Определено беше един от онези монотонни дни, през които слънцето напича толкова жарко, че се чудиш откъде има толкова енергия. Беше страшно горещо. Бог да благослови климатиците! Ако нямах климатик в апартамента си, не знам как щях да оцелея. Лежах си в леглото и гледах поредния сълзлив романтичен филм, в края на който плачеш като малко дете, въпреки че главните герои ще живеят щастливо до края на дните си. Да, всеки си мечтае за подобно разивтие на нещата. Реших, че поне днес трябваше да изляза някъде. В последно време се бях затворила вкъщи, не ми се излизаше. Времето беше хубаво и се замислих, че басейн изобщо няма да е лоша идея. Облякох си един черен бански, отгоре нахлузих черна рокличка и излязох навън.
Не след дълго стигнах до басейна. Зарадвах се, когато видях, че нямаше много хора, и се настаних на един от шезлонзите. Изведнъж едно момче току-що излезе от водата и седна на мястото до мен. Обърнах се към него, не позволявайки на слънцето да блести в очите ми. Е, какво пък.
- Здравей - поздравих и се усмихнах. Няколко разменени думи с някого определено нямаше да ми се отразят зле, имайки предвид, че в последно време се бях изолирала от света.