Avallon Lloyd Walmsley

Заглавие: Avallon Lloyd Walmsley Пон Апр 30, 2012 4:37 pm

*Ashley Benson*

Авалон Лойд Уолмслей
09.09.1990 - 28.06.2011

Avallon Lloyd Walmsley Tumblr_m4jhgwsTgR1rnm6iko1_250

- Мъртва е... Тя е мъртва, Кар... Лойд Уолмслей е мъртва... – уплашен, тих глас прошепна в тъмнината. Тишината беше гробовна, плашеща и ми позволи да чуя как с едно глухо и тъпо „туп!” тежката сълза на Амбър пада на стъклената маса.
- Лойд Уолмслей? Ави Лойд Уолмслей?... Не, не е възможно... Как? Кога?... Не вярвам... Не може...

Нямаше как да е мъртва? Та аз... тя... нямаше просто как... В ума ми се появи нейния образ...
Дълбоките и’, стъклено-сини и проницателни очи озаряваха иначе светлото и' лице, а сравнително тънките и' устни почти винаги бяха извити в усмивка. Естествено и при нея присъстваха леките тинейджърски пъпки по лицето, макар че те рядко се появяваха и тя рядко ги заличаваше с коректор. Косата и’ имаше доста странен цвят... Странен не, по-точно променлив. Понякога бе руса, друг път с леки черно-кафеникави кичури и отенъци. Но иначе, помня, бе чуплива, освен ако тя не я променяше с преса, маша или нещо друго. Тинейджърката бе висока около 170 сантиметра и тежеше приблизително 55 килограма. Не бе нито много слаба, нито прекалено закръглена, с две думи бе нормална за възрастта си. Винаги обаче недоволстваше спрямо нещо. Моливът за очи и спиралата бяха най-често използваните от нея козметични приспособления, макар че не обичаше да са в големи количества. Дрехите и всичко, свързано с тях и’ бяха страст. Обожаваше да смесва най-различни дрехи и винаги се получаваха страхотни комбинации. Спомних си колко трудно приемаше външния си вид за приемлив, дори и приятелките и‘, в това число и аз, да и’ казваха, че е страхотен...
- Било е самоубийство... Така казват всички... Но аз не вярвам... Не може сама да се е наръгала, тя бе толкова внимателна... Не беше отчаяна, че да се убие... - продължи с леко закъснение Амбър.

Тя бе права. Ави не бе способна на такова нещо... Нито прекалено надута, нито прекалено скромна, Авалон винаги се държеше по подходящия начин в подходящото време. Тя бе много строга и взискателна повече към себе си, отколкото към останалите, но като изключехме това, бе много мила и добросърдечна личност. Интригите и споровете не бяха по нейната част, мразеше ги. Бе изключително упорита във всяко свое начинание, никога не се предаваше, макар понякога не всичко да се бе получавало както тя иска. Никога не падаше духом, напротив - повече се надъхваше и мотивираше. И затова ми бе толкова чудно, че се бе самоубила. Не беше с такъв характер. Обичаше да се смее, забавлява и да ходи на най-различни заведения, заедно със своята компания. Само когато някой я ядосаше или обидеше с нещо, се превръщаше в съвсем различна личност от обичайната си кроткост на ангелче.
- Станало е към полунощ... На брега, Карийн, на брега... Целият пясък бил напоен с кръвта и’...
- Това не може да е било самоубийство... Та тя обожаваше нощта.

Безкрайна и очарователна, тя винаги я бе успокоявала... Авалон никога не бе крила това, че я предпочита в сравнение с деня. А също и че бе същинска русалка. (Не в буквалния смисъл на думата)... Тя много обичаше водата, пясъка... Няма как точно там да е посегнала на себе си...
Сведох поглед и се замислих... Да имаше труден живот, добре... Но не – живота и’ беше като приказка... Имаше всичко, което искаше – любов, пари, успехи. Бе най-популярното момиче в гимназията. Никой нищо не правеше без съгласието и’. Помня, че тя организираше всички балове и сбирки, всички танци и забави. И винаги се забавляваше на тях... С Даниел... Колко го обичаше, той нея също... Помня, че излизаха заедно от шести клас, бяха заедно на бала, може би дори щяха да започнат да живеят заедно, след като се върнеха от колежа... Авалон бе лидер, тя бе всичко, което някой искаше, а сега... сега бе мъртва... Сега я нямаше при нас... Беше си отнела живота...

- Не... не... не е вярно... Не съм се самоубивала... Той... той го направи... Джеръми... Джеръми Сийбреийк... Той ме наръга, Карийн... Не искаше Дан да разбира какво ми бе направил... А бе сигурен, че ще му кажа как се бе изгаврил с мен...Затова... затова ме уби... НЕ ме ли чувате? Погледнете ме... Защо не ме обръщате внимание... Сякаш не съществувам... Нали сме приятелки... помогнете ми...

Никой не можеше да я чуе, колкото и да викаше и плачеше... Те двете, Карийн и Амбър, бяха обикновени хора, а Авалон... сега тя не бе човек... Самата тя не знаеше какво е. Бе мъртва, знаеше го, усещаше го, но бе тук, можеше да ги види, да ги чуе... Но те защо не можеха?
Отговорът бе само един и момичето го разбра. Но след седмици... Тя бе призрак... Бледо подобие на живот... Никой човек не можеше да я види или чуе...
Какъв нелеп обрат на съдбата! Авалон имаше всичко и изведнъж... най-добрият приятел на гаджето и’ се изгаври с тялото и’ и за да не разбере, я уби, хладнокръвно, без капчица срам. Що за човек бе той?... Животът бе твърде гаден...

Заглавие: Re: Avallon Lloyd Walmsley Пон Апр 30, 2012 4:42 pm

Одобрена!