Име: Валъри Питърсън
Лик: Amanda Seyfried
Години: видими 20/ реални 546
Раса: Русалка/Сирена
Дарба/и: Управлява водния елемент и има глас, който омайва мъжете, а на някой им действа по-силно и дори ги хипнотизира.
Външен вид: Той се носеше спокойно по водата със затворени очи и се наслаждаваше на слънчевите лъчи, които галеха кожата му. Усетил нуждата да се слее с водата, той се потопи и силните му ръце се движеха бавно, като го изтласкваха напред. Погледа му се спираше на всяка красива рибка и всичко друго, което привличаше вниманието, но последното, в което се вгледа, завладя интереса му изцяло. На дъното на езерото се намираше красива зелена рибена опашка, която бе още по-невероятна, заради златистите си оттенъци. Погледа му я проследи по цялата дължина, като си пролича колко е учуден, когато установи, че опашката беше поне един метър. Той продължи да оглежда божественото създание, но реши, че водата си прави шега с него, защото останалата част от съществото беше на повърхността, но от долу му приличаше на човешки силует. Надигна се бавно и се опита да махне всичката вода, която се стичаше по лицето му, защото все още си мислеше, че това което вижда е нереално. Пред погледа му имаше красива нежна жена, чиито тревистозелени коси покриваха онази граница, където опашката й се превръщаше в това изкусително женско тяло, което вече гледаше няколко минути, без да мигне дори. Той протегна ръката си, за да я докосне … имаше нужда да се увери, че е истинска, но в този момент тя го усети и той съвсем ясно осъзна, че е истинска … опашката й го удари така силно, че той падна обратно във водата и за малко да изгуби съзнание, но се осъзна в правилния момент и видя как тя доплува до брега, а когато се изправи, на мястото на опашката й имаше дълги примамващи крака, като сега нежните й форми бяха покрити с нормално дълга руса коса, напомняща за омайното слънце. Момичето се обърна само за секунда, за да провери дали той ще я последва, а тогава беше пронизан от поразително-големите й зелени очи, в които се коренеше страх. Той й се усмихна дружелюбно, но сочните й червени устни не промениха формата си. Вместо това тя му обърна гръб и избяга гола в гората, като босите й мокри крака, оставяха едва забележими следи в калта …
Характер: Беше светла утрин. Тя се размърда и разтвори очи, точно 5 минути преди да звънне часовника. Винаги първо решеше косите си, защото това я успокояваше и правеше утрото й по-приятно. Все си бърз душ, на който се наслади изцяло, защото обожаваше да усеща водата по цялото си тяло, след което хапна и излезе.
Вървеше бавно и се наслаждаваше на утринната мъгла, защото за разлика от обикновените хора, тя усещаше милионите капчици, които се разбиваха върху кожата й. Когато стигна осъзна, че е отишла един час по-рано, а вътре беше празно и мръсно. В този момент той я видя, погледна я учудено, но не каза нищо, освен „Здрасти, искаш ли кафе?”
- Да, благодаря – каза тя и му се усмихна закачливо.
Когато се пресегна, за да извади престилката си, той я хвана нежно за китката и я спря. Беше рано за работа и можеха да си позволят да изпият по едно кафе. Тя взе двете готови кафета и ги изнесе навън, като седна на плетеното столче за двама пред стъклената масичка и го зачака. Не седя дълго сама, а след като той се появи, седна до нея и запали цигара. Дръпна силно, сякаш това беше първата му цигара за днес, а нея я побиха приятни тръпки, докато гледаше как от устните му излизаше гъстия дим. И двамата мълчаха, но тя не спираше да го гледа втренчено, както всеки път. Започнаха да си говорят за хората, после за мечтите и стигнаха до това, какво искат един от друг. Шегите бяха приятни и приемливи, но за жалост нейното сърце искаше от него нещо конкретно. В един момент тя просто стана, леко нервна и отиде да си измие ръцете. Те не бяха мръсни, по-скоро влажни … за нея беше голямо напрежение да седи толкова близо до него. Когато се върна, той вече не беше там, беше седнал на компютъра и просто не обръщаше внимание на заобикалящото го.
Момичето седна отчаяно, отпи жадно от кафето си и се загледа в красивото небе. Гузен, че тя седи сам самичка, той се върна при нея, но на вън вече беше станало студено, а тя беше по тънка риза, която дори прозираше леко. Той се съблече и й я даде, за да се наметна, а от засилилия се вятър, карамелената му кожа настръхна. Така решението да се сгушат двамата под якето беше бързо прието и дори никой от тях не мислеше за възможността, да влязат вътре на топло. На нея обаче й ставаше все по-топло … от тази прекалена близост я обливаха горещи вълни. Кожата й настръхваше, но не от студ, а от мислите, които се въртяха в главата й и от нежния му допир. В този момент тя се притесни ужасно много, изпи кафето си на един дъх и в паниката си направи голяма глупост – целуна го нежно с върха на устните си и се отдръпна рязко от него, като се изправи, готова да влезе вътре на топло.
- Извинявай – промъмори тя със свенлива усмивка.
Трябваха му само няколко секунди, за да реши какво да направи – хвана я за ризата, като я дръпна рязко към себе си, а щом тя се озова в ръцете му, я намести в скута си така, че бяха лице в лице. Тя претрепна, погледа й се замъгли, а устните й … жадни за целувка, пресъхнаха. Последвалата целувка беше страстна и дива. Той я притискаше към себе си, като ставаше ясно, че няма никакво намерение да я пусне, дори и след като отдели устните си от нейните. Започна да дърпа ризата й, като копчетата хвърчаха във всички посоки, а накрая просто я разкъса, докато леко я хапеше по врата. Разкопча сутиена й върха на езичето му започна да си играе със зърната й, а от устните й се отделяха нежни стенания. Накрая тя остана само по прашки, а той я погали нежно отдолу, като продължаваше да я целува страстно. Накрая просто не се сдържа и разкопча панталона си, като я тръшна върху себе си и навлезе грубо в нея.Любеше я страстно и яростно – в един момент я галеше и целуваше нежно, а в следващия я хапеше и скубеше силно. Цялата улица кънтеше от нейните стенания, които го побъркваха и го караха да я стиска все по-силно. Той бликаше от енергия и я изливаше върху нея по най-страхотния начин, за който тя беше мечтала. В един момент тя го спря и започна да извива изкусно тялото си върху него, след което сякаш затрепери, но много силно. Това доведе до края на тяхната забава, но поне края беше хубав … много хубав.
- Извинявай – каза той по същия начин, както тя по-рано, целуна я нежно и я премести до него, но след това просто стана, закопча панталона си и влезе вътре, като нямаше никакво намерение да се връща повече там.
В този момент тя видя, хората които бързаха по улицата и се ужаси. Беше гола и опозорена … Облече се, но носеше ризата си в ръце, а когато влезе вътре, той й подаде една рекламна тениска, като гледаше втренчено в монитора на компютъра, сякаш нищо не беше станало. Тя я облече и веднага се залови със задълженията си.
Малко след това дойде и бармана. Повече не си казаха нито дум, а по обяд той си тръгна. Тя беше разочарована и тъжна, но нима можеше да каже нещо?
Късно след обяд получи смс на телефона – „Когато свършиш отиди на денонощното и ми звънни! Ще дойда веднага.”
Номера беше непознат, но тя беше сигурна, че е той, както беше сигурна, че ще отиде …
История: ФРАНЦИЯ 1485
Тя се събуди още преди изгрев слънце, но беше сама в леглото. Слезе по дървената стълба и излезе тихо от къщичката, като се опитваше да не събуди никого. Нямаше никой на вън, за това тя незабелязано стигна до неговата къщичка и без да почука дори, отвори вратата. Бе потресена, когато видя голото момиче в обятията му, но студения вятър я накара да се опомни. Веднага затвори вратата и побегна към тяхното място, за да намери упора, но не знаеше, че от това ще й стане само по-зле.
Седеше на един голям студен камък и се взираше в реката, която беше покрита с тънах лед. Отражението на слънцето го правеше изкусителен и блестящ, но тя знаеше много добре, че ако стъпи отгоре, щеше да се погуби. Седеше там, без да знае, че след като е затворила вратата, той се беше събудил и я беше последвал.
- Валъри – отекна плътен мъжки глас, а щом тя се обърна, за да види дали наистина беше той или само й се причуваше, залитна и полетя надолу.
Тялото й бавно се спускаше по склона, като тя се удряше в скалите, докато най-накрая не падна върху тънкия лед, а за неин късмет, той не се счупи. Момчето се затича към ръба, викайки името й, а щом видя как красивите й очи се отварят, си отдъхна.
- Само не мърдай – каза той заповедно и тръгна към нея, но тя не го послуша.
Бавно се изправи, като игнорира алената кръв, която се стичаше по челото й и се отдръпна от него, но отиваше на там, където леда беше много по-тънък. Картината, която беше видяла преди малко я побъркваше и нямаше начин да му повярва отново, но точно тогава се чу един неприятен звук и тя изчезна от погледа му. Той се засили към нея, но щом стигна ръба на леда падна на колене и ръката му се потопи в ледената вода. Веднага щом усети нещо, го хвана и започна да дърпа, докато не видя как между плуващите парчета лед се показа ръката на Вал, а после и главата й. Той я дърпаше силно нагоре и не можеше да си обясни, защо тя не излизаше, като дори не забелязваше ръцете, които се бяха увили около краката й и я теглиха надолу. Точно, когато я беше извадил до кръста, от водата се показа красива жена и той онемя. От пръстите й обаче стърчаха остри нокти, които раздраха лицето му и веднага щом той пусна Валъри, голото момиче с рибя опашка я отнесе със себе си и повече никой и не чу за нея …
Допълнително: Русалката е воден женски дух, сестра на самодивата.
Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси, които се превръщат в обикновени жени, когато са извън водата. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, докато са трансформирани (потопени са до кръста във водата и краката им са се превърнали в опашка). Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Обожава желирани бонбони … те са нейната слабост.