Latest topics | » В плейслиста искам да чуя... Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young » Koй иска да бъде предизвикан?Съб Май 10, 2014 10:39 am by Alaska Young » Записване за Ордените на Светлината и МракаСъб Май 10, 2014 10:26 am by Alaska Young » Пич, не бях толкова пиян...Съб Май 10, 2014 10:21 am by Alaska Young » Размяна на банериСъб Май 18, 2013 4:59 pm by Katherine Gilbert» ℒost Ŧime Чет Май 09, 2013 8:38 am by Ясмин Смит» Остров Закинтос ( след 4 месеца) Съб Мар 16, 2013 1:57 pm by Ясмин Смит» Разврат, разврат и пак развратСря Яну 30, 2013 7:18 pm by Ясмин Смит» Момче или момиче е следващият?Пет Яну 04, 2013 1:33 pm by Ясмин Смит |
Замислете се | Преди да крадете, за секунда помислете!
|
| | Автор | Съобщение |
---|
Demsss Green Goddess Crazy Dreamer
Брой мнения : 1873
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Стая № 11 Пон Юли 23, 2012 6:03 pm | |
| В 11 поред стая -А беше оставил на "затворниците" куп оръжия, които те могат да използват в предходните стаи.
|
| | | Demsss Green Goddess Crazy Dreamer
Брой мнения : 1873
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Re: Стая № 11 Сря Юли 25, 2012 6:42 pm | |
| Вече малко по-поуспокоена и с овладяно държание, тръгнах редом до Итън към следващата стая, която както се разбра след секунди, се оказа пълна с оръжия. Втренчих се в най-различните оръжия и запремигах бързо с широко отворени от изненада очи. Поех си дълбоко дъх и бавно пристъпих напред, като се заозъртах притеснено наляво и надясно д ане би още нещо да бъде скрито в тази стая. Но не - стените бяха празни и голи, мръснобели и напукани, по пода имаше само и единствено оръжия, различни по големина и опасност, по приложение и форма. Погледнах объркано към Джош, а след това и към останалите. Явно и те се чудеха това, което и аз не спирах да се питам. За какво, по дяволите, бяха струпани тези пръжия тук?! Нима щяха да са ни нужни в следващите две стаи? Нима щеше да има нещо, с което нямаше да можем да се справим с уменията си, та ни трябваха и оръжия? Недоумявах, внезапно ме обвзе страх и усетих как цялата настръхнах, как капки студена пот бавно започнаха да се стичат по тила ми. Чувството беше отвратително, всъщност - много повече от това. Започнах да обикалям около оръжията и да ги оглеждам. Имаше бомби с върбинка, лъкове и стрели, очевидно напоени с нещо, може би отрова. Имаше и дървени колове някакви желязни неща, чиито имена не знаех, и какво ли още не. - Защо са ни оръжия? Толкова са много, толкова... - не можах да се изразя както трябва. Не можех да намеря правилните думи. Всъщност едва намирах думи за каквото и да е било. |
| | | Joshua Riley Hybrid
Брой мнения : 3345
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Re: Стая № 11 Чет Юли 26, 2012 1:24 pm | |
| -...толкова е жестоко! - довърших въодушевено изречението, което Демс започна и се спуснах развълнувано в стаята, търсейки си идеалното оръжие за мен. Намерих си един меч, няколко от онези кунаи и нинджа-звездичките, които толкова често се появяваха по филмите. Грабнах един арбалет и няколко ками: -Аз вече съм готов за това, което ни чака в другите две стаи. - усмихнах се арогантно и седнах в единия ъгъл на стаята докато чаках другите да си намерят подходящите оръжия. В стаята имаше много играчки, които лъскаха на изкуствената светлина, но май не за всички бяха подходящи. Усмихнах се и казах на останалите: -Каквото и да следва аз обещавам, че няма да позволя повече жертви каквото и да се случва. В никакъв случай няма да позволя да падне и косъм от главите на хората, на които държа толкова много. - дадох обещание, което щях да спазя дори и да се наложи да умра.
|
| | | Demsss Green Goddess Crazy Dreamer
Брой мнения : 1873
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Re: Стая № 11 Пет Юли 27, 2012 6:31 pm | |
| Стоях и гледах как момчетата развълнувано си избираха оръжия, сякаш това беше някаква игра. Та тези неща - мечове, лъкове, нунчакута и копия - неща, които не използват обикновените хора, а само обучени специалисти, бяха опасни, някои от тях и тежки, например мечовете - сигурна бях, че ако вдигнех някой, щях да се стоваря аз на земята. А Джош, Итън и Зандър бяха толкова въодушевени, че не можех направо да повярвам. Оглеждах се наоколо и се питах къде изчезнаха онези момчета, които познавах - добрите и силните, но във всеки случай не воини или нещо подобно на тях. Сякаш коренно се бяха променили. Те бяха развълнувани, а аз уплашена. Бях се била, да, но не по този начин, не така. Огледах притеснено момичетата, за да се уверя, че не само аз се държа като малко момиченце. Селена и Ясмин бяха притесни не по-малко от мен, може би даже и повече. Нито един мускул не помръдваше по лицата им, те бяха бледи и сякаш нямаше кръв в тях. Устните им бяха сухи и напукани, а очите - също като моите - блуждаеха нервно напред-назад из стаята. Накрая погледът ми се спря на сестра ми и тогава замръзнах, сякаш се вкочанясах. Тя не беше притеснена, но сякаш нищо не й правеше впечатление, сякаш това беше нормално. Въздъхнах и сведох полед, където видях едно дървено нунчаку. Прокарах леко език по устните си, за да ги навлажня, и след като видях как Итън и Зандър разпалено обсъждат и ръкомахат за нещо, осъзнах напълно къде сме. Това наистина беше игра - крайно опасна, гадна и жестока игра. Игра, в която губещите не трябваше да сме ние, игра на живот и смърт. И ако в предните стаи съм се залъгвала, в тази действиетелността ме обвзе и наистина осъзнах в каква опасност се намираме, наистина разбрах, че всички коренно се променихме. Разтърсих глава с цел да се върна в настоящето, тук и сега, и внезапно грабнах нунчаку, лежащо в краката ми. Бях чела в една поредица книги за него, една дева-воин го използваше винаги, когато се биеше. Предполагах, че щях да се справя с него, но за всеки случаи взех няколко кола, които затъкнах в колана на дънките си, лък и стрели, по които се стичаше нещо, което определено не исках да знам какво е. Отвърнах поглед от оръжията, които държах, и погледнах към останалите. - Никой няма да позволи, Джош, сигурна съм. Не сме в положението, за да позволим нещо да се случи на който и да е от нас. Една смърт беше достатъчна, наистина не трябва да има още. - казах тихо, с равен глас, което си бе постижение за мен, имайки предвид под какво напрежение се намирах в момента и желанието всеки момент да ревна. Преглътнах тежко и завъртях лъка в ръката си. Добре, че дядо ме беше учил да стрелям като бях малка, помислих си и бегло се усмихнах, въпреки че нямаше да бъде същото. - Нищо вече не е същото. - промърморих тихо по-скоро на себе си, отколкото на другите, и се заех в задълбоченото разглеждане на дъреното японско нещо, което държах. |
| | | Итън Стронг Werewolf "Black Rose" order
Брой мнения : 755
Game status Inteligence: (0/50) Power: (0/50) Stamina: (0/50)
| Заглавие: Re: Стая № 11 Вто Юли 31, 2012 7:42 pm | |
| -Е, след като вече сме готови можем да продължим напред. - усмихнах се и влязох в 12 стая, но вместо това заварих някаква мистериозна фигура, която ме поздрави: -Добре дошъл в последната стая! Не очаквах да стигнете д о тук... - несъмнено това беше -А. Сега вече ще го унищожа каквото и да се случва. Усмихнах се арогантно и извиках: -Сега те пипнах Копеле гадно! - не знаех дали другите са ме чули, но не ми и пукаше особено. Знаех, че те ще дойдат рано или късно. Обърнах се назад и им казах: -Влизаме направо в тринадесетата стая и Ванеса... Там е някой, който много искаш да видиш.... Някой, който всички искаме да видим. - усмихнах се както само аз умеех и скочих отново в портала.
|
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Стая № 11 | |
| |
| | | |
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |