Midnight city


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Ясмин Смит

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Ясмин Смит   Пет Мар 02, 2012 2:04 pm

Днес се очертаваше времето да е хубаво. Затова се облякох и излязох навън. Топлия ветрец помилва лицето ми и се заигра с косата ми. Усмихнах се и се запътих към моето място. Там, където никой не можеше да ме намери. Имах нужда да остана сама. Крачех бавно по тревата и се усмихвах на слънцето, което грееше високо на небето. Дърветата тъкмо се бяха разлистили и бяха толкова красиви с настъпването на пролетта. Започнах да си подсвирквам като се оглеждах ту наляво, ту надясно. Всичко беше така спокойно. Улицата по която вървях отново беше оживена. Майки с колички, деца, който подскачаха наоколо и играеха на гоненица. Зарадвах се когато видях, че не само аз се наслаждавам на прекрасния ден. Минах покрай любимото си кафе и свих по улицата към парка.
Все едно бях навлязла в друг свят. Тук не беше така светло и приветливо. Сянката, която падаше от блоковете правеше обстановката мрачна и ужасяваща. Не се чуваха вече веселите гласчета на децата. Потреперих след това се обърнах , за да погледна зад себе си. Имах чувството, че някой ме наблюдава. Някой който не ме изпускаше от очи.
- Има ли някой? - попитах тихо като се огледах наоколо, но улицата беше пуста.
Напразно се притеснявах. Бях сама. Повече няма да гледам филми на ужасите. Не ми влияеха добре. Цялата потреперих и отново поех напред, когато усетих нечия ръка на рамото си. Подскочих и се обърнах рязко, заела бойна позиция.
- Добър ден, бабе! - усмихна ми се една стара жена. На ръст не беше много висока, леко прегърбена с огромна наметка и забрадка на главата. Носеше черни на цвят обувки и на лицето си беше лепнала една очарователна усмивка.
- Добър ден! - поздравих и аз ведро жената, макар все още да бях поуплашена.
- Искаш ли да ти гледам на ръка, дете? - придърпа тя ръката ми към себе си. Без дори да изчака отговора ми.
В първия момент се ужасих. Дръпнах бързо ръката си и я скрих в джоба на якето си.
- Знам бъдещето си. - смело заявих аз и погледнах отново старицата. Тя не сваляше очи от мен. Всяка частица от тялото ми ме подтикваше да го направя. Да подам отново ръката си и да очаквам с нетърпение какво ще ми каже. "Дали наистина съм намерила истинската си любов? Или пък дали родителите ми щяха да ми простят? "
- Не благодаря. - казах и и се усмихнах.
- Дай, на баба Гинка , ще ти кажа всичко детето ми. - не спираше да настоява старата жена.
- Наистина не е нужно. - изстрелях внезапно без повече да се двоумя и обърнах гръб на жената като поех отново по пътя си.
- Може би е редно да разбера сама какво ще стане занапред с мен и къде ще ме отведе съдбата ми. - казах си тихо, загледана напред.


На другия ден
Доста нетипично за мен, тази сутрин се събудих много рано. Усмихнах се, когато видях слънцето, което се прокрадваше между завесите ми. Протегнах се в леглото и се надигнах. Но каква беше реакцията ми? Панирах се. Леглото ми май - беше по - голямо от нормалното. Повече от 5 метра? Възможно ли е? - изумена или по - скоро ужасена се изправих и се огледах. Стоях изправена върху огромната си възглавница. Това трябва да е някаква шега! - засмях се тихо , като покрих лицето си с ръце. Може би, когато отместя ръцете си всичко щеше да е отново наред. - помислих си аз и бавно свалих ръцете си.
- Не! - изпищях от ужас. Всичко беше така както го бях видяла преди малко.
- Аз сънувам! - засмях се и се ощипах леко по ръката, за да се събудя.
Но уви, всичко си оставаше същото.
Нима е възможно?
Уплашена , с треперещи ръце седнах на огромната си мека възглавница и хванах коленете си.
- Как е възможно? - не спирах да си задавам един и същи въпрос, докато не се сетих за милата старица.
- Само тя ми го е причинила. Единствено и само тя! - ударих с юмрук по коляното си, след което веднага съжалих, че го бях сторила, защото наистина много ме заболя.
- Ами сега? Какво ще правя? - погледнах към нощното си шкафче, където стоеше телефонния наръчник.
- Но аз дори името и не знам! - още по - ядосана и още по уплашена от ситуацията започнах да гледам тялото си. Изглеждах напълно нормална, но бях ПРЕКАЛЕНО МАЛКА! Какъв ужас!
Накрая се сетих какво ми беше казала: "Баба Гинка" - Гинка, но чия?
- Уф, ще е сложно! - потърках челото си.
Изправих се и погледнах разстоянието от леглото ми до земята. Стори ми се ужасно високо, ако скочех, щях определено да си счупя нещо, затова се огледах, трябваше да измисля нещо. Тогава видях, че одеалото ми допираше с крайче пода и се усмихнах. Започнах да се катеря, докато стигна до другия край на леглото си, от където щях да се спусна. Почувствах се все едно бях на планина. Когато най - накрая стигнах и се спуснах надолу се усмихнах. Бях много доволна от себе си.
- Може би, не е чак толкова лошо да си малък? - все още задъхана се засях сама на себе си.
Но когато видях разстоянието от земята до нощното шкафче ми се зави свят.
- Не е хубаво да си малък! - казах аз и започнах да се катеря нагоре, за да стигна до огромния телефонен наръчник. От време на време ръцете ми се плъзгаха и се наложи да вложа много повече усилия в качването.
- Най накрая! - подпряла се на чашата си със вода се загледах в огромната жълта книга.
- Сега ще те открия! - рекох и с усилие отворих първата страница.
- "А", "Б" ,ох, "В" - вече започвах да губя надежда, че изобщо ще успея, когато стигнах до буквата "Г"
- Гинка - повтарях си го аз. - Гинка Иванова - усмихната погледнах името , като чели се връзва, прочетох адреса и се усмихнах. - Ура!
Въпроса беше само как щях да я накарам да развали тъпата магия, която беше ми направила. "И изобщо, защо ми го беше причинила? Или пък..." - замислих се аз. Може би не е нужно да я питам, сама ще си приготвя разтвора!
- Това е! - плеснах с ръце. - Тръгвам веднага! Ам.... веднага след като видя как да сляза от тук! - погледнах надолу аз.


След три часа....

Вече бях пред къщата на старата вещица. Нямаше да оставя нещата така. Проврях се в една дупчица между стената и вратата и влязох вътре. Знаех, че не бях поканена, но кой ли щеше да забележи, че изобщо бях тук. Та аз бях ужасно малка. Незабележима!
Вървях напред, все едно знаех къде отивам, но все пак, важното е да не спирам. Вдъхвах си кураж, че ще се справя и всичко ще се оправи, когато видях една открехната бяла врата. Влязох и се отправих надолу по огромните стъпала. Не знаех къде отивам, но имах добро предчувствие, когато я видях. Бабичката седеше на един люлеещ се стол и клатеше малко шишенце с лилава течност. Тичешком се отправих към нея като се оглеждах.
- Аха! - казах аз. - Значи ето къде са отварите. - те лежаха на една малка масичка до нея.
Набрах смелост и започнах да се катеря по масичката. Когато се качих се скрих зад едно стъклено шишенце пълно със синя течност. Не знаех нито как ще стана отново голяма, нито какво трябваше да смеся. Задъхана и с пот на челото започнах да чета надписите на шишенцата.
- Смелост, изтънченост, арогантност, сила, красота, доброта, сънливост, любов - започнах да се отчайвам. Нямаше шишенце което да ми помогне. Преди да измисля какво да правя бабичката започна да повдига шишенцата едно по едно. Явно търсеше нещо или по - лошо беше разбрала, че съм тук.
- Ужас! - скрих се зад една бутилка и я наблюдавах. Тя се пресегна все някакви ключове и се прозя. Седна отново на столчето си и се унесе в сън, докато държеше ключа.
Сега е момента!
Излязох от скривалището си и отворих една бяла, покрита с прах книга.
- Височина! - усмихнах се когато видях името. - Това е! Само трябваше да си я приготвя.
- Малко радост - и бутнах шишенцето с надпис "радост" в малка чашка. То се наклони и започна да излива съдържанието си. Бутнах го отново и то се изправи.
- Тегло , памет, доброта - направих същото и с тези бурканчета и те се изляха в малката чашка.
- А сега да го изпия! - сложих крачетата си на дръжката на чашата и се наведох като внимавах да не цопна вътре. Изпих цялото съдържание и усмихната зачаках, когато видях, че ръцете ми стават по - големи , а краката ми се удължават. Скочих на земята и вече бях със собствения си ръст.
- Какво става? - чух гласа на бабата и бързо се втурнах към стъпалата на стаята. Когато минах по коридора и стигнах до входната врата хванах дръжката и бутнах леко. Да, но за мой лош късмет вратата беше заключена.
- Не! - извиках уплашено.
Започнах да блъскам вратата със все сила, докато тя не поддаде и аз изскочих навън. Затичах се към къщата си, не се обърнах дори за минута да видя дали ме следи.Чак когато затворих вратата си се отпуснах на земята и се усмихнах.
Вече можех да си поема глътка въздух!
- Какъв ден само! - засмях се сама на себе си и поклатих глава. - Никога повече не бих искала да го преживея!




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
-A
The Anonymous
The Anonymous

Брой мнения : 12

ПисанеЗаглавие: Re: Ясмин Смит   Вто Мар 13, 2012 8:41 pm

Определено името Гинка не остава незабелязано и начинът, по който си описала процеса на приготвяне на отварата и преживяванията на героя. От мен имаш 9.5.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
The Bad Ass
The Bad Ass
The Bad Ass

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Ясмин Смит   Сря Мар 14, 2012 5:27 pm

Старицата си има име! Чудесно! Хубав пост - има описания, чувства на героинята ти. Частта в дома на бабичката Гинка, приготвянето на отвара, доста ми допадна. 9 мисля, че е справедливо за оценка!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Ясмин Смит   

Върнете се в началото Go down
 

Ясмин Смит

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: RP Tasks-