Определено обичах да пазарувам и това нямаше да се промени никога, каквото и да стане. Устните ми се извиха в миловидна и доволна усмивка и аз се обърнах към момичето.
- Така е, права си - след това вдигнах леко рамене, защото не знаех откъде да започнем. То имеше толкова много магазини, толкова много хубави неща, а аз бях нетърпелива да обиколя всичко за пореден път.
- Честно ли? Не знм - засмях се аз, оглеждайки се наоколо. - Ее, щом сме пред спортния магазин, да започнем оттук? Дрехите ми са най-разнообразни, така че съм доволна на всеки бутик. - казах уж замислено и отново се засмях, поглеждайки към момичето.

- Отново си права - казах с усмивка и я последвах към частта с женските артикули. Обожавах да пазарувам, а да се оглеждам за дрехи беше още по-добре.
Заех се да прегглеждам едни цветни клинове - обожавах клиновете, те бяха моята страст - когато изведнъж едно розовеникаво нещо ми изпадна пред очите. И направо се влюбих в него, беше толкова хубаво. Ау, ау, ау, невероятно - клин с пола. Обожавах ги!!!
- Габриела! - извиках внезапно и чак останалите хора започнаха да се споглеждат. Не им обърнах внимание и се загледах в момичето на няколко метра от мен.
- Ела да видиш нещо - подканих я развълнувано, като очите ми все още бяха в дрехите пред мен.

Продължавах все така развълнувано да оглеждам дрехите около си, но не можех да не отрека, че очите ми останаха в това, което държах в ръцете си. Щях да си го взема, без значение в какъв цвят.
- Дам. А и не само за това. - засмяях се аз и оставих закачалката на мястото и' и тръгнах бавно напред, разглеждайки стоките.
- По принцип викам за всичко и на всеки, когато съм развълнувана... Или пък ядосана. Но тогава не ти препоръчвам да си около мен, защото започвам да бръщолевя глупости на скорострелен френски.
Отново се засмях и обръщайки се към момичето, внезапно видях една адски, невероятно и умопомрачително сладдка тениска в цветовете на дъгата.
- Оооо, това определено ще го взема - казах въодушевено и отново с леко силен глас и се засмях, виждайки лицето на Габриела.

Продължих да обиклаям наоколо, врещейки колко хубаво било това или онова. Понякога самата аз не се понасях за това викане, но пъл нямаше как да го стисна вътре. В противен случай щях да изригна!
- Благодаря - казах мило, слагайки в купчинката дрехи едно спортно светло розово бюстие. Оо, днес щях да пазарувам до скъсване.
Запътих се към касата, като се оглеждах наоколо, да видя къде е момичето. То се оказа пред мен и след като платих, се обърнах въодушевено към нея.
- Сега накъде?