Midnight city


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Fayh Morgan

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Fayh Morgan
Witch
Witch

Брой мнения : 188

ПисанеЗаглавие: Fayh Morgan   Чет Мар 01, 2012 6:12 pm

My posts... here...











You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that
I'm hopeless

So I don't care what they say
It's our life life life
We can dance if we want
Make it feel alright
Temperature's rising
I feel the fire
Tonight, it's just me and you



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Fayh Morgan
Witch
Witch

Брой мнения : 188

ПисанеЗаглавие: Re: Fayh Morgan   Пет Мар 02, 2012 6:41 pm

Тик, так, так, тик... Троп, туп, туп, троп...
Минутите се нижеха бавно, секундите бяха като цели епохи... Всичко беше тихо, ако се изключи равномерното тракане на стенния часовник. В цялата стая цареше мрак, ако се изключи малката догаряща свещ в средата на масичката, чиято светлинка огряваше едва едва нечие лице и очертаваше едва различима женска фигура, сгушена в ъгъла на голямо легло.
Всичко беше толкова мрачно, потиснато, унило, все едно нарочно в унисон с чувствата на младата жена, която нетърпеливо поглеждаше си на всеки пет минути, сякаш чакаше нещо да се случи...Нищо не предвещаваше, че нещо съдбовно ще се случи тази нощ... че обитателката на тъмната стая не е обикновена жена... че е вещица, и безсмъртна…
А тя бе. И то не коя да е вещица, а Моргана ле Фей, която сега бе не само изтощена, но и победена. За пръв път го признаваше – пред себе си обаче, не пред другите, пред тях нивга нямаше да го стори. Бяха ѝ отнели силите, и то една шестнайсетгодишна го бе направила. Райли я бе надхитрил. Това не беше добре. Изобщо не беше добре. „Остаряваш Моргана... Годините си оказват влиянието... Запуснала си се, станала си бавна и невнимателна... Стегни се, за Бога! Стегни се, Моргана!”. Вещицата размишляваше на глас. Погледът ѝ стана свиреп, гневен. Рядко бе такъв, рядко бе така вбесена.
Моргана се изправи внезапно. Прикова поглед в догарящото фитилче на жълтата свещ. Малкият пламък се отрази в синьо-зелените ѝ очи.
- Райли...
Шепотът ѝ бе гневен. Пламъкът стана буен, унищожавайки дървената маса. Огненото кълбо ставаше все по-голямо, подпалвайки всички мебели в стаята.
Моргана напусна горящата стая с тихи и отмерени крачки. В ума ѝ пламтеше план, план, сътворен за минути. Трябваше да намери комплекта за умъртвяване на хибриди. Където и да беше. Започна да върви бавно по една малка уличка. Северният вятър галеше лицето ѝ, - беше като отдавна забравена майчина ласка – звездите, ситни, ала искрящи, сякаш бдяха над Вещицата – точно както загрижения бащин поглед. Толкова ѝ липсваха – бяха ѝ ги отнели, така както всичко обичано. Те я бяха направили такава и щяха да си платят, рано или късно. Това беше предимството на вечността.
По лицето на Моргана премина лукава усмивка, която обаче бързо застина и бавно изчезна, когато видя дребен силует в края на видимата от нея част на уличката. Вещицата мислеше, че е сама. Все пак бе посред нощ, нямаше си представа, че ще може да види човешка душа. Или пък не особено човешка... Замисли се и се втренчи във фигурата. В този мрак не виждаше почти нищо. Погледът ѝ се плъзна бързо към един паднал счупен клон, който пламна зловещо и огря обстановката наоколо. Тогава Моргана успя да види що за същество бе качулатата фигура. Бе дребна и прегърбена, трътлеста, може би. Обаче само това забеляза ле Фей. Помъчи се, но не успя да различи нещо повече. Наметката скриваше всичко останало. Злата кучка репи да зареже жената – просто нямаше как това... това... това нещо да бъде мъж – когато тя препречи пътя ѝ. Вещицата я погледна леко учудено – не знаеше защо го прави. Ала сега обаче можеше да зърне лицето ѝ. Кожата ѝ бе съсухрена, набраздена с бръчки, очите ѝ - преди прилични на сиво-сини вероятно – сега бяха зловещо сиви и хлътнали в ябълките, скрити зад гъсти и рошави сиво-черни вежди, до горната ѝ устна имаше огромна брадавица. Моргана отстъпи погнусено настрани, но старицата отново застана на нейния път. Това действие се повтори няколко пъти. Вещицата се ядоса, но реши да не действа подло. Все пак онази бе старица, а най-вероятно и умопобъркана.
- Виж, жено, това сериозно започва да ме дразни. Отдръпни се!
Гласът ѝ бе тих, ала заповедната нотка се открояваше много ясно, погледът ѝ бе убийствен. Ала старицата не се помръдна. Остана неподвижна, вперила поглед в Моргана. Последната завъртя очи и въздъхна леко. Не можеше да повярва, че ще го направи, но нямаше друг избор. Докосна непознатата и я отмести от пътя си. Този път старицата не се опита да ѝ препречи пътя. Доволна усмивка се появи на лицето на Моргана, която тръгна бързо напред. Беше се забавила достатъчно. Беше изгубила достатъчно време. Ала след няма и две крачки застина на място. Бе чула странен глас - пресипнал, ала леденостуден, труден за разбиране. Моргана се обърна внимателно и бавно. Старицата стоеше там където я бе оставила.
- Чедо, дай да ти погадая.
Този път гласът бе различен. Отново пресипнал, ала някак си по-мек и топъл. Но Моргана нямаше съмнение, че същата тая старица бе казала предните думи. Ала чак след минута осъзна смисъла на думите ѝ. Да ѝ погадае? На нея? Ла Фей се засмя подигравателно и грубо, поглеждайки скептично бабата.
- Не вярвам на такива глупости... А и си мога сама.
- Моля те, чедо, малко само.
Жената се приближи към Моргана. Тя можеше да усети неприятната миризма на дъха ѝ, да види изпопадалите ѝ зъби и падаващите се черни косми от носа. Догади ѝ се. Поклати твърдо глава и се обърна, тръгвайки към някоя библиотека, най-вероятно. Все пак трябваше да започне отнякъде, ако искаше да успее най-сетне да убие Райли и оная малка кучка, където ѝ бе взела силите. А тя жадуваше да усети сърцата им в ръцете си. Но точно стигнала до сградата, Вещицата внезапно се обърна и завървя в обратната посока. Бе живяла осем века и половина, трябваше да знае нещо на местоположението на комплекта. Реши да се върне у дома и да потърси в книгите си сведения за търсеното нещо.
Телепортира се в домашната си библиотека, изградена във формата на черепна кухина и започна да търси четива. След около два часа бе намерила няколко книги, но усещаше, че вече умората надделява над нея. Качи се в стаята си и започна да разваля прическата си. След малко свали облеклото си, а щом последното парче плат падна на земята, дългата ѝ черна коса плавно се спусна по голия ѝ гръб. Моргана легна, покривайки тялото си с чаршаф. Положи уморено глава на студената възглавница и усети как и последните ѝ силици я напускат и клепачите ѝ се затварят.

To be continued











You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that
I'm hopeless

So I don't care what they say
It's our life life life
We can dance if we want
Make it feel alright
Temperature's rising
I feel the fire
Tonight, it's just me and you



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Fayh Morgan
Witch
Witch

Брой мнения : 188

ПисанеЗаглавие: Re: Fayh Morgan   Съб Мар 03, 2012 4:44 pm

On the next morning


Ярка светлина проряза Моргана в очите. С мъка отвори клепачите си и видя първоизточника ѝ - слънцето. Очите ѝ се затвориха сами. Опита се да ги отвори, но ѝ бе прекалено трудно. Сърцето ѝ сякаш спеше. Чувстваше се отпаднала, много отпаднала. Усещаше тежестта на завивките си много повече отколкото която и да е било друга сутрин. Жената разтърка непохватно лицето си и се надигна на лакти, оглеждайки се наоколо. Премига няколко пъти. Все още ли спеше? Защото ако отговорът бе „ДА”, прекомерният размер на всичките ѝ вещи нямаше да я притесни. Ала Моргана усещаше, че не е сън. Удари си една плесница през лицето – заболя я – значи наистина не бе сън. Погледна към пода, където стояха снощните ѝ черни дрехи. Разстоянието от нея до тях бе повече от три метра. Много повече отколкото бе предната вечер.
- Кучка...
Бе първото нещо, което каза, когато осъзна какъв в ръста ѝ. Не се замисли как и по какъв начин бе такава. Брилиянто знаеше, че онази прегърбена стара грозница, която я бе вбесила миналата вечер я е проклела. Трябваше обаче да се сети. Та да не би самата тя да не се бе държала по същия начин, и то неведнъж? Защо не се бе сетила, за Бога? Но сега това не ѝ бе най-големия проблем. По-важното бе, как бе допуснала това да се случи. Вещицата отметна косата си на една страна и запозна да размишлява. Все имаше нещо което да направи – тя, сама. Хрумна ѝ едно заклинание. Прошепна няколко думи, но нищо не се случи. Каза още няколко, ала ефектът бе същият. Това ѝ показа колко уязвима е станала.
- Кучка!
Жената осъзна, че е безсилна да премахне проклятието от себе си. Но тя трябваше да направи нещо. Не можеше да прекара остатъка от вечността висока колкото кукла. Това бе непростимо. Трябваше да има противоотрова, антисерум или контрапроклятие. И тя трябваше да го намери! Моргана въздъхна леко и реши да стане от леглото. Но как? Щеше да се пребие. Но пък нямаше да умре! Прецени отново разстоянието, скочи на пода и си взе бюстието. Каква късметлийка бе, че вчера си бе сложила еластичното. Разкопча презрамките на роклята си и Облече бюстието, пристягайки презрамките около кръста и бюста. Отиде до огледалото със ситни крачки и се огледа. Бе удивлена колко добре изглеждаше импровизираното ѝ облекло, бе като секси къса рокличка. Жалко, че бе ниска – а ниска определено бе мека казано – защото иначе щеше да подлуди мъжете.
Жената седна на земята и се позамисли. Как ли можеше да отмени заклинанието? С контра не ставаше – нали бе пробвала – значи оставаше или онази противна старица да премахне проклятието, или да си забърка отвара за уголемяване. Моргана избра последното – най-лесно определено не бе, не знаеше дали има нужните съставки в дома си. Всъщност изобщо не знаеше съставките за отварата. Трябваше да провери. Огледа се около си. Вратата на спалнята ѝ бе леко отворена - промъкна се през нея. Реши да слезе в библиотеката, ала пътят дотам беше най-малко тридесет минути в този ѝ ръст. Когато вече бе долу, се огледа, ала виждаше само някакви огромни неща. Спомни си, че една книга съдържаше всички отвари. Заклати показалеца си. Къде беше книгата?! Моргана се замисли. Беше я виждала наскоро. Но къде? „Хайде, Моргана, мисли!”. Ами да. Снощи я видя. Спомни си го чак сега. Бе прегледала книгата отпърво и... къде я бе оставила. Напрегна съзнанието си, за да си спомни всяка подробност от предната вечер... На земята. Бе я захвърлила на земята. Започна да търси книгата. Прочете заглавието ѝ след малко и с мъка разтвори страниците, по-големи от самата нея. Прокара пръсти по огромните надписи и букви. След двайсетина минути намери надписа „Отвара за уголемяване” и набързо прегледа съставките. „По дяволите! Нямам и половин дузина от змийските люспи, а се искат три...”. И стрит на прах рог от двурог нямаше. Прегледа отново нужните неща и се облегна на единия крак на малка масичка. Къде ли щеше да ги намери? Нямаше приятели, от които да поиска или които да попита, да помоли за помощ. Единственият начин да намери съставките и да не бъде вече висока десет сантиметра бе да се вмъкне в мазето на оная старица – тя със сигурност щеше да ги има. Нямаше друг избор.
Телепортира се в дома на старицата – там, където са билките. Имаше толкова много, толкова огромни. Бе невъзможно да намери съставките преди да стане на още век и не знам колко си. Прошепна няколко думи, при което някакви неща залетяха към нея. Прегледа ги и се върна у дома, където вече бе приготвила съставките, които имаше в запас. Огледа се наоколо и видя една метална купичка, която напълни с вода и в която започна да изсипва последователно компонентите. Запали малък огън и остави съдържанието да покъкри за десетина-петнайсет минути, както пишеше в книгата. След известно време гъста пара обви съда и помещението замириса на пеницилин. А Могана мразеше пеницилин. Измагьоса една чашка, нормална за ръста ѝ и напълни я с отварата с помощта на едно черпаче, което също бе омагьосала. Запуши носа с ръка и изпи на един дъх съдържанието на малката чаша. През тялото ѝ сякаш премина ток, нещо я жегна отвътре. Почувства нещо отвратително в гърлото си и видя как започна бавно да се издига, докато не стигна нормалния си ръст. Усмихна се доволно и прибра импровизирания си котел, изчиствайки съдържанието му.

Всичко бе приключило. Моргана си бе върнала предишния ръст, старицата не я бе хванала, докато крадеше от запасите ѝ. Би трябвало това да е края на ненормалностите. Но Моргана не обичаше да спазва нормалните очаквания. Не! Тя трябваше да си отмъсти. Старата ле Фей се бе върнала, а тя не обичаше хората да се разминават с наказанието си. И точно затова онази стара проклетия щеше да си плати, щеше да страда.
Вещицата се върна обратно в дома ѝ. Бе решила да започне да я търси, но не се оказа нужно. Секунди след телепортацията обаче, Моргана чу стъпки и се обърна. Сянката на бабата ставаше все по-голяма, докато самата тя не се появи в мазето. Очите на последната се разшириха от учудване, гледайки дяволитата усмивка на Моргана, която бе поне с две глави по-висока от нея.
- Не очакваше да ме видиш тук, нали? Особено в моя си ръст.
Съскаше злобно, а бабата все още гледаше втренчено. След малко обаче се осъзна и вероятно бе на път да изрече някакво заклинание, ала чернокосата бе по-бърза. Предвидила действията ѝ, тя грабна първия нож, който ѝ попадна в ръцете и го хвърли по дъртата вещица. Видя как острието прелетя няколко метровото разстояние и се заби право в сърцето на старицата. Моргана се учуди. Нямаше точна ръка. Отиде и извади ножа. Това бе част от комплекта – снощи го бе видяла в една от книгите. Огледа се наоколо и видя останалите части, съпътстващи го. Събра ги и отиде до жената, просната на пода. Извади сърцето ѝ.
Телепортира се и сложи комплекта в сейфа си, а сърцето на старицата пусна в тоалетната.
- С Моргана ле Фей шега не бива! Ето какво очаква всеки, който иска да ме прокълне!
Вещицата се усмихна лукаво и пусна водата, наслаждавайки се на изчезващото сърце. Сега не само бе възвърнала предишните си качества, за да си върне предишното Аз, а и имаше възможност най-сетне да убие Райли и онази малка, но вече безсмъртна, Чембърлейн.












You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that
I'm hopeless

So I don't care what they say
It's our life life life
We can dance if we want
Make it feel alright
Temperature's rising
I feel the fire
Tonight, it's just me and you



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
-A
The Anonymous
The Anonymous

Брой мнения : 12

ПисанеЗаглавие: Re: Fayh Morgan   Вто Мар 13, 2012 8:43 pm

Ауч... Това си е доста грубичко, но ми харесва, как си пресъздала образа на Фей /Моргана/ в поста си. Страхотно е, че тя се конкурира с една гадателка-аматьорка. От мен получаваш 10.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
The Bad Ass
The Bad Ass
The Bad Ass

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Fayh Morgan   Сря Мар 14, 2012 6:15 pm

Една невероятна история. Толкова вълшебна, но и някак истинска. Има толкова много контрасти, свързани по между си с невидима връзка. 10!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Fayh Morgan   

Върнете се в началото Go down
 

Fayh Morgan

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: RP Tasks-