюдността на мястото ме успокояваха и ми даваха някаква утеха.
Върнах се на въпроса на мъжа и започнах бавно да говоря като не го поглеждах:
-Дизайнер съм. На дрехи. Обичам работата си.-продължих с кратките изречения-някой път е наистина досадно, но мисля, че това е моето празвине. Мода.
Нарисувах с пръст думичката върху пясъка и отпуснах леко глава.
-Ами ти?
Виждах, че се чувства виновен за одеве, но истината бе, че не бях по-малко пияна от него.

Гадже? Хъммм..предвид сегашното ми положение с тях, замисляне не биваше да има и бе напълно излишно, но защо се забавих. Защо се забави с отговора Сел? Естествено, искаше ти се да кажеш, че Джошуа ти гадже, нали? Беше вярно и примирено наведох глава като предателска въздишка се изтръгна от устните ми. Участвах в социалния живот, но си бях заблудена романтичка и не жънех особен успех с мъжете. Ако не бях пияна.
Засмях се, за да разсея тишината, настъпила заради краткото ми замисляне.
-Спокойно-махнах с ръка, развеселена-дори и да имах, нямаше да ти се налага да се срещаш с него.
Видях облекчението, което се изписа на лицето му и допълних:
-Обикновено праща наемни убийци.

-Все още не си ми станал толкова антипатичен, че да му казвам-пошегувах се леко, но изпитах познатия страх от това дали е схванал правилно шегата ми. Продължих да поддържам леката игра, или игра поне от моя страна, тъй като нямаше никакво гадже, следователно никакви убийци, следователно-дилън можеше да си живее спокойно.
Станах от пясъка, който бе полепнал по роклята ми и и с досада се опитах да го изтръскам, докато песъчинките не намаляха дотолкова, че да съм доволна. Луната се бе скрила от току-що дошли гъсти облаци, светлината й бе намаляла и всичко, което допреди минути изглеждаше романтично, сега предразполагаше за друга атмосфера.
Потръпнах несъзнателно и се загърнах по-плътно в якето на Дилън.
-Предлагам да вървим. Имам странно предчувствие-изказах мислите си наглас и се заозъртах.

-Нещата са сложни-въздъхнах, леко примирено, че нямах възможност да му разкажа всичко. Щеше да отнеме часове, може би цял ден, а и не исках да товаря непознати с моите си проблеми. Бях затворена още от малка, а след като живеех с Джошуа, не се очакваше да споделям всичко с него, нали? Нямах приятелки, освен Роуз, но рядко се виждахме, а и се забъркваше в нейните си каши. Започнах бавно да опознавам жителите на Миднайт, и все пак продължавах да чувствам частичка самота и сякаш аз съм единствената без достатъчно близък до себе си. Изтупах за пореден път пясъка от роклята си, който досадно бе полепнал, и заговорих, давайки обяснения на Дилън.
-Имам чувството, че някой ни дебне...и че времето скоро ще се развли-в мига, в който казах това, започна да ръми на едри капки. Настръхнах. Това можеше да се окаже голям проблем.
-Трябва да се скрием някъде-заявих очевидното на глас.