"Terranova" - ммм, може би най-обожаемия ми магазин. Просто беше великолепен. Нямах набор от думи, с които можех да опиша дрехите и аксесоарите, които предлагаше. Обожавах да пазарувам там. И винаги намирах адски готини и сладки неща.
Дрехи не ми липсваха, имах в изобилие, но просто не можех да не отида в бутика, когато видях, че има зареждане на най-новите колекции. Уверих се, че кредитната ми карта и телефона са в чантата ми, сложих си слънчевите очила и се запътих към любимото ми местенце.
По пътя извадих слушалките си и си пуснах музика. Припявайки си наум, след около десет минути бях пристигнала. Свалих си внимателно очилата, тръснах глава, за да разкарам слушалките от ушите си - не знам защо, но винаги така правех - и започнах да се оглеждам. Забелязах една много сладка къса рокличка и веднага я взех. Ммм, нямаше да се разкарвам само за една рокличка до пробните, така че продължих с набелязването.
След около половин час най-сетне реших да се запътя към пробните, защото вече едва виждах от тоалети. Изведнъж почувствах някакъв тъп удар и няколко от тоалетите паднаха на земята.
- Пфуу, колко съм невнимателна. Извинявай - казах виновно, когато видях, че не само моите покупки бяха на земята. - Наистина много съжалявам - повторих, поглеждайки към тъмнокосото момиче, на възраст може би колкото мен.

От както се бях върнала тук установявах какви ли не малки промени,а смятах,че тук всичко винаги си оставаше същото. Джошуа си имаше доста сериозна приятелка ,а половината ми други приятели едвам ме познаваха. Всеки път щом излезех навън ме взимаха за турист и веднага щом им кажех коя съм ако завържем разговор се впечатляваха. За 2 години не можеш да се промениш чак толкова много нали? Къщата имаше нужда от пребоядисване.
След като и леля бе починала наистина бе прекалено занемарена. Имах нужда от много нови неща,но най-вече от дрехи. Зачудих се дали бе удачно да се обадя на Джо или пък на Ванеса.. те бяха дни от най-близките ми приятели,но реших,че е по-добре да не го правя. Щом излязох от у дома се запътих към пазарската алея. Спомнях си когато карах някое мое приятелче от мъжки пол да ме придружава,как нарочно се влачех и нарочно купувах по сто неща,само и само за да ги подразня.
Минавайки покрай Теранова се зачудих дали да вляза. По принцип обичах магазина,но предпочитах NewYorker. След "дълго време сериозни размисли" влязох и започнах да разглеждам роклите. Избрах си няколко и се запътих към пробните когато едно познато момиче се сблъска в мен. Помогнах й да събере дрехите си,докато тя се извиняваше,а щом отново повдигнах глава я разпознах.
- Демс? - попитах изненадано. - Ти ли си? - засмях се. Сестрата на Ванеса. Бе се по променила. Прегърнах я леко.
- Изглеждаш невероятно. - допълних след това. - Как си? Как е Неса? - не ги бях виждала от толкова време,те бяха едни от малкото хора,изпратили ме на летището.