Bar "Thief"

Заглавие: Re: Bar "Thief" Чет Юли 26, 2012 1:24 pm

Беше късно и скучно. Нямаше какво да правя, а телевизия не обичам по принцип да гледам. Всъщност, ако трябва да съм честна, мразя да гледам телевизия. Глупаво начинание според мен. Може би трябваше да си легна, все пак минаваше полунощ, но не ми се спеше. Не още. Тази вечер исках да се забавлявам, поне за миг да се отърся от всички онези кошмари, които сама преследвах от изгрев до залез слънце, а понякога и след това. Когато работиш по призванието си, даваш всичко от себе си без значение какво ти коства това, без значение времето, мястото и часа. Ала тази вечер ми беше писнало от това, беше ми писнало вече, исках поне за секунда да забравя всички проблеми и да се позабавлявам. Поне малко.
Затова реших да изляза. Да се забавлявам, да танцувам и да пия. Много, от всичко по много. Усмивка се появи на лицето ми и бързо станах от леглото, в което бях потънала, за да си избера дрехи. Скорошната ми къса прическа все още ме дразнеше до известна степен, не бях свикнала с толкова къса коса. Но все някак щях да го преодолея и да свикна - нямаше вечно да страдам по отрязаната си коса, нали? Застанах пред гардероба и за няколко мига избрах някаква къса рокличка, с която вероятно щях да подлудя мъжете. Но сега това не ме интересуваше много, не бях такава. Облякох я набързо, сложих си лек грим и излязох бързо, насочвайки се към един от баровете в Миднайт.
Докато вървях напред и потропването на токчетата ми огласяваше безлюдната улица, се чудех къде точно да отида. Vertigo или Amber? Или може би Thief? Едва решавах спрямо тези неща. Дрехи си избирах бързо, а барове - не. Само аз ли долавям иронията? Все тая - реших, че Thief ще бъде печелившото заведение - отдавна не бях ходила там.
Бързо стигнах там и когато видях, че барът е пълен, широка усмивка се разля по лицето ми. Промуших се като същинска балеринка до плота и седнах внимателно на един от столовете, вероятно привличайки погледите наоколо. Усмихнах се кокетно на бармана и му намигнах, чудейки се какво да си поръчам.
- Дай ми един бърбън - почти му извиках и заклатих и крака и ръката си в такт с музиката. чашата почти на секундата се озова пред мен и аз жадно отпих от питието си, което се разля по гърлото ми и леко го опари. Но нищо повече - бях свикнала да пия точно такъв тип алкохол.
Оставих чашата на масата и въртейки кичур коса, се огледах наоколо. Почти всички танцуваха или се натискаха в някой ъгъл. Зачудих се дали и аз няма да завърша така тази вечер. Вдигнах вежди и след малко забелязах един доста привлекателен тип, който пиеше сам, забил поглед в бутилките зад бара. Беше на няколко стола разстояние, затова слизайки внимателно от моя, си взех чашата и се кордисах точно до него. Оставих чашата с лек трясък, на който той не обърна внимание. Завъртях очи и леко се усмихнах на себе си. Започнах да обикалям с пръст по ръба на чашата, като се взирах втренчено в него. Около десет минути минаха така, а той все още не ми обръщаше внимание. Що за мъж беше, за бога?! Да не би да бе гей?! Започнах вече и това да си мисля, като не пропуснах да отбележа каква загуба за жените щеше да бъде такъв красавец като него. Но това вече започна да ми омръзва.
- Нарочно ли го правиш? От десет и повече минути не отделям поглед от теб, а ти все още не си ме погледнал дори. Гей ли си? - попитах го остро и чак тогава ме удостои с вниманието си. Вдигнах вежда, опитвайки се да потисна доволната си усмивка, и подпирайки се на лакът, отново се взрях настойчиво в него, очаквайки най-сетне някакъв отговор.

Заглавие: Re: Bar "Thief" Чет Юли 26, 2012 1:52 pm

Не ме свърташе вкъщи, а тази караница направо ми дойде в повече. Все още онази картина ми беше пред очите, все още чувах крясъците и думите на Ясмин. Не можех да остана тук, имах чувството, че ще се задуша просто, че ще умра. Трябваше да се разсея някак си. Трябваше - не за да се забавлявам, а за да ми мине. Пъхнах телефона в джоба си и затръшнах вратата след себе си. Не знаех къде да отида, може би щях безцелно да се разхождам по улиците. Но скоро се отегчих, не знам защо. въздъхнах шумно, чудейки се в кой бар да отида. Вярно, не ходех по такива места и не пиех, но днес беше изключение. Сигурен бях, че след като се прибера, ще се почувствам по-добре.
Влязох в първия бар, изпречил ми се пред очите. Беше пълен и шумен- това се виждаше и от сто километра. Седнах на бара и си поръчах едно двойно уиски, което изпих почти на един дъх. Естествено, усетих лекото парване, но така беше по-добре.
Изведнъж усетих, че някой се вторачва в мен, но не обърнах поглед, за да видя кой точно. Може би беше познат, а може би не - в момента не ме интересуваше особено много. Продължих да си пия необезпокояван - или може би поне така си мислех - а пред очите ми бе само Ясмин. Как бяхме могли така да се скараме? Преди не го бяхме правили. Въздъхнах отново, чувайки ядосан и остър глас, който определено се отнасяше за мен. чувайки думата "гей" леко се подсмихнах и извъртях с досада поглед към жената, която ме беше заговорила.
- Не, спокойно, не съм гей. Но защо трябва да ти обръщам внимание? За по-специална ли се мислиш? - отпих голяма глътка от уискито и щом преглътнах, подпрях се на бара и се загледах в непознатата.
- И сега какво? Ще се гледаме ли?... Защо ти трябваше да ме заговаряш и да ме изтръгваш от уискито? - попитах, като също се взрях настойчиво в нея.

Заглавие: Re: Bar "Thief" Чет Юли 26, 2012 2:31 pm

Ама че беше нагъл и нахален. Какво му бях виновна за лошото настроение? Нека си пие, нека не ми обръща внимание, притрябвал ми е такъв грубиян, но поне да е малко по-учтив! Ама че отвратително държание, помислих си и поклатих разочаровано глава. Но пък какво тяло, какви очи, какви устни. Нямаше как да отрека, че е доста сексапилен. Усетих се, че попивам всеки мускул от неговото тяло, но не направих нищо, за да прикрия това. Не ми пукаше особено дали знаеше, че го зяпам така. А чувайки думите му, вдигнах вежди и се засмях арогантно.
- Защо не? И преди да ти отговоря на последния въпрос, ще ти кажа, че можеш да бъдеш по-учтив с една дама. Много си груб и невъзпитан – усетих, че френския ми акцент се засили, но само се усмихнах злобно. Отпих предизвикателно от бърбъна си и след като бавно оставих чашата на плота, отново върнах погледа си към него.
- Защото... и аз не знам. Беше ми скучно – кръстосах крака и съвсем леко и драматично въздъхнах. Нямаше защо да го лъжа, но нямаше и да се държа като мило и невинно момиченце пред него. Какъв ми бе той, за бога? Никакъв.
- Междудругото, аз съм Габриел. – подадох ръката си към него, очаквайки да я поеме. Нещо, което той не направи и аз страшно се ядосах. Идиот, помислих си наум и внезапно станах, като се завъртях леко в такт с музиката.
- Отивам да танцувам. Ако благоволиш, можеш да дойдеш при мен. – завъртях се най-нагло пред лицето му и съжалих, че косата ми беше къса, защото нямаше как да го перне през лицето.
Тръгнах бавно към дансинга, като леко се радвижвах, докато си някеря местенце, където да танцувам. Бързо го направих, но видях единсамотен тип и отидох при него, арогантно и умишлено започвайки да се извивам като змия около него. Чаках да видя дали ще дойде или ще си остане като пълен глупак на бара с уискито в ръка.

Заглавие: Re: Bar "Thief" Чет Юли 26, 2012 4:48 pm

Това момиче, Габриел - както рабрах по-късно - сериозно започваше да ме дразни. Откъде накъде ще ми иска сметка за действията ми? Аз съм бил груб и невъзпитан, а тя може ей така - просто защото и' е скучно - да ми разваля идилията?! То па и то една идилия - да пиеш и да си мислиш защо по дяволите си се скарал с гаджето си.
Поклатих глава и се направих, че не и' обърнах внимание, като продължих да си пия. Но това пък не ми пречеше да я огледам, и тя ме зяпаше. Допих и последната глътка уиски и побутнах чашата си към бармана, за да я налее отново. Коя поред вече бях изпил - трета или четвърта? А с колко ли пари щях да се изръся накрая? Не ми пукаше особено много точно сега. Вдигнах поглед, когато чашата отново се озова пред мен, и огледах този път по-обстойно момичето. Вярно, беше хубава, но това не и' позволяваше да се държи така арогантно, нали? Отново поклатих глава и като отпих поредната глътка жегващо уиски, оставих силно чапата на плота, като леко разлях от нея, и се изправих внезапно.
Тази нощ щях да се забавлявам, майната му на всичко. Приближих се към Габриел и мъжа, с който танцуваше, и съвсем неприветливо го отблъснах, заставайки на негово място.
- Дилън - почти и' извиках, като изневиделица я хванах за талията и започнахме да танцуваме.
Песента скоро свърши, а тази която почна, бе мръсна и може би ако бях на себе си, нямаше да продължа да танцувам с французойката. Да, нямаше как да не сбъркам акцента и'. Усещах как все повече заприличвам на този, когото не искам да бъда; че пръстите и ръцете ми като цяло стават все по-настоятелни и започват да се разхождат из тялото и'. Определено после щях да съжалявам, но точно това сега не ме касаеше. Просто исках да забравя за онзи смотан и тъп спор. и се получаваше - пиех и танцувах с друга жена, какво още исках. И аз не знаех. Но просдължавах все по-палаво да танцувам с Габриел, да притискам тялото и' в моето.
когато и тази песен свърши, хванах момичето за ръката и я насочих към бара. Взех чашата си и след като я пресуших на един дъх, все едно пиех лимонада, се обърнах към него:
- Аз ще пия, а ти?

Заглавие: Re: Bar "Thief" Пет Юли 27, 2012 10:20 am

Беше станал неузнаваем. Като си помисля, че изобщо не мислех, че ще дойде при мен, това как сега танцуваше и очевидно ме сваляше, си беше стряскащо за мен. Но и ми харесваше, нямаше как да го отрека. Две песни се смениха и най-накрая Дилън реши да седне, завличайки ме със себе си.
- За какъв се мислиш? – отговорих му остро и се настаних срещу него, кръстосквайки крака.
Не можех да го разбера, а аз разбирах мъжете. Грабнах някваква чаша, която беше близо до мен, и я изпих почти до дъно. Алкохолът вътре ме парна и затворих за миг очи, като поклатих съвсем забележимо глава. Втренчих се настоятелно в него и леко започнах да клатя крака си. Когато видях, че ме гледа с недоумение, се усмихнах половинчато.
- Първо ми се сопкаш, а сега танцуваш с мен и ме сваляш? За толкова отчаяна ли ме мислиш, за да ти се вържа? Или ти си толкова отчаян? Кое от двете, Дилън?
Френският ми акцент отново се бе засилил и сега си личеше остро, но аз отново не му обърнах внимание. Станах внимателно от стола и бавно започнах да се приближавам до него, докато лицата ни не бяха на милиметри едно от друго. Усещах как дъхът ми шареше по лицето му, а очите муи оглеждаха неговите черти.
- Нали щеше да пиеш? – подсетих го, като вдигнах леко вежда. Той кимна леко и рязко, а аз се подсмихнах отново – А защо не го правиш?

Заглавие: Re: Bar "Thief" Пет Юли 27, 2012 8:11 pm

Гледах я как стои срещу мен и не забелязах кога точно беше застанала точно пред лицето ми. Както можех да поредположа, започна да ми се прави на интересна и хитра. Защо съм се държал така? Ее, аз ако знаех защо, нямаше да се държа по този начин - все пак въпреки спора ни, обичах Ясмин повече от всичко на света. Поклатих леко глава и протегнах ръка, за да напипам чашата, която трябваше да е на около пет-десет сантиметра от мен. Да, ама не беше. Извърнах поглед от французойката и затърсих нервно чашата, която се оказа, че още е в ръцете на бармана. Сопнах му се да ми я дава по-бързо и след секунди, щом се озова отново в здравата ми захватка, изпих половината уиски в нея. За пореден път. Обърнах се към Габриел, като все още държах чашата.
- Ее, пия. Виждаш, нали? - усмихнах се с ъгълчето на устата си и неволно - хах, де да беше неволно - разсипах останалата чаша върху нея. - Опа, ръката ми затрепери.
Склъпих бързо някакво извинение, макар че бях сигурен, че нямаше да го приеме. Вдигнах вежди точно като нея и за секунди я придърпах по-близо до себе си, като ръцете ми се озоваха на кръста и', и съвсем неочаквано я целунах. Не знаех какво правя, нито пък защо го правя, но засега ми харесваше.

Заглавие: Re: Bar "Thief" Съб Юли 28, 2012 5:52 pm

Неприятното чувство от стичащия се алкохол по дрехите ми тотално прикова вниманието ми и веднагически започнах да се опитвам да премахна ъечността от роклята си. Но къде ти такъв късмет – тя беше памучна и попиваше абсолютно всичко. Правейки гневни и намръщени физиономии, тотално залисала се около тялото си, изобщо не усетих кога се бе приближил и ме бе целуал. Тя, самата целувка, ми дойде като гръм от ясно небе, но не отричам – няма как да го направя – че ми хареса. Но пък нямаше да стане на неговата, изключено! Отдръпнах се бързо и ръката ми незабавно изпълни първата команда, която мозъкът ми и’ каза. Както си лежеше, спусната до бедрото ми, внезапно се вдигна бавно и със страшна сила се заби в бузата на Дилън. Да, вярно, че и моята длан почервеня от плесницата, даже ме заболя, но не мога да си представя какво му беше на него. Може би доста болеше. Самодоволна ус мивка заигра по лицето ми и аз присвих очи, поглеждайки го ядно.
- Заслужаваше си го! – изсъсках му през зъби, като не забелязах как от ярост бях преминала към езика от своето детство. – Как смееш да ме целуваш? Идиот такъв! – продължих все така ядосано и силно. Но вместо извинение, получих само поглед с недоумение и учудените хорски погледи. Огледах се наоколо невинно и върнах погледа си на нахалния мъж срещу мен. Едва тогава разбрах, че съм го нахокала на език, който той не разбира. Поклатих разочаровано глава, но нямах никакво желание да го хуля отново. А и не бях напълно сигурна, че няма отново да заговоря на скорострелен френски и ефекта да бъде същия.
Понечих да седна, но само понечих. Хванах близката чаша – същата, която почти бях изпила – коята бармана беше налял и с огромно удоволствие, приближавайки се нежно и невинно към Дилън, излях съдържанието на чашата по него. Доволно гледах изумената ми физиономия, а още по-доволно хвърлих чашата на бара и седнах в скута му, като започнах да го целувам страстно. Дъх не му оставих да си поеме. Ее, не че аз си поемах, но това бе друг въпрос. Зарових пръсти в косата му и уж нежно я захванах, като се отдръпнах изведнъж.
- Заслужаваше си го. – казах задъхано, въпреки че този тип наказание доста ми хареса и ме задоволи. Прехапах долната си устна, очаквайки някава реакция, като все още дишах задъхано.

Заглавие: Re: Bar "Thief" Съб Юли 28, 2012 6:14 pm

Тази жена опредеелно не знаеше какво иска. Първо ми бръщолеви някакви неразбираеми неща на френски, после ме залива, а накрая моля ти се, ме целува. Честно, не я разбирах изобщо. Аз ли пък кога съм разбирал жените като цяло? Никога! Те са много странни същества - мрънкат за щяло и не щяло, въртят се като мухи без глави, като пчели, изгубили безценния си мед. Искат невъзможното, даваш им всичко от себе си и какво?! Накрая пак са недоволни! Но въпреки всичко обичах жените и винаги щях да ги обичам, каквото и да става.
Погледнах Габриел леко учудено, но и за миг не се замислих какво да направя. Оставих една стотачка на бармана, предполагах, че ще стигне за моето уиски и за това, което тя пиеше и я хванах силно за ръката. Изправих се, заедно с нея, и бързо я поведох из тълпата, като се запровирах без да ми пука удрям ли някого или не. Само от това личеше колко съм пиян...
Излязохме от бара и започнах да търся нещо. Вървях бързо, но нищо не откривах. Накрая намерих една врата, побутнах я леко и тя се отвори, като вкарах Габриел вътре. Когато затворух металната врата, стана тъмно като в рог, но това не ми попречи. Започнах да я целувам по врата и по устните, навсякъде. Ръцете ми се приплъзваха по извивките и' и когато стигнаха до свивката на коляното, я хванах здраво и я вдигнах във въздуха, прилепяйки я към стената. Целувките ми станаха по-настойчиви, не исках да говоря, не исках и да я слушам, само я целувах. и въпреки че беше тъмно и дори лицето и' едва успаявах да видя, въпреки че клепачите ми бяха затворени, единственото, което виждах бе Ясмин и чаровната и' усмивка. Не знам какво съм си мислел, не знам какво съм правил, но може би съм смятал, че го правя с нея, а не с момичето от Франция.
Отдръпнах се от нея, за да си поема дъх и я погледнах. Или имах намерението да го направя.
- Май тази рокличка трябва да се свали... Някак си. - засмях се леко арогантно и ръцете ми започнаха да проскледяват рокличката по дължината и', докато не стигнах до края и', където я повдигнах и започнах да галя бедрата и'.
- Какво ще кажеш?

Заглавие: Re: Bar "Thief" Съб Юли 28, 2012 7:01 pm

Действията му ме учудваха, не знаех къде ме води, но покорно го следвах. Подчинявах му се, въпреки че ми беше никакъв. Когато започнада ме целува, в първият момент леко се учудих, но после започнах също като него да го дарявам съв страстни целувки. Не знаех защо се натисках с почти непознат в някой от складовете на бара, не знаех с какъв ум го правя, но ми харесваше. Страшно много. Увих ръце около врата му и по-силно се притиснах в него, като целувките ми ставаха все по-пламенни и горещи точно като атмосферата. Тя буквално се пръскаше от тази горещина, която се излъчваше от телата ни и от действията ни. А те бяха бързи и скоростни, личеше си, че Дилън е опитен в това и не си пада много по игричките – и на действия, и на думи. Но това не ме бъркаше. До момента, в който не заговори за събличане на дрехи. Беше ми добре да се целувам с него, но само дотолкова. Ако исках да спя с него, или пък ако той искаше, не ми се щеше да е на това разнебитено и тъмно място, което на всичкото отгоре смърдеше.
Поех си дълбоко дъх, за да нормализирам количеството кислород в кръвта и организма си, и чак след това удостоих мъжа с вниманието си. Добре де, а какво щях да му кажа. Замислих се, докато се взирах трудно и напрегнато в опит да видя очите и лицето му. За жалост, всичко бе почти неуспешно.
- Ще кажа, че не искам да го правим тук. В хотел може би, но не и тук! Мястото е повече от отвратително. – промърморих тихо и слагайки бавно ръце на рамената му, стъпих на земята, като токчетата ми издадоха едно глухо „троп”. Огледах се, за да се уверя, че не съм ги счупила, след което отново върнах погледа си към Дилън.
- И сега какво? – попитах все така тихо, като изведнъж усетих как отново ме хваща за ръката и ме повежда нанякъде. Хубавото сега бе че ме извеждаше. Но както и предния път, и дума не обели.
- Ще ме мъкнеш като чувал с картофи, без да кажеш и думичка?! За каква ме смяташ и за какъв се мислиш? Явно си доста опитен в това, а? Обзалагм се, че си ням...
Колкото и разгорещено да му писках в ушите, не успях да продължа, защото той хвана лицето ми и бързо ме целуна. Когато също толкова бързо се отдръпнах, се заковах на място и го погледнах неразбиращо, като мигах на парцали. Той не каза нищо, просто тръгна напред. Вольо-невольо го последвах, докато не видях, че спира пред нещо голямо. Погледнах го учудено и чак като ми посочи с ръка сградата с грамадния светещ надпис „Миднайт Хотел”, разбрах какво точно е имал предвид. Усмиханх се бегло и поемайки предложената ми ръка, тръгнах отново подир него.