Фонтанът

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Авг 15, 2012 1:57 pm

Беше малко тежка седмица за мен и реших малко да си почина и да се отдам напълно на свободното си време. Отидох в парка и без да се замислям се отправих веднага към фонтана. Седнах на ръба и се загледах във водата и дъното осеяно с монети. Колко ли много желания лежаха тук в момента? Усмихнах се и бръкнах в джоба си, като извадих няколко монети. Пожелах си нещо и започнах една по една да ги пускам. Беше глупаво да очаквам желанията да ми се сбъднат, но емоциите си заслужаваха, а и щом толкова много хора бяха повярвали за миг в чудеса, защо да не го направя и аз... Та аз бях полу човек, полу вълк... Имаше ли някоя по голяма небивалица от това? Усмихнах се и се концентрирах в желанията и шума наоколо.

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Авг 15, 2012 3:08 pm

-Казват, че ако вярваш истински, желанието ти ще се сбъдне.
Не беше в стила й да заговаря непознати, но фактът, че бяха единствените хора, а и мястото не бе кое да е, си оказа влияние и наклони везните. Не беше в стила й и да дава поучителни и не чак толкова поучителни съвети, които звучаха като цитати от книгите на Никалъс Спаркс. Обичаше книгите му, но ролята на мъдра и зряла жена не й отиваше.

Седна на ръба на фонтана, на студения мрамор. Тихото шумолене на водата и проблясващите стотинки вътре правеха всичко вълшебно. Остана заслушана в шума на плискащите води, остана неподвижна, дори когато водните пръски намокриха блузата й. Внезапната разхлада освободи нещо в нея и се почувства като човек без никакви задръжки. Явно така действаше това място. Макар в брошурата да не пишеше нещо подобно. Можеше да се закълне, че под картинката на впечатляващия фонтан, с печатен шрифт, бе написано:"За всички, които вярват в чудеса и искат да получат част от мъдростта на Господ". Можеше да се закълне, защото ги бе запомнила. Не знаеше кое я накара да дойде тук?Съмненията около сватбата?Суеверието, което май беше семейна черта?Желанието да вярва в чудеса?Толкова много въпроси, а толкова малко отговори.

Дълго време избираше тоалета си. Нямаше причина, просто искаше да се почувства красива и да разнообрази ежедневното подмятане на първите попаднали дрехи. Наречете го женска суета ако искате, но сега се нуждаеше тъкмо от това. Мъжът стоеше безмълвен, втренчил поглед в нея. Не беше човек, разбра го от неестественото му държане и може би...аура. Освен че не беше човек, беше и малко самотен. Всеки човек изпадаше в моменти на самосъжаление, когато си въобразяваше, че целият свят е срещу него. Селена не знаеше дали и той изживява подобна криза, но не й приличаше на щастлив точно в този миг.

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Авг 15, 2012 3:24 pm

-Да, но не пречи да очакваш малко магия да се появи в живота ти... - усмихнах се някак вяло, мислейки си за Саша... Итън, приятно ми е. - представих се на момичето. Усмихнах се и се загледах във водата, а после се огледах наоколо и си казах наум "Днес ще бъде страхотен ден!"... Явно момичето бе разбрало, че не съм човек, но и аз усетих нещо животинско в нея. Може би беше....беше... Беше зооморф. Да, все още имаше от тези свръхестествени създания, които можеха да приемат животинска форма. Усмихнах се на момичето и казах:
-За да не изпадаме в съмнения един за друг, може ли да изясня ситуацията? Аз съм върколак, който може да чете мисли, а ти си зооморф, нали? - попитах с леко тъповато изражение. Да, определено не ми беше ден... Бях щастлив, но ми беше от онези периоди, в които обичах да се вглъбявам в себе си и да търся истинското си аз, както един психолог се бе изразил "Човешкото подсъзнание е като град, който е добре да откриеш."

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Авг 15, 2012 5:31 pm

-Можеш да четеш мисли?Ти...аз. Излишно е да питам, сигурно вече си пребъркал съзнанието ми. Но въпреки всичко това е страхотно. И аз исках като малка, а може би някоя част от мен още иска да проникне в мислите на останалите. Би било супер.
Беше толкова въодушевена, като малко дете, на което са подарили желания подарък.Но не лъжеше, нито искаше да направи добро впечатление. Беше си истина, но желанието й така не се сбъдна. Погледна за миг фонтана, сещайки се нещо. Ако си пожелаеше...Я стига глупости. Откога вярваше в суеверия?Откога вярваше, че като хвърли някаква си монета и си намисли нещо то ще се сбъдне?Трябваше да слезе на земята и да се върне в реалността и ако може по най-бързия начин. Сети се за невъзпитаното си държане и подаде на свой ред ръката си.
-Селена. Приятно ми е.
-Извинявай, че "избухнах" така, но както вече казах, детска мечта. Да, зооморф съм, но се учудвам, че позна. От доста отдавна съм се трансформирала. Да речем, че искам нормален живот.
А кой не искаше?Усети, че е прекалила с говоренето и е отнела неговата възможност. Страните й почервеняха, знак за смущение, знак, който щеше да я издава в продължение на години, до края на живота й. Отклони погледа си от неговия и обкрачи стената на фонтана, потапяйки единия си крак.

Заглавие: Re: Фонтанът Пет Авг 17, 2012 10:02 am

-Но защо не се съгласяваш със съществото си... Умирам за твоята способност за трансформиране. - засмях се и изведнъж започнах да си спомням откъслечни кадри от имението, в което Моргана ни нападна. Тогава ми просветна. Селена беше там и се намеси в най-решителния момент от всичко. В първия момент не я познах, но изведнъж ми се появиха някакви откъслечни спомени и моменти:
-Извинявай за неподходящия въпрос, но ти не беше ли в имението, когато Моргана ни нападна? - попитах аз като започнаха да ми идват някакви откъслечни моменти, които определено се бях постарал да забравя тотално.

Заглавие: Re: Фонтанът Пон Авг 20, 2012 5:53 am

-А аз се чудех откъде си ми толкова познат.
Селена се засмя леко смутено и дори не си даде труда да отговори правилно на въпроса му. Изказването й трябваше да послужи за такова, колкото и не на място да бе. Не искаше да спомня онези дни. Беше ги заровила някъде дълбоко в съзнанието си, в големи сандъци с катинари и думите на Итън бавно започнаха да отключват тези кутии, често асоциирани като кутиите на Пандора. Спомняше си само откъсчлени, но напълно достатъчни случки, които караха космите по тялото й да настръхват, а бойната й готовност да е на шест, дори предизвикваха трансформация и то не в нещо безобидно. Единственото хубаво нещо около тези дни беше приятелството, което лесно се създаде между всички и Джошуа. За разлика от сега, тогава бяха един до друг и макар вкопчени в битка за живот и смърт беше до него, а не на хиляди километра, борещ се за нещо невъзможно.
-Чувствах се безполезна и трябваше да се намеся някак си. Не можех да позволя някой отново да рискува живота си.
Изрече мислите си на глас и се сепна, когато срещна погледа на Итън. Сякаш напълно бе забравила за присъствието му. Нахока се наум и успя да върже някаква престорена усмивка, за да не повдига излишни въпроси, на които все още нямаше приличен отговор.
-Саша ми е говорила за теб.
Изведнъж й просветна кой дефакто бе той. С приятелката му бяха разговаряли надълго и нашироко и нямаше как да не засегнат темата "сериозна връзка".

Заглавие: Re: Фонтанът Нед Авг 26, 2012 9:36 pm

-О, да... Вярно. - усмихнах се и си спомних случата в Имението и Куба. Но вече всичко беше наред, така че. Усмихнах се окуражително на момичето и се изправих. Огледах се наоколо и след това й казах:
-И аз доста съм слушал за теб от Джош. Звучеше толкова влюбен. - засмях се и казах на Селена с лека несигутност и нотка на притеснение в гласа си:
-Когато се измъкнахме от куба, той така въодушевено разказваше колко смелост си проявила и как се е почувствал в безопасност с теб... Усетил те е дори и в съня си... Твоите сълзи са били стимул за него... - усмихнах се окуражително и седнах отново до момичето като потопих леко пръста си във водата:
-Сигурно напоследък Джош е много зает покрай това с града, но е невероятно, че намира място за приятелите си, което ми напомня да те попитам - Ще дойдеш ли с нас в кметството? Джош ми писа и ни покани... Каза, че настоявал да те доведа, но нямам идея защо. - усмихнах се и хвърлих още една монета.

» Фонтанът Di Trevi

Фонтанът

Фонтанът

Similar topics

Similar topics