The Angel
The Angel
Брой мнения : 15
 |  Заглавие: Мисия 2  Пет Авг 24, 2012 6:31 pm | |
| Преплувай течерното езеро и се пребори с десет езеряни.. След РП поста напишете броя редове, какви щети сте нанесли на езеряните и какви - те на вас. Сила - 17 Издръжливост - 13 Интелигентност - 11 Т.О./точките опит зависят от РП-то. Всеки ред носи по 10 точки опит/ |
|
James McKinley
Dragon
Брой мнения : 15
Game status
Inteligence:
    (0/50)
Power:
(0/50)
Stamina:
(0/50)
| | Заглавие: Re: Мисия 2 Съб Сеп 01, 2012 10:18 am | |
| Не можех да повярвам какъв късметлия съм, че ми се налага да плувам по и срещу течението на езерото и да се преборя с десет езеряни. Да, определено обожавах това с плуването, но досега не го бях правил с толкова много и такива същества. Усмихнах се и започнах да търся всичко, но нима можеше да намериш всичко за същество, което се крие в езеро. Единственото, което намерих за тях е, че те могат да говорят, но само под водата. Следователно, ако исках да се развие диалог между мен и тях, нямаше как да не се наложи да отида до близкия лазарет, за да си взема отвара, която да ми осигури хриле. Преди обаче да разбера всчко относно отварата, тръгнах към входа, където едно малко момиченце плачеше. Приклекнах до нея и попитах какво става. Разбира се, в отговор получих един потресаващ раказ за отвлещения й брат, пазен от седем езеряни. Усмихнах се, представяйки си какво следва. Обещах на момиченцето да доведа брат й и на бегом се запътих към езерото. Когато пристигнах там нямаше какво друго да направя освен да се съблека и да скоча във водата. Когато дрехите ми се озоваха на земята сякаш не бяха нищо друго освен парцали и то от безполезните, се приготвих да вляза във водата. Точно тогава чух един ужасно стържещ звук, който направо се заби в ушите ми. Коленичих на земята и запуших ушите си, но не - болката пак ме настигна и беше направо непоносима. Скрих се зад едно дърво и изчаках Езерянина да се загуби в бурните води на езерото. Когато обстановката утихна, излязох от скривалището си и изпих отварата за хриле. Когато усетих как се сдобивам с тях, бързо скочих във водата и заплувах по посока на песента, идваща от един езерянин. Реших, че този Езерянин ще ме отведе до братчето на момиченцето, но не... Той ме отведе направо в капана на още 5 езерянина, с които трябваше да се преборя. След като те извадиха тризъбците си и започна мъчението за мен. Бях одраскан на няколко места... Как можеше да е иначе, след като аз бях сам срещу петима Езеряни, които упорито и умело размахваха тризъбци срещу мен. След около петнадесет минутна битка, успях да заблудя Езеряните и да избягам. Скрих се зад едни водорасли и успях да преброя охраната на малкото момченце. Промъкнах се внимателно и отвързах синджира, който се явяваше котва на момчето, след което директно заплувах в неговата посока и го сграбчих. Ядосаните Езеряни тръгнаха след мен, но се оказах по бърз и се озовах на брега, където видях момиченцето и още адски много хора от лагера. Явно детето им беше казало какво съм запланувал да правя. И добре, че и лекарката от лазарета беше там, за да ми даде антидота преди цялото ми тяло да се е покрило с рибешки люспи и да се превърна в подобие на Езерянин. След като установихме, че всичко с мен и децата е наред, изпратих част от единия езерянин, на Ангела, за да може да види, че съм се справил с минимални поражения.
31 реда.
След няколко кратки и не толкова кратки битки, се измъкнах само с няколко леки порезни рани и люспи, с които се преборихме чрез антидот.
|
|
