Засмях се като я хванах за раменете и я разклатих малко като казах със сериозен тон:
-Хей ти се държа много смело тазивечер и предлагам да не говорим повече за нея какво ще кажеш?-Попитах и реших да направя нещо изненадващо ръцете ми се озоваха около краката й а ръцете ми на гърба й вдигнах и я поведох към водата със своята вампирска скорост.Цопнахме във студената вода и се засмях като се приближих до нея и изкарах извинителен поглед и прошепнха:
-Извинявай!
Прошепнха и се приближих бързо и впих устни с нейните не издържах да я гледам вече и да не правя нищо . Отдръпнах се малко като дъха ми шареше по лицето й.

-Това вече не беше никак честно! - засмях се, като започнах да пръскам момичето с вода. Вярно беше малко детинско от моя страна, но преди да направи каквото и да било, скъсих бързо дистанцията помежду ни и нежно започнах да я целувам. Когато се отделих от нея, онази ми чаровна усмивка влезе в действие и тихо изшептях:
-Знаеш ли, може да излезем от морето и да се опитаме да хванем тен или просто да останем тук и да продължим да се пръскаме с вода? Как ти се струва? Ти избираш. - засмях се и за пореден път я напръсках да я подразня малко в добрия смисъл. Не можех просто да стоя около нея и да я гледам без да предприема нищо. Усмихнах се мистериозно и бавно започнах да излизам, като се обърнах към момичето и казах:
-Как ти се струва да полеем случилото се с малко Бърбън в някой клуб или бар? - попитах и се усмихнах с онази си магнетична усмивка, която само аз можех да докарам.

- Нямам претенции... където и да ме заведеш, там ще отида без възражения – усмихнах му се и се отпуснах, гледайки прекрасната гледка пред нас.
Наистина беше изумителна – всички цветове – и светлинките, и звездиците, и отблясъка на вълните – образуваха една феерия, по-великолепна от всяка, която някога бях виждала. Бе ми трудно да откъсна поглед от нея, но трябваше. Джейс определено беше по-великолепен, дори и от тази цветна красота, и нямаше да пропусна да не го гледам, ако можех. Усмихнах се мило и го целунах нежно, а пеперудките в стомаха ми отново заиграха.
- Може да останем тук, за известно време - казах тихо след малко - ии после да направим тази одобрителна разходка или пътешествието.
Вълнението след малко като че ли се усили, защото вълните започнаха с плясък да се разбиват в кея, пръскайки ни, при което имах чувството, че ме гъделичкат. Засмях се лекичко и се сгуших в Джейс, слагайки глава на гърдите му. Усещах равномерното му дишане, ударите на сърцето му. Затворих за миг очи, а когато ги отворих видях една невероятно красива усмивка. Захапах устна - определено бях прекомерно щастлива, винаги хапех долната си устна, когато бях в такова състояние. Отново слях устните си с тези на момчето и го погледнах дяволито.
- Ее, ако искаш може да постоим още малко и после да се отправим на онова - ах, сега как да го кажех, не го помнех изцяло - пътешествие, което ти предложи.

Погледнах я в очите и й се усмихнах мило. Беше толкова красива, а лунната светлина я правеше все по-привлекателна за мен. Нежен вятър развя косите й, като леко закри лицето й, а аз прокарах пръстите си през тях, за да ги отметна назад. Беше така нежна … косата й, кожата й, изражението на лицето й. Просто не можех да откъсна поглед от нея.
Приближих се леко, но вместо да я целуна, се отклоних и устните ми бяха пред ушенцето й, като започнах да шепна и сложих ръцете си на кръста й, за да я придърпам максимално към мен.
- Искам да те заведа навсякъде – започнах с мил тон и тя усети как започнах да я галя с върха на пръстите си по гърба – искам да ти покажа всяко красиво местенце на тази земя и сама да се убедиш, че няма по красива гледка от твоите очи – усмихнах се доволно и се наведох още малко, като устните ми докоснаха няколко пъти вратлето й и я дариха с нежни целувки, а после продължих – просто искам да изживееш незабравимите моменти, които заслужваш, но понеже съм егоист, искам и аз да съм част от тях.
Чак след това се отдръпнах от нея, като все още я бях прегърнал с едната си ръка, а другата си играеше с косата й. Исках да видя очите й и да се опитам да разбера какво точно мислеше и дали това, за което си мечтаех, имаше нещо общо и с нейните мечти.

Замислих се за момент, но нямах никаква идея. Наистина исках да я заведа навсякъде, но както значение имаха мястото и времето, щом сме заедно.Имахме достатъчно време … не, аз имах достатъчно време. Това изведнъж ме натъжи ужасно много. Знаех, че реално погледнато тя е човек и няма да мога да прекарам вечността с нея, но чак сега ми се видя толкова лошо … направо непоносимо.
Веднага изгоних тези мисли от главата си, защото не исках да ме види така и да се притесни или да си помисли нещо лошо, затова веднага се усмихнах фалшиво, но когато очите ми отново срещнаха нейните, усмивката ми стана по-искрена от всякога. Отказах се да мисля повече над това и казах първия град, който се сетих, когато си мислех за любов и романтика:
- Лондон – казах въодушевено и той видя как нещо проблесна в очите ми – представи си как сме на върха на Окото и нежен вятър развява дългите ти коси – казах весело и отново се заиграх с тях, като мекотата им ме омайваше – вечер е и можем да видим как целия град свети … като коледна елха с безброй лампички.
Усетих, как започвам да се вдетенявам и се засмях на собствените си думи. Понякога така ми липсваше да съм човек, но повечето спомени ми бяха детски и те бяха най-мили за мен.