Апартамента на Годес, след четири месеца

Беше тъмно. Студено. Само това се усещаше в стаята, това и нищо друго. Дъхът ми секваше и дори парата, която излизаше от устата ми замръзваше. Или пък поне аз така си мислех. Бях толкова... толкова... не можех да намеря дума, с която да изразя как се чувствах в момента. За първи път се бяхме скарали, толкова сериозно, но пък и за такава дреболия.
Виковете все още звучаха в главата ми, имах чувството, че ще експлодирам, че ще се пръсна. Всичко в мен кънтеше, сякаш бях адски близо до огромни високоговорители или нещо от този сорт. Гледах в една точка, не отмествах в поглед, но сякаш не виждах това пред себе си. Пред очите ми все още беше онази картина - в двата края на стаята, маса, мебели - всичко това ни делеше, а ние викахме ли, викахме. Всичко беше по земята - хвърлях и блъсках какво ли не. И въпреки че навън слънцето грееше с все сила, вътре сякаш всичко сиво започна да става, сякаш времето постепенно се смрачи и всички чувства, които изпитвахме, се бяха свили някъде и не смееха да излязат.
Прокарах пръсти през косата си и преглътнах тежко. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми, сигурно вече очите ми бяха подпухнали, зачервени или пък може би с черни кръгове, заради размазаните спирала и очната линия. Изтрих непохватно сълзите, въпреки че беше нахалост, защото нови затекоха. Проснах се на леглото и закрих лицето си с една възглавница. Може би на нея бе лежала главата му, както той бе лежал на самото легло.
Въздъхнах отново и с ръка затърсих телефона си. Не можех да съм сама, щях да се побъркам. Но на кой щях да звънна? Ясмин бе с Дилън, вчера ми казваше как щели да ходят на почивка, Неса - тя едва ли би ме разбрала в момента, все пак бе на 16. Значи оставаше Алина - да, тя винаги беше насреща. А и сега може би най-много можеше да ми помогне, да ме разбере и да ми предложи рамото си като подкрепа, като място, на което мога да си излея душата. Все пак нали се бе омъжвала, нали и' бяха отнели най-ценното й. Започнах да търся номера й, но ми бе доста трудно. Едва виждах от сълзите и все едно имах завеса пред очите. Най-сетне успях и я набрах, като нетърпеливо изчаквах да чуя гласа и'. Отговори ми на третото позвъняване и колкото и да не исках, не можах да остана спокойна.
- Али... Али, моля те, ела... Нужна си ми... - проплаках и преглътнах тежко. Знаех, че я обърквам, знаех, че едва ли ме е разбрала, но също така знаех, че веднага щеше да тръгне към вкъщи, затова просто оставих телефона някъде на леглото и легнах по гръб, взирайки се в тавана.

Goddess Брой мнения : 95

Кой, по дяволите, ми звъннеше в 3 през нощта?!? Бях готова за истински скандал, когато видях изписаното имена на дисплея-беше Деми! Веднага вдигнах.
-Али... Али, моля те, ела... Нужна си ми...-плачейки каза тя и затвори телефона.
Някой сигурно я беше наранил или нещо подобно. Скочих като ужилена, подхлъзнах се и тупнах на пода, но побързах да се изправя. Бях само по къси паналонки и потниче с деколте-щях да съм добра мишена за мъжете. Навлякох отгоре най-дългото си палто и взех чифт маратонки. Грабнах чантата си и събудих бавачката на Каролайн. Нъбързо и обясних къде ще бъде. Целунах дъщеря си и изхвърчах от къщи.
Намерих Деми да плаче на леглото.
- Какво се е случило, мила?-попитах аз.
Но на нея явно не й се говореше. Прегърнах я и казах:
-После ще ми обясниш. Поплачи си!
Разгледах дали някъде има кръв, но нямаше такава. Да не би да се беше скарала с гаджето си? Горката!

Въпреки че Алина дойде скоростно бързо, имах чувството, че се е забавила поне век. Толкова бавно и тягостно минаваше времето. Още в мига, щом я видях, се вкопчих в нея като удавник за сламка и нямах абсолютно никакво намерение да я пускам. В момента тя беше моята спасителка, сякаш бе като безопасен пристан, а аз - корабокруширал кораб, нуждаещ се от поправка и почивка.
Започна да ме разпитва - знаех, че ще го направи - но просто не можех да говоря в момента. Сякаш в гърлото ми бе заседнала огромна буца и дори едва дишах. А и си мисля, че дори и да можех да говоря, нямаше да знам какво точно да и' кажа. Ее, да, бях й разказвала за нас, всичко, до най-малката подробност, но сега просто... не знаех какво точно да й кажа. Ако бяхме скъсали - не дай си Боже - може би щеше да е обяснимо защо плачех толкова много. Но пък ние само се бяхме скарала, а аз ревах като малко момиченце, което не е свикнало да не става на нейното, а точно сега и' бяха забранили нещо си. Беше смешно да плача така само заради някакъв си спор. Но аз го правех и дори и да бе много, ама много смешно и глупаво, просто не можех да не плача.
След известно време - не знам колко, тотално бях изгубила представа за времето - успях леко да се успокоя и се отдръпнах от приятелката си.
- Али... Али, скарахме се... - едва успях да кажа и с огромно усилие не заплаках наново. Преглътнах тежко и я погледнах в очите. - Сутринта отидох у тях, бях си забравила ключовете и затова позвънях... Но ми отвори полуголо момиче, Али... полуголо. А Джейс слизаше по стълбите, само по дънки... Помислих си... помислих, че... - оо, дори не можех да го кажа. Самата мисъл ме убиваше. Не исках да мисля за това, но нямаше как просто. Отново заплаках, но се опитах да се успокоя.
- Пуснах всичко и се разтичах, а той тръгна след мен. Не исках да ме догони, а знаех, че ще, затова се телепортирах тук... Той почна да ми звъни, аз не вдигах, след това... след това - опитах се да си спомня всичко по хронологичен ред и затова се забавях - след това явно е разбрал, че съм се прибрала, защото разби вратата. - засмях се леко и през сълзи и отпуснах глава на коленете й.
- Започна да ми обяснява, че му била приятелка и просто спала у тях, че нищо не е станало, но аз не повярвах... кажи ми как да повярвам... На какво да вярвам - на това, което той ми каза, или на това, което аз самата видях с очите си? - преглътнах и отново погледнах Али - След това не знам какво стана точно, той ми говореше нещо, но не помня какво. И после викахме, часове наред... - отново се сгуших в нея и я прегърнах много силно. Не знаех какво още да кажа. А и не можех да кажа повече. Преглътнах отново и въздъхнах. Изведнъж телефона ми започна да звъни... Where Have You Been на Рияна. Джейс звънеше, това беше неговата песен... Но дори не погледнах телефона, не му обърнах внимание. Все едно слушах музика. Нямаше да вдигна. За нищо на света.
- Али... какво да правя? Кажи ми? Да му се обадя ли? Да му повярвам ли? - проплаках след секунди, като изобщо не обръщах внимание на това, че телефона все още звънеше.

Goddess Брой мнения : 95

Изчаках Деми да ми разкаже. След въпорас й въздъхнах.
-А защо просто не го изслуша? Според мен той те обича прекалено многа за да ти изневери...Макар, че на мъже не трябва да имаш много голяма вяра. Аз ти предлагам сега да не му вдигнеш, а да почакаме. Да видим дали ще се бори за теб... дали ще ти звънни отново, ще ти пратя цветя или нещо подобно!
Прегърнах я нежно и после казах:
-Оох! Много ме стискааш! оох! Ще ме задушиш и тогава няма да имаш Али!
Засмях се, опитвайки се да я поразвеселя.
-Аз като ти звъння...Каква е мелодийката? Че ми е интересно, дали и тя е такава сълзлива като тази на Джейс...

Оо, това определено си бе моята Али. Тази, която винаги ме разбира и ми помага; тази, която никога няма да ме излъже и дори и да не може да ми помогне, няма да ми навреди; тази, на която вярвах и слушах безпрекословно. Особено в такива моменти.
Да, тя бе най-права. Може би така трябваше да направя. Да чакам. Все пак нали времето лекуваше всичко. Преглътнах тежко и се засмях леко, въпреки че сълзите продължаваха да капят.
- Извинявай - отпуснах малко хватката си и я погледнах благодарствено. Непохватно избърсах сълзите, макар че нови започнаха да се стичат по лицето ми. Сякаш и да исках, не можех да ги спра. Прокарах пръсти през косата си и направих жалък опит да се усмихна.
- Права си. За всичко... Винаги си права - прегърнах я и усетих как намокрих и потника и'. Цялата мокра я бях направила, а бе тук от толкова малко време. - Амм... не, не е тъжна. Bad girls на M.I.A. - този път опитът ми за усмивка бе малко по-успешен и като че ли усетих, че започвам лека полека да се поуспокоявам. Но все пак това бях аз и мислите ми отново се връщаха все към него.
- Ама... - заекнах след няма и миг и усетих как Али ме гледа неразбиращо. Отново не уточних, всъщност "ама" наистина си бе нищо и нямаше как да разбере каквото и да е било. Въпреки че аз разбирах. Ама аз бях изключение. - Вече сигурно имам над 20 пропуснати, даже може и повече... А и Али, аз го изслушах, просто не можах да му повярвам. Една част от мен, много малка, му вярва, но по-голямата, тази, която ми казва, че той все пак е 186-годишен вампир, а аз една вещица, която ще умре след 60 години, не ми позволява да повярвам изцяло на думите му... А искам...
Отново отпуснах глава на раменете на приятелката си и въздъхнах тежко, като междувременно телефона бе спрял да звъни и сега в стаята цареше гробна тишина.

Goddess Брой мнения : 95

-О, благодаря! Това ми е една от любимите песни. Мдам..А така като започнеш да говориш аз ще умра след еди колко си години много ме дразниш! Не се говори така, Демси!
За малко само мълчахме , а аз размишлявах върху думите й.
-Деми, това, че той е по-дърт от теб не значи, че е по-лош! Може би е точно обратното...Все пак аз съм някаква старица на 517 години, но ти ми вярваш, нали?!? Аз ти предлагам да се успокоиш, измиеш сълзите и да се поразвеселим. А по-късно когато вече не си толкова разстроена и ядосана, ако отй пак звънне ще вдигнеш и ще говориш. Но в никакъв случай няма да му се обаждаш ти. Ще бъде олкова романтично да ти направи серенада или да ти изпрати 100 рози...
Замислих се как преди Фернандо(мъжа ми) го беше правил за мен, когато се скарвахме. За малко да заплача, но се успокоих..В момента Деми се нуждаеше от мен. не бях някаква ревла..Ама-ха! Скастрих се наум. След това прегърнах приятелката си и взех телефона й.
-Мдам..21 пропуснати повиквания..Хоп..Изтрити са...Сега да ти разгледам снимките, докато ти се измиеш и пооправиш. Ще излезем някъде или ти се парви нещо друго?
Докато тя се оправяше аз раглеждах откачените снимки, които си бяхме правили. В лунапарка, в парка, в барове и дискотеки, вкъщи и такива неща.
-Тази ми е една от любимите!-казах аз. На нея бяхме потопили шоколадова бисквита в смеска от уиски, водак и видео. Бяхме си сложили и ушички като на Мики Маус! На следващата аз ядях бисквитата, а тя пиеше от чашата.
Започнах да се смея развеселено и повиках Деми да й я покажа пък дано и тя да се развесели!

Щях да почна да упорствам, да и' кажа, че е различно, но, за жалост, не успях. Али започна да ме избутва от леглото и искам или не, трябваше да стана и да се оправя. Засмях се лекичко, гледайки общите ни снимки. Наистина и двете бяхме шматки, големи шматки. Изтрих сълзите от бузите си и след като още веднъж леко се засмях, тръгнах към банята, като нарочно не светнах никаква лампа - нито в моята стая, нито в коридора, никъде.
Влязох в банята и този път се принудих да осветя помещението, за да виждам нещо, като междувременно чувах звънливия смях на приятелката си. Когато се погледнах в огледалото, се облещих насреща му. Наистина лицето ми беше много подпухнало, така де - очите най-вече. Завъртях кранчето за студената вода и залях лицето си с няколко шепи вода, които ми дойдоха успокояващо. Все пак водата бе ледена, нарочно исках да е. Да ми стане студено, да ме разведри малко. Попих лицето си с меката хавлиена кърпа и се върнах бързо при Али.
- Така добре ли е? - попитах, докато я прегръщах. Усмихнах се бегло и след това си спомних предишните и' думи. - Ии ако искаш можем да се поразходим... в парка, или по брега - предложих и се огледах. Не се бях преобличала, така че можеше и така да изляза. Погледнах към Али, а след това и телефона си, като тайно се надявах отново да чуя песента на Рири.

Goddess Брой мнения : 95

-Много по-добре..Сега вече не изглеждаш все една някой те е подпухал с бухалка...Мдам..И не няма скоро да чуеш песента на Рири, защото съм намалила звука.-добавих аз, когато видях погледа на Деми.-И да занеш, че ще трябва да ми дадеш нещо твое , за да ходим по плажа, защото просто ще замръзна и тогава вече ще има само една ледена Али...Схващаш нали?-а след това се разхилих като луда.
Заразглеждах дрехите на приятелката ми и се зачудих какво да облека.
-Някакви модни съвети, Демси? Също така ще е добре и да приготвиш нещо за хапване, пийване, цигари.че забравих моите у дома и хавлии върху, които да седнем. вземи си и бански-ще правим нощно къпане.
Най-сетне си избрах синя блуза, зелени дънки и джапанки. Взех широкопола бяла шапка и слъневи очила и си ги сложих. Изглеждах като пълна откачалка.
-Хайде и теб да те напарвим така.
И почнах да вадя всякакви неща за плажа и да си ги слагам.

"Ама как така? Защо ми е намалила звука?! Не е честно!" започнах да роптая безгласно, но след малко стигнах до едно важно заключение - беше го направила за мое добро. Усмихнах се бегло и без да казвам каквото и да е било, разперих ръце към гардероба си.
- Мм... така си малко шарена... - засмях се след малко и свалих шапката от главата й, като я захвърлих при останалите от нейния вид. Разгледах останалите шапки и след малко с усмивка нахлупих на приятелката си светло синя шапка.
- Ето така... и със сините джапанки... определено ще събереш всички мъжки погледи - намигнах й и секунди след това усетих как Али ми слага нещо. Бързо се дръпнах назад, все едно бях ужилена, и започнах да се смея. Не толкова силно и откачено, както по принцип, но все пак се смеех.
- Не, не. С тази тениска си ми е добре... Наистина! - опитах се да я убедя в думите си. Междувременно бавно се бях приближила към леглото и докато Ал беше с гръб към мен, грабнах бързо телефона и промених профила - от безшумен на нормален, като все пак малко намалих звука и включих вибрация. Пъхнах го в джоба на дънките в последния момент преди да се е обърнала.
- Аа, защо трябва да взимаме оттук, при положение, че можем да купим. Не ми се мъкне нищо, шматчице моя. - направих се на разсеяна, все едно нищо не беше станало преди няколко секунди и се приближих бързо до нея.
- А и знаеш, че пуша от дъжд на вятър. Нямам цигари вкъщи - което наистина си бе така. Ако запалех два-три пъти в месеца, пак беше добре. Не, всъщност, не беше. "Пушенето е вредно и вреди на вас и другите около вас!" дам, на всички кутии пишеше едно и също. Само че беше вярно. Там, отплеснах се, затова разтърсих глава и се усмихнах леко.
- Май сме готови, а? - взех си коженото яке, все пак минаваше три и половина, ако не и четири, и погледнах Али, за да видя дали и тя е готова.

» Гората, след 2 месеца
» Бар ''M'.", след месец и половина
» Апартамента на Валъри Питърсън
» Деметра Годес
» Ванеса Грийн Годес

Апартамента на Годес, след четири месеца

Апартамента на Годес, след четири месеца

Similar topics

Similar topics