Сънят на Джош и Сел

Къде по дяволите се озовах? Чий сън беше това? Напрегнах зрението си и в далечината видях някаква беседка, а в нея... СЕЛЕНА! Не можех да повярвам, че с нея имаме общ сън. Затичах се към мястото където стоеше момичето и за части от секундата моята Селена беше в обятията ми. Нежно подпрях глава на рамото й и тихичко изшептях:
-Обичам те! За теб отивам и накрай света ако се наложи... Никой не може да ме откъсне от теб каквото и да се случва. - хванах я за ръка и я притеглих в обятията си. Нежно започнах да обсипвам врата й с целувки и след това се отпуснах като една усмивка на удовлетворение се появи на лицето ми. Селена беше единственото момиче, което беше в съзнанието ми през цялото време, независимо къде бях и какво правех. Когато приключих с "лиготиите" се обърнах към момичето и казах:
-Знаеш ли, че шансът да сънуваме един общ сън е невероятно малък, но като се има предвид какво изпитвам към теб можем да сънуваме общи сънища постоянно. - усмихнах се и откъснах една роза, подавайки я на момичето:
-Цвете за моето цвете. - да, в момента определено говорех глупости, но не... За мен нямаше значение, защото така или иначе не се славех със здрав разум.

Пое щастливо розата и я допря до носа си, вдишвайки наситения й аромат. Въздъхна блажено, задоволено и погледнато така имаше пълно право. Животът й се очертаваше идеален, изпълнен с любов и безгрижни дни и макар да знаеше, че много щастие не е на хубаво отклоняваше мрачните мисли, извиквайки образа на Джошуа в съзнанието си. Така и стана, веднага щом положи глава на възглавницата и отпусна тялото си на мекото легло. Искаше й се да е в обятията му, да прегръща него, да прокарва нежно ръце по лицето му, да вкуси устните му. Известно време бяха отдалечени, всеки залисан във вихъра на ежедневието и само нощем усещаше толкова болезнено липсата му. Беше като цвете, което постепенно увяхва, загубило своето слънце.
Когато срещна любящите очи на Джо не можеше да повярва, че седи пред нея, дори и на сън. Никога не бе толкова реално, толкова силно и усети как сърцето й се изпълва отново с любов.
Остави розата в скута си и опря глава на пейката. Мирисът на хилядите цветя я обгръщаше и опияняваше. Меката нощ, осеяното със звезди безоблачно небе, песента на щурците и поклащането на листата. Протегна ръце към Джошуа, сви се като бездомно коте в прегръдките му и остана смълчана, заслушана в ритъма на сърцето му.
-Липсваше ми.
Единствените думи, които се отрониха от устните й и нарушиха идеалната атмосфера. Бяха изпълнени с тъга и обич. Може би драматизираше, но самотните седмици бяха оказали влияние върху голямата й чувствителност.

-И ти на мен, но обещавам да се върна скоро. Адски много те обичам и се чувствам не по-малко самотен, но мога всеки път да се мушвам в сънищата ти, за да те видя. Имам толкова много да ти разказвам, но определено трябва да довърша изненадата за сватбата ни... Обещавам скоро пак да се върна и да ти досаждам. - усмихнах се и притеглих момичето по-близо в обятията си, Толкова много я обичах, но бях далеч от нея в търсене на онова, което щеше да се води перлата в короната на цялата изненада. Усмихнах се и нежно прокарах ръка през кадифените й коси. Леко се размърдах и преди да се усети, вече я бях вдигнал във въздуха. Засмях се и я пуснах на земята, като я завъртях и нежно я целунах. Толкова много ми липсваше, че бях готов да се телепортирам отново при нея и никога отново да не я оставям сама каквото и да става.