Име: Чонг Ън Джи (Jung Eun Ji)

Години: 18

Раса: Човек

Дарба/и:-

Външен вид: Първото нещо, което грабва хората при срещата им с Ън Джи, е нейната усмивка - сияйна и невинна като на безгрижно дете, която те залива с топлина и чистота. След това очите - две шоколадови дълбоки бездни, чиито фалшиви искрици успяват да заблудят околните. Да не забравяме и меката порцеланова кожа присъща по - скоро за кукла.

Характер: Под милите черти и лъчезарната усмивка се крие тъга и скръб от неизречени думи. Когато е около хора, винаги се опитва да бъде лъчът светлина, който дава надежда на хората и ги изпълва с топлина и доброта. Детското й, невинно държание може да омае всекиго, затова и лесно се разбира с всички. Често е разсеяна, тъй като мислите й я отвеждат в друг свят – нейния собствен, заради което и доста забравя.
Но там в тъмните й очи човек може да види болката и огорчението от живота – чувства, които я заливат с опасна скорост щом остане сама. Отвън може да изглежда жизнерадостна, позитивна и безгрижна, но детето вътре в нея е уплашено, самотно и тъжно.


История: Това, че детската усмивка никога не слиза от лицето й, не бива да заблуждава, че животът й е песен. Вярно, родена е в щастливо семейство, което винаги я е закриляло и топлило, както и сестра, готова на всичко, за да я защити от грубите й връстници... но всяко хубаво нещо си има край. В случаят това беше датата 15.09.2010 – денят, в който едно семейство се разби на хиляди парченца.
Никой от 4-мата не очакваше онзи тир да изскочи от мрака и да се изпречи на пътя им. Жестоко свистене на гуми, заслепяващи светлини, звукът от сблъскващи се ламарини, пропукващи се стъкла... и последвалите ручеи кръв, леещи се по протежението на мокрото и пусто шосе.
„Чонг Су И и дъщеря й, Чонг Ън Ха, които починаха в тежката катастрофа на шосе 75, на 15.09, бяха погребани днес.”
Това бе първото нещо, което достигна до ушите на Ън Джи, когато съзнанието й се събуди и очите й преминаха през стаята, разучавайки я обстойно, като достигна до извода, че беше в болница. Следователно беше жива... за разлика от майка й и голямата й сестра.
Поради големия шок, впоследствие момичето изпада в дълбока депресия, отказва да говори и да излиза от голямата къща, която вече изглежда така празна. Празна като опитите на баща й да й помогне с намесата на психолози и всякакви специалисти.
След дълги безсънни нощи, прекарани в лутане между различните възможности, самотният родител най - сетне взима решението, което ще промени вече рухналия им живот, а дори и да го построи наново.
И ето че 2 години по - късно, когато състоянието на Ън Джи се подобрява, двамата се местят в Миднайт - едно съвсем случайно избрано градче, където може би ще намерят спасението.


Допълнително (по избор):
-Тъй като момичето не се е възстановило напълно, пие антидепресанти.
-Обича да се разхожда под дъжда и да усеща капчиците по кожата си.
-Вярва в любовта от пръв поглед, както и че там някъде, из широкия и необятен свят, има някой, който ще запълни празнината в душата й с любов.

Снимка + името на личността, чиито лик използвате:
Jung Eun Ji