-На двадесет и една години човешки и доста кучешки. - каза Итън и се засмя. Имаше прекрасен глас, а смехът му бе заразителен.
-Дано не трябва да ги умножавам по 7. - засмях се и изпих последната глътка от кафето си.
-Какво ще кажеш за една ободряваща разходка с... Е, принца на бял кон го няма, така, че ще се задоволиш и с присъствието на някой като мен... - предложи и аз се засмях.
-Спокойно. Одавна не вярвам в него. - засмях се. Итън предложи да отидем до някакво езеро в покрайнините и двамата се запътихме на там.
-Отиваме там от където започнахме. Покрайнините. - усмихнах се и двамата се запътихме към уреченото място като оставих той да води по логични причини. Щом стигнахме бавно се приближих и докоснах хладката вода на красивото езеро. За миг не можех да откъсна очи от гледката пред себе си.
-Боже! Тук е прекрасно. - тихо казах и се усмихнах с възхищение оглеждайки мястото до колкото бе възможно тъй като бе доста тъмно, все пак беше вечер.

П.п. Незнам дали трябваше да пиша тук , но карай.

-Нямам нито време, нито търпение да го търся. - усмихнах се все още гледайки кристално чистата тъмна вода.
-Е, вечерта е несравнимо, но много зависи с кой споделяш всичката тази красота, а аз май открих правилния човек... - изправих се и се усмихнах. Усещах руменината избила по бузите ми. Добре че бе тъмно защото сигурно бях червена като домат. Освен това сърцето ми биеше така, че се запитах дали и Итън не го чува. Обърнах се с гръб към езерото и видях, че той бе седнал до едно дърво.
-Искаш ли да поплуваме? Знам, че е страшно глупаво, но няма никой - спокойно е... Можем да се отпуснем, без да се оглеждаме дали някой ни дебне. - лека усмивка плъзна по все още зачервеното ми лице. Кимнах и отново потопих ръката си във водата. Определено ставаше за плуване. Бях облечена така и определено нямах бански.
-Звучи чудесно. - усмихнах се. Махнах дънковото яке от себе си и оставих малката черна раница на земята. Събух кецовете и чорапите си и навлязох в езерото.
-Карай. - казах и се засмях.
-Идваш ли? - попитах когато водата докосна крайчетата на косата ми. После щеше да изсъхне бавно, но както казват хората, живей за мига.

-Ти гониш! - каза Итън след като се потопи във водата и изскочи зад мен.
-Хубаво, но ако те хвана ще те гъделичкам до смърт. - казах докато се опитвах да избягам от пръските вода, които идваха към мен - безуспешно. Намръщих се когато видях намокрената си коса.
-Благодарение на теб после ще съм като разплетена кошница. - казах махайки един кичур от лицето си.
-Искам да те попитам нещо глупаво. Какво те накара да дойдеш с мен и изобщо да ми се довериш... Можеше да откажеш, но не го направи. - усмихнах се на въпроса му.
-Ами честно казано...не знам. Просто по някаква причина усещам, че мога да ти имам доверие. - а и така си и беше. Чувствах се страхотно в компанията на Итън. Можех да бъда себе си без да се притеснявам от нищо... Освен от сърцето ми, което заплашваше да изскочи от гърдите ми при всяка дума и всяка усмивка на Итън.
-Ами и ти можеше да не каниш досадница като мен,но го направи. Защо? - мой ред беше да попитам. Усмихнах се леко и се потопих под водата, а след това отново се върнах на повърхността за да чуя отговора на върколака.

-Ами направих го, защото не си никак досадна. Знам, че се познаваме от няколко часа, но мога да кажа, че не си никак, ама никак-никак досадна. - засмях се и я напръсках с вода. Сетих се, че се беше заканила да ме гъделичка до смърт ако ме хване. Засмях се и започнах да я гъделичкам, като й казах:
-Май ти изпреварих! - смехът ми се сля с този на момичето, което се опитваше да се измъкне от схватката ми. След като престанах, а те се успокои, се оказахме на милиметри един от друг. За момент нещо ми стана и преди да се усетя, вече я целувах. Сякаш ток мина по тялото ми. Когато се отдръпнах, виновно сведох глава и казах:
-Аз...такова.... не знам какво ми стана... Съжалявам... Не че те целунах, беше страхотно, но май не беше много правилно. - лека руменина се появи на лицето ми и ме накара да искам да потъна в земята от срам в този момент.

Усмихнах се.
-Знаеш ли, ти си много добър лъжец. Почти ти повярвах. - засмях се. Итън ме напръска с вода и още повече се засмях. Изведнъж започна да ме гъделичка явно сетил се за заканата ми от преди малко и, за която аз самата бях забравила. След известно време на неудържим смях от страна на двама ни Итън спря и аз се изправих оказвайки се на милиметри от него. За секунди през главата ми преминаха хиляди неща с това какво мога да направя, но този, който направи нещо бе Итън. За миг устните му бяха прилепени към моите. Шокирана не му отвърнах, но не го и отблъснах. Имах чувството, че щях да припадна. След кратък миг обаче Итън се отдръпна и сведе глава.
-Аз...такова.... не знам какво ми стана... Съжалявам... Не че те целунах, беше страхотно, но май не беше много правилно. - сърцето ми заби още по силно и се насилих да скалъпя някакъв отговор.
-Аз...не...тоест... - запелтечих.
-Ох зарежи! - казах приближавайки се и прилепих устните си към неговите обхващайки раменете му с ръце. Беше толкова прекрасно, че нямах представа как не съм се разтопила до сега.

-После ще узнаеш номерът ми... - казах отделяйки се за малко от устните му.
После обаче отново ги долепих до неговите премествайки ръцете си от раменете на врата му обвивайки го с ръце.
След малко отново се отделихме един от друг и Итън ме погъделичка, но бе по-скоро забавно отколкото неприятно.
-Е, ще чуя ли нещо интересно за теб или ще си замълчиш и ще ме оставиш самичко да разкривам всичко около теб? - попита и отново ме целуна.
-Защо? Големият "лош" върколак не може да разкрие нещо за мен ли? - едвам се отделих от устните му и се засмях пръскайки го с вода.

-Сложна самоличност? - уж учудено попитах, но след това се разсмях. Итън ме прегърна и аз потръпнах. Хем заради топлината на тялото му и допира му, хем заради студеният вятър, който изпрати нежелани тръпки по кожата ми.
-Нека излезем, защото ако настинеш - ще тежи на моята съвест и няма да мога да спя... Не, че бих имал нещо против да се грижа за теб, докато си болна. Да те храня, да ти угаждам, да ти давам сиропче с любимата ти лъжичка. - засмях се заедно с него. Смехът ми стана още по-неудържим щом си представих последното. Хванати за ръце двамата се запътихме към брега. Щом стигнахме Итън ме загърна с якето ми и ме притегли към себе си облягайки брадичката си на рамото ми. Сгуших се в него вдишвайки аромата му.
-Е, още ли ще тормозиш Големия Лош Вълк или ще благоволиш да му разкажеш нещо за себе си? - каза и аз се разсмях.
-Ами какво искаш да знаеш? - попитах.
-Няма кой знае какво за разказване въпреки, че животът ми е доста сложен. - казах затваряйки очите си.

-Ако правиш така няма да чуеш нищо. - казах усмихвайки се и треперейки в силните му ръце. Целувките му караха кожата ми да изгаря, а това доста ме разсейваше.
-Освен това няма да научиш всичко за мен. Нали не искаш да ти омръзна толкова бързо? - повдигнах вежда поглеждайки го в очите.
-Нека отидем някъде на топло, защото по това време на годината се случва и често да падат дъждове. - кимнах неспособна да говоря и двамата тръгнахме по обратния път. Итън се спъна по едно време и аз се засмях на коментара му. Чу се гръмотевица, после светкавица, а след това едри капки закапаха заплашвайки всеки, който бе на открито. Итън ме хвана за ръка и щом стигнахме до пътя се скрихме под спирката на някакъв автобус, който не ми бе познат. Итън се обади и поръча такси а аз седнах на пейката.
-Е, можеш да ми разкажеш за себе си, докато "спасението" ни се появи. - каза момчето и аз се усмихнах.
-Като за начало. Страх ме е от гръмотевици за това ме гушни. - казах и се усмихнах.
-А сега историята ми. На кратко. Имам брат. Майка ми ни изостави когато бяхме малки. Приех го тежко. Мразя я. Баща ми беше... е доста...строг с мен... - казах с горчивина в гласа.
-Махнах се от вкъщи преди година и половина. - довърших.
-Общо взето това е. Иначе обожавам шоколад, червени рози, червено, плюшени овци и мечета... - казах спирайки по средата на мисълта ми.
-Твой ред е. - казах и закачливо го сръчках.
-

-Добре че не видя, че сме мокри. - тихо прошепнах на Итън и се засмях. Целунах го по устните оставяйки ръката ми да почува върху рамото му.
"Дискретно" прокашляне от шофьора ме накара да се отдръпна и да се усмихна тихо.
-Ами не знам. Къде искаш? Аз нямам проблем с мястото... - казах отново целувайки го бързо под лошия поглед на шофьора отразен от огледалото.
-Не че имаме голям избор... Все пак е посред нощ. - засмях се. Сплетох пръсти в тези на Итън и му се усмихнах.