Дома на Катрин Гилбърт

Брой мнения : 52

Дома на Катрин Гилбърт

The Helper Брой мнения : 12

-Доста съм преживял през всичките тези години, но пък се появиха и много бели петна, така че нямам спомен почти за нищо, случило се от преди около петстотин години. - засмях се и прекрачих прага на дома на госпожицата. Усмихнах се чаровно се седнах на канапето. Погледнах нагоре и след като се усмихнах, казах на Катрин:
-Е, Катрин... Като новак във всичко това, можеш ти да ми разкажеш за впечатленията си от това да си вампир. - усмихнах се галантно на домакина, който бе така любезен да ме приеме в дома си и се обърнах към Катрин:
-Хей, Кат! Какво ти се прави? Имам предвид... все нещо трябва да има за правене, защото просто не мога да стоя на едно място. От преди трансформацията бях свръх активен, а сега това се засили и не знам как да го спра. Просто не мога да му устоя. Толкова е силно и опияняващо. Като наркотик е и не знам как да го откажа. - засмях се и се облегнах назад.

Брой мнения : 52

Усмихнах му се и след това седнах до него на канапето.

- За мен е вълнуващо всичко това е като приклйчение което много ми харесва. Да забелязах че всичко е по ясно и чувствата са по силни от преди. - отговорих му аз и се усмихнах леко повдигайки едната си вежда.

- Ми незнам какво можем да правим ти си човека с много адреналин. Може би ти ще предложиш нещо. Можем да правим каквото си искаме и както искам... Ако имаш идея цялата съм в слух

The Helper Брой мнения : 12

-За момента нямам друга идея освен някое екстремно приключение, но оставям избора на госпожицата. - усмихнах се мистериозно и се изправих на крака. Отидох до прозореца и погледнах навън. Времето внезапно се скапа и заваля дъжд. Капките се стичаха по прозореца, а аз усещах как ми става все по-топло и по топло. Свалих тениската си и я захвърлих на земята като ненужен парцал. Обърнах се към Катрин и с предизвикателна усмивка казах:
-Е, може пък ти да дадеш предложение за нещо интересно, което можем да правим междувременно. - казах аз и скъсих дистанцията помежду ни още мъничко.

Брой мнения : 52

Кат взе дистанцията за уредбата и я включи, и както винаги започна с онези страни песни който понякога и се приискваше да слуша. Леко погледна към него ,а той прекоси по голямата част от дистанцията между тях.Кат огледа тялото му без тениската му,всяко мусколче по тялото му бе очертано и изпъкнало по тялото му,което леко накара Кат да я побият тръпки.

- Та като за начало какво ти се слуша? - попита го тя и леко се приближи към него. Усмихвайки се
- Само казваш и ще го потърсим да го пуснем - каза му тя и повдигна едната си вежда в очакване.

The Helper Брой мнения : 12

-Музиката се надценява понякога, така че просто можеш да пуснеш каквото решиш. - усмихнах се мистериозно и поех дистанционното в ръцете си. Разгледах джаджата обстойно и макар, че не бях напълно наясно с нея, успях да се ориентирам. Захвърлих дистанционното на дивана и намалих осветлението. Свалих завесите и се поклоних джентълменски на момичето:
-Един танц, Милейди? - усмихнах се загадъчно и скъсих дистанцията помежду ни с още няколко сантиметра. Можех да почувствам парфюма на Кат и да усетя всяко едно нервно окончание по нея:
-Е, поканата приета ли е? - попитах аз с тъповато изражение и погледнах Кат предизвикателно.

» Катерина Гилбърт
» Катрин Пиърс

Дома на Катрин Гилбърт

Дома на Катрин Гилбърт

Similar topics

Similar topics