Тик-так, туп-туп, троп-троп... Звуците от часовника, биенето на сърцето ми и ромолящия дъжд навън се преплитаха в една странно прекрасна феерия и ме караха да искам да изляза и да се поразходя, но уви, не можех заради дъжда. След като нямаше да излизам навън, то поне можех да си остана вкъщи и да си намеря някакво приятно занимание. Бавно се откъснах от прозореца и започнах да слизам по стълбите, като не спирах да мисля какво мога да правя докато дъжда спре и ми позволи да изляза навън и да извършвам някои рутинни действия като лицеви опори, коремни преси, тичане, обичайната тренировка на един върколак. Усмихнах се и след това слязох долу в кухнята, като си спретнах един горещ шоколад. Докато се го наливах в любимата чаша, си полях ръката и заради болката импулсивно започнах да ръкомахам, като съборих поставката с прибори и ножа падна на ръката ми и ме поряза "О, супер! Сега ми трябва и аптечката!... Аз, празна глава, голяма уста и скапана координация - Неочаквано добра комбинация!" - иронизирах се наум и след това се качих до банята, за да си взема аптечката и да се превържа. Когато всичко вече официално беше наред, вече си запалих камината и седнах в мекото канапе, заслушан в шума на вятъра и дъжда. Бях облякъл халата си и се наслаждавах на горещия си шоколад, когато на вратата се почука. Зачудих се кой ли може да е по това време, но въпреки това станах и отворих вратата. Пред очите ми се разкри потресаваща гледка - малко момиченце, а от дрехите му се стичаше вода и косата му падаше по раменете. То протегна ръката си и ме помоли за пари, защото братчето му имало треска. Стана ми жал и попитах момиченцето къде е брат й, но вместо да получа отговор, малката ме хвана за ръката и както бях още по халат, ме поведе в неизвестна посока по едни тесни улички, където немощно лежеше брат й. Отидох до момченцето и го вдигнах, като хванах момичето за ръка и след като повиках такси, отидохме в болницата, където станах жертва на страшно много обвинителни погледи, които сякаш крещяха "Пазете се, той е луд!". След като мина една тежка нощ, децата дойдоха при мен и ми благодариха. Подадоха ми един смарагдов пръстен. Тогава изчезнаха като дим, а аз останах объркан и изведнъж изпитах желанието да издигна водата около мен във въздуха. Въпреки това се сдържах и се прибрах в дома си, за да се преоблека и да отида в парка да потичам, но преди това трябваше да се подсуша малко. Качих се в стаята си и се съблякох, като се изправих пред гардероба и си избрах първото облекло, което видях, така че просто се облякох и слязох долу, за да си спретна една бърза закуска. Когато приключих с хапването си, бързо излязох и се отправих към парка, като се замислих за всичките си главоболия досега. За децата от снощи и за пръстена, който беше изчезнал пръста ми и се бе запилял някъде в нищото, но парещата болка от него беше останала по кожата ми и натрапчиво ми напомняше, че там е имало нещо. Започнах да тичам по алеите, когато изведнъж една ръка се озова на гърба ми и аз бях принуден да се обърна. Пред мен стоеше една старица, която искаше да ми гледа на ръка. В началото ми идеше да се разсмея, но се сдържах и въпреки това й подадох ръката си. Тя започна да прави уплашени гримаси и когато й платих и пусна ръката ми, та ме предупреди да се пазя, защото нещо ужасно тегне над мен. Отнесох се страшно скептично към предупреждението й и казах:
-Нищо лично, но не си падам по тези Мамбо-Джамбо, така че предполагам, че е време да си тръгвам. - старицата се вбеси, че я подценявам и каза нещо от рода на "...смаляване, нещастия и отвари за уголемяване...", но повярвах толкова, колкото вярвах в понита и еднорози. Засмях се и тръгнах към дома си, като помахах за довиждане на старицата, която ме прокле. След няколко минутки ходене, най-сетне се озовах пред дома си. Отключих си вратата и направо влетях във кухнята, за да си взема безалкохолно преди банята. Усмихнах се мистериозно и си отворих безалкохолното, като си напълних чашата догоре и след като напитката се разля по гърлото ми, реших, че е време да се съблека и да се кача в банята. Засмях се и отворих вратата на помещението, като първо напълних ваната си с много балончета. Отпуснах се и се замислих за своите си проблеми и тревоги. Загледах се в тавана и се отпуснах. След около половин час се измъкнах от ваната и се отправих в стаята си. Легнах си и се се унесох в сладки сънища като си направих планове за утрешния ден.
На сутринта се събудих и установих, че проклетницата ме е смалила. Край! Това беше! Веднага щом си върнех ръста, щях да й откъсна главата и да я пусна в тоалетната, така че за нея би било добре да не ми се мярка пред очите. Нещо пак ме парна по ръката й видях, че пръстена пак е там. Смарагдът блестеше на светлината и ме караше да се чувствам така сякаш мога да направя купища магии, но реших да си запазя за отварата за растеж и тръгнах по улиците като се опитвах по памет да намеря къщата на онази, която ме бе смалила и да си направя отварата за растеж, а после... после... после да й откъсна главата и да я набуча на кол в задния си двор или да я пусна в тоалетната. Усмихнах се мистериозно и продължих да тичам към мястото, на което преди това лежеше момчето... Мястото, на което момичето ме заведе в онази дъждовна нощ. Усещах я... Надушвах проклетата измамница, която ме бе обрекла да се превърна в толкова ниско същество и да ми се наложи да направя отварата за растеж. Мушнах се под прага на къщата й и започнах да се катеря по старата покривка. Започнах да чета рецептата, като постоянно се местех от ъгъл в ъгъл и търсех съставките. Шишенце след шишенце и чашка след чашка, добавих всичко в епруветката и се полях със съдържанието й. След това пораснах и чух стъпки зад себе си. Обърнах се към старицата и още преди да се е опитала да ме прокълне, я хванах за врата и я запратих в отсрещната стена. Тя си го изпроси. Мислех дали да не й откъсна главата, но реших да не се правя на жесток и затова я оставих да диша. Усмихнах й се нагло и надменно, с гордо вдигната напуснах помещението, което би трябвало да мине за дом. Писна ми да се занимава с тази старица, чиято единствена цел бе да ме тормози, но отварата нещо се обърка и отново се смалих, като този път същото се случи и на старицата. Тя за пореден път се опита да ме прокълне, но пръстенът ме защити. Хванах старицата и я набутах в едно шише с очи от тритон, след което затворих запушалката и отново се насочих към рецептата, която изведнъж пламна. "Мамка му! Трябва да приготвя нещата по памет!" - възроптах на глас и започнах да добавям съставките една по една и когато отварата стана кърваво червена, отпих от съдържанието и започнах да си връщам нормалния ръст лека-полека. Засмях се и напуснах проклетото място, като се прибрах вкъщи и за пореден път си легнах, като в главата ми започнаха да се въртят странни, причудливи картини, сякаш се режисира някакъв фантастичен филм. Отпуснах се и се оставих на волята на съня, който рисуваше ли, рисуваше в главата ми всевъзможни картини, коя от коя по-цветущи. Върнаха ме назад във времето... с години и години назад... Напомняха ми за всичко, но централен образ за това беше луната. Нервно започнах да се въртя в леглото, но пак не се отървах от тези сънища, които така силно ме тормозеха...
"Коледа... За пореден път беше Коледа и всички развълнувано се бяха събрали около елхата и чакаха да настъпи прекрасния час, в който всички да си честитят празника и да вдигнат наздравица, но някой липсваше. Малкият Итън за пореден път бе заключен в мазето, за да се избегне поредната трагедия, включваща ухапване, трансформация и сляпо подчинение, както и кучешка вярност. Докато всички се забавляваха горе, Итън бе долу в мазето овързан с вериги, борейки се с ужасната болка, която настъпва при промяната на човешкия скелет във вълчи. Когато трансформацията приключи, момчето вече не знаеше кое е... не познаваше приятели и врагове, недоброжелатели и семейство. В момента той бушуваше долу, самотен, докато горе семейството празнуваше един от най-светлите празници." - след това Итън се събуди неспокоен и потен и установи, че отварата не е била направена както трябва, защото когато е нервен и неспокоен се смалява, а когато е спокоен, връща нормалния си ръст. Нямаше избор, освен да намери вещерът, който му бе вършил много услуги и реши да му звънне. Лапис веднага се появи и му даде вампирска кръв, примесена с върбинка и започна да говори нещо. След това ме парна с вълче биле, за да ме ядоса и да провери ефекта на отварата, но не се смалих, което означаваше, че всичко вече е наред и мога да си отдъхна спокойно, живеейки нормално. А и силно се надявах да не мяркам онази старица повече.
Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young
Заглавие: Итън Стронг 
