Midnight city


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Итън Стронг

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Итън Стронг   Сря Фев 29, 2012 7:51 pm

Are you waitin' for my first post?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Итън Стронг   Пон Мар 05, 2012 1:17 pm

Тик-так, туп-туп, троп-троп... Звуците от часовника, биенето на сърцето ми и ромолящия дъжд навън се преплитаха в една странно прекрасна феерия и ме караха да искам да изляза и да се поразходя, но уви, не можех заради дъжда. След като нямаше да излизам навън, то поне можех да си остана вкъщи и да си намеря някакво приятно занимание. Бавно се откъснах от прозореца и започнах да слизам по стълбите, като не спирах да мисля какво мога да правя докато дъжда спре и ми позволи да изляза навън и да извършвам някои рутинни действия като лицеви опори, коремни преси, тичане, обичайната тренировка на един върколак. Усмихнах се и след това слязох долу в кухнята, като си спретнах един горещ шоколад. Докато се го наливах в любимата чаша, си полях ръката и заради болката импулсивно започнах да ръкомахам, като съборих поставката с прибори и ножа падна на ръката ми и ме поряза "О, супер! Сега ми трябва и аптечката!... Аз, празна глава, голяма уста и скапана координация - Неочаквано добра комбинация!" - иронизирах се наум и след това се качих до банята, за да си взема аптечката и да се превържа. Когато всичко вече официално беше наред, вече си запалих камината и седнах в мекото канапе, заслушан в шума на вятъра и дъжда. Бях облякъл халата си и се наслаждавах на горещия си шоколад, когато на вратата се почука. Зачудих се кой ли може да е по това време, но въпреки това станах и отворих вратата. Пред очите ми се разкри потресаваща гледка - малко момиченце, а от дрехите му се стичаше вода и косата му падаше по раменете. То протегна ръката си и ме помоли за пари, защото братчето му имало треска. Стана ми жал и попитах момиченцето къде е брат й, но вместо да получа отговор, малката ме хвана за ръката и както бях още по халат, ме поведе в неизвестна посока по едни тесни улички, където немощно лежеше брат й. Отидох до момченцето и го вдигнах, като хванах момичето за ръка и след като повиках такси, отидохме в болницата, където станах жертва на страшно много обвинителни погледи, които сякаш крещяха "Пазете се, той е луд!". След като мина една тежка нощ, децата дойдоха при мен и ми благодариха. Подадоха ми един смарагдов пръстен. Тогава изчезнаха като дим, а аз останах объркан и изведнъж изпитах желанието да издигна водата около мен във въздуха. Въпреки това се сдържах и се прибрах в дома си, за да се преоблека и да отида в парка да потичам, но преди това трябваше да се подсуша малко. Качих се в стаята си и се съблякох, като се изправих пред гардероба и си избрах първото облекло, което видях, така че просто се облякох и слязох долу, за да си спретна една бърза закуска. Когато приключих с хапването си, бързо излязох и се отправих към парка, като се замислих за всичките си главоболия досега. За децата от снощи и за пръстена, който беше изчезнал пръста ми и се бе запилял някъде в нищото, но парещата болка от него беше останала по кожата ми и натрапчиво ми напомняше, че там е имало нещо. Започнах да тичам по алеите, когато изведнъж една ръка се озова на гърба ми и аз бях принуден да се обърна. Пред мен стоеше една старица, която искаше да ми гледа на ръка. В началото ми идеше да се разсмея, но се сдържах и въпреки това й подадох ръката си. Тя започна да прави уплашени гримаси и когато й платих и пусна ръката ми, та ме предупреди да се пазя, защото нещо ужасно тегне над мен. Отнесох се страшно скептично към предупреждението й и казах:
-Нищо лично, но не си падам по тези Мамбо-Джамбо, така че предполагам, че е време да си тръгвам. - старицата се вбеси, че я подценявам и каза нещо от рода на "...смаляване, нещастия и отвари за уголемяване...", но повярвах толкова, колкото вярвах в понита и еднорози. Засмях се и тръгнах към дома си, като помахах за довиждане на старицата, която ме прокле. След няколко минутки ходене, най-сетне се озовах пред дома си. Отключих си вратата и направо влетях във кухнята, за да си взема безалкохолно преди банята. Усмихнах се мистериозно и си отворих безалкохолното, като си напълних чашата догоре и след като напитката се разля по гърлото ми, реших, че е време да се съблека и да се кача в банята. Засмях се и отворих вратата на помещението, като първо напълних ваната си с много балончета. Отпуснах се и се замислих за своите си проблеми и тревоги. Загледах се в тавана и се отпуснах. След около половин час се измъкнах от ваната и се отправих в стаята си. Легнах си и се се унесох в сладки сънища като си направих планове за утрешния ден.

На сутринта се събудих и установих, че проклетницата ме е смалила. Край! Това беше! Веднага щом си върнех ръста, щях да й откъсна главата и да я пусна в тоалетната, така че за нея би било добре да не ми се мярка пред очите. Нещо пак ме парна по ръката й видях, че пръстена пак е там. Смарагдът блестеше на светлината и ме караше да се чувствам така сякаш мога да направя купища магии, но реших да си запазя за отварата за растеж и тръгнах по улиците като се опитвах по памет да намеря къщата на онази, която ме бе смалила и да си направя отварата за растеж, а после... после... после да й откъсна главата и да я набуча на кол в задния си двор или да я пусна в тоалетната. Усмихнах се мистериозно и продължих да тичам към мястото, на което преди това лежеше момчето... Мястото, на което момичето ме заведе в онази дъждовна нощ. Усещах я... Надушвах проклетата измамница, която ме бе обрекла да се превърна в толкова ниско същество и да ми се наложи да направя отварата за растеж. Мушнах се под прага на къщата й и започнах да се катеря по старата покривка. Започнах да чета рецептата, като постоянно се местех от ъгъл в ъгъл и търсех съставките. Шишенце след шишенце и чашка след чашка, добавих всичко в епруветката и се полях със съдържанието й. След това пораснах и чух стъпки зад себе си. Обърнах се към старицата и още преди да се е опитала да ме прокълне, я хванах за врата и я запратих в отсрещната стена. Тя си го изпроси. Мислех дали да не й откъсна главата, но реших да не се правя на жесток и затова я оставих да диша. Усмихнах й се нагло и надменно, с гордо вдигната напуснах помещението, което би трябвало да мине за дом. Писна ми да се занимава с тази старица, чиято единствена цел бе да ме тормози, но отварата нещо се обърка и отново се смалих, като този път същото се случи и на старицата. Тя за пореден път се опита да ме прокълне, но пръстенът ме защити. Хванах старицата и я набутах в едно шише с очи от тритон, след което затворих запушалката и отново се насочих към рецептата, която изведнъж пламна. "Мамка му! Трябва да приготвя нещата по памет!" - възроптах на глас и започнах да добавям съставките една по една и когато отварата стана кърваво червена, отпих от съдържанието и започнах да си връщам нормалния ръст лека-полека. Засмях се и напуснах проклетото място, като се прибрах вкъщи и за пореден път си легнах, като в главата ми започнаха да се въртят странни, причудливи картини, сякаш се режисира някакъв фантастичен филм. Отпуснах се и се оставих на волята на съня, който рисуваше ли, рисуваше в главата ми всевъзможни картини, коя от коя по-цветущи. Върнаха ме назад във времето... с години и години назад... Напомняха ми за всичко, но централен образ за това беше луната. Нервно започнах да се въртя в леглото, но пак не се отървах от тези сънища, които така силно ме тормозеха...

"Коледа... За пореден път беше Коледа и всички развълнувано се бяха събрали около елхата и чакаха да настъпи прекрасния час, в който всички да си честитят празника и да вдигнат наздравица, но някой липсваше. Малкият Итън за пореден път бе заключен в мазето, за да се избегне поредната трагедия, включваща ухапване, трансформация и сляпо подчинение, както и кучешка вярност. Докато всички се забавляваха горе, Итън бе долу в мазето овързан с вериги, борейки се с ужасната болка, която настъпва при промяната на човешкия скелет във вълчи. Когато трансформацията приключи, момчето вече не знаеше кое е... не познаваше приятели и врагове, недоброжелатели и семейство. В момента той бушуваше долу, самотен, докато горе семейството празнуваше един от най-светлите празници." - след това Итън се събуди неспокоен и потен и установи, че отварата не е била направена както трябва, защото когато е нервен и неспокоен се смалява, а когато е спокоен, връща нормалния си ръст. Нямаше избор, освен да намери вещерът, който му бе вършил много услуги и реши да му звънне. Лапис веднага се появи и му даде вампирска кръв, примесена с върбинка и започна да говори нещо. След това ме парна с вълче биле, за да ме ядоса и да провери ефекта на отварата, но не се смалих, което означаваше, че всичко вече е наред и мога да си отдъхна спокойно, живеейки нормално. А и силно се надявах да не мяркам онази старица повече.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
-A
The Anonymous
The Anonymous

Брой мнения : 12

ПисанеЗаглавие: Re: Итън Стронг   Вто Мар 13, 2012 8:44 pm

Харесва ми начина на писане... Споменът, който си пресъздал и объркания ефект от отварата. От мен получаваш 9.5.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
The Bad Ass
The Bad Ass
The Bad Ass

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Итън Стронг   Сря Мар 14, 2012 5:18 pm

Оригинален текст, досега не видях подобен на твоя. Харесва ми! Има доста нотки, които, специално мен, ме развеселиха. Давам ти 10!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Итън Стронг   

Върнете се в началото Go down
 

Итън Стронг

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: RP Tasks-