Днес бе хубав и слънчев ден. Ден който исках само за себе си. Станах от леглото и се отправих към банята без да оправя измачканите червени чаршафи. Взех си душ и подсуших косата си с една къпа, което я накара да застане на клечки. Сресах се в отчаян опит да направя нещо по-добро за косата си, но уви стана по-зле. Включих сешоара и я изсуших, а след това я изправих. Облякох лилаво-белият си бански и отгоре сложих къси дънкови панталонки и черно бюстие. Обух черните си сандали с връзки до глезена и ревни подметки и взех ключовете си. Заключих и се запътих към плажа. Щом стигнах седнах на безлюдния плаж радвайки се на топлите слънце и пясък. Зарових ръце и отметнах глава. Стоях така, неподвижно близо 15 минути. Отпуснах главата си на пред и нещо в морето привлече вниманието ми. Малка не особено добре изглеждаща на външен вид къщичка седеше на около 20 метра от брега. Заплувах към къщичката и влязох вътре. Нямаше никой. Явно тук идваха всички, които искаха да останат само със себе си. Седнах на земята и скръстих крака гледайки небето от прозореца пред мен.
- Здравей! - женски глас ме изтръгна от мислите ми стряскайки ме видимо. Обърнах глава и видях красиво момиче може би малко по-голямо от мен.
-Здрасти. - отвърнах и останах загледана в нея.

-Ариадна. - казах и поех ръката и.
- Мислех, че къщичката е празна. - каза тя докато сядаше до мен.
- Често ли идваш? - попита Ашли и аз се усмихнах.
- Не преди малко я намерих. Но ако знаех за нея всеки ден щях да съм тух. - усмихнато отвърнах зареяла поглед в небето.
-Ами ти, често ли идваш тук? - попитах обръщайки глава към Ашли. Тя бе много красива от русата коса до перфектния стил на обличане.

-Да често го чувам. - усмихнах се.
-Аа иначе моята си е естествена. - добавих и се усмихнах.
Момичето се опитваше да изцеди водата от косата си, но очевидно не се получаваше. Ако исках можех да и помогна с магия, но така тя щеше да разбере за мен... А не беше желателно.
-Защо ти трябва да си правиш тъмна косата? - попитах учудено.
-Не виждаш ли, че така изглеждаш прекрасно. - добавих и се усмихнах. На истина бе много красива и въобще не си я представях с тъмна коса.

-Сигурно е забавно. - ухилих се и извърнах поглед към прозореца.
-Аз никога не съм опитвала да се боядисвам защото си харесвам косата. Е, освен онзи път когато бях на петнадесет и си направих сини кичури. Баща ми щеше да се самоубие. - казах и се разсмях.
-Накара една от слугите да отреже косата ми. - горчиво се усмихнах спомняйки си момента. - Явно съм си научила урока. В няколко тихи мига бях загледана в нищото пред мен припомняйки си случката.
- Извинявай, че питам, но на колко си? - извадена от спомена, се усмихнах благодарно и затворих очи за малко.
-На осемнадесет. Скоро ги навърших. - казах и свих рамене.
-Ами ти? - попитах с любопитство.

Смехът ми се настани до този на Деми.
-Да сини. Много сини. - засмях се.
-Мда струва си да се експериментира с това. - добавих. Момичето се превиваше от смях. Реших да поизчакам малко да се успокои. Определено имаше заразителен смях. Усмивката ми не слезе от лицето докато Деметра не спря.
-22. - каза все още през смях.
-Извинявай. - виновно каза и изражението и стана малко по-сериозно.
– Щом си на 18, значи си завършила, нали? Или греша? – попитаа след малко тя. Кимнах и се усмихнах.
– Работиш ли някъде? - попита отново.
-Не. Но се надявам скоро да започна някъде...нещо. Също и да си намеря по-хубав дом от хотела. - засмях се и се загледах в красивото синьо небе.

-Ооо, обожавам фотографията. Нещо като хоби ми е, но иначе до сега учих езици. - казах заинтригувано.
-Не щом станах пълнолетна се преместих...в хотел. - засмях се.
-Е, щом си завършила фотография значи вероятно се занимаваш с това? - попитах с истинско любопитство. Беше страхотно винаги да можеш да запечатиш момента.
Точно за това обичах да правя снимки. За съжаление обаче късно открих любовта си към фотоапарата.

-Това е страхотно. Работиш това, което си учила, харесва ти и искаш. - казах с усмивка на лице.
-Никога не е късно. - каза Деми и изражението и стана сериозно.
"Чакай малко?! Това не го ли казах на ум?!" - запитах се. Деметра се направи на разсеяна, но все пак изглеждаш леко притеснена.
-Как разбра какво си мисля? - станах от мястото си и се облегнах на една от стените. Протегнах се защото се бях схванала от седене и отново се облегнах очаквайки отговор.

- Емии, нали го каза? - повдигнах вежди. Абсолютно убедена бях, че не съм го казвала на глас...
-Дообре де, не го каза. Прочетох ти мислите. - тихо каза Деми и ме погледна.
"Знаех си! Тя може да чете мисли?!" - учудих се.
-Добре. Какво си ти? - попитах спокойно, а аз си и бях спокойна. Ако трябваше щях да се защитя. Все пак можех. Не, че исках да наранявам някого, но ако се наложеше-трябваше. Въздъхнах и търпеливо зачаках отговора на момичето.

Като мен?! Вещица?! И тя бе вещица?! Учудих се от къде е разбрала, но тя ми каза още преди да задам въпроса си.
- Ами ти? Какво можеш? - попита Деми след като ми каза какви са нейните дарби.
- Илюзия, Телепатия, Регенерация и всичко останало, което и ти го можеш. - въздъхнах казвайки и се усмихнах.
-Никога, ама никога нямаше да разбера, че си вещица освен ако сама не ми бе казала. - усмихнах се се върнах до прозореца, който бе близо до Деми. Седнах на перваза пред него и погледнах момичето.

-Умна съм, но не съм медиум. - засмях се. Изведнъж Деми се замисли. Изчаках няколко минути така докато погледа и ставаше все по-дълбок и замислен. Изведнъж момичето изписка въодушевено. Погледнах я объркано и скръстих ръце в китките си.
- Извинявай. Навик - каза се усмихна широко.
- Хрумна ми чудесна идея! - кимнах очаквайки да я чуя.
- Нали каза, че обичаш фотографията? - кимнах и я погледнах очаквателно
- Ее, аз имам студио и се нуждая от асистентка... - започна бавно Деми. Схванах какво иска да ми каже и се усмихнах широко.
- Ее, искаш ли? - усмихна се и ме погледна въодушевено. Кимнах в отговор с усмивка.
-Естествено, но сигурна ли си? - попитах с подозрение, но все още усмихната.

-Ами приемам. - казах несигурно.
-Не всъщност, супер приемам! - въодушевено казах и се усмихнах широко.
-Е, точно немски не знам, но може и да съм от полза. - засмях се заедно с Деми.
-Та къде се намира студиото? - заинтригувано попитах. Все пак ако помагах на Деми трябваше да знам къде. Усмихнах се като междувременно се загледах в прекрасната гледка на водата отвъд прозореца.
-Все пак ще е хубаво да знам. - отново се засмях и погледнах русокосото момиче.

-Да. Но съм сигурна, че с мимика и много смях все пак ще се оправим. - засмях се. Деми ми обясни местоположението на студиото, аз гледах учудено.
-Не е особено далече...с кола. - засмях се.
-Но ако някой реши да отиде пеша...Ще се моля за краката му. - пак се засмях и се загледах в замислената Деми, която отново изписка. Този път не се стреснах.
-Май ти е навик. - засмях се и изчаках да ми каже каквото има.
Извинявай, но пак ми хрумна нещо.
- Ако искаш, може сега да отидем, не ми е проблем. - замислих се. Скочих от перваза и се усмихнах.
-Да супер. Ти водиш. - усмихнах се и двете излязохме от къщата плувайки към брега и после се отправихме към студиото на Деми.

-Благодаря. - казах щом се оказах суха.
-Косата ми също ти благодари. - засмях се. Вървяхме близо 15 минути и скоро стигнахме очевидно пред студиото. Деми се намръщи за миг. Май си беше забравила ключовете. След миг обаче се усмихна и вероятно каза на ум някакво заклинание защото след миг в ръката и се появиха няколко ключа. Докато тя отключаше се загледах в надписа над помещението. BeLight! Явно това бе името. Подхождаше си.
- Ето. Влизай. - подкани ме и аз пристъпих вътре срещайки се с обичайните за едно фотографско студио неща. Само че бе по-приветливо и на всякъде имаше снимки.
-Тук е супер. - казах оглеждайки наоколо.

Кимнах и отново заоглеждах студиото. Изведнъж се чу шум. Обърнах се към Деми, която се бе блъснала в една малка масичка.
- Навик. - каза и се засмя хващайки един апарат.
- Ще станат супер снимки, искаш ли да те снимам? - попита тя, но още преди да имам възможност да отговоря Деми започна ме снима. Усмихнах се и направих няколко смешни пози пред снимащата Деми. След малко тя спря разглеждайки снимките.
- Убий ме, но си прекрасна. - каза след като разгледа малката ни фото сесия.
-Глупости. - поех апарата от ръцете и и се удивих. На истина бяха доста добри и някой от тях бяха шантави. Засмях се.
-Добре, признавам тези тук са доста добри... - засмях се връщайки и фотоапарата.

Усмихнах се и кимнах.
-Добре. - потвърдих.
-Нека да е с фотоапарата и нека снимам теб. - допълних отново с усмивка.
-Ако може разбира се? - попитах с усмивка. Деми спокойно си минаваше за някой модел и доста се чудех как не бе започнала да работи именно това. Но тя явно се водеше от интересите си, а не като мен - от интересите на другите.
-Мислела ли си за кариера на модел? - попитах замислено. Никой нямаше да се чуди, а направо щяха да я вземат.