Саша се събуди с главоболие и желание за самоубийство. Или за нечие друго убийство. Малко бе прекалила с алкохола миналата вечер и в момента не помнеше кой знае колко. С раздразнение се запъти към банята като не пропусна да се удари във всеки изпречил се на пътя и предмет или стена. Най на края достигна желаната дестинация и се потопи в горещата милувка на водата.
След повече от час реши, че вече е по-добре и настроението и се бе завърнало. Отвори гардероба си и извади набързо дрехи решила, че е време за разходка. Облече се, взе ключовете и телефона си и набързо излезе. Бавно закрачи към пределите на Миднайт и когато бе извън града се насочи към познатата река.
Когато Саша пристигна забеляза момче и момиче в реката. В началото помисли, че са се удавили или нещо подобно, ала момичето изглеждаше доста енергично. Александра се загледа в тях и се усмихна.

Саша ядосано плесна с ръце във водата и я разплиска на достатъчно разстояние за да намокри и така наречените Джо и Ванеса. Отметна полепналата по лицето си коса, която сега от тъмно кестеняв бе придобила почти черен цвят. Изражението и подсказваше, че веселото представяне на момичето съвсем не и се нрави.
-Ако ти беше приятно това нямаше да стане... Нали? - естествено бе усетила свръхестественото у тези двамата още щом Джо застана в отбранителна позиция. Саша реши, че в случая няма особено предимство тъй като един на двама не водеше към добър краен резултат. Е, тя бе вещица, но със сигурност нямаше да рискува за да задоволи прищявките си.
-Аз съм Александра, но можете да ме наричате Саша. - почти нацупено измърмори и се приближи към тях.
-Все още не съм сигурна дали ми е приятно. - малко хапливо казано, но пък на място. Нито ги познаваше нито нищо. Как може да каже, че и е приятно?

Момчето явно не го биваше в приказките. Не можа да свърже няколко думи в изречение. Хах.
-Не те бива много с извиненията а? - малко надменно каза Саша и се подсмихна. Погледна към Ванеса и се усмихна. Момичето май си мислеше, че ще я нападне с някоя черна вещерска магия за мъчение и отмъщение. Не че идеята бе зле.
-Спокойно. Всичко е наред. Определено падането от скала не влизаше в днешният ми график, но какво пък... - все пак не искаше да се държи гадно с тях. Както по-рано споменахме бяха двама на един, а и и се струваха приятни.