"Няма лошо в това да мечтаеш и да се отдадеш на мечтите си, но най-прекрасно е, когато в един нереално прекрасен момент, изживееш мига на сбъдване на всички желания, които преди са ти се стрували толкова далечни и недостижими... Толкова нереални и желани, че щом се сбъднат, единственото, което можеш да направиш е да му се насладиш, когато внезапно се случи..."
Една тиха и спокойна нощ, когато всички спяха в леглата си съвсем спокойно, отдавайки се на сладките си, едва ли не, розови сънища, едно младо русо момче с невероятни умения нервно се въртеше в леглото си, покровителствано от ужасните си сънища, които го тормозеха. Спомените изплуваха един след друг в главата му и не му даваха покой, напомняйки му как името му е заличено от родословното дърво, как родителите и познатите му се държат дистанцирано с него, като му обръщат гръб и го откъсват от себе си. Всички тези спомени, въплътили се в образа на сънища, сега тормозеха русокоското и го караха да се върти пак и пак... и пак... Докато не дойде отрезвителния момент, в който момчето ще се озове на земята и ще отвори рязко очите си, слагайки край на всички ужасни кошмари, които като тежка котва теглеха момчето в океан от разочарования и отчаяния, които вървят заедно ръка за ръка. Но нека се откъснем от действителността за момент и да надникнем какво толкова тормози русокоското, който се въртеше нервно в леглото си, преди да се срещне с пода отблизо и да забрави какво го е тормозило в най-съкровения час от безсмисления му живот като прашинка във Вселената, ставайки жертва на интриги и лъжи, когато трябва да е най-спокоен и отпуснат. Картина след картина се режисираха като филм на ужасите в главата му и го измъчваха отвътре като жестоки паразити, чиято единствена цел е да изцедят силите на момчето, което продължаваше да се върти неспокойно изпод завивките си, сънувайки един и същи сън отново и отново - няколко нощи поред вече...
Беше тиха и спокойна лятна вечер - идеална за поредното официално събиране, където всички богаташи с нулево възпитание, считани за каймака на обществото, се събират, за да обсъдят последните новини. След това започва някоя бавна, ритмична песен и всички започват да танцуват. Колко прекрасно само, нали? Но както винаги, дори и на изисканите приеми, където всички деликатно прикриват глупостта си със скъпи дрехи и маски, се появява някой, който да причини такъв смут, че всички да оставят начинанията си и да започнат да шушукат. Е, и този прием не се отличаваше особено. Изведнъж, с гръм и трясък, прекрасните обковани със злато врати се отвориха и в залата влязоха мъж и жена. Всички започнаха да шушукат след новодошлите, но те не им обърнаха внимание и решиха да си намерят място, за да потанцуват. "Това е той... Защо я води тук?!? Как смее?!?...". Шепота на зяпачите отекваше в залата, а те постепенно изчезваха... Момчето и момичето вървяха в средата на залата, където имаше едно огледало. Когато го докоснаха, видяха едно малко русо момче с прислугата си. Това беше... беше Зандър... Но защо го наричаха Стрийм, след като фамилията му беше Сторм?!? Тогава огледалото се пръсна на парчета и Зандър започна да пада бавно в мрака, когато се събуди с гръм и трясък на пода на стаята си и установи, че е бил там с часове и всичко го болеше много.
-Мамка му! - изругах аз като се хванах за тила и бавно се изправих. Приближих се до прозореца и усетих лека студенина да се прокарва като змия по кожата ми. Определено беше време да се облека и да сляза долу, за да закуся, а после да си направя и една ободряваща разходка в парка. Спрях се на нещо ежедневно и след това слязох в кухнята като си приготвих палачинки с прясно изцеден портокалов сок и течен шоколад. Усмихнах се и след това бавно започнах да слизам по стълбите, като дори си нямах представа къде да отида освен в парка. Нахраних се набързо и след това излязох и като заключих вратата, тръгнах към парка, където обичайно ходех ден и нощ. Докато вървях по улицата, замислен за всички сънища, които ме спохождаха, опитвайки се да проумея кой ми се бърка в главата, защо го прави и какво иска да ми предаде като съобщение. Вървях, но дори не мислех къде вървя и с каква цел го правя. Вървях си замислен около десетина, петнадесет минути, когато най-сетне стигнах до портата на парка. Вдигнах разсеяно глава и прочетох огромния надпис с метални букви: "МИДНАЙТ ПАРК". Замислих се дали искам да вляза или не, но още преди да взема каквото и да било решение, усетих как краката ми ме водеха между алеите. Огледах се наоколо и видях как клоните на величествените дървета се свеждат над асфалтираните алеи и примирено подслоняват нежните беззащитни растения от ветровете, които се гонят по това време в парка. Гледката беше невероятна и спираща дъха. Искаше ми се да остана тук завинаги, но това нямаше как да се случи, защото никак не ми се нравеше идеята за лагер на открито, така че продължих да се разхождам по алеите без цел, път и посока, когато изведнъж чух някакъв дрезгав глас зад себе си. Обърнах се и видях някаква старица, със странни дрехи и много мъниста. Тя се бе превила на две, но въпреки това стъпваше доста бързо и жизнено. За части от секундата тя ме настигна и хвана ръката ми с думите "Нека разкрия бъдещето ти!". Знаех много добре как стоят нещата с тези "гадатели", затова просто й дадох известна сума пари и й казах:
-Нищо лично, но не вярвам в подобни неща. Аз живея за мига. - но старицата се противеше и искаше да ми каже какво ме чака. Не исках повече да й противореча, затова седнахме на пейката и тя монотонно започна да си говори нещо под носа, като пускаше по някой и друг стон на ужас, с който искаше да ми покаже какво ще ми се случи и колко лошо ще е то. Както винаги, реагирах страшно скептично и й казах, че не вярвам в подобни истории. Невинната старица се разлюти и започна да ме проклина, като спомена нещо за смаляване и отвари. Спрях да я слушам и се прибрах вкъщи, като без да се замислям особено, се проснах на леглото и заспах, като се унесох в сладки сънища.
На сутринта се събудих и бях шокиран и ужасен от случилото се. Май сънувах с отворени очи. Ощипах се и извиках от болка, което значеше, че съм буден, така че това си беше реалност. Добре че си легнах с дрехите, иначе не ми се мислеше как ще си набавя други, освен чрез магия за смаляване. Усмихнах се мистериозно и се покатерих на шкафа, като започнах да скачам по копчето на часовника, за да спра досадната аларма. "Какво ще правя се?" запитах се наум и слязох по стълбите, като отидох в кухнята. Ясно беше, че не мога да си сготвя да ям, така че просто се мушнах под вратата и тръгнах към парка, където беше старицата, за да я намеря и да се опитам да се вмъкна в къщата й, за да си потърся някое хапче за растеж или амфетамин... нещо, което да ми помогне да възвърна нормалния си ръст, защото мразех да съм малък. Тръгнах по оживения булевард като постоянно бях нащрек, защото никак не ми се искаше да свърша размазан на тротоара. Човешките обувки препускаха навсякъде около мен, затова се хванах за една връзка на обувка и се качих на човешкото стъпало. За щастие превозът ми минаваше покрай парка, така че нямаше проблеми. Когато най-сетне се озовах пред входната порта, надписът ми се стори още по-голям от преди, но сега не беше време да се възхищавам на тези подробности, защото няколко врабчета ме нападнаха и трябваше да се скрия в близкия храст, където ми се наложи да яздя гъсеница до върха му, а после с помощта на калинка да се върна обратно на алеята, където започна цялата история. Както очаквах, старицата беше там и предсказваше бъдещето на поредната си жертва, така че просто се улових за едно от висящите й мъниста и с нетърпение зачаках да се отправи към дома си. Сигурно минаха часове и десетици "шарани", но най-сетне тя се надигна и се отправи към дома си, като започна да се движи по някакви мръсни, пусти улички, които водеха... Дори аз не знаех накъде. Ох, поне да не накуцваше, защото получих сътресение на мозъка от целия този екшън. Най-сетне се чу завъртане на ключ и изщракване на брава и старата вещица влезе в дома си, ако можеше това нещо да се нарече дом. Имаше само две стаи, една от които ми привлече вниманието. Скочих от дрехите й и се отправих на една маса, където лежеше рецепта за отвара за уголемяване и съставките й. Усмихнах се победоносно и се покатерих по окъсаната покривка. Най-сетне се озовах горе и триумфално затанцувах, като междувременно се приготвих за приготвянето на отварата.
Започнах с лесните съставки, но щом стигнах до бутилките със запушалки, започна една ожесточена борба. Качих се на капачката и започнах да я бутам, да скачам отгоре, да я хапя, но нищо не помагаше. Накрая се сетих, че мога да използвам магия за издигане. Съсредоточих се и усетих как се нося над отвореното шише. Зарадвах се и затанцувах като загубих равновесие и паднах в шишето. Започна щура борба, но накрая съумях да бутна и двете шишета и всичко беше готово. Скочих в колбата и започнах да плувам, но нищо не ставаше. Взрях се в силно пречупения образ на рецептата и разчетох надписа "Да се погълне". Засмях се сконфузен и се потопих, отпивайки от съдържанието. Почувствах се малко зле, но чувството беше изместено от радостта, която дойде, след като върнах ръста си с гръм и трясък, защото счупих и колбата, в която плувах като дребосък. Усмихнах се и видях жената да влиза в стаята:
-Ти успя Зандър! Знаех, че ще се противопоставиш на истинската си майка... Аз съм Аманда Стрийм - биологичната ти майка, а това беше тест за уменията ти. Ти го издържа и сега вече мога да премина спокойно. - жената беше толкова красива, а гласът й толкова нежен. Изобщо не можах да се сдържа да не я прегърна, като се учудих, че може да се усети призрак. Няколко сълзи паднаха от очите ми и тогава тя изчезна, оставяйки ме сам в помещението. Телепортирах се направо в дома си и легнах безпомощен на леглото. Погледнах нагоре и изшептях тихо "Обичам те, мамо...". Тогава се чу странен шепот в стаята и стъклото се запоти. Нещо започна да се изписва. "И аз те обичам, синко...". Не се сдържах и няколко сълзи покапаха от очите ми. Мечтата ми най-сетне се сбъдна... Успях да зърна истинската си майка.
"Няма нищо по-хубаво от обичта на майката... Дори и да не я заслужаваш, тя пак ще ти я дава, защото нейната обич може да премине през всяка една материя, за да достигне до сърцето ти."
Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young
Заглавие: Xander Storm 
