Пред къщата

Заглавие: Re: Пред къщата Пет Фев 10, 2012 1:41 pm

Ходех тихо след тях, но изведнъж ги изгубих от поглед. Примижах и видях някаква постройка на около стотина метра пред мен. Предположих, че са влезнали вътре, затова отидох до къщата и я обиколих. Някаква червеникаво-оранжева светлина се виждаше от прозореца. Изведнъж видях как момиче с червена коса се стрелна нагоре, вероятно към горния етаж. Приближих се към прозореца, но някаква жена ме стрелна с поглед, затова се наведох и притичах към близките храсти. След няколко минути, притаил дъх, тъкмо щях да се покажа и отново да отида до къщата, но две момичето изхвърчаха оттам, доста ядосани. Заговориха за нещо, но не можах да чуя какво. Ее, и не исках, но нещо ми стана интересно. Изведнъж се появи един мъж, не видях лицето му - беше с гръб към мен и се втурна навътре. Отметнах клончето, за да видя по-добре момичетата, но то се счупи и изведнъж бях притиснат към дървото. Закашлях се - момичето беше ме стиснало за гърлото.
- Спокойно. Нищо няма да ви направя - казах задъхано и разтрих врата си, когато ме пусна. - Аз съм Дилън и да, човек съм. Но не съм влизал вътре, нито съм се преобличал. Просто ви проследих, тоест една от вас. - казах и погледнах двете момичета - А защо изхвръкнахте и къде са останалите - попитах тихо, надявайки се да не съм отишъл прекалено далече с въпросите.

Заглавие: Re: Пред къщата Пет Фев 10, 2012 5:19 pm

Добре, защо, по дяволите, Джош не ме послуша и Миранда се направи на много значеща?! Никой ли не видя цвета на колието ми? Първо обладаването на Ясмин, след това и изчезването на Селена. Нещата не вървяха на добре.
Щях да се втурна към Джош и да му помогна, но в последния момент ми хрумна нещо. Оставих вещицата, макар и с огромно нежелание, да си изкара яда върху момчето и започнах да се оглеждам за нещо остро или тежко. Не мислех много като вещица, но изведнъж изпуших и всичко сякаш ми излезна от главата. „Хайде, Аш, мисли, мисли!”. След секунди видях една тухла, вдигнах я и я запратих към жената. Определено беше многоо жалък опит. Морган усети намеренията ми и с еди замах тухлата се озова на земята, последвана от мен, защото когато след секунди обезвреди колието ми, политнах от силата на магията. Изправих се, но не достатъчно бързо, за да предупредя Миранда да си мълчи. Еее, за съжаление, изведнъж и двете, или заради езика на сестра ми, или заради заплахата, която представлявахме, не знам, бяхме изхвърлени с трясък от къщата.
- И да удряш и риташ, няма смисъл. Единственото, което ще постигнеш, е да си счупиш токчетата – отбелязах полу-раздразнено, полу-отчаяно и се изправих, разтривайки си лактите. – С тази кучка наистина ще си имаме неприятности – казах след малко и започнах да обикалям къщата, мъчейки се да намеря място, откъдето можем да влезем. Но за жалост, не успях.
Седнах на земята и се загледах през прозореца. Обаче нищо не можех да видя. След малко погледнах Рани и предположих тихичко.
- Може би не трябваше да избухваш така – вдигнах рамене, ала виждайки лицето й, допълних – Добре, добре, млъквам. Само не си го изкарвай на мен. – примолих й се и замълчах за малко. – Мислех си... – започнах тихо след малко – Тази Фей предсказа на Селена, че ще изчезне и още нещо, не помня, на Ясмин, че чужд човек ще се всели в нея. Засега и двете неща се сбъднаха... – обобщих и загледах нагоре – На мен каза, че ще се влюбя в лошо момче, а на теб, че те очакват ужасни неща. Ами ако и те се сбъднат? Страхувам се, Ран – признах си накрая и премигах. Сложих глава на коленете си, но изведнъж се изправих – Тук има някой! – казах и се огледах. Изведнъж се появи някакъв мъж и ни попита какво става, виждайки лекия пламък от къщата.
- Познавам ли те, за да ме питаш какво става? – попитах остро и скептично, а мъжа поклати глава. Вгледах се в него. Наистина беше много красив, с тези сини очи и необикновеният пламък, горящ в тях, и това тяло. Премигнах няколко пъти, вгледана в него. Изведнъж осъзнах, че трябва да му отговоря, отново. – Амии, много неща се случват. Но ако успее да влезеш в къщата и да помогнеш с вампирските си умения на приятелите ми, ни, ще съм, сме, ти благодарни. – казах, поправяйки се няколко пъти и го погледнах. Непознатият не каза нищо, само кимна и се втурна в къщата. И успя да направи това, което ние двете с Рани – не. Отидох до нея, забелязвайки как ме гледаше – Нали не сгреших, като му казах? – попитах я милостиво, поглеждайки я, въпреки че пред лицето ми още бяха онези пленителни сини очи.
Изведнъж сестра ми ме изтръгна от мислите ми, така и не чух какво ми беше отговорила, сочейки ми нещо. Обърнах се и видях нещо да се движи в храстите. Сложих показалеца си на устните, правейки й знак да мълчи, и отидох да проверя. Видях нечия глава, издърпах я за косата и притиснах човека в близото дърво, стискайки го за гърлото. Чак тогава видях лицето му и същите сини очи. Но не, не беше възможно.
- Ти не беше ли вътре?! – учудих се, затягайки хватката си – И как така си с други дрехи? – попитах съмнително, но усетих нещо доста важно и го пуснах, поглеждайки към Миранда – Ран, той е човек. – погледът ми беше озадачен, но знаех, че тя ме е разбрала. – Тук става нещо – промълвих мислено на сестра си и погледнах непознатия. – Ти пък по дяволите кой си? – зачаках отговор и се вгледах в очите му. Уж изглеждаха по един и същи начин, но онзи пламък, който видях преди малко, тук липсваше. И докато съзнанието ми отново се връщаше към онези очи, отговора му ме накара да се разсмея – Ее, Дилън. Първо, не си мисли, че съм се уплашила, че ще ми направиш нещо – което наистина си беше вярно, но чак след като разбрах, че няма никакви сили – Второ, разбрах, че не си влизал, но чак след като те попитах. Трето, щом вече си ни проследил, което не е трябвало да правиш, вече си с единия крак в гроба, така че искаш или не, ще ни помагаш. Четвърто, не си в състояние да ни питаш каквото и да е било. Тук въпросите задаваме ние! Ясно? – обясних набързо, с лееко по-остър език, но това ми бе целта – Рискът на действията ти... Бъди благодарен, че не питам защо и кой си следил. – заканих му се и се обърнах към Миранда – Трябва да измислим как да влезем вътре и да помогнем... Засега май имам нещо наум, но не знам дали ще се получи. Тя обезвреди колието ми, ограничи достъпа ни до къщата, но не и силите ни. Ще се пробвам да изпратя съобщение на Джо. – казах и се сетих за Дилън – Междудругото, аз съм Ашли, това е Миранда, и ако не се държиш добре и не ни слушаш, ще си изпатиш – не бях такава, но той си бе виновен, че ни бе проследил.
Игнорирах всички, в съзнанието ми бе само Джош. „Преди малко изпратих един сладък, секси вампир да ти помогне. При нас е двойникът му – поне така мислех – може да успее да ни помогне да влезем и да ти помогнем.”. Изпратих го, силно надявайки се Джо да успее да го получи и да ми отговори някак си.

Заглавие: Re: Пред къщата Пет Фев 10, 2012 5:43 pm

НЕ можах да се стърпя и започнах да се хиля на среща й... когато тя използва този тон ме напуши смях и и и просто си беше за смях ...Първо малко се кикотих после се засмях силно и се тръшнах на земята погледнах я .
-Ооо я стига та той е кученце не може да ни навреди нито да н е ни послуша а ако не ни послушаш момченце ще пострадаш мнооого жестоко.-Дяволита усмивка заигра на лицето ми и му се изплезих.
Погледнах Ашли в очите и казах;
-Много си смешна когато говориш с този тон наистина ...-Почувствах че ще започна отново да се кикотя затова просто сложих ръка на устата си за да не мога да покажа че ми е супер смешно.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 12:50 pm

Уау! Момичето не си поплюваше с думите, които използваше. Гледах я с разширени очи, докато ми говореше и не смеех да проговоря. Само я гледах и се чудех защо ли толкова я бях ядосал аз, а на онзи преди мен едва ли не му се умилкваше. Но както и да е, замълчах си. Обаче когато започна да говори за дарби и сили, изпращане на съобщения, неутрализиране на колиета - доста се притесних. Май наистина не се шегуваше, че ще си изпатя.
- Ще ви помогна, макар и да не знам с какво. И не ме мислете за покорно кученце - обърнах се към по-малкото момиче, което само се хилеше - А и сам ще ви кажа защо съм тук, няма нужда да ме карате - казах леко ядосано и погледнах към къщата - едно от момичетата вътре, Ясмин, нея следях - признах си и погледнах учудено момичето, което едва не ме задуши. - Добре ли си? Какво стана? - попитах учудено и се приближих внимателно към нея, защото кръв започна да тече от ръката й.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 1:05 pm

- Миранда! - почити извиках към сестра си, но не можах да спра смеха й - Как можеш да мислиш за такива неща при положение, че приятелите ни са вътре, имат нужда от помощ, а ние не можем да влезем, защото онази проклета кучка е направила така, че приближим ли се, ще се нараним смъртоносно! - скарах й се и я погледнах ядосано, но се обърнах към Дилън - Ясмин?! И защо си следял най-добрата ми приятелка? - попитах още ядосано и се опитах да прочета мислите му. Лесно успях и преди още да ми е отговорил, го погледнах ядно и през зъби казах - И за протокола, не си ме ядосал с нищо, но нямаш право да ми правиш сметка с кой как се държа! - поясних, но изведнъж ръката ми затрепери. Погледнах учудено и видях как нещо невидимо реже кожата ми. Силна кръв започна да шурти, а аз изпищях от болка - Очевидно не съм! - едва промълвих след секунда и притиснах здравата си ръка към раната, за да спра кръвта. Изведнъж главата, корема и краката неописуемо ме заболяха и запищях още по-силно. Хванах се за главата, но в същия момент краката не ме държаха и се строполих на земята. Не знаех какво става, явно Морган правеше нещо - Рани направи нещо, адски ме боли! - примолих й се тихо, просто нямах сила дори да говоря. - Явно е свързала тялото и усещанията си с моето, не знам, направи нещо, едва издържам - казах и си поех дълбоко въздух, болката беше отвратително силна.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 1:21 pm

Вцепених се когато видях кръвта да тече по ръката й станах и се олулях малко като изтичах до нея стоварих се на земята погледнах я ... Ооо боже мой какво да правя сетих се за едно нещо което четох в една книга и реших да го пробвам .
-Во-да тряб-аш ми. - заекнах и усетих гъделикане по тялото си обвих сестра си в балон от вода и започнах да бръщолевя някакви глупости на латински дано съм казала думите правилно дано.
Балона започна да променя цвета си от син до тъмно син от тъмно син до червен и накрая черен .Издигнах балона във въздуха и го запратих на далече .
-М-м-ай неутрализирах магията на Морган.
Прошепнах и видях че по ръката на Ашли вече няма наранявание изправих я на крака и отпратих елемента си.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 1:43 pm

Едва издържах и виждайки как сестра ми се притеснява, за малко не изгубих съзнание.Усетих, че нещо ме обвива и обстановката става синя, червена и най-накрая черна. Обаче виждайки черният цвят, се почувствах много по-добре. Погледнах ръката си - цепнатината зарастваше, а кръвта - засъхваше. Ран ми помогна да стана и се опрях след това на нея, защото малко още ми се маеше главата от болката. Не знаех кой й беше причинил това на Морган, но по едно време ми идеше просто да го убия.
- Ти си уникална - казах след секунди на Миранда и силно я прегърнах. Поех си въздух и затворих за секунди очи. Това ми дойде успокояващо, все едно току-що се събуждах, и ми върна силите. Разтърсих глава и погледнах останалите. - Да се надяваме, че повече няма да има такива произшествия и да помислим как можем да влезем - казах и се усмихнах, започвайки да мисля усърдно.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 2:32 pm

Ашли, да, май така се казваше момичето, се оправи и се успокоих. Имах
някакви познания за първа помощ, но не си мислех, че те ще помогнат в
този случай...
Момичетата се запрегръщаха и малко се покашлях. И двете ме погледнаха, Ашли малко по-остро, но се опитах да се усмихна.
- И двете сте вещици, нали? - попитах маалко по-тихо и щом кимнаха, продължих - Еми не може ли някак си да обезвредите заклинанието на онази... как й беше името? - предположих и преди някоя от тях да подхвърли някаква язвителна забележка по мой адрес, казах бързо и май не мислех мноого - Еми ако вземете някакви книги, гримоари или там каквото е и видите как се обезврежда и да се обедините, нали нямате еднакви сили, и така може и да стане, ако сте двете? - предположих и ги погледнах невинно.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 5:02 pm

Погледнах човека ядосано и казах леко по-силно от колкото трябваше .
-Ако щеше да подейства досега щяхме да сме го направи глупако!-казах и същия момент видях нещо да се движи към мен.
-Оо боже мой змия .-Разпищях се и когато го видях и установих че е червей се изчервих.
-Оопс .-Казах и погледнах Ашли.
-сетих се може да направиме някаква двойна магия !-Казах като се престорих че идеята е моя а не на момчето.Отправих му поглед и му се изплезих.

Заглавие: Re: Пред къщата Съб Фев 11, 2012 5:24 pm

Всъщност като се замислих можеше и да успеем да го направим, но някак си не можех още да си го представя. Рани отговори на Дилън, така както ако аз му бях отвърнала, но изведнъж се разпищя. Погледнах я възмутено.
- Щеше да ми спукаш тъпанчето! - възнегодувах срещу нея и разтърках ухото си. - И червейчето ли искаше да те убие, както онзи паяк? - подметнах иронично, но я погледнах и се засмях леко. - Съжалявам! Малко се отплеснах. - Добре, няма да е зле. Може и да успеем.
Знаех, че и Дилън бе казал същото, но не предупредих Рани за това, а започнах да мисля за контразаклинания. Фотографската ми памет тук ми помагаше и след малко се сетих за едно заклинание.
- Май съм готова, а ти? - попитах уверено сестра си, която кимна и хванах ръката й. Затворих очи и си поех дъх. Обърнах се към Рани, казах й мислено думите и след секунди и двете го казахме в един глас.
Изведнъж се чу трясък и отворих очи. Вратата бе отворена
- Успяхме! - казах и прегърнах Миранда и двете се спуснахме в къщата.

» Къщата при езерото
» Къщата на Девон, преди 7 месеца

Пред къщата

Пред къщата

Similar topics

Similar topics