След година; Ню Йорк

Шумът, хората, улиците... Толкова типично и познато за всеки голям град. Толкова типично за Ню Йорк.
Саша бе дошла преди минути, ала очите и вече попиваха всичко. Телепортацията бе нещо присъщо на всеки уважаващ силите си вещер. Точно така се бе появила и блондинката. Вярно, уличката, която избра за "приземяване" не бе от най-приятните, но не можеше да си позволи да се появи изведнъж в средата на площада. Момичето въздъхна и прогони досадните мисли настанили се из главата и.
Бе си взела малка почивка... състояща се само от ден, но смяташе да го използва пълноценно. Винаги бе мечтала да отиде в Ню Йорк, ала садистичният и баща я пращаше колкото се може по-далеч от града на мечтите и.
Най-много блондинката искаше да види Статуята на Свободата. В кутия под леглото си имаше всякакви картички, снимки, плакати и брошури свързани с Ню Йорк. Въздишката, която се откъсна от гърдите и бе по-скоро от задоволство.
Момичето тръгна из града наслаждавайки се на всичко. Докато минаваше покрай магазин за обувки се загледа и неусетно се блъсна в някой.
Определено вината бе нейна.
-Толкова съжалявам! - побърза да се извини като изражение на неудобство се изписа по лицето и.

"Ах, Ню Йорк! Прекрасно място... Говориш си сам тъпако!" широка и глуповата усмивка се появи на лицето ми и се спрях пед един от лъскавите магазини на града. Загледах се по един лъскав костюм, който реших, че непременно трябва да е мой. Усмихнах се и влязох вътре. След като приключих с полупката, излязох навън и бавно тръгнах по тротоара, когато някой се блъсна в мен. Обърнах се и казах на непознатата:
-О, няма проблем... На всеки се случва... - усмихнах се вяло и си позволих да "надникна" в аурата на момичето. Установих, че е вещица. Усмихнах се и реших да попитам директно:
-Дойдохте със самолет или се телепортирахте? - засмях се и уверих момичето, че няма нужда да се притеснява, защото съм наясно със свръхестествените същества.

Саша се засмя.
-Ами... - все още с усмивка измънка момичето. Усети аурата му и веднага се успокои.
-Второто, признавам. - отново се засмя. Нямаше смисъл да лъже. Явно момчето също бе вещер. Вероятно бе разчел аурата и както и тя неговата, макар че блондинката смяташе това за нарушаване на личното пространство.
-Все пак никой притежаващ тази дарба няма да тръгне със самолет. - добави с ъгловата усмивка. Очите и го огледаха набързо. Не приличаше на вещер. Не че за да си вещер трябва да носиш черна мантия и висока шапка на златни звезди...
-Извинете ако прекалявам, но от тук ли сте? - попита с искрено любопитство. Нямаше как да познае.. все пак бе вещица не врачка. Макар че и към тях се отнасяше със значителна доза скептицизъм. Удари се мислено задето мисли глупости и се усмихна леко.

-Всъщност не... Телепортирах се тук от Миднайт. - усмихнах се и погледнах момичето пред мен. Честно казано ако не бях "надникнал" в аурата й, нямаше как да разбера, че е Вещица. Изобщо не приличаше на такава, но все пак... Почувствах се адски изрусен междудругото. Шамарасох се наум и се сетих, че говорим с непознатата от няколко минути, но все още не знаем имената си. Протегнах ръка към момичето и казах:
-Впрочем, името ми е Мàртин... А вашето? - попитах с плаха усмивка, а след това си отбелязах мислено "Другия път просто ще си облека черна мантия и островърха шапка... Няма да се случи нищо лошо... Най много да ме обявят за откачен, което няма да е нещо ново".

» След година реката извън Миднайт.
» Парка на Боговете ... Извън Миднайт. - След месец
» Гората, след 2 месеца
» Бар ''M'.", след месец и половина
» Остров Закинтос ( след 4 месеца)

След година; Ню Йорк

След година; Ню Йорк

Similar topics

Similar topics